Р Е Ш Е Н И Е
№
14.10.2013 година,
град Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Свиленградският районен съд, гражданска колегия, ІІ състав,
на четвърти октомври две хиляди
и тринадесета година
в публично съдебно
заседание в следния състав:
Районен съдия: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
секретар: Н.Д.
като разгледа докладваното
от Съдията
гражданско дело №8 по описа на Районен съд -
Свиленград за 2013 година и за да се произнесе, взе в предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Производството по делото е
образувано по Искова молба,
подадена от „Водоснабдяване
и канализация” /„ВиК”/ ЕООД с ЕИК 126004284, със седалище и адрес на управление: град Хасково, ул.„Сакар” №2, със съдебен адрес: град София, бул.„Македония” №2, етаж 3, ап.№5, представлявано от управителя Атанас Бързев Стоев
/към настоящия момент и Петко Георгиев Стойчев към момента на депозиране на
Исковата молба/, чрез
пълномощник – адвокат
Н.Б.Н. ***, против Х.Г.Г. с
ЕГН ********** ***.
Твърди се в Исковата молба, че между
ищцовото дружество и ответницата Г. съществуват неуредени парични отношения,
произтичащи от съществуващо между страните облигационно отношение, базирано на
Общи условия /ОУ/ за предоставяне на ВиК услуги, надлежно одобрени от ДКЕВР и
оповестени в публичното пространство. Сочи се, че за процесния период от 30.09.2009
година – 31.05.2011 година ищцовото дружество изпълнило задължението си като
предоставило на ответницата с партиден №653/23 ВиК услуги, изразяващи се във
водоснабдяване, канализация, почистване на водите и други дейности до имот,
находящ се на адрес: град Свиленград, ул.„Божур” №18, област Хасково като за
ползваните ВиК услуги са издадени 14 на брой Фактури, подробно описани в
Исковата молба в съответствие с нормативните изисквания на българското законодателство
и съдържащи подробна индивидуализация на извършените услуги, а именно:
1. Фактура №********** от 30.10.2009
година
2. Фактура №********** от 29.01.2010
година,
3. Фактура №********** от 28.03.2010
година,
4. Фактура №********** от 30.04.2010
година,
5. Фактура №********** от 30.05.2010
година,
6. Фактура №********** от 31.05.2010
година,
7. Фактура №********** от 30.06.2010
година,
8. Фактура №********** от 31.08.2010
година,
9. Фактура №********** от 30.09.2010
година,
10. Фактура №********** от 29.10.2010
година,
11. Фактура №********** от 30.12.2010
година,
12. Фактура №********** от 31.01.2011
година,
13. Фактура №********** от 31.03.2011
година и
14. Фактура №********** от 31.05.2011
година.
Ответницата Г. не била изпълнила задължението
си да заплати цената на ползваните ВиК услуги изцяло и в срок от 30 дни след
датите на фактуриране на всяка от Фактурите, поради което за ищцовото дружество
бил налице правен интерес да потърси правата си по съдебен ред.
Поради липса на плащане на падежа се
претендира и обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена върху
формираните за всеки отчетен период главници за периода от датата, следваща
падежа на съответното вземане до дата 16.10.2012 година /съобразно изложеното в
табличен вид/, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на Заявлението по чл.410 от ГПК в Регистратурата на Районен съд –
Свиленград на 18.10.2012 година до окончателното погасяване на паричното
задължение.
Поради неплащане на дължимите според
ищцовото дружество суми, последното е подало Заявление по чл.410 от ГПК
до Районен съд – Свиленград на 18.10.2012 година, по
което е образувано ч.гр.д. с №977 по описа на Съда за 2012 година за
издаване Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист. Състав на Районен съд –
Свиленград е издал Заповед за изпълнение с №1002 на дата 19.10.2012 година за
сумата от общо 168.79 лв., представляваща главница –
неизплатени суми за договорени и получени ВиК услуги съгласно Фактури по партида
653/23,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на Заявлението
за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в
Регистратурата на Районен съд – Свиленград на 18.10.2012 година до
изплащане на вземането, сумата от общо 39.10 лв., представляваща мораторна лихва
за периода от 30.11.2009 година до 16.10.2012 година, включително, както и разноски
в размер на 145 лв. Срещу Заповедта за изпълнение в срок е
подадено Възражение от длъжницата Х.Г.Г. - ответница в настоящото
производство, поради което е заведено настоящото гражданско дело
/установителният иск по чл.422 от ГПК е подаден от „ВиК” ЕООД в
едномесечния срок, считано до първия работен ден след изтичане на
едномесечния срок, видно от Разписка №000313 от дата 02.01.2013 година, с който
е изпратена Исковата молба/.
От Съда се иска да постанови Решение, с което да признае за установено, че ответницата
дължи на ищцовото дружество сумата от 168.79 лв.,
представляваща неизплатена стойност на предоставени ВиК услуги,
за които има издадени Фактури, подробно описани по – горе
в настоящото изложение, ведно със законната лихва върху главницата от дата 18.10.2012 година до
окончателното изплащане на главницата и сумата от 39.10 лв.,
представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 30.11.2009 година до
16.10.2012 година.
Претендират се
разноските по настоящото дело. Представен е Списък на разноските.
В едномесечния
срок по чл.131 от ГПК е постъпил Отговор на исковата молба от ответницата,
в който заявява, че оспорва вземанията по Фактури от 30.10.2009 година
/посочена под №1/, 30.12.2009 година /посочена под №2/ и 26.02.2010 година /посочена
под №3/ като твърди, че вземанията по тях са погасени по давност. По отношение на
останалите Фактури сочи, че сумите са заплатени и че след смяната на
електромера й редовно си плащшала дължимите суми. Твърди, че имало разминаване
в номерата на Фактурите в документите, приложени по делото. Предвид изложеното
моли да бъдат отхвърлени исковите претенции като неснователни и недоказани.
Претендира разноски по делото. Не е
представен Списък на разноските.
В
съдебно заседание, редовно призовано, респ.уведомено ищцовото дружество не
изпраща представител. В писмени Молби адвокат Н. заявява, че поддържа изцяло
исковите претенция, тъй като не са заплатени претендираните суми.
В
съдебно заседание, редовно призована, респ.уведомена ответницата Г. се явява. Пледира
за отхвърляне на исковете, тъй като всичко, което дължала за процесния период било
платено.
След преценка на събраните по делото
доказателства Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Безспорно е, че ищецът се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК със Заповед за изпълнение с №1002 от дата 19.10.2012 година спрямо ответницата за процесните суми в размер на общо 168.79 лв., представляваща главница – неизплатени суми за договорени и получени ВиК услуги
съгласно Фактури по партида 653/23, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК в Регистратурата на Районен съд – Свиленград на 18.10.2012 година до изплащане на вземането, сумата от общо 39.10 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 30.11.2009 година до 16.10.2012
година, включително, както и
разноски в размер на 145 лв., срещу която Заповед ответницата е възразила в законоустановения срок, че не дължи същата. Това се установява и от приложеното ч.гр.д.№977/2012 година по описа на Районен съд - Свиленград. В едномесечния срок е предявен настоящия
установителен иск.
За установяване на вземанията
си
в настоящото производство ищецът е представил Счетоводна справка -
извлечение,
в която има справка и за дължимата мораторна лихва по периоди. Ищецът е
представил още и част от ОУ за предоставяне на ВиК
услуги на потребители от „ВиК” ЕООД.
Не се спори по делото, че ответницата е абонат на ищцовото дружество и има
открит партиден №653/23 с адрес: град Свиленград, ул.„Божур” №18, област Хасково, което личи и от представените заверени копия на карнети по
партидата, с водомер №03/024243, пломбиран с холендърна пломба №499574, за периода 30.09.2010 година до 31.05.2011 година.
За изясняване
на делото от фактическа и правна страна бе допусната и изслушана Съдебно –
икономическа експертиза, от която става ясно, че всички процесни Фактури са
осчетоводени от ищцовото дружество с Отчет за
продажби, издаден в последия ден на съответния данъчен период. След
извършена проверка на документите по делото и в счетоводството на ищцовото
дружество вещото лице е констатирало, че по партида 653/23 за процесния период
не са заплатени задължения в размер на 168.79 лв. като платените суми по
Фактура №**********/30.10.2009 година /посочена под №1/ в общ размер на 18.55
лв. са отчетени /за тези плащания има писмени доказателства в кориците на
делото и по отношение на тях не се спори/ като в счетоводството на ищцовото
дружество са отразени размерите на задълженията на ответницата по всяка една от
процесните Фактури. Размерът на мораторната лихва от датата на падежа на всяка
отделна Фактура до датата, предхождаща подаване на Исковата молба на 03.01.2013
година е в общ размер на 39.75 лв. В съдебно заседание вещото лице Е.М. поддържа
представеното заключение.
От
приложената в кориците на делото Справка от Търговския регистър става ясно, че
от 03.09.2013 година управител на ищцовото дружество е Атанас Бързев Стоев.
В
кориците на делото се намират и са приети като доказателства множество други
документи – Фактури, Фаскални бонове, Констативни протоколи и др., които са
неотносими към настоящия правен спор, тъй като не касаят процесния период на
предоставяне на ВиК услуги 30.09.2009 година – 31.05.2011 година, поради което
Съдът не ги обсъжда.
При така установената фактическа обстановка Съдът
прави следните правни изводи:
Безспорно е както вече бе посочено, че ищецът се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК със Заповед за изпълнение с №1002 от дата 19.10.2012 година, издадена
по ч.гр.д.№977/2012 година по описа на Районен съд – Свиленград, спрямо ответницата за процесните сума, ведно законната лихва върху главницата, считано от 18.10.2012 година до
изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на 145 лв., както и че срещу Заповедта ответницата е възразила в законоустановения срок, че не дължи същите. В едномесечния срок е
предявен настоящия установителен иск. Поради това
предявения установителен иск се явява процесуално допустим и следва да бъде
разгледан по същество.
По делото е предявен иск с правно основание
чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД с предмет -
признаване за установено по отношение на ответницата на вземания, претендирани от ищцовото
дружество. В производството в съответствие с правилото за разпределение на
доказателствената тежест ищецът следва да установи,
че между него и ответницата има сключен Договор, размера на вземанията, основанието за
пораждането им и изпълнението на насрещните задължения по Договора от
страна на ищцовото дружество, а именно, че е доставяло ВиК
услуги
на ответницата, както и размера на мораторната лихва за забава
за посочения период. В тежест на ответницата е да проведе насрещно
доказване чрез установяване, че няма сключен Договор, респ. че
е заплатила
в дължимите суми по Договора.
Разгледан по
същество Районен съд - Свиленград
намира главния иск по чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от
ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, касаещ
главница, за основателен.
Съдът намира, че от представените писмени доказателства /карнети, в които е положен подписа
на ответницата и не е оспорен/ се установява, че между страните съществува валидно облигационно отношение, свързано с предоставяне на ВиК услуги. Неговата
правна регламентация се намира в Закона за водите /ЗВ/, Наредба №4/14.09.2004
година за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
ВиК системи /Наредбата/ и ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „ВиК” ЕООД. По смисъла на ЗВ „ВиК” е оператор, предоставящ ВиК услуги на потребителите;
а ответницата е потребител по смисъла на същия закон.
Ответницата е ползвала ВиК услуги, които не е
заплатила към датата на депозиране на Заявлението по чл.410 от ГПК съгласно
приложените карнети и счетоводна Справка, които не са оспорени по надлежния ред. За ответницата е разкрит партиден №653/23 за предоставяне
на ВиК услуги до имот, находящ се на адрес: град Свиленград, ул.„Божур” №18, област
Хасково като за ползваните ВиК услуги за периода от 30.09.2009 година – 31.05.2011
година са издадени описаните по – горе Фактури. Ответницата като потребител е следвало да заплаща отчетеното
количество вода в 30 дневен срок след датата на фактуриране на дължимата сума. Съгласно
чл.42 от ОУ, които са известни на ответницата, тъй като няма изявление в
обратния смисъл, при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на
ползваните услуги, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на
законната лихва, съгласно чл.86 ал.1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване
на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка ищцовото дружество.
В тази
връзка следва да се има предвид и че според чл.293, ал.1 от ТЗ за
действителността на търговска сделка, каквато е налице между страните по
настоящия спор, е необходима писмена или друга форма само в случаите,
предвидени в закон, а в цитираните по – горе нормативни актове не се съдържа
такова изискване /в този ред на мисли са неоснователни твърденията на
ответницата, че не била подписала Договор с ищцовото дружество/. По силата на
така възникналото договорно правоотношение ищецът в качеството си на оператор,
предоставящ ВиК услуги, е бил задължен да доставя вода за питейно-битови нужди,
а ответницата като потребител е следвало именно да заплаща отчетеното количество
вода в 30
дневен срок след датата на фактуриране на дължимата сума. Няма спор между страните по отношение на цените, по
които е следвало да бъдат заплатени предоставените услуги. Спорният въпрос по
делото е дали ответницата е заплатила стойност на ползваните от нея услуги.
Според настоящият съдебен състав на него следва да се даде положителен отговор.
Претендираните
вземания на ищеца се установяват от заключениeто на вещото лице Е.М., което
кореспондира на писмените доказателства, намиращи се в кориците на делото и
неоспорени от ответницата и което заключение Съдът в настоящия си състав
кредитира изцяло като добросъвестно изготвено и съобразно поставените задачи от
компетентно лице. При това положение следва да се приеме, че в полза на ищеца се е
породило правото му да получи дължимата сума за ползваните от ответницата ВиК
услуги, респ. задължението на последната да я плати. Следователно ищецът е установил
при
условията на главно и пълно доказване обстоятелствата, на които се основава претенцията му
по чл.79, ал.1 от ЗЗД за плащане на процесната сума и които съответно
обуславят нейната основателност. В тежест на ответницата бе
да установи, че я е заплатила изцяло, но същата не ангажира никакви доказателства в тази насока. Нещо повече, от заключението по назначената Съдебно - икономическа експертиза става ясно, че по
описаните в Счетоводната справка Фактури не са извършвани плащания, които да не
са взети предвид при посочване на претендираната главница.
Възражението
за недължимост на част от главницата, представляваща стойността по първите три
Фактури, поради изтекла погасителна давност е неоснователно. Задължението за заплащане
на периодични плащания, т.е. главницата, се погасява с изтичането на специалната
3-годишна погасителна давност по чл.111, б.„в” от ЗЗД съгласно Тълкувателно
решение №3 от 18.05.2012 година на ВКС по т.д.№3/2011 година, ОСГК. Тригодишната
погасителна давност не е изтекла от момента на изискуемостта по първата Фактура
– 30.11.2009 година /деня, следващ падежната дата 29.11.2009 година/ до
подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК на 18.10.2012 година. С подаването на Заявлението по чл.410 от ГПК
на 18.10.2012 година давността е прекъсната и от този момент започва да тече нов давностен срок,
като изтеклия не се запазва /чл.116, б.„б”, вр.чл.422, ал.1 от ГПК/.
Следователно вземането на ищцовото дружество за главницата по първите три
Фактури не е погасено по давност.
За сума
от 168.79 лв. и до този размер следва да се уважи и главният иск по чл.422 от ГПК, ведно със
законната лихва върху нея от дата 18.10.2012 година, съгласно чл.422, ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД до окончателното изплащане
на вземането, на която има право предвид така установената забава за
заплащането й и която му се дължи предвид искането в тази насока.
Разгледан
по същество Районен съд - Свиленград намира акцесорния иск по чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, касаещ мораторна лихва, за частично основателен.
Предвид
основателността на главния иск, следва да се уважи и претенцията за заплащане
на обезщетение за забава върху сумата от 168.79 лв. за периода от 30.11.2009 година до 16.10.2012 година,
включително. Тя има акцесорен характер по отношение на главното
задължение и присъждането й зависи от неговата съдба, а по делото се
установява, че такова се дължи. Действително в чл.40, ал.1, изречение второ от
Наредбата, и в чл.42, вр.чл.31, ал.2 от ОУ изрично е предвидено, че при
неизпълнение на задължението за плащане на изразходваното количество вода в
определените срокове, в случая 30 дни след датата на фактуриране, се дължи
законна лихва по чл.86 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до изплащането й. Съгласно заключението на Съдебно -
икономическата експертиза размерът й за процесния период възлиза на 39.75 лв.,
но вещото лице погрешно е взело за крайна дата на периода 02.01.2013 година
/датата, предхождаща подаване на Исковата молба/, което наложи Съдът да изчисли
мораторната лихва с помоща на калкулатор баланс бг, публикуван в интернет
пространството като констатира, че претендираната сума за мораторна лихва е
различна само по отношение на първата Фактура, която изчисли на 0.69 лв. /, а
не 3.65 лв. както е посочено в Таблицата към Исковата молба/, т.е. общата сума
на мораторната лихва е 36.14 лв., в който размер следва да бъде уважен
акцесорния иск.
За пълнота
на настоящото изложение следва да се отбележи, че не се констатира твърдяното
разминаване в номерата на издадените на ответницата Фактури.
Съдът не
коментира сочената подмяна на водомер през 2012 година, тъй като не касае
процесния период за предоставяне на ВиК услуги от 30.09.2009 година до
31.05.2011 година.
Относно разноските в заповедното и в
установителното производство:
Имайки предвид частичното установяване на
вземанието, то следва и частично и съответно на уважения размер, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, да се установи дължимостта на направените в заповедното производство
разноски, а именно за сумата от 142.91 лв. Искането в
останалата му част за установяване дължимостта на разликата над 142.91 лв. до 145
лв., следва да се отхвърли като неоснователно.
По делото се констатираха действително направени
разноски от ищцовото дружество в общ размер на 250 лв. – 50
лв. за държавна
такса и 200 лв. за депозит на вещо лице. По
делото не се констатира действително да е заплатено адвокатско възнаграждение в
претендирания размер от 120 лв., поради което такова не следва да бъде
пресъждано в полза на ищцовото дружество. С оглед изхода на делото, съответно на
уважените и отхвърлените искове и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят част от направените по
делото разноски в размер на 246.40 лв.
По
делото не се констатира да са направени разноски от страна на ответницата,
поради което искането й в тази връзка следва да бъде оставено без уважение.
Съдът констатира че не е внесена
по делото необходимата държавна такса, която трябва да е в общ размер на 75 лв.
след приспадане на внесените 25 лв. държавна такса в заповедното производство -
внесени са само 50 лв., поради което с оглед изхода на делото ответницата
следва да бъде осъдена да заплати в полза на Районен съд – Свиленград и сумата
от 25 лв.
На основание изложеното и
на чл.235 от ГПК,
Свиленградският Районен съд
Р
Е
Ш
И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422,
ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД по отношение Х.Г.Г.
с
ЕГН ********** ***, съществуването на вземането на „ВиК” ЕООД с ЕИК 126004284, със седалище и
адрес на управление: град Хасково, ул.„Сакар” №2, по Заповед №1002/19.10.2012 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №977/2012 година по описа на Районен
съд - Свиленград, за сумата от общо 168.79 лв., представляваща главница -
неизплатени суми за договорени и получени ВиК услуги съгласно Фактури по
партида 653/23, ведно
със законната лихва върху главницата
от 18.10.2012
година
до окончателното й изплащане; за сумата от общо 36.14 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 30.11.2009 година до 16.10.2012 година, включително; както и разноските по ч.гр.д.№977/2012 година по
описа на Районен съд - Свиленград в
размер на 142.91 лв., като искането в останалата му част
за установяване дължимостта на мораторната лихва за разликата над 36.14 лв. до 39.10
лв. и за разноските за
разликата над 142.91 лв. до пълния предявен размер от 145 лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователно.
ОСЪЖДА Х.Г.Г.
с
ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ВиК” ЕООД с ЕИК 126004284, със седалище и
адрес на управление: град Хасково, ул.„Сакар” №2, направените
по делото разноски в размер на 246.40 лв. като искането в останалата му част за разликата от 246.40
лв. до 395 лв., ОТХВЪРЛЯ като
неоснователно.
ОСЪЖДА Х.Г.Г. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Районен съд – Свиленград сумата от 25 лв., представляваща държавна такса.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на Х.Г.Г. с
ЕГН ********** ***, за присъждане на разноски по делото.
Решението може да
бъде обжалвано с Въззивна жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на Решението, приложеното
ч.гр.д.№977/2013 година по описа на Районен съд - Свиленград да
се върне, ведно с надлежно заверен препис от Решението с отметка относно датата
му на влизане в сила.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: