№ 49
гр. Чирпан, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тихомир К. Колев
при участието на секретаря Мария Ст. Халачева
като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Административно
наказателно дело № 20225540200075 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба от ЗЛ. АНГ. АНГ., ЕГН **********,
чрез адв. А.Д. АК Пловдив и адрес за кореспонденция гр. ........ против електронен фиш серия
К № 3352662, издаден от ОД на МВР Стара Загора, с което му е наложено административно
наказание- глоба в размер на 400 лв. за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21
ал. 1 от ЗДвП и е с правно основание чл. 59 и следващите от Раздел V на ЗАНН.
Жалбоподателят останал недоволен от така издадения електронен фиш и моли да
бъде изцяло отменен като незаконосъобразен до степен на нищожност.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, но взема
становище по жалбата като твърди, че издадения ЕФ е законосъобразен, правилен и
обоснован, като не са налице посочените в жалбата пороци на акта.В случай, че се
претендират разноски за процесуално представителство на оправомощен адвокат и са
представени доказателства за реално заплатен хонорар, на осн. чл. 63 ал.4 от ЗАНН прави
възражение за прекомерност и моли съдът да присъди разноски в минимален размер. Моли,
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР Ст.Загора.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:
Жалбата е допустима и разгледана по същество основателна, поради следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата
е подадена в срок. Този въпрос е уточнен с нарочно определение на Адм. Съд Стара Загора.
Установи се по делото, че с електронен фиш серия К № 3352662 е наложено на
жалбоподателя административно наказание- глоба в размер на 400 лв. на основание чл. 189
ал. 4 във вр. с чл. 182 ал. 2 т. 5 от ЗДвП, затова че: “ На 13.01.2020г. в 11.55ч. в обл.
Ст.Загора, АМ Тракия, км.170, управлява в посока към гр. Бургас, при ограничение на
скоростта 90км/ч въведено с пътен знак В-26 от,заснето с мобилна радарна система
TFR1-M и отчетен километров толеранс от – 3%, с МПС РЕНО КЛИО вид ЛЕК
АВТОМОБИЛ, регистрационен номер .... е извършено нарушение за скорост, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 544, разрешена стойност на
1
скоростта – 90км/ч., установена стойност на скоростта – 135км/ч, превишена стойност
на скоростта –45км/ч. “, с което е нарушил чл. 21 ал. 2 във вр. с член 21 ал.1 от ЗДвП.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от надлежна страна –
наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да
оспори административното обвинение и съответната административно – наказателна
санкция.
Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми
съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП реквизити.
Изрично в обжалвания електронен фиш е посочено наличието на въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В 26 – 90км./ч.
В издадения електронен фиш е описано точно извършеното административно
нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като е посочено, че МПС се е движило със скорост от
135 км/ч при разрешена скорост с пътен знак "В-26" от 90 км/ч, с превишение от 45 км/ч.
Посочено е мястото на извършване на нарушението, АМ Тракия на 170 км. в посока към гр.
Бургас.
Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от
автоматизираното техническото средство и приложения снимков материал, като същите са
годно доказателствено средство.
Описаната в процесния ЕФ скорост е била констатирана със система за контрол на
скоростния режим Мобилна радарна система TFR1- М 544, т. е. годна радарна система
преминала успешно проверка.
Спорното в конкретния случай е дали е нарушена разпоредбата на чл.188, ал.2 от
ЗДвП, която гласи, че когато нарушението е извършено при управление на моторно
превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание
се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство.
След цялостната преценка за законосъобразност на обжалвания електронен фиш
обаче, съдът намира, че необосновано е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя. По принцип правилно, с оглед разпоредбата на чл. 188, ал. 2
от ЗДвП, наказващият орган е насочил санкцията срещу законния представител на
юридическото лице " ..... " ООД. Но не е следвало това да е клона на дружеството със
седалище в гр. София.
Съгласно нормата на чл.23,ал. 6 от ЗАКОН за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел- Ако е посочен идентификационен код, съдът,
държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и
лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации,
предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват
доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър и в регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел, и представянето на актове, обявени в търговския
регистър. Забраната се прилага и за възложителите по чл. 5 от Закона за обществените
поръчки, които са извън тези, изброени в изречение първо. В тази връзка съдът извърши
самостоятелна справка в ТР и действително, в историята на вписванията по т. 7 от справката
става ясно, че от 22.11.2019 г. управител на дружеството, т. е. законен представител не е
жалбоподателят по делото З.А., а ........ Такъв той е бил и към датата, когато е установено
2
нарушението предмет на настоящето производство – 13.01.2020 година. От справката по
партидата на дружеството в търговския регистър става ясно и че същото има регистриран
клон в гр. София с наименование "..... " ООД – клон София и ЕИК на клон: 0018. Към
момента на извършване на нарушението управител на клона е бил жалбоподателят З.А., а
считано от 18.05.2020 г. за такъв е бил вписан Веселин Симов. Следва да се има предвид
обаче, че клонът няма статут на юридическо лице и в този смисъл притежава само частична
правна субектност. Той е обект на притежание на търговец, а не е самостоятелен правен
субект. Единствения му отличителен белег е седалището. Макар и клона да притежава
елементи на известна правна самостоятелност, то това не води до обособяването му като
отделен правен субект. Той не е самостоятелен носител на права и задължения, поради което
страна по сключени чрез клона сделки е търговеца и съответно той става собственик,
кредитор или длъжник. Например, в чл. 20 от ТЗ е предвидена една изборна (алтернативна)
местна подсъдност в полза на лицата, които са влезли в отношения с търговеца чрез негов
клон. Но независимо къде ще предявят исковете си, дали по седалището на клона или това
на търговеца, то и в двата случая ответник ще е търговеца, а не клона. В тази връзка и
съдебната практика по такива дела е еднозначна и непротиворечива - винаги решение по
дело, по което като страна е бил конституиран клон на търговец се отменя, като
процесуално недопустимо. Клонът не може да представлява търговеца именно защото е
неправосубектен. Затова и управителят на клон не е и не може да бъде орган за управление
на търговеца, а в този смисъл и негов законен представител. Той дори не е орган за
управление и на самия клон. Затова и както доктрината, така и съдебната практика приемат,
че управителят на клон на търговско дружество може да има качеството на прокурист или
обикновен търговски пълномощник.
Тези съждения, отнесени на плоскостта на тук обсъждания случай, навеждат на
категоричния извод, че собственик на автомобила, който е бил засечен и заснет да се движи
на 13.01.2020 г. на АМ Тракия при 170 км.с превишена за конкретния пътен участък скорост
е "..... " ООД със седалище и адрес на управление в с. ......, а не на неговия клон в гр. София.
Фактът, че в масивите на КАТ лекият автомобил е регистриран на името на "..... " ООД –
клон София в никакъв случай не променя това обстоятелство. Регистрацията в КАТ не е
титул за собственост, а отчетна система. Съгласно чл. 2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства
(ДВ, бр. 31 от 14.04.2000 г.) моторните превозни средства и ремаркетата, предназначени за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване, се представят за регистриране от
звената "Пътна полиция" при СДВР или областните дирекции на МВР по постоянния адрес
на собственика – за физическите лица, или по адреса на регистрация – за стопанските
субекти. В разпоредбата на § 2, т. 3 от ДР на Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. е дадена
легална дефиниция на понятието "стопански субект", използвано за целите на наредбата,
като в б. "а" се визират всички юридически лица, регистрирани по действащото в страната
законодателство, по силата на което то е способно да владее активи, да поема задължения,
да извършва дейност, незабранена от законите на страната и да участва в операции с други
3
лица. От изложените по-горе характеристики относно клон на търговец – юридическо лице,
е безусловно ясно, че той не попада в понятието "стопански субект", с което борави Наредба
№ І-45 от 24.03.2000 г. на МВР. В случая автомобилът е собственост на "..... " ООД – с. ......,
като е бил регистриран в звено "Пътна полиция" при СДВР, чрез клона на дружеството в гр.
София. Както се посочи и по-горе в изложението, законен представител - управител на
дружеството към датата на нарушението – 13.01.2020 г. е бил ......., а не жалбоподателят.
Ето защо, при така установените факти по случая и въз основа анализа на
доказателствата по делото, настоящият съдебен състав намира, че на първо място, в
обжалваният ЕФ, в разрез с разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, неправилно е бил
посочен като собственик на заснетото МПС клона на "..... " ООД в гр. София, а на следващо
място – неправилно, с оглед разпоредбата на чл. 188, ал. 2, предл. 1-во от ЗДвП е била
ангажирана отговорността на жалбоподателя З.А., като управител на клона многократно
цитираното дружестдво. Административнонаказателното производство е строго формално и
е недопустимо по тълкувателен път да се установява санкционирания субект. В тази връзка
следва да се посочи, че субект на нарушението по чл. 182 от ЗДвП може да бъде само водач
на МПС, т. е. конкретно физическо лице. С разпоредбите на чл. 188, ал. 1, изр. 2-ро и ал. 2 от
ЗДвП законодателят е въвел законови фикции, съгласно които е налице възможност да се
ангажира административнонаказателната отговорност не на конкретния водач, а на
физическото лице собственик на МПС или на представляващия юридическото лице
собственик на МПС, ако не посочат на кого са предоставили за управление моторното
превозно средство. Ясно е, че и в двата случая, предпоставка за законосъобразното
ангажиране на отговорността на лицата е непосочването от тяхна страна на конкретното
физическо лице, на което е било предоставено управлението на превозното средство. Иначе
казано, във всяка от така уредените законови хипотези субект на посоченото във фиша
нарушение може да бъде единствено конкретно физическо лице. Това означава, че в случай
като настоящия, когато МПС е собственост на юридическо лице, в издадения електронен
фиш следва по ясен и не будещ съмнение начин да е посочено освен собственика на
автомобила заснет от АТС, така и конкретното физическо лице, което е негов законен
представител. В обсъждания казус именно това не е сторено. Като собственик на
автомобила е посочен клона на юридическото лице "..... " ООД, който като
правноорганизационна форма не притежава правосубектност и като последица от това
неправилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на З.А. в
качеството му на управител на клона, без обаче същият да е законен представител на
собственика. Такъв, както се установи от доказателствата по делото, в частност от справките
в търговския регистър, към момента на извършване на нарушението е било друго физическо
лице.
Така установените и посочени несъответствия водят като единствена последица до
незаконосъобразност на издадения ЕФ.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна,
като оспорения електронен фиш следва да се отмени по изложените по-горе съображения.
4
При този изход на делото и с оглед претенцията на жалбоподателя да му бъдат
присъдени направените по делото разноски, то на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН следва
да бъде осъдена Областна дирекция на МВР Стара Загора, да заплати на жалбоподателя
направените по делото разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Същото е в размер от 300 лева, съгласно представения договор за правна защита и
съдействие и следва да бъде присъдено в пълния му размер, тъй като изплатеното
възнаграждение не е прекомерно, защото е в рамките на определеното по чл. 18, ал. 2, във
връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 3352662,издаден от ОД на МВР Стара Загора,
с който на ЗЛ. АНГ. АНГ., ЕГН **********, действащ чрез адв. А.Д. АК Пловдив и адрес за
кореспонденция гр. ........,е наложено административно наказание- глоба в размер на 400 лв.,
на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал.2, т.5 от ЗДвП ,за нарушение на чл. 21, ал.2 във вр. с
чл. 21 ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА ОДМВР Стара Загора да заплати на ЗЛ. АНГ. АНГ., ЕГН **********,
действащ чрез адв. А.Д. АК Пловдив и адрес за кореспонденция гр. ........ направените по
делото разноски в размер на 300,00 лв.- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
Стара Загора в 14-дневен срок получаване на съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
5