О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№
гр. София, 14.02.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско
отделение, І-20 състав, в закрито
заседание на 14.02.2019 г., в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
като разгледа гр. д. № 899/2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба с вх. № 7221/21.01.2019 г., предявена от „В.Х.“ ЕАД против „И.П.“ АДСИЦ.
Ищецът твърди, че на 22.07.2010 г. е
придобил правота на собственост върху УПИ VІІІ-96, от кв. 258, по плана на гр.
София, местност „Павлово-Бъкстон“. На същата дата, ищецът учредил право на строеж в полза на
трето лице, което прехвърлило правото на строеж в полза на ответника. Учреденото
право на строеж било погасено, поради неупражняването му в предвидения от
закона давностен срок. Ищецът твърди, че
е изготвил нов инвестиционен проект и е възложил построяването на сграда, като
е действал като инвеститор във взаимоотношенията си с всички участници в
строителния процес. Сградата била изградена
в груб строеж и на 16.03.2018 г. било
издадено удостоверение по чл. 181, ал. 2 ЗУТ за обект „Жилищна сграда с
магазини, офиси, подземни гаражи и пиано бар“.
Ищецът твърди, че ответникът не
притежава правото на строеж, че сградата е била построена от ищеца, поради
което и последният е неин собственик на оригинерно основание – приращение по
чл. 92 ЗС. С писмо от 20.11.2018 г., ответникът изразил претенции към
самостоятелни обекти в сградата.
Ищецът заявява, че предявеният с
исковата молба установителен иск не цели
установяване на право на собственост
върху построеното в полза на „В.Х.“ ЕАД или отричане на правото на
собственост на „И.П.“ АДСИЦ. Искът не
целял също така установяване
съществуването на правото на строеж на „В.Х.“ ЕАД или установяване
несъществуването на правото на строеж на „И.П.“ АДСИЦ.
Ищецът заявява, че предявеният иск „цели да установи способ за придобиване на
собствеността“ от „В.Х.“ ЕАД върху сградата и самостоятелните обекти в нея,
както и че с иска се цели да се установи, че ищецът е придобил собствеността на
оригинерно основание. В исковата молба се сочи, че искът е неоценяем, тъй като няма как да бъде определена цената на
установяване на способ за придобиване на право на собственост, което право само по себе си не е предмет на
иска.
Предвид изложеното, ищецът моли, да бъде
постановено решение, с което да се установи по отношение на ответника, че „В.Х.“
ЕАД е реализирало правото си на собственик да строи в своя собствен недвижим
имот, като е построило описаната сграда, като построеният обект не е бил
построен чрез реализиране на закупеното от ответника право на строеж върху чужд
имот.
Заявените от ищеца
обстоятелства, на които основава иска си, както и формулирания от него петитум
са напълно ясни, липсват противоречия между изложените факти и заявеното
искане, поради което и исковата молба е редовна, което позволява на съда да
извърши преценка за това дали предявеният иск е допустим или не.
При служебната проверка на допустимостта на иска съгласно чл.130 ГПК
съдът констатира, че така предявеният иск е недопустим.
Правото на собственост може да бъде придобито с настъпването на изчерпателно
предвидени в закона юридически факти, които факти се наричат основания,
придобивни основания, или начини за придобиване на право на собственост. Такива
юридически факти представляват договора, наследственото правоприемство,
придобивната давност и т.н.
Както сочи и ищецът, по силата на чл. 92 от Закона за собствеността,
приращението също е придобивен способ (оригинерен), при който правото на
собственост се придобива само от собственика на земята и който има автоматично
действие - с трайното прикрепване на една вещ към земята, тя автоматично става
собственост на собственика на земята, без да е необходимо някакво
волеизявление. Следователно,
приращението представлява един от предвидените юридически факти, с настъпването
на който законът свърза придобиването на правото на собственост върху сградата.
От изложените в исковата молба
фактически твърдения и петитум следва, че в случая ищецът претендира да се
установи, че е „реализирало правото си на собственик да строи в своя собствен
недвижим имот“, като построеният обект „не е бил построен чрез реализиране на
закупеното от ответника право на строеж върху чужд имот“.Следователно ищецът
претендира установяване на факт с правно
значение
Съгласно чл. 124, ал.4, изр. 2-ро ГПК иск за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно
значение се допуска само в случаите, предвидени в закон. За фактите, които
ищецът иска да бъдат установени с решение по настоящото дело, законът не
предвижда, че могат да се установяват по исков ред в гражданския процес и
установяването на тези факти по исков ред е недопустимо. При
положение, че в исковата молба не се
претендират правните последици от установяването на факта на приращение
чрез друг осъдителен, конститутивен или установителен иск, касаещ спорно право
или правоотношение, за които същият факт има значение, приемането и решаването
по същество на отделен самостоятелен установителен иск за този факт е
недопустимо.
Поради изложеното, предявеният иск е
недопустим. На основание чл. 131 ГПК исковата молба следва да бъде върната, а
производството по делото - прекратено.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА,
на основание чл. 131 ГПК искова молба
с вх. № 7221/21.01.2019 г., предявена от „В.Х.“ ЕАД против „И.П.“ АДСИЦ, въз
основа на която е образувано гр.д. № 899/2019 г. по описа на СГС, I–20 състав, и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 899/2019 г. по описа на
СГС, I–20 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може
да се обжалва пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок
от връчването му на ищеца.
СЪДИЯ: