М О
Т И В
И
Към
присъда по НОХд.№ 15/2019 г. по описа на Районен съд
– Бяла Слатина
Подсъдимите
Й.С.Й. *** и Л.П.С. *** са предадени на съд по обвинение по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.129, ал.2 вр. чл.20, ал.2 НК.
Обвинението на двамата подсъдими е за това, че
на
15.03.2018г. в гр.Бяла Слатина, обл.Враца, в
съучастие като съизвършители са
причинили средна телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на дясна лакътна кост, което увреждане е причинило трайно
затруднение на движенията на горен десен крайник, както и разкъсно-контузна рана на главата и кръвонасядане
в областта на ляв лакът, гърба и седалището, на А.Р.О. ***, като деянието е
извършено по хулигански подбуди.
Участващите в
делото прокурор заяви, че поддържа обвинението така, както е внесено с
обвинителния акт. Счита същото за доказано по несъмнен начин. В ход на
съдебните прения изразява становище, че на подсъдимите следва да бъде наложено
наказание. На подсъдимия Л.П.С. изразява становище, че следва да се приведе в
изпълнение и наказанието му, наложено по НОХ дело № 456/2015г.
Защитника на
подсъдимият Л.П.С. - адв.М.М. *** в хода на съдебните
прения изразява становище, че подзащитният й следва
да бъде признат за невинен по обвинението по което е предаден на съд и да бъде
признат за виновен за извършено престъпление по чл.129 НК. Относно размера на
наказанието изразява становище, че следва да му бъде наложено наказание „Пробация”, за което излага и мотиви.
Защитникът на
подсъдимия Й.С.Й. – адв.И.И. ***, изразява становище,
че делото срещу двамата подсъдими не е
доказано по несъмнен и категоричен начин, че между тях и пострадалия има
дългогодишна вражда и следователно не е налице квалификацията по хулигански
подбуди. Твърди, че единствения свидетел - очевидец на деянието живее на
съпружески начала с пострадалия. Изразява становище, че подсъдимите следва да
бъдат оправдани.
Подсъдимия Л.П.С.
не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, като на досъдебното
производство в обясненията си твърди, че пострадалия сам се е наранил при опит
да го удари, а в съдебно заседание говори за стара вражда, като твърди, че
конфликтът между него и пострадалия е личен. В последна дума изразява
становище, че е невинен и моли да бъде оправдан.
Подсъдимият Й.С.Й.
не се признава за виновен по повдигнатото обвинение, като в съдебно заседание
разказва за миналите отношения между него и
пострадалия, изяснява за какво е личния конфликт между двамата, като
твърди, че на въпросната дата не е нанасял удари на пострадалия. В ход на
съдебни прения изразява становище, че всичко е измислено от пострадалия.
Твърди, че е невинен и моли да бъде оправдан.
Подсъдимите и
техните защитници се съгласиха делото да протече по реда на чл.371, т.1 НПК,
т.е. подсъдимите признават разпитите на свидетелите и вещото лице. Желаят
разпит на пострадалия и те да дадат обяснение.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства, които анализирани по отделно и в съвкупност дават основание на
съда да приеме за установено следното:
Подсъдимият Л.П.С.
е роден на ***г***. Същият е неженен, с начално образование, работи като шофьор
в охранителна фирма „Димакс” – Кнежа и е осъждан.
Подсъдимият Й.С.Й.
е роден на ***г***, същият е неженен, с начално образование, работи във фирма „Димакс” –Кнежа, осъждан е, но е реабилитиран.
На 09.02.2018
год. и двамата обвиняеми сключили трудови договори в качеството на работници с
работодателя „Димакс СОД“ ООД, със седалище гр.Кнежа,
като подсъдимите Й. и С., били назначени на длъжности „шофьори на лекотоварни
автомобили“.
На 15.03.2018
год. подсъдимите Й. и С. не били на работа.
Свидетеля А.Р.О.
***. На 15.03.2018 год., по обяд, той бил на гости на приятели и употребил
алкохол. След 14.30 часа, на същата дата, св. О. бил на пейка, намираща се в
близост до дома му. По едно време станал и отишъл до табло на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, което се намирало на кръстовището на улиците
„Солунска“ и „Ломска“ в гр.Бяла Слатина, обл.Враца, и
хвърлил с няколко камъка по него. След това се върнал и седнал на същата
пейка. Там била и жената, с която св. О.
живее на семейни начала – св.И.И.Г..
Десетина минути след това, на улицата, където се намирал св.О., спрял
лек автомобил, в който били подсъдимите Й.
и С.. Те повикали св.О. да отиде при тях, за да се разберат защо хвърля по
таблото. Св. О. се приближил до автомобила, от който слезли подсъдимите Й. и С..
Двамата подсъдими държали по една бухалка и започнали да удрят с тях св.О.. Свидетелят
бягал по улицата, за да се предпази, а обвиняемите го гонели и продължавали да
му нанасят удари. Така подсъдимите нанесли удари на св. О. в областта на главата,
гърба, ръцете и седалището. При един от ударите св.О. вдигнал дясната си ръка,
за да се предпази, и бил ударен с бухалка по нея. Св.Г., която видяла как подсъдимите
бият съпруга й, започнала да пищи на улицата. Св. О. ***. Той имал кръв по себе
си. Св.О. видял св.Б.А.М. и го помолил да го закара до болницата в гр.Бяла
Слатина, обл.Враца, за да му бъде оказана медицинска
помощ. Св. М. го закарал и св.О. ***, а след това и от специалист – хирург.
Междувременно подсъдимият
С. подал сигнал на ЕЕН 112, че той и други лица са от СОТ „Димакс“ пазят таблата на „ЧЕЗ Разпределение България“
в „махалата“. Има счупено табло на стадиона
в “махалата“ на гр.Бяла Слатина и търси
помощ, тъй като лица, ги гонят, за да ги бият.Пристигналите на място служители
на РУ – Бяла Слатина – св. Н.П.М. и св.К.В.
В., не установили никакви повреди по таблото на „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД, намиращо са на кръстовището на улиците „Солунска“ и „Ломска“ в
гр.Бяла Слатина, обл.Враца.
Горната фактическа обстановка се установява от
показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели: А.Р.О., с
изключенията на които съдът ще се спре по-надолу, И.И.Г., Б. Асенов М., В.М.Я.,
Евгения Асенова Петкова,Н.П.М., К.В.В., както и от части от обясненията на
подсъдимите, които показания съдът прецени, съобразно останалите доказателства
по делото. Показанията на тези свидетели съдът възприе и им даде вяра, като
прецени, че същите са логични, последователно, вътрешно непротиворечиви и
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства и са относими към
предмета на доказване в настоящето производство.
В подкрепа на
установената по-горе фактическа обстановка са и приобщените към делото писмени
доказателства, а именно: медицинско свидетелство, фиш за спешна помощ, 5 бр.
рентгенови снимки, копие на трудов договор на подсъдимия Л.П.С. и на подсъдимия
Й.С.Й., съдебномедицинска експертиза по писмени данни, характеристична справка
на подсъдимите, осъвременени справки за съдимост на подсъдимите, протоколи за
очни ставки.
От назначената
в досъдебната фаза съдебно медицинска експертиза по
писмени данни, с вещо лице д-р Ф.Й.Т. – съдебен лекар в МБАЛ „Х. ***, е видно,
че пострадалия А.О. е получил:
1.Открито
счупване на дясна лакътна кост, което увреждане му е
причинило трайно затруднение на движенията на горен десен крайник, за срок
повече от един месец.
2.Разкъсно - контузна рана на
главата и кръвоизлив в областта на ляв лакът, гърба и седалището, които
увреждания са му причинили временно разстройство на здравето, не опасно за
живота, с оздравителен период 2-3 седмици, при липса на усложнение и нормален
оздравителен процес.
По механизъм
уврежданията отговарят да бъдат получени от удар с / или върху твърди тъпи
предмети, като това в областна на предмишницата може
да бъде определено като защитно и могат да
бъдат получени по начин и по време, посочени от пострадалия, т.е. при побой.
В досъдебната фаза е назначена и друга съдебномедицинска
експертиза със същото вещо лице, чието заключение е:
Травматичните
счупвания на кости се получават при значителни по сила външни механични
въздействия и обикновено се придружават с обширни увреждания на близколежащи тъкани /кръвоизливи, разкъсване на мускули и
съдове/. Счупванията /фрактурите/ могат да бъдат
квалифицирани по различен начин, в зависимост от мястото, на което действа
силата се различават директни и индиректни счупвания, също така биват закрити и
открити.
В конкретния
случай се касае за счупване на дясна лакътна кост на
пострадалия, на границата средно долна трета, с разместване на фрагментите,
което счупване е високо енергиено и е получено от
удар с твърд, тъп предмет, със значителна кинетична енергия, като същото може
да бъде определено като защитно и не може да бъде получено при самоувреждане, по начин твърдян
от обвиняемите.
Като забележка
в СМЕ по писмени данни № 138/2018г. /настоящето дело/ в заключението в т.1 е
отразено открито счупване на дясна лакътна кост,
което е техническа грешка, да се чете „закрито счупване на дясна лакътна кост”, което по никакъв начин не променя
медико-биологичната квалификация, дадено в заключението по отношение на
счупването, както и по механизъма на счупването-директен удар с твърд, тъп
предмет.
Съдът дава
вяра на показанията на пострадалия, в частта, в която той твърди, че той е
хвърлил няколко камъка по таблото на Енергоснабдителното
дружество, след което са дошли двамата подсъдими. След което е възникнал
скандалът между тях и двамата са му нанесли удари с бухалки. Също така от
разпитите на подсъдимите става ясно, че те са имали вражда, която предхожда
настоящия случай.
В тази връзка
съдът намира, че не са налице хулиганските подбуди, както е внесено обвинението
от прокуратурата.
За да се
квалифицира едно деяние като извършено по хулигански подбуди, първо следва те
да бъдат описани подробно в обвинителния акт. Това са такива подбуди , които
изразяват явно неуважение към обществото. Следва хулиганските действия
непосредствено да предхождат или съпровождат извършването на
престъплението. На следващо място тези
хулигански действия следва да бъдат извършени преди или по време на извършване
на тези действия и извършването на престъплението е стимулирано и е последица
от хулиганските действия. На следващо място, за да бъдат квалифицирани като
хулигански действия, следва да има отсъствие на личен мотив, т.е. действията на
подсъдимите трябва да са без мотиви и както беше споменато по-горе следва да са
извършени непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи
явно неуважение към обществото и те да са мотивирали или подтикнали подсъдимите
към извършване на престъплението.
Видно от
доказателствата по делото хулиганските действия отсъстват, поради това съдът
оправда подсъдимите по повдигнатото обвинение по чл.131, ал.1, т.12 НК.
От така
изложената по-горе фактическа обстановка могат да се направят следните правни
изводи:
На 15.03.2018г.
в гр.Бяла Слатина, обл.Враца, подсъдимите Л.П.С. и Й.С.Й.
в съучастие като съизвършители са причинили средна
телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на дясна лакътна
кост, което увреждане е причинило трайно затруднение движенията на горен десен
крайник и разкъсно-контузна
рана на главата и кръвонасядане в областта на ляв
лакът, гърба и седалището на А.Р.О. ***.
Съдът на
основание чл. 304 НПК оправда подсъдимите по първоначалното обвинение по
чл.131, ал.1, т.12 НК.
От обективна страна
деянието е осъществено с факта на нанасяне на побой с бухалки на пострадалият.
Обстоятелството по несъмнен начин е установено от показанията на пострадалия и
от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Подсъдимите С.
и Й. са нанесли побой над пострадалият О., който наред със средната телесна
повреда е получил и други по-леки
травми, съдът намира, че подсъдимите напълно са съзнавали обществено опасният
характер на действията си и са предвиждали, че от тях могат да настъпят телесни
увреждания на пострадалия. Макар й да не са формирали в съзнанието си точна
представа за конкретните измерения на възможните последици, те са искали
настъпването на която и да е от тях, т.е. подсъдимите от субективна страна са
действали с алтернативен пряк умисъл и съдът намира, че следва да отговаря за
реално причинения резултат.
Всички събрани
по делото писмени, гласни доказателства и СМЕ по безспорен начин установява авторството
и вината на подсъдимите в процесното деяние.
При определяне
вида и размера на наказанието, което съдът наложи на подсъдимия Л.П.С. за
извършеното от него престъпление по чл.129 ал.1 НК взе предвид, като смекчаващи
вината обстоятелства добрите характеристични данни за него, това че с деянието
си пострадалия след употребата на алкохол в някаква степен е провокирал
подсъдимият в извършване на деянието, това че упражнява трудова дейност, а като
отегчаващи вината обстоятелства- предишните осъждания, съдът намира, че в
случая е налице многобройност на смекчаващите вината обстоятелства и намери, че
следва да му определи наказанието при условията на чл.55 НК.
По време на
извършване на деянието от подсъдимият закона е предвиждал лишаване от свобода
до 6 години. Тъй като не е предвиден най-нисък предел и на основание чл.55,
ал.1, т.2 б.”б” НК съдът определи наказание „Пробация”
със задължителните пробационни мерки;- задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от две години, с периодичност два пъти
седмично;- задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от две години, намира, че следва да определи и допълнителна
мярка по чл.42а ал.2, т.5, НК, а именно:”поправителен
труд” за срок от шест месеца, с удръжки от трудовото му възнаграждение в размер
на 10 на 100, в полза на Държавата и времето през което се изпълнява мярката да
не се зачита за трудов стаж.
При определяне
вида и размера на наказанието, което съдът наложи на подсъдимия Й.С.Й. за
извършеното от него престъпление по чл.129 ал.1 НК взе предвид, като смекчаващи
вината обстоятелства добрите характеристични данни за него, това че с деянието
си пострадалия след употребата на алкохол в някаква степен е провокирал
подсъдимият в извършване на деянието, това че упражнява трудова дейност,
чистото му съдебно минало – реабилитиран /осъждан през 2006г./, а като
отегчаващи вината обстоятелства, и не са налице отегчаващи вината
обстоятелства, съдът намира, че в случая е налице многобройност на смекчаващите
вината обстоятелства и намери, че следва да му определи наказанието при
условията на чл.55 НК.
По време на
извършване на деянието от подсъдимият закона е предвиждал лишаване от свобода
до 6 години. Тъй като не е предвиден най-нисък предел и на основание чл.55,
ал.1, т.2 б.”б” НК съдът определи наказание „Пробация”
със задължителните пробационни мерки;- задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца, с
периодичност два пъти седмично;- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца,
намира, че следва да определи и допълнителна мярка по чл.42а ал.2, т.5, НК, а именно:”поправителен труд” за срок от
шест месеца, с удръжки от трудовото му възнаграждение в размер на 10 на 100, в
полза на Държавата и времето през което се изпълнява мярката да не се зачита за
трудов стаж.
Съдът намира,
че с така наложеното наказание ще бъдат изпълнени целите, визирани в чл.36 НК.
С присъдата си
съдът осъди подсъдимите да заплати в полза на Държавата направените по делото
разноски по сметка на ОД на МВР-Враца в размер на 205.00 лв., или от по 102.50
лева за всеки един от тях.
При горните
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: