Р Е Ш Е Н И Е
№ 260584
гр. Силистра, 15 януари 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на четиринадесети декември 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА
При секретаря И. И.като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 471 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът “Теленор България” ЕАД твърди, че страните били обвързани в договорни отношения, възникнали на основание договор за мобилни услуги от 11.01.2018 г. по отношение на телефонен номер ….. при абонаментен план Тотал 14,99 лв. сключен за срок от 24 месеца. За отчетния период от 15.05.2018 г. до 14.07.2018 г. ищецът предоставил на абоната си мобилни услуги на стойност 35,91 лв. (след сторниране на сумата от 4,36 лв.), които последният не му заплатил. Това дало основание на доставчика на прекрати едностранно сключения договор и да начисли неустойка за прекратяването (формирана на база трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси без ДДС, както и такава част от разликата между стандартната цена на предоставено устройство съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от абоната, каквато съответства на оставащия срок на договора) в общ размер от 156,83 лв. Тъй като се снабдил със заповед за изпълнение за стойността на доставените мобилни услуги и неустойка, издадена по ч.гр.д. № 172 по описа на СРС за 2020 г., ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 35,91 лв., представляваща стойността на мобилните услуги, доставени по договор за мобилни услуги от 11.01.2018 г. за периода от 15.05.2018 г. до 14.07.2018 г., законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 10.02.2020 г., до окончателното плащане, както и неустойка за прекратяването на договора за мобилни услуги в размер на 156,83 лв. Претендира направените по исковото и заповедното производство разноски.
Ответникът Д.И.Д. чрез назначения си по делото особен представител изразява становище, че предявените искове са основателни.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, чл. 92, ал.1 ЗЗД, чл. 309а, ал. 1 ТЗ, чл. 422 ГПК.
Въз основа на
постъпило на 10.02.2020 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение РС –
гр. С. е издал такава заповед № 434 от 13.02.2020 г. по ч.гр.д. № 172 по описа
за 2020 г., чрез която е разпоредил заплащането на сумите, чиято дължимост
следва да се признае в настоящото производство, по начина, по който тези суми
са посочени в исковата молба. Нейното влизане в сила е препятствано от
невъзможността за реалното ѝ връчване на длъжника, в резултат на което в
срока по чл. 415 ГПК заявителят е инициирал настоящото исково производство.
От представен по делото договор за мобилни услуги от 11.01.2018 г. е видно, че на тази дата страните са встъпили в договорни отношения с предмет предоставяне на мобилни услуги за предпочетен номер ………… при абонаментен план Тотал 14.99 с месечна абонаментна такса от 14,99 лв. и срок на действие на договора 24 месеца. От съдържанието на договора се установява, че на абоната е предоставен мобилен апарат Samsung Galaxy J3 2016 Black, макар от него да не става ясно какво е конкретното основание и условия на ползването му. Всред уговорките, съдържащи се в т. 11 от договора, фигурира и клауза за заплащане на неустойка при прекратяване на същия по вина или инициатива на абоната през първоначалния му срок на действие за която и да е СИМ-карта/номер, посочени в него, в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ-карта/номер до края на този срок, а в случаите, в които е предоставено устройство – и разликата между цената на устройството без абонамент съгласно последната актуална ценова листа на оператора към момента на прекратяване на договора и заплатената от потребителя цена за устройството в брой или общата лизингова цена по договора за лизинг. По делото са представени 2 бр. фактури, касаещи процесния период на ползване на далекосъобщителни услуги от 15.05.2018 г. до 14.07.2018 г., които обективират задължения за абонаментни такси и други услуги към номера …………….. на обща стойност 40,27 лв. С оглед на договорната обвързаност между страните и установеното потребление искът за установяване вземането на ищеца се явява основателен и следва да се уважи в предявения размер, а на основание чл. 27 от ОУ на ищеца за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги сумата следва да се присъди съгласно направеното искане заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 10.02.2020 г., до окончателното ѝ плащане.
Въпреки че ответникът не е изпълнил свои задължения по договора за мобилни услуги от 11.01.2018 г., не може да се счете, че ищецът е провел по надлежния ред процедура по разваляне на договора по реда на чл. 87 ЗЗД, тъй като по делото не са представени доказателства, че отправеното в този смисъл изявление до абоната е достигнало до него. В тази връзка следва да се отбележи, че едностранното прекратяване на договора от страна на мобилния оператор поради виновното неизпълнение на задълженията на неговия съконтрахент има характер на разваляне на договорната връзка по смисъла на чл. 87 ЗЗД, който не се променя от различното словесно обозначение на тази правна последица – „прекратяване“, с което ищецът назовава завършека на договорната си връзка с ответната страна. Дори и в чл. 75 от Общи условия на ищеца за взаимоотношения с потребителите на мобилни съобщителни услуги в полза на “Теленор България” ЕАД е предвидено право да прекрати индивидуалния договор с потребителя при неплащане в срок на дължими по договора суми, а упражняването на това право изисква извършване на волеизявление от лицето, което го упражнява, без каквото то остава във вид на нереализирана възможност. В конкретния случай ищецът описва приложената спрямо абоната му процедура за прекратяване на договорната им обвързаност – изпращане на покани за плащане на задълженията му чрез СМС, последователно ограничаване на изходящите и входящи повиквания, но той не представя доказателства в тази насока, поради което не следва решението на съда да се основава на непотвърдената вероятност за действително отправяне на изявлението по чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Прекратяването (т.е. развалянето) на договора за далекосъобщителни услуги се явява предпоставка за начисляване на неустойката по т. 11 от договора за мобилни услуги от 11.01.2018 г., поради което липсата на доказателства за реалното му предприемане обуславя неоснователност на иска по чл. 92 ЗЗД.
Освен горните аргументи, т.е. дори да се
приеме, че договорът между страните е надлежно развален, съдът намира
предявеният иск за заплащане на неустойка за неоснователен поради нищожността
на договорната клауза на т. 11 от договора за мобилни услуги от 11.01.2018 г., произтичаща от нейната
неравноправност поради следните причини: Сключеният между страните договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги, обективиран в сертификат за пакетни
услуги от 07.04.2015 г., има
потребителски характер, тъй като абонатът се явява потребител по смисъла на §
13, т. 1 ЗЗП, който гласи, че "потребител" е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност. Поради
потребителския характер на този договор
облигационното отношение, възникнало с неговото сключване, попада в приложното
поле на ЗЗП и абонатът се ползва в предвидената в този закон потребителска
защита. Чл. 143, ал. 1, т. 5 и 14 ЗЗП (в редакцията, действаща към момента на
сключване на договора) гласи, че неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като (т. 5) задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка или (т. 14) налага на потребителя да изпълни
своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите.
Начисляването на неустойка в размер на сбора от таксите за целия оставащ срок
на действие на договора се явява необосновано завишено обезщетение за вредите
от неговото неизпълнение и създава необходимост за потребителя да изпълни своите задължения до края на този
срок, въпреки че за доставчика е отпаднала необходимостта да осъществи
насрещната си престация. С оглед на казаното съдът приема, че клаузата на т. 11
от договора за мобилни услуги от 11.01.2018
г., която предвижда, че при предсрочното прекратяване на договора следва да се
начисли неустойка в размер на абонаментните такси за целия първоначално
уговорен срок на действието му, има неравноправен характер, тъй като създава
неравновесие в правата и задълженията на страните по договорната връзка във
вреда на потребителя, без да е съществувала възможност от негова страна да
повлияе върху нейното съдържание. Чл. 146, ал. 1 ЗЗП гласи, че неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, поради
което договорната клауза на т. 11 от договора за мобилни услуги от 11.01.2018 г. следва да се приеме за
нищожна и непораждаща действие спрямо ответника, а основания на нея иск – да се
отхвърли като неоснователен. В този смисъл по аналогичен случай е постановено
решение № 188 от 09.05.2016 г. на ВКС по
т.д. № 1787/2014 г., I
т.о., е прието, че клаузата за начисляване на неустойка при прекратяване на
договор за финансов лизинг и връщане на лизинговата вещ в размер на сбора от незаплатените вноски по първоначалния погасителен план
е неравноправна по силата на чл. 143, ал. 1 т. 5 от ЗЗП и
съответно нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от съшия закон. Същото е
становището на съда и досежно тази част от клаузата на т. 11 от договора
за мобилни услуги от 11.01.2018 г.,
което визира като част от дължимата неустойка разликата между цената на
предоставеното устройството без абонамент съгласно последната актуална ценова
листа на оператора към момента на прекратяване на договора и заплатената от
потребителя цена за устройството в брой или общата лизингова цена по договора
за лизинг. Размерът на тази неустойка не е съобразен с изтеклия, съответно
оставащ срок на договора, във връзка с който устройството е предоставено, което
по аналогичен начин обосновава неравновесие в правата и задълженията на
страните по договора, съставляващо основание за неравноправността на клаузата.
Нищожността на клаузата на т. 11 от договора за мобилни услуги от 11.01.2018 г. обосновава нейното отпадане от съдържанието на договорните отношения между страните, а не заместването ѝ с друго нефигуриращо в договора задължение за неустойка (например в размер на 3 абонаментни вноски); на намаляване от съда подлежи прекомерно голямата на фона на действителните вреди неустойка, при наличието на валидна клауза, която я регламентира, а не неустойката по нищожна договорна клауза, от която по дефиниция не произтичат никакви правни последици. В този смисъл и решение С-618/10, чийто диспозитив гласи, че член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която дава възможност на националния съд, когато констатира нищожността на неравноправна клауза в договор между продавач или доставчик и потребител, да допълни договора, като измени съдържанието на тази клауза. Поради изложените причини искът за установяване вземането на ищеца за неустойка за прекратяване на договора по вина на абоната в размер на сбора от три абонаментни такси т.е. сумата от 77,49 лв., като неоснователен следва да се остави без уважение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 4,66 лв. за държавна такса, 33,54 лв. за адвокатски хонорар и 14 лв. за депозит за особен представител на ответника, както и разноски за заповедното производство в размер на 4,66 лв. за държавна такса и 33,54 лв. за адвокатски хонорар. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.И.Д. с ЕГН ********** *** дължи на “Теленор България” ЕАД с ЕИК ………. и адрес на управление: гр. С., ж.к. М., Бизнес парк С., сграда . сумата от 35,91 лв. (тридесет и три лв. и 91 ст.), представляваща стойността на мобилните услуги, доставени по договор за мобилни услуги от 11.01.2018 г. по отношение на телефонен номер ………… за периода от 15.05.2018 г. до 14.07.2018 г., както и законна лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 10.02.2020 г., до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 172 по описа на СРС за 2020 г.
ОТХВРЪЛЯ като неоснователен иска, чрез който ищецът “Теленор България” ЕАД с ЕИК …….. и адрес на управление: гр. С., ж.к. М., Бизнес парк С., сграда . моли съда да признае за установено, че ответникът Д.И.Д. с ЕГН ********** *** му дължи сумата от 156,83 лв. (сто петдесет и шест лв. и 83 ст.), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 11.01.2018 г. по вина на абоната, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 172 по описа на СРС за 2020 г.
ОСЪЖДА Д.И.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на “Теленор България” ЕАД с ЕИК …. и адрес на управление: гр. С., ж.к. М., Бизнес парк С., сграда . направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 4,66 лв. (четири лв. и 66 ст.) за държавна такса, 33,54 лв. (тридесет и три лв. и 54 ст.) за адвокатски хонорар, 14 лв. (четиринадесет лв.) за депозит за особен представител на ответника, както и разноски за заповедното производство (ч.гр.д. № 172 по описа на СРС за 2020 г.) в размер на 4,66 лв. (четири лв. и 66 ст.) за държавна такса и 33,54 лв. (тридесет и три лв. и 54 ст.) за адвокатски хонорар, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски над така посочените размери
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М. Петрова/