Решение по дело №608/2013 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 679
Дата: 10 октомври 2013 г. (в сила от 31 януари 2014 г.)
Съдия: Павлина Христова Господинова
Дело: 20135640100608
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 март 2013 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 679, том 7, стр. 133-134/10.10.2013г. гр. Хасково

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Хасковски Районен съд четвърти     граждански                                               състав

на дванадесети септември                                                 две хиляди и тринадесета година в публичното заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ : ПАВЛИНА Г.                                                                  Членове:

                                                Съдебни заседатели: 

 

Секретаря Гергана Докузлиева  

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.д.№608 по описа за  2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявен е иск с правно основание чл.34 от ЗС – за делба на недвижима вещ.

Производството е във фаза по допускане на делбата.

            В исковата молба ищците твърдят, че били собственици 2/3 ид.ч. от  УПИ V, отреден за имот пл.№486, кв.59 по плана на с.Малево, Хасковска област, одобрен със Заповед №47/67г., състоящ се от 1095 кв.м., при граници улица, Д. М., Д. А., ведно с 2/3 ид.ч. от първия жилищен етаж на построената в него жилищна сграда. Така описания имот придобили по силата на сключен договор за гледане и издръжка – н.а.№27/1991г. Вторият етаж от сградата бил в съсобственост на двамата ищци, които били съпрузи. Двамата ответници, които също били съпрузи, притежавали 1/3 ид.ч. от парцела и от първия жилищен етаж, което се установявало от посочения н.а. Освен жилищната сграда на два етажа други постройки в имота нямало. Преди време имало паянтова селскостопанска постройка, но тя била срутена. Страните придобили имота по силата на договор с майката на първия ищец и ответник – Л. Г. С., а имотът бил личен за нея, тъй като нейният съпруг и техен баща бил починал на 20.02.1968г. преди влизане в сила на СК, а освен това бил зет в дома на майка им. Искат съдът да допусне и извърши делба на съсобствения  имот - УПИ V, отреден за имот пл.№486, кв.59 по плана на с.Малево, Хасковска област, одобрен със Заповед №47/67г., състоящ се от 1095 кв.м., при граници улица, Д. М., Д. А., ведно с първия жилищен етаж на построената в него жилищна сграда, при съответни  квоти на съделителите – 2/3 ид.ч. общо за ищците и 1/3 ид.ч. – общо за ответниците.

            В срока за отговор ответниците оспорват иска, като твърдят, че не са съсобственици, тъй като са дарили своята част от делбения имот.

            Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

С представеното удостоверение за граждански брак се установява, че двамата ищци са съпрузи, сключили брак на 06.03.1987г. Няма спор, че двамата ответници също са съпрузи. Видно от представеното удостоверение за наследници на Г.С.Г., починал на 20.02.1968г., е оставил за наследници Латка Георгиева С. – негова съпруга, починала на 24.03.2005г., и двама сина – първият ищец и първият ответник.

С н.а. №27/1991г. на ХРС се установява, че Л. Г. С. отстъпва на сина си /първия ищец/ правото да надстрои втори етаж над собствената и едноетажна жилищна сграда, построена в собствения и парцел УПИ V, отреден за имот пл.№486, кв.59 по плана на с.Малево, Хасковска област, одобрен със Заповед №47/67г., състоящ се от 1095 кв.м., като му прехвърля и правото на собственост върху 2/3 ид.ч. от парцела и 2/3 ид.ч. от собствения си първи жилищен етаж срещу задължение да поеме 2/3 от необходимите средства и грижи за гледане и издръжка до края на живота на прехвърлителката. Със същия н.а. Л. Г. С. прехвърля на първия ответник – също неин син, правото на собственост върху 1/3 ид.ч. от парцела и 1/3 ид.ч. от собствения си първи жилищен етаж срещу задължение да поеме 1/3 от необходимите средства и грижи за гледане и издръжка до края на живота на прехвърлителката.

С н.а. №155/2007г. двамата ответници дарили на трето лице – П. П.М., своята 1/3 ид.ч. от УПИ V-486, кв.59 по плана на с.Малево, Хасковска област, одобрен със Заповед №47/67г., състоящ се от 1095 кв.м., при граници от двете страни - улица, УПИ VІ-485, УПИ ІV-484, ведно с цялата построена в имота къща с разгърната застроена площ от 35 кв.м.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Безспорно е, че страните по делото са били съгласно извършената сделка  през 1991г. /договор за издръжка и гледане/ съсобственици, като ищците са притежавали 2/3 ид.ч., а ответниците – 1/3 ид.ч. от имот, представляващ УПИ V, отреден за имот пл.№486, кв.59 по плана на с.Малево, Хасковска област, одобрен със Заповед №47/67г., състоящ се от 1095 кв.м., при граници улица, Д. М., Д. А., ведно с първия жилищен етаж на построената в него жилищна сграда.

Спорно е дали при предявяване на иска за делба тази съсобственост съществува, като ищцовата страна счита, че извършеното разпореждане от страна на ответниците с техните идеални части от делбения имот чрез дарение в полза на трето лице е недействително. Недействителността произтичала от липса на съгласие от ищците за извършеното дарение, както и поради нарушение на чл.76 от ЗН. Възражението за недействителност ищцовата страна прави едва в хода по същество, но за пълното изясняване на правния спор съдът счита, че така изложените съображения следва да бъдат обсъдени.

На първо място, следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.33 от ЗС касае единствено извършване на сделка продажба, а няма действие при извършване на дарение. В случая ответниците са се разпоредили със своята идеална част от имота именно чрез дарение и за тях не е съществувало задължението по чл.33 от ЗС да предложат на другите съсобственици да купят частта при същите условия.

От друга страна съсобствеността е възникнала през 1991г. чрез извършена в полза на страните сделка, а не по наследяване от техен общ наследодател. Общият наследодател на страните – майка им Л Г С., е починала години след като се е разпоредила със собствеността си, и не може да се приеме наличие на разпореждане в нарушение на чл.76 от ЗН от страна на ответниците. Последните е безспорно, че са станали съсобственици с ищците по силата на сделката от 1991г., а не след смъртта на майката  Л. Г. С..

Като се има предвид, че се доказа, че ответниците са дарили своите ид.ч. от делбения имот преди завеждането на иска на трето лице, то следва да се приеме, че между страните съсобствеността е прекратена и не следва да бъде допусната делба на делбения имот. Последният се явява съсобствен между ищците и третото лице, което не е страна по делото и няма искания за конституирането му.

Отново за пълнота следва да се отбележи, че с н.а.№155/2007г. ответниците са прехвърлили 1/3 ид.ч. от парцела и собствеността върху цялата къща, т.е. извършили са разпореждане с ид.ч. от имота, които не са тяхна собственост, но това са спорни моменти, които не могат да бъдат разрешени в настоящото делбено производство.

Така като установи, че ответниците са се разпоредили със своите идеални части от делбения имот преди завеждане на иска, то съдът счита, че няма наличие на съсобственост между страните по делото и така предявеният иск за делба следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Мотивиран така, съдът

Р  Е  Ш  И :

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Г.Г.С., ЕГН **********, и Д. Т. С., ЕГН **********,*** 20а, срещу С.Г.С., ЕГН **********, и Д.Т.С., ЕГН **********,***,  за делба на имот, представляващ УПИ V, отреден за имот пл.№486, кв.59 по плана на с.Малево, Хасковска област, одобрен със Заповед №47/67г., състоящ се от 1095 кв.м., при граници улица, Д. М., Д. А., ведно с първия жилищен етаж на построената в него жилищна сграда, при следните квоти: 2/3 ид.ч. за Г. и Д. С., и 1/3 ид.ч. за  С. и Д. С., като недоказан и неосноветелен.

Решението може да бъде обжалвано  пред  Хасковски Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е обявено.

Съдия: /п/ не се чете

 

 

 

 

 

Вярно с оригинала!!!

Секретар: В.К.