РЕШЕНИЕ
№ 1201
гр. Русе, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Т. Т. И.а
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Т. Т. И.а Гражданско дело № 20224520105939
по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС и
чл.537, ал.2 от ГПК.
Ищецът „Кредитекс“ ЕООД, гр.София, твърди, че с нот.акт за покупкo-продажба
на недвижим имот № 16, том І, рег.№ 165, нот. дело № 13/2010 г. на Нотариус с рег.№
618/НК, вписан в Служба по вписванията-Русе с вх.№ 533/25.01.2010 г., акт № 147, том
І, дело № 146, придобил от продавачите Н.а И. Н.и Н.ина А. Н.ова собствеността върху
следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
63427.7.634.45.62 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
3аповед РД-18-91/15.12.2007 г. на ИД на АГКК, адрес на имота: гр.Р., кв.„З.С." ул.“Р.“
5, вх.2, ет.1, ап.1, като самостоятелният обект се намира в сграда № 45, разположена в
поземлен имот с идентификатор 63427.7.634, предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ по документ: 51.67 кв.м.,
прилежащи части: изба № 16, както и 1.084 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: 63427.7.634.45.59 и 63427.7.634.45.61, под обекта: няма, над обекта:
63427.7.634.45.65, съгласно Схема № 12814/18.12.2009 г. на СГКК - гр.Русе.
При сключване на договора продавачите се легитимирали като собственици по
силата на Нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 72, том ХІ, рег. № 3007,
дело № 184/2001 г. на Нотариус с рег.№ 068 на НК, вписан в СВ-Русе с вх.рег.№
1
13071/18.12.2001 г., акт № 192, том XXVІІІ, дело № 6789/2001 г., с който придобили
собствеността върху имота от продавача „Дунав" АД - Русе.
Владението върху имота било предадено от продавачите на купувача в деня на
сключване на договора, т.е. на 25.01.2010 г. В изпълнение на договореното между
страните в т.2 от нотариалния акт, на 12.02.2010 г. купувачът "Кредитекс“ ЕООД
превел по указания начин в пълен размер договорената продажна цена - по банков път
към "ХипоКредит" ЕАД, с основание: погасяване на настоящи и бъдещи задължения
на И. Н.ов И. и Т. Н.ова Й. по Договор НСТ № 8213-0049-6/11.04.2007 г. и към
„Кредитекс" ООД по Договор СТХ № 8213-0049-6/11.04.2007 г.
Към момента на придобиване на собствеността върху процесния недвижим имот
имало учредена от собствениците ипотека в полза на „ХипоКредит" ЕАД по силата на
Нот.акт за учредяване на договорна ипотека № 100, том ІІІ, рег.№ 3050, дело №
390/2007 г. по описа на Нотариус рег.№ 220 на НК. В резултат от това и съгласно
правилото, че ипотеката следва имота, към момента на придобиването й собствеността
на ищцовото дружество била обременена с ипотечното право на кредитора.
Впоследствие, преди изтичането на 10-годишния срок по чл.172 от 33Д, вписването на
ипотеката било подновено за още 10 години въз основа на молба за това, вписана в
СВ-Русе с вх.рег.№ 4086/10.04.2017 г., акт № 154, том 2.
Ищецът твърди, че след придобиването на правото на собственост до 2022 г. е
владял добросъвестно процесния имот. Изпълнявал е точно задълженията си за
заплащане на дължимите за него местни данъци и такси за битов отпадък (ТБО) /за
времето от 2010 г. до 2021 г. вкл./. Освен това, доколкото процесният имот се намира
извън седалището и адреса на управление на "Кредитекс“ ЕООД, дружеството
предприемало, макар и неуспешни, действия по предлагане на имота за продажба. Във
връзка с това били организирани огледи на имота с потенциални купувачи и били
провеждани разговори с такива. С оглед това, имотът бил поддържан и управляван от
представители на дружеството, които периодично наглеждали същия и се грижели за
неговото запазване.
През 2022 г., при един от организираните огледи от брокера във връзка с
продажбата на процесния имот, същият установил, че ключовете, с които разполага и
които дружеството-собственик му е предоставило, не успяват да отключат входната
врата на апартамента. Оказало се, че патронът е сменен. Там заварил непознато за него
лице, което, по думите на съседите, било синът на предишните собственици.
При справка в имотния регистър се установило, че по отношение на процесния
апартамент имало издаден констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка в
полза на ответниците с № 95, том V, peг.№ 9628, нот.дело № 683/09.11.2021 г., вписан в
СВ-Русе с вх.рег.№ 13756/11.11.2021 г., акт № 47, том 39, дело № 8066/2021 г.
Ищецът счита, че не са налице предпоставките на закона за признаване на
2
ответниците за собственици на процесния имот по давностно владение. За целия
период от време - от придобиването на собствеността през 2010 г. до началото на 2022
г., ищцовото дружество не било препятствано от когото и да било да упражнява всяко
едно от правомощията си на собственик, още по-малко от ответниците. „Кредитекс“
ЕООД имало достъп до апартамента, негови служители и представители периодично го
наглеждали и поддържали, ангажирали брокери, които да провеждат огледи с
потенциални клиенти, за да го закупят.
Ответниците били внуци на собствениците, от които ищецът придобил
собствеността на имота през 2010 г. и деца на Т. Н.ова Й. - дъщеря на Н.а И. Н.ов и
Н.ина А. Н.ова. След неуспешните опити за продажба на имота, 2021 г. представител
на дружеството осъществил контакт с Т. Й. в случай, че тя или други членове от
семейството им имат интерес да закупят предишното им жилище. В разговорите бил
включен и адвокат на Т. Й.. Последната изразила желание за закупуването и започнали
преговори относно параметрите, при които да бъде извършена продажбата. В един
момент, обаче, през есента на 2021 г. Т. Й.а спряла да отговаря на позвъняванията.
Малко след това се оказало, че децата й са се снабдили с констативен нотариален акт
по обстоятелствена проверка.
С оглед изложеното ищецът счита, че не са били налице предпоставките за
придобиване на собствеността въз основа на 10-годишна придобивна давност.
Ответниците не могли да придобият собствеността и в резултат на продължило повече
от 5 години давностно владение, т.е. в резултат от добросъвестно владение. И в този
случай предпоставките на закона не били изпълнени.
Моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено по
отношение на Н. И. Й. и П. И. Й., че „Кредитекс" ЕООД е собственик на процесния
недвижим имот, подробно описан в исковата молба, като ответниците бъдат осъдени да
предадат на ищеца владението върху имота. На основание чл.537, ал.2 ГПК моли да
бъде отменен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 95, том V,
нот.дело № 683/09.11.2021 г., вписан в СВ-Русе с вх.рег.№ 13756/11.11.2021 г., акт №
47, том 39, дело № ********* г. Претендира и направените в производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответниците депозират отговор на исковата молба, в
който изразяват становище за неоснователност на исковите претенции. Твърдят, че
владеят имота, защото са собственици на същия, придобивайки го на основание чл.77
ЗС във връзка с чл.79 3С, за признаване на което право на собственост е съставен и
нот.акт № 47, том 39/11.11.2021 г. по описа на Служба по вписвания-Русе. Към
момента на предявяване на настоящите искове срещу тях, ищецът не бил собственик на
процесния имот. Ответниците живеят и ползват имота от месец юни 2007 г., когато,
заедно с техните родители, се преместили да живеят в него. Тогава жилището било
собственост на Н.А.Н. и Н.И.Н. - родители на тяхната майка. Ответниците и тяхната
3
майка били регистрирани на адреса, на който се намира процесният имот. В него
двамата живеели непрекъснато и необезпокоявано до момента. През 2010 г. родителите
им напуснали страната и отишли да живеят и работят в Гърция. Ответниците /тогава
ученици в гимназията/ останали да живеят в апартамента, подпомагани в отглеждането
от бабите и дядовците си, които живеели наблизо.
Същите не оспорват, че на 25.01.2010 г. техните баба и дядо прехвърлили
правото на собственост върху процесния имот на ищцовото дружество. Оспорват
твърдението на последното, че купувачът в деня на сделката е получил от продавачите
владението на имота и че през цялото време от 25.01.2010 г. „Кредитекс“ е владяло
добросъвесно имота. Категорично заявявят, че по никое време /преди или след
сделката през 2010 г./ „Кредитекс“ ЕООД, чрез което и да било трето лице / законен
или упълномощен представител/ не е получавало владението върхv имота и не е
осъществявало по никакъв начин фактическа власт върху същия. Единственото
действие, осъществявано от ищеца и свързано с имота, било това да заплаща данък
сгради и такса битови отпадъци. Дори и след сделката през 2010 г. двамата ответници
продължили съвместно да обитават и използват непрекъснато и необезпокоявано от
никого жилището. Грижели са се за имота, смятайки го за свой дом, направили
същесвени подобрения – сменили дограмата и поставили блиндирана врата.
Необезпокояваното ползване на процесния имот от ответниците, без
присъствието или претенциите на което и да било трето лuцe, продължило до момента,
в който срещу тях се предявяват настоящите искове.
Въз основа на изложените факти било безспорно можело да бъде направен
обоснован извод, че в периода от 25.01.2010 г. до момента на предявяване на иска
срещу ответниците, същите владеели процесния имот спокойно като свой, без
претенции и оспорвания от никого, явно и непрекъснато в продължение на повече от
законоустановения десетгодишен придобивен давностен срок. Демонстрирайки
собственическото си владение, през 2021 г. те стартирали процедура да бъдат признати
за собственици на имота по давностно владение, която приключила със снабдяването
им с нотариален акт в резултат на направените от нотариуса изводи, че те двамата са
собственици на процесния имот, на основание чл.79 3С по давностно владение
упражнено повече от законоустановения 10-годишен срок.
Предвид това и съгласно разпоредбата на чл.99 ЗС следвал извода, че считано от
25.01.2020 г. притежаваното право на собственост на ищеца било изгубено поради
придобиването му от ответниците и към момента на предявяване на исковете
ищцовото дружество вече не е собственик на имота.
Претендират отхвърляне на исковете и присъждане на направените по делото
разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
4
установена следната фактическа обстановка:
Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява по несъмнен начин, че с договор за покупко-продажба на
недвижим имот, изповядан под формата на нот.акт № 16, т.І, нот.дело № 13/25.01.2010
г. на нотариус Иглика Кирилова, ищцовото дружество е закупило от Н.а И. Н.ов и
Н.ина А. Н.ова-баба и дядо на ответниците, спорния имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.7.634.45.62 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със 3аповед РД-18-91/15.12.2007 г. на ИД на
АГКК, адрес на имота: гр.Р, кв.„З.С." ул.“Р.“ 5, вх.2, ет.1, ап.1, като самостоятелният
обект се намира в сграда № 45, разположена в поземлен имот с идентификатор
63427.7.634, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива
на обекта: 1, площ по документ: 51.67 кв.м., прилежащи части: изба № 16, както и 1.084
% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 63427.7.634.45.59 и
63427.7.634.45.61, под обекта: няма, над обекта: 63427.7.634.45.65, съгласно Схема №
12814/18.12.2009 г. на СГКК - гр.Русе.
Представени са преводни нареждания и извлечения от банковата сметка на
„Кредитекс“ ЕООД в „Сибанк“ ЕАД, установяващи, че от придобиването на
собствеността през 2010 г. до 2021 г. вкл. ищцовото дружество е заплащало данък
недвижими имоти и такса битови отпадъци за собствения си имот.
Ответниците от своя страна се легитимират като собственици на същия
жилищен имот, придобит по давностно владение, с констативен нот.акт № 95, т.V,
нот.дело № 683/11.11.2021 г. по описа на нотариус Иглика Кирилова.
Същите представят адресна карта за настоящ адрес, от която е видно, че като
деца под 18-годишна възраст на Т. Н.ова Й. Н. Й. и П. Й. са регистрирани на адреса на
процесния имот, но от документа не става ясна датата на неговото издаване.
С удостоверение от 05.04.2023 г. управителят на Етажната собственост –
бл.“П.“, вх.2 по ул.“Р.“ 5 в гр.Русе удостоверява, че двамата ответници от 2010 г. до
датата на издаването му са регистрирани в книгата на етажната собственост и са
заплатили в пълен размер дължимите от тях ежемесечни вноски за поддържане и
управление на общите части на сградата, както и че за същия период няма други лица,
регистрирани в книгата като живущи или собственици на ап.1 на първия етаж във вх.2
на бл.“П.“.
Приложените множество фискални бонове, разписки за плащане чрез ИзиПей,
извлечение за фактури и плащания от „Енерго-Про Продажби“ АД и справка за
консумация за абонат 315175 от „ВиК“ ООД, гр.Русе установявават следните
обстоятелства: До снабдяването с констативен нот.акт партидата в „Енерго-Про
Продажби“ АД за консумираната ел.енергия в спорния апартамент се води на стария
5
собственик Н.ина А.. За периодите м.02.2015 г. – м.09.2015 г., м.12.2016 г. – м.05.2020
г. в имота няма потребена ел.енергия. Партидата за консумираната вода в апартамента
се е водила на името на И. Н.ов И.-според ответниците техен вуйчо. През 2015 и 2016 г.
е начислявана служебно вода, като след м.12.2017 г. отчитане и фактуриране на
консумирана вода има едва през м.март 2021 г.
Разпитаната свидетелка на ищеца - Е.Ч. излага твърдения, че имала общо
пълномо от дружеството „Кредитекс“, което й възложило да осъществява контакти и да
извършва огледи с потенциални купувачи на процесния имот. За пръв път го посетили
с брокер през м.май 2021 г. Имали ключ, за който знаела, че дружеството притежава от
2010 г., когато е придобило собствеността. Установили, че имотът не е в много добро
състояние, бил мръсен и неподдържан, нямало признаци на живот. Имало пералня с
изгнили дрехи, неотваряна с години, маса, много старо обзавеждане, недостатъчно да
живее някой. Имало нещо като кухня и една зелена стая като детска. Всичко било
потънало в прах и в това състояние човек не можел да живее там. След това решили да
се свържат с Т. Й., майка на ответниците, за да й предложат да закупи имота. Лично
свидетелката разговаряла с нея и тя казала, че желае да купи имота, но иска да се
консултира с адвокат. Свид.Чапърова също разговаряла с този адвокат. Коментирала се
продажната цена. Преговорите продължили доста дълго време, докато Й. окончателно
престанала да отговаря на обажданията. Тогава решили да възобновят огледите и в
началото на 2022 г. друг пълномощник на ищеца, заедно с брокер от Русе, посетили
имота и установили, че патронът му бил сменен. Й. не е заявявала, че децата й имат
претенции по отношение на имота и в годините дружеството не е уведомявано за
такива, а изразила желание да го купи.
М.П. – живуща на втория етаж над процесния апартамент излага твърдения, че
двете деца израснали там. Като купили имота родителите им взели заем, за да направят
голям ремонт. След като заминали в чужбина се връщали веднъж годишно, а двете
баби били в апартамента и се грижели за децата. Имотът бил в много добро състояние,
сменени били дограмата и мебелите. Родителите на ответниците изтеглили кредит, за
да направят ремонта, преди да заминат за чужбина.
Свидетелката Н.И. – домоуправител в блок „П.“ твърди, че от 15-тина години Н.
и П. живеят в апартамента. След като майка им заминала за чужбина двете баби идвали
от време на време да се грижат за двамата. Големите ремонти в апартамента ги правила
тяхната майка след 2010 г., сменили прозорци, входната врата, къртили, друг освен нея
не е правил ремонти. Н. е студентка и си идвала през лятото в апартамента, а П. бил
постоянно тук, докато през м.септември 2022 г. не заминал в чужбина. Едната стая
била в бежово, а другата в зелено или жълто.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
изводи:
6
Съгласно чл.77 от ЗС, правото на собственост се придобива чрез правна сделка,
по давност или по други начини, определени в закона. Ищецът по настоящото дело се
легитимира като собственик на имота въз основа на правна сделка – договор за
покупко-продажба с предходните собственици – баба и дядо на ответниците, по който
факт не се спори по делото.
Твърдението на „Кредитекс“ ЕООД, че владението върху имота им е предадено,
съгласно т.5 от нот.акт – в деня на сключване на договора /25.01.2010 г./ се
потвърждава от свидетелските показания на Е.Ч., според които м.май 2021 г. с брокер
успели да влязат в спорния апартамент с ключ, даден й от ищеца, за който знаела, че
„Кредитекс“ притежава още от закупуването на имота. Няма спор и относно факта, че
към настоящия момент имотът се владее от ответниците. Същите от своя страна се
легитимират като собственици на гореописания имот чрез давностно владение,
продължило, според твърденията им, от 25.01.2010 г. до настоящия момент.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива
по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години, което следва да бъде
явно, необезпокоявано и непрекъснато, като фактическата власт върху имота се
упражнява с намерението той да се свои.
Фактическият състав на владението, съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС, включва както
обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент
вещта да се държи като своя. За да е налице обаче фактът на владение е необходимо в
обективната действителност да са се породили и неговите допълнителни елементи, а
именно: 1) да е постоянно – т.е. фактическата власт върху вещта и държането й като
своя да нямат случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по
начин, препятстващ евентуалното владение на други лица; 2) да е непрекъснато – в
смисъл да не е било прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца – чл. 81 ЗС; 3) да е
несъмнено – да няма съмнение, че владелецът държи вещта, като и за това, че я държи
за себе си; 4) да е спокойно – такова е, когато не е установено с насилие; 5) да е явно –
владението е явно, когато фактическата власт се упражнява така, че всеки
заинтересован да може да научи за това, да не е установено по скрит начин, тайно от
предишния владелец. При държането фактическата власт се упражнява за друг.
Държателят няма намерение да свои вещта.
В настоящия случай, съобразявайки всички ангажирани от страните
доказателства, съдът намира, че не са налице и двете предпоставки за придобиването на
имота по давност от ответниците.
Съгласно чл.1 от ЗЛС всяко лице от момента на раждането си придобива
способността да бъде носител на права и задължения, т.е. то е правоспособно. Но до
навършване на 14-годишна възраст лицето е недееспособно – то не може да извършва
лично правни действия. По силата на чл.3, ал.2 от ЗЛС вместо него и от негово име
действа законният му представител. Няма установена в закона пречка недееспособно
лице да придобива собственост по предвидените в закона /чл.77 от ЗС/ способи, в това
число и по давност чрез установяване и осъществяване на владението вместо него и от
7
негово име от законния му представител, каквато възможност /за владение чрез
другиго/ чл.68, ал.1 от ЗС изрично предвижда. Тъй като недееспособният не може да
изявява правно валидна воля, намерението за своене по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗС,
както и дали то е добросъвестно или не по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС, се преценяват с
оглед на законния му представител, т.е. знанието, съответно незнанието на
представителя, а не на представлявания, е определящо за наличието или не на
добросъвестно владение.
Ответницата Н. Й. навършила 14-годишна възраст през 2014 г. и спрямо нея не е
изтекъл законоустановеният 10-годишен срок, в който е могла да формира воля за
упражняване фактическа власт върху имота като свой. Същата не се позовава и на
предходно владение, осъществено от своите родители, с намерение за своене.
Напротив, от данните по делото се установява, че след като имотът е продаден на
ищеца, родителите на ответниците заминават да работят в чужбина и се връщат в
България веднъж годишно през лятото.
По отношение на ответника П. Й. са налице данни, че поне на два пъти, за
период по-дълъг от шест месеца, в апартамента не е живял никой. Освен че не е налице
непрекъснато владение в продължение на 10 години, то не е било и явно и спокойно.
Действията, демонстриращи упражнявана фактическа власт върху имота от страна на
ответниците, се изразяват единствено в заплащането на такси към Етажната
собственост и на стойността на консумираните ел.енергия и вода, без които в
апартамента няма как да се живее. Налице са и данни, че таксите за входа са заплащани
предимно от майката на ответниците или от П. Й. наведнъж за цяла година, че за имота
е начислявана служебно вода и такава няма отчитана от края на 2017 до 2021 г., че не е
консумирана ел.енергия почти четири години до 2020 г. Ремонтите, които свидетелите
сочат като извършени, датират преди заминаването на родителите на ответниците в
чужбина през 2010 г., когато теглили голям кредит. Приложеният към исковата молба
нот.акт за учредяване на договорна ипотека също доказва, че през 2007 г. родителите
на ответниците изтеглили паричен заем от „Хипокредит“ АД в размер на 16,500 евро,
за обезпечение на който върху процесния имот е учредена договорна ипотека. Липсват
доказателства, а и житейски е нелогично да се правят подобрения в чужд имот и то
скоро след като същият е продаден, още повече че към 2010 г. ответниците са били още
ученици.
Липсата на намерение за своене на апартамента като свой от страна на
ответниците до 2021 г. е видна от това, че представител на ищцовото дружество е
могъл да влезе в имота през м.май 2021 г., отключвайки с ключа, предаден от бившите
собственици през 2010 г., както и от факта, че тяхната майка – Т. Й., вместо да заяви,
че апартаментът е придобит от децата й по давност, е изразила намерение да го закупи.
Както с нея, така и с посочен от нея адвокат, са водени дълги преговори през втората
8
половина на 2021 г. относно продажната цена на апартамента. Факт е и че именно след
тези преговори ответниците се снабдяват с титул за собственост върху имота като
придобит по давност.
Съобразно изложеното съдът намира, че собственик на имота, като придобит
чрез възмездна сделка, е ищцовото дружество, а ответниците понастоящем го държат
без правно основание. Ревандикационният иск като основателен и доказан следва да се
уважи. Като последица от неговото уважаване, на основание чл.537, ал.2 ГПК, следва
да се уважи и акцесорната претенция за отмяна на охранителния акт, с който
ответниците са се снабдили.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, съобразно уважаването на исковете, в тежест на
ответниците следва да се присъдят направените от ищеца деловодни разноски в общ
размер 3 467.64 лв., съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. И. Й., с ЕГН ********** и
П. И. Й., с ЕГН **********, че „КРЕДИТЕКС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, ул.“Лисец“ 7, ет.3, е собственик на недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.7.634.45.62 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със 3аповед РД-18-
91/15.12.2007 г. на ИД на АГКК, адрес на имота: гр.Р, кв.„З.С." ул.“Р.“ 5, вх.2, ет.1,
ап.1, като самостоятелният обект се намира в сграда № 45, разположена в поземлен
имот с идентификатор 63427.7.634, предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, площ по документ: 51.67 кв.м., прилежащи части:
изба № 16, както и 1.084 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
63427.7.634.45.59 и 63427.7.634.45.61, под обекта: няма, над обекта: 63427.7.634.45.65,
съгласно Схема № 12814/18.12.2009 г. на СГКК - гр.Русе.
ОСЪЖДА Н. И. Й., с ЕГН ********** и П. И. Й., с ЕГН **********, да
предадат на „КРЕДИТЕКС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Лисец“ 7, ет.3, владението върху недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.7.634.45.62 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със 3аповед РД-18-
91/15.12.2007 г. на ИД на АГКК, адрес на имота: гр.Р, кв.„З.С." ул.“Р.“ 5, вх.2, ет.1,
ап.1, като самостоятелният обект се намира в сграда № 45, разположена в поземлен
имот с идентификатор 63427.7.634, предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, площ по документ: 51.67 кв.м., прилежащи части:
9
изба № 16, както и 1.084 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
63427.7.634.45.59 и 63427.7.634.45.61, под обекта: няма, над обекта: 63427.7.634.45.65,
съгласно Схема № 12814/18.12.2009 г. на СГКК - гр.Русе.
ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 ГПК, Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот № 95, т.V, нот.дело № 683/11.11.2021 г. по описа на нотариус Иглика
Кирилова с район на действие РС-Русе, с който Н. И. Й., с ЕГН ********** и П. И. Й.,
с ЕГН **********, са признати за собственици по давностно владение на горния
недвижим имот.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА Н. И. Й., с ЕГН ********** и П. И. Й., с ЕГН **********,
двамата от гр.Р, ул.“Р.“ 5, вх.2, ет.1, ап.1, да заплатят на „КРЕДИТЕКС“ ЕООД,
гр.София, с ЕИК *********, 3 467.64 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10