Решение по дело №576/2019 на Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№…196

гр. Самоков, 15.11.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното заседание, проведено на двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

       РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ

                                           

при участието на секретаря Дарина Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 576 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е делбено, във фазата по допускане на делбата.

Станко В.П., с адрес ***, е предявил срещу И.С.П. и А.С.П.,***, иск за делба на недвижим имот, находящ се в гр. Самоков, индивидуализиран в исковата молба и съгласно уточненията, извършени от пълномощника на ищеца в проведеното открито съдебно заседание, както следва: ЦЕЛИЯТ ПЪРВИ ЕТАЖ от двуетажна жилищна сграда с идентификатор 65231.910.434.1 съгласно одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) на гр. Самоков, разположена в поземлен имот с идентификатор 65231.910.434 по КККР на гр. Самоков, ведно с 1/2 идеална част от общите части на тази сграда, включително – от поземлен имот с идентификатор 65231.910.434 по КККР на гр. Самоков, целият с площ 471 кв. м., при съседи на поземления имот съгласно скица на АГКК: поземлени имоти с идентификатори: 65231.910.435, 65231.910.433, 65231.910.432, 65231.910.371 и 65231.910.431.

Искът за делба се основава на твърденията в исковата молба, уточнени и доразвити от пълномощника на ищеца в с. з. на 28.10.2019 г., че с нотариален акт № 73/1970 г. на Самоковския районен съдия ищецът Станко П. и Янко Здравков Дойчинов, като съсобственици на гореописания поземлен имот при равни дялове, взаимно си отстъпили право на строеж върху този имот за построяване в него на двуетажна жилищна сграда, като ищецът получил право да построи първия етаж, а Янко Дойчинов – втория етаж на сградата. Строежът на цялата сграда бил завършен по време на брака между ищеца и съпругата му Лиляна Иванова Попова. Собственик на втория етаж на сградата, който не е предмет на делбата, бил, а и понастоящем е Янко Здравков Дойчинов. Всеки от етажите на сградата представлявал обособено и годно за живеене самостоятелно жилище с отделен вход. Така по отношение на сградата възникнала етажна собственост и поради това поземленият имот представлявал нейна обща част. Със смъртта на Лиляна Попова през 1998 г. правото на собственост върху поискания до делба недвижим имот преминало по наследство в имуществото на съпруга й – ищеца и на техните деца – ответниците, при следните дялове: 4/6 идеални части за ищеца и по 1/6 идеална част за ответниците.

В сроковете по чл. 131 от ГПК ответниците са представили общ писмен отговор на исковата молба, в който са изразили бланкетно становище за частична недопустимост на иска за делба поради липса на основание за делба на имот – чужда собственост. Не са оспорили обаче обстоятелството, че заедно с ищеца – техен баща, те са съсобственици на имота така, както е поискан до делба. 

В насроченото открито съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си адв. Пл. Ицов, който заявява, че поддържа иска за делба и го уточнява по вече отбелязания по-горе начин.

Пред съда ответниците заявяват, че не оспорват конкретизираните от пълномощника на ищеца обстоятелства, на които се основава иска за делба. Допълват и поясняват, че жилищната сграда в поземления имот била изграждана на два етапа. През 1988 г. първоначалният обем на сградата бил допълнен с пристройка и към двата етажа, като на представената актуална скица от АГКК са отразени площта и конфигурацията на сградата след пристрояването й. След изграждането на сградата в сегашните й обем и площ, на първия етаж били обособени части, които могат да се ползват самостоятелно от всеки от ответниците, но тези части от етажа не били заснети като самостоятелни обекти и съгласно скицата целият първи етаж представлява едно жилище.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 34 от ЗС, вр. чл. 69 от ЗН – за делба на недвижим имот.

Искът е допустим и основателен.

С нотариален акт № 4, т. І, д. № 8/1970 г. на Самоковския народен съдия на 08.01.1970 г. бил сключен договор за продажба на недвижим имот, с който Мария Павлова Пишманова и Цветанка Павлова Дренска продали на Янко Здравков Дойчинов и на ищеца Станко В.П. собственото си празно място, находящо се в гр. Самоков, бул. „Димитър Благоев” на пространство от 452 кв. м., при съседи: улица, наследници Хатови, Димитър Иванов Джанъмов и общинско място, образуващо по плана на гр. Самоков парцел ХХVІ от кв. 118, за сумата 1300 лв., която купувачите напълно заплатили на продавачите.

По силата на този договор и с оглед необорената презумпция по чл. 30, ал. 2 от ЗС купувачите са придобили по 1/2 идеална част от правото на собственост върху описания в нотариалния акт недвижим имот.

Между страните не се спори, а и се потвърждава от представената скица № 15-681857 от 28.07.2019 г., издадена от СГКК – Софийска област (л. 28 от делото), че описаният в гореобсъдения нотариален акт недвижим имот понастоящем представлява поземлен имот с идентификатор 65231.910.434 по КККР на гр. Самоков, целият с площ 471 кв. м.

С нотариален акт № 73, т. І, д. № 170/1970 г. на Самоковския народен съдия на 03.04.1970 г. съсобствениците на същия поземления имот, а именно Янко Здравков Дойчинов и ищецът Станко В.П. сключили договор, с който безвъзмездно взаимно си отстъпили право на строеж върху собствените им идеални части от този поземлен имот, като построят двуетажна масивна къща със сутерен съобразно утвърдения им архитектурен план и даденото им строително петно, както следва: ищецът Станко П. да построи първия етаж от сградата и югозападната половина част от сутерена, с отделен самостоятелен вход, а Янко Дойчинов да построи втория етаж от сградата и югоизточната половина част от сутерена, с отделен самостоятелен вход.

Страните не спорят и за следните факти и обстоятелства: че по време на сключване на договорите с посочените по-горе нотариални актове ищецът е бил в брак с Лиляна Иванова Попова; че правото на строеж, което ищецът и Янко Дойчинов взаимно си отстъпили, е реализирано с построяването на двуетажна жилищна сграда с настоящ идентификатор 65231.910.434.1 по КККР на гр. Самоков; че завършването на грубия строеж на сградата е завършено по време на брака на ищеца с Лиляна Попова, като първият етаж от сградата е изграден от тези съпрузи; че собственик на втория етаж от сградата е Янко Здравков Дойчинов; че всеки от двата етажа на сградата представлява самостоятелно жилище с отделен вход и сервизни помещения.

Бракът между ищеца Станко В.П. и съпругата му Лиляна Иванова Попова е прекратен със смъртта й на 26.07.1998 г. при действието на Семейния кодекс от 1985 г. Поради това и с оглед необорената презумпция по чл. 19, ал. 3 от СК от 1985 г. за техен съвместен принос в придобиването с н. а. № 4/1970 г. на 1/2 идеална част от поземления имот с настоящ идентификатор 65231.910.434 по КККР на гр. Самоков, приложима на основание § 4 от Преходните разпоредби на СК от 1985 г., вр. чл. 13, ал. 1 от СК от 1968 г., те са придобили тази идеална част от поземления имот в режим на бездялова съпружеска имуществена общност (СИО). Посочената законова презумпция за съвместен принос на съпрузите също така не е оборена и относно придобиването от тях на правото на собственост върху процесния първи етаж от жилищната сграда с идентификатор 65231.910.434.1 по КККР на гр. Самоков чрез изграждането му по време на брака им, по което време е завършен и грубият строеж на постройката. Безвъзмездният характер на договора, сключен между ищеца и Янко Дойчинов с н. а. № 73/1970 г. не изключва съвместния принос на ищеца и съпругата му в придобиване на този етаж. Единственото юридическо предназначение на този договор е да концентрира правото на изграждане на постройка в недвижимия имот, разбирано като правомощие-елемент от съществуващото право на собственост върху незастроения поземлен имот в обем по 1/2 идеална част за всяка от страните (придобито от всяка от тях на основание договор за продажба, предходно сключен с н. а. № 4/1970 г.) върху конкретна част от бъдещата сграда и да го трансформира, след изграждане на сградата, в право на собственост върху отделни етажи от сградата ведно с идеални части от общите й части за всяка от страните по договора. Така по силата на принципа на приращението (чл. 92 от ЗС) върху 1/2 идеална част от поземления имот, придобита в СИО от съпрузите Станко и Лиляна Попови и с оглед съдържанието на договора, сключен с н. а. № 73/1970 г. относно конкретизацията на самостоятелния обект в сградата, а така също и предвид обстоятелството, че строежът на тази сграда безспорно е завършен по време на брака им, те са придобили в режим на бездялова СИО и правото на собственост върху целия първи етаж от сградата.

Отделните етажи на сградата принадлежат на различни собственици, поради което на основание чл. 37 от ЗС по отношение на сградата е възникнала етажна собственост, а съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗС поземленият имот, върху който тази сграда е построена, представлява нейна обща част. Предвид неоспореното обстоятелство, че към момента на възникване на етажната собственост стойностите на двата етажа на сградата са били равни, делът на Станко и Лиляна Попови от общите части на сградата, в т. ч. и от поземления имот е 1/2 идеална част.

Установява се от представеното удостоверение за наследници, изх. № 1557/26.06.2019 г., издадено от Община Самоков, че Лиляна Иванова Попова е починала на 26.07.1998 г. и че същата е оставила наследници съпруга си – ищеца Станко В.П. и децата си – ответниците И.С.П. и А.С.П..

Със смъртта на Лиляна Иванова Попова 1/2 идеална част от имуществените права в СИО е преминала в имуществото на ищеца Станко В.П. на основание прекратяването на СИО съгласно чл. 26, ал. 1 и чл. 27 от СК от 1985 г. Останалата 1/2 идеална част от тези права е преминала на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН по наследство в равни дялове, т. е. по 1/6 идеална част в имуществото на наследниците на Лиляна Попова по закон – ищеца Станко В.П. и ответниците И.С.П. и А.С.П..

Ето защо процесният недвижим имот следва да бъде допуснат до делба между страните по делото при следните дялове: 4/6 идеални части за Станко П. (1/2 + 1/6 = 4/6) и по 1/6 идеална част за И.П. и за А.П..

Съдът не се произнася по разноските, доколкото във фазата по допускане на делбата страните не са направили искания в тази насока, а и те не подлежат на разглеждане в тази фаза на производството с оглед разпоредбата на чл. 355 от ГПК.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

 

ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА МЕЖДУ Станко В.П., ЕГН **********, с адрес ***, И.С.П., ЕГН ********** и А.С.П., ЕГН **********, последните двама с адрес ***, на следния недвижим имот, находящ се в гр. Самоков: ЦЕЛИЯ ПЪРВИ ЕТАЖ от двуетажна жилищна сграда с идентификатор 65231.910.434.1 и със застроена площ 133 кв. м. съгласно одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) на гр. Самоков, разположена в поземлен имот с идентификатор 65231.910.434 по КККР на гр. Самоков, ведно с 1/2 идеална част от общите части на сградата с идентификатор 65231.910.434.1, включително – от поземлен имот с идентификатор 65231.910.434 по КККР на гр. Самоков, целият с площ 471 кв. м., при съседи на поземления имот съгласно скица на АГКК: поземлени имоти с идентификатори: 65231.910.435, 65231.910.433, 65231.910.432, 65231.910.371 и 65231.910.431, при дялове на съделителите от така описания недвижим имот, както следва:

-  за Станко В.П.                                      – 4/6 /четири шести/ идеални части;

-  за И.С.П.                                                 – 1/6 /една шеста/ идеална част;

-  за А.С.П.                                                 – 1/6 /една шеста/ идеална част.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: