№ 20
гр. гр. Тутракан, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на седми февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно
наказателно дело № 20213430200110 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от И.С.Т., с ЕГН **********, от ***, срещу
Електронен фиш серия К № 2771960, издаден от ОД на МВР гр. Силистра. С
този Електронен фиш (ЕФ), на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182,
ал. 2, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 50.00 /петдесет/ лв. за нарушение на чл. 21, ал. 2 във
връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Недоволен от издадения електронен фиш, жалбоподателят Т. го
обжалва в срок. Моли съдът да отмени ЕФ като незаконосъобразен и
необоснован, издаден при съществени нарушения на административно
производствените правила. Твърди се, че жалбоподателят не е собственик на
лекия автомобил, с който е извършено нарушението и не го е управлявал.
Въззиваемата страна – Директора на ОД на МВР гр. Силистра, редовно
призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание. Депозирал е
писмено становище с административно наказателната преписка.
Районна прокуратура гр. Силистра ТО гр. Тутракан, редовно призована,
не се представлява и не взима становище по спора.
Съдът, след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото
писмени доказателства и доводите на страните, прие за установено от
фактическа страна следното:
Свидетелите мл. автоконтрольор Г. С. Г. и Инспектор ПП Д. Й. Р. са
служители в РУ на МВР гр. Тутракан.
1
На 25.05.2019 г. св. Г. бил назначен в наряд и изпълнявал служебните си
задължения, като осъществявал контрол на скоростта на движение на
преминаващи моторни превозни средства по път II-21, км 60 с
автоматизирано техническо средство TFR1-М с № 593.
В 15:14 часа техническото средство заснело лек автомобил „Мерцедес
ГЛ 320 ЦДИ Матик“ с рег. ***, движещ се с 82 км/ч, при максимално
допустима скорост за извън населено място, въведена с пътен знак В 26, а
именно 50 км/ч. Нарушението е заснето от АТСС, което е видно от
приложената разпечатка на клип № 8693. От последния е видно
регистрационния номер на автомобила, неговата марка, скоростта му на
движение, участъка от пътя, по която се движи автомобилът, координатите на
мястото, на което е позициониран АТСС, дата и часа на извършване на
нарушението, посоката му на движение, типа и индивидуалния номер на
АТСС.
При извършената проверка в централната база на „Пътна полиция“ при
МВР, е било установено, че като собственик на автомобила е вписано ЮЛ
„Боник“ ЕООД гр. Русе с едноличен собственик на капитала Р.Н.Я..,
Управител Ц.Б. Я.а и синдик И.С.Т..
За допуснатото нарушение на законният представител на „Боник“
ЕООД гр. Русе Ц.Б. Я.а бил издаден електронен фиш серия К № 2771960.
Процесния ЕФ бил изпратен за връчване на Я.а. При връчването
последната е депозирала молба в РУ при ОД на МВР Русе, със заявление, че
от 2013 г. не е управител на фирмата и същата е в несъстоятелност, като за
постоянен синдик на дружеството е назначен жалбоподателя И.С.Т..
Изготвена е била справка до Директора на ОД на МВР Силистра по
отношение на установените факти и обстоятелства.
Във връзка с горното, на жалбоподателя И.С.Т. бил издаден ЕФ серия К №
2771960. Същият е бил връчен на жалбоподателя на 29.03.2021 г.
С молба вх. № 108500-7927/02.04.2021 г. по описа на ОДМВР Русе сектор
„Пътна полиция“, жалбоподателя е изложил възражения по съставения ЕФ и е
представил предварителен Договор за покупко – продажба на МПС. От същия
е видно, че на 10.12.2010 г. „Боник“ ЕООД е прехвърлил на „Бумеранг 2009“
ЕООД лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „ГЛ 320 ЦДИ 4 Матик“ с рег.
***. Представил е и Приемо – предавателен протокол от 10.12.2010 г. и
Решение от 06.02.2013 г. по Арбитражно дело № 9/2012 г. на Арбитражен съд
гр. Велико Търново.Същото възражение е било направено и пред ОД на МВР-
Силистра във връзка с процесния ЕФ.
Била е извършена проверка на изложените възражения от страна на
жалбоподателя,която е приключила с докладна записка рег. № 5280 от
28.04.2021г. Извършилия проверката е предложил да бъде предоставена
възможност на жалбоподателя да осъществи правото си по чл.189 ал. 5 от
ЗДвП,независимо от изтеклия вече законов срок и ако той не стори това,да се
2
приложи разпоредбата на чл.189 ал. 11 от ЗДвП.
Във връзка с изясняване на обективната истина по делото съдът разпита
свидетеля Р.Н.Я.. - Управител на „Бумеранг 2009“ ЕООД гр. София, в
качеството му законен представител на юридическото лице, на което с
приемо - предавателен протокол е било предадено владението на автомобила,
с който е допуснато регистрираното от сектор Пътна полиция нарушение.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
С жалбата, с която е инициирано настоящото производство се оспорва
извършването на административното нарушение и се твърди, че при
издаването на ЕФ са допуснати особено съществени процесуални нарушения,
обуславящи неговата отмяна.
Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4,
изр. второ от ЗДвП, тъй като ОДМВР Силистра е съответната териториалната
структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението.
Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа предвидените в
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, чрез посочване на: мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното
превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на
доброволното й заплащане.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото
нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, се издава ЕФ на нарушителя в отсъствието на контролен орган. Това
е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за
налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира
приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Електронният фиш е съставен на основание фиксирано и заснето
нарушение по ЗДвП, а именно движение на МПС със скорост надвишаваща
максимално допустимата за съответния участък. Нарушението е установено с
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
тип ТFR1-М. Участъкът от пътя, на който е заснето нарушението е с
ограничение на скоростта за движение до 60 км/ч.
Наказващия орган, при комплектоване на преписката за съда е
приложил доказателства за първоначалното одобряване на типа средство за
измерване на скоростта на МПС и заснемането им, както и протокол за
последната извършена проверка на техническото средство, което е използвано
за заснемане на нарушението, извършено от жалбоподателя.
Образеца на електронния фиш се одобрява със заповед на Министъра на
вътрешните работи, копие от която е приложено по делото както и копие от
одобрения образец.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. на
МВР въвежда в задължение на контролните органи да изготвят протокол за
всяко използване на автоматизирано техническо средство или система. Такъв
е бил изготвен и копие от него е приложено към административно
наказателната преписка.
3
Електронния фиш обаче,е издаден при непълно изяснена фактическа
обстановка от наказващия орган.
Действително, съгласно чл. 144, ал. 2 от ЗДвП прехвърлянето на
собствеността върху регистрирани автомобили се извършва с писмен договор
с нотариална заверка на подписите. Представеният по делото от страна на
жалбоподателя предварителен договор за покупко-продажба на МПС от
10.12.2010 г. е сключен в обикновена писмена форма. Освен него обаче,
ответникът е представил и приемно-предавателен протокол от същата дата,
както и Решение от 06.02.2013 г. на Арбитражен съд – Велико Търново по
арбитражно дело № 9/2012 г., с което предварителния договор е обявен за
окончателен. С оглед на тези доказателства е налице валидно осъществен
сложен фактически състав на прехвърляне на правото на собственост върху
МПС, който се състои от частноправна прехвърлителна сделка с
предварителен характер и съдебно решение, което замества окончателния
договор. Предварителният договор е сключен в изискуемата съгласно чл. 19,
ал. 1 от ЗЗД писмена форма, доколкото чл. 144, ал. 2 от ЗДвП предвижда, че
прехвърлянето на собствеността на регистрирани автомобили, се извършва с
договор с нотариална заверка на подписите. Съгласно нормата на чл. 19, ал. 3
от ЗЗД, всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за
сключване на окончателен договор. Производството по обявяване на
предварителен договор за окончателен е уредено в Глава тридесет и първа от
ГПК /чл. 362-364/. Такъв иск за сключване на окончателен договор за
продажба на МПС може да бъде предявен и пред арбитражен съд, доколкото
общото правило на чл. 19, ал. 1 от ГПК допуска възможността за арбитражно
споразумение във всички случаи без изрично посочените в нея изключения и
при условие, че в предварителния договор има такава арбитражна клауза.
Такъв е и настоящия случай, поради което и компетентният Арбитражен съд
– Велико Търново, сезиран с иска, го е разгледал и е постановил решение, с
което е обявил за окончателен предварителния договор за покупко-продажба
на процесното МПС от 10.12.2010 г., сключен между "Боник" ЕООД - гр.
София, като продавач и "Бумеранг 2009" ЕООД - гр. София като купувач, при
условие купувачът да заплати на продавача остатъка от дължимата цена в
срок от 1 месец от получаване на съобщението за изготвеното решение. По
делото няма данни купувачът да е извършил такова плащане, но
неизпълнението на това условие обаче не означава, че решението не е
породило своето действие. Правилото на чл. 362, ал. 2 от ГПК води до извода,
че решението е валидно, докато не бъде обезсилено по искане на ответника.
Данни за такова искане и такова обезсилване също няма. Ето защо
настоящият състав намира, че собствеността върху процесното МПС е
прехвърлена, тъй като арбитражното решение по същество замества
окончателния договор.
Налага се извода,че собствеността на процесното МПС е валидно
прехвърлена в патримониума на " Бумеранг 2009" ЕООД София, ЕИК ***,
който в качеството си на собственик се явява административно наказателно
4
отговорното лице. След като в процедурата но чл. 189, ал. 5 от ЗДвП,
административно наказващия орган очевидно е отказал /мълчаливо,тъй като
липсва изрично волеизявление на наказващия орган в съответната форма/да
приеме възражението на жалбоподателя, да анулира издадения ЕФ и да
издаде друг с нарушител " Бумеранг 2009" ЕООД - София, ЕИК *** е
допуснал нарушение на закона.Последното обуславя отмяната на обжалвания
ЕФ като неправилен.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори да се приеме, че
собствеността не е била прехвърлена по надлежния ред, то АНО е допуснал
нарушение на чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП. Във възражението до началника на
сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Русе, представено и пред ОД на
МВР-Силистра,жалбоподателя е посочил че към момента на извършване на
нарушението, автомобилът се ползва и е във владение на друго юридическо
лице. Представил е и доказателства за правното основание, с което е станало
това –предварителния договор, арбитражното решение и приемно-
предавателния протокол от 10.12.2010 г., с който е предадена фактическата
власт върху автомобила. Регламентираната в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП процедура
цели да се разкрие действителния извършител на нарушението и именно той
да понесе наказание за него, в съответствие със заложения в чл. 24, ал. 1 от
ЗАНН принцип, че административнонаказателната отговорност е лична. В
случай когато автомобилът е предоставен за ползване или във владение от
едно юридическо лице на друго юридическо лице обаче, обективно е
невъзможно дружеството-собственик да посочи лицето, в което фактически
се е намирало превозното му средство към момента на нарушението и да
представи копие от свидетелството му за управление на МПС, поради което е
достатъчно да посочи юридическото лице, което на правно основание владее
и ползва собствения му автомобил. Предвид представените пред него
доказателства, АНО е следвало да приеме възражението на ответника като
декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и съобразявайки невъзможността му да
посочи физическото лице, управлявало автомобила в момента на
нарушението, и да представи копие на неговото СУМПС, да анулира
издадения на ответника фиш, като издаде нов ЕФ, с който да наложи
наказание на законния представител на посоченото от собственика
юридическото лице, в чието владение е било МПС.
Жалбоподателя не е предявил искане за присъждане на разноски по
административно-наказателното производство.
Имайки предвид горното съдът счита, че следва да потвърди атакувания
ЕФ, като незаконосъобразно издаден.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ серия К № 2771960, издаден от ОД на
5
МВР гр. Силистра, с който на И.С.Т., с ЕГН **********, от ***, с който на
основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП й е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 50.00 /петдесет/лв. за
нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като
незаконосъобразен.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-
дневен срок от датата на съобщаването за изготвяне на решението, пред
Административен съд гр. Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
6