Решение по дело №24/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е образувано по жалба от „Картал Табак“ ЕООД, ЕИК ***, [населено място], [община], [област], действащо чрез пълномощника адв. Ф. М., против Акт за установяване на публично държавно вземане с изх. № 01-2600/2137#2/06.12.2024 г., издаден от директор на ОД на ДФ „Земеделие“ – Пловдив, с който на дружеството е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на *** лв., ведно със законната лихва от датата на получаване на сумата.

Счита, че административният акт е незаконосъобразен и необоснован, издаден при съществени процесуални нарушения.

Оспорва изцяло изводите на административния орган, с които е прието, че „Картал Табак“ ЕООД и „***“ ООД са „едно и също предприятие“ по смисъла на чл. 2, § 2, букви „а“, „б“ и „в“ от Регламент (ЕС) № 1408/2013 г. на Комисията от 18.12.2013 г. В този смисъл излага съображения, че разпоредбите на Регламента са тълкувани неправилно и крайно разширително.

Релевира доводи, че според чл. 2, § 2 на Регламента, „едно и също предприятие“ означавало всички предприятия, които поддържат помежду си поне един вид от следните взаимоотношения: б. „а“ - „дадено предприятие притежава мнозинство от гласовете на акционерите или съдружниците в друго предприятие“; б. „б“ - „дадено предприятие има право да назначава или отстранява мнозинството от членовете на административния, управителния или надзорния орган на друго предприятие“ и б. „в“ - „дадено предприятие има право да упражнява доминиращо влияние спрямо друго предприятие по силата на договор, сключен с това предприятие, или на разпоредба в неговия устав или учредителен акт“. Посочените норми били транспонирани и в т. 3.4.1., букви „а“, „б“ и „в“ от Указанията за помощ de minimis.

Сочи, че действително била налице свързаност между двете „***“ ООД и „Картал Табак“ ЕООД, но двете дружества били самостоятелни правни субекти. В тази връзка излага съображения, че нито едното дружество не притежавало дялове и не било съдружник в другото, М. М. А. участвал в качеството си на физическо лице като управител в двете дружества, а не като представителен орган на някое от тях, „Картал Табак“ ЕООД нямало право да назначава или отстранява мнозинството от членовете на административния, управителния или надзорния съвет на „***“ ООД и обратно. Също така, нито едното дружество нямало право на доминиращо влияние в другото - нито по силата на договор, нито по разпоредба в устав или учредителен акт, както и че двете дружества не били и не участвали в консорциум или холдинг. Налице била свързаност между двете дружества, но тази свързаност се ограничавала до това едно и също физическо лице да е съдружник/едноличен собственик и управител в двете дружества, но нито едно от дружествата не участвало, по смисъла на чл. 65 от ТЗ, в другото дружество. Дружеството било юридическо лице, различно от собственика на капитала, респ. съдружника, а на още по-силно основание и управителя. Всяко едно от двете дружества имало напълно самостоятелно съществуване, като „Картал Табак“ ЕООД било регистрирано през [година], а „***“ ООД - през [година]. От самото си образуване, далеч преди въвеждането на помощ de minimis и до настоящия момент, „Картал Табак“ ЕООД било регистрирано като земеделски производител по смисъла на чл. 3 от Наредбата във връзка с чл. 7, ал. 1 от ЗПЗП и развивало селскостопанска дейност - производство на тютюн, и то в обеми, надвишаващи многократно сегашните „санитарни минимуми“.

Счита, че в Регламента и Указанията умишлено било използвано понятието „едно и също предприятие", а не „свързани лица“, т.е. въведено било ясно разграничение между двете правни понятия.

Обстоятелството на свързаност между „Картал Табак“ ЕООД и „***“ ООД по смисъла на параграф 1 от ДР на Търговския закон не давало автоматично основание да се приеме, че е налице „едно и също предприятие“, по смисъла на Регламента и Указанията.

Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отмени Акт за установяване на публично държавно вземане с изх. № 01-2600/2137#2/06.12.2024 г., издаден от директор на ОД на ДФ „Земеделие“ – Пловдив, с който на дружеството е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на *** лв., ведно със законната лихва от датата на получаване на сумата. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание се представлява от адв. М., който поддържа жалбата. Представя молба, в която поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения. Излага допълнително доводи и аргументи, че оспорения акт за установяване на публично държавни вземания е нищожен, поради липса на материалноправна компетентност на неговия издател. Отново въвежда доводи за неправилно приложение на материалния закон, респ. за липса на свързаност по смисъла на Регламент № 1408/201, аналогични с тези развити в жалбата.

Ответникът по жалбата се представлява от юрисконсулт К. И., която оспорва изцяло подадената жалба. Сочи, че издаденият акт е напълно мотивиран и доказан в проведеното административно производство. Моли съда да потвърди оспорения акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от директора на Областна дирекция на ДФ „Земеделие” – Пловдив и присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 11.01.2022 г. „Картал Табак“ ЕООД е подало заявление за минимална помощ de minimis, съгласно Регламент (ЕС) 1408/2013, изменен с Регламент (ЕС) 2019/316, за подпомагане на регистрирани тютюнопроизводители за част от разходите за производство през 2022 година ( № [номер] – л. 27 от адм. д. № 56/2025 г. на АС – Пловдив, прието като доказателство по делото). Със заявлението са заявени площи в размер на 19.00 ха. Посочени са и свързани с дружеството лица: „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, ЕТ „***“, „***“ ООД и „***“ ООД.

На 02.03.2022 г. на дружеството-жалбоподател е изчислена и изплатена сумата в размер на *** лева (л. 44 от адм. д. 56/2025 г. АС – Пловдив).

На 18.09.2024 г. /известие за доставяне – л. 47 от адм. д. № 56/2025 г. на АС – Пловдив/ на дружеството-жалбоподател е връчено писмо с изх. № 01-2600/2137 от 16.09.2024 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“/л. 45 – л. 46 от адм. д. № 65/2025 г. на АС – Пловдив/, с същото е уведомено, че ДФ „Земеделие“ открива производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане във връзка с констатации по подаденото от него заявление за подпомагане с № [номер] за предоставяне на минимална помощ de minimis, съгласно Регламент (ЕС) 1408/2013, изменен с Регламент (ЕС) 2019/316, за подпомагане на регистрирани тютюнопроизводители за част от разходите за производство през 2022 година. Изложени са мотиви, че при извършените административни проверки е установено наличието на свързаност между „Картал Табак“ ЕООД и „***“ ООД, тъй като посочените дружества поддържали взаимоотношения по смисъла на чл. 2, § 2, букви „а“, „б“ и „в“ от Регламент № 1408/2013, респ. на т. 3.4.1, букви „а“, „б“ и „в“ от Указания за помощ de minimis, съгласно Регламент (ЕС) 1408/2013, изменен с Регламент (ЕС) 2019/316, за подпомагане на регистрирани тютюнопроизводители, утвърдени на 21.07.2022 г. от председателя на УС на ДР „Земеделие“, поради което и същите се разглеждали като едно и също предприятие. В нарушение на т. 2.2.2. от Указания за помощ de minimis на двете дружества, представляващи едно и също предприятие по смисъла на Регламент № 1408/2013, били отпуснати средства общо в размер на *** лв., при максимален размер на помощта за едно и също предприятие от *** евро (*** лв) за три последователни бюджетни години (2020 г. – 2022 г.), т.е. сумата от *** лв. се явявало надвзета и същата следвало да бъде възстановена от получилите я бенефициери, в т.ч. и „Картал Табак“ ЕООД. В писмото е отразено, че същото представлява акт за нередност по смисъла на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от ЕС, и подлежи на вписване в регистъра за нередности по чл. 14, ал. 3 от наредбата.

Във връзка с откритото производство по издаване на АУПДВ дружеството-жалбоподател е подало възражение до ОД на ДФ „Земеделие“ – Пловдив/л. 25 – 26 от адм. дело № 56/2025 г. на АС – Пловдив/, в което е изложило подробни доводи и аргументи срещу констатациите в писмото на ОД на ДФ „Земеделие“ – Пловдив, идентични с тези релевирани в жалбата, задвижила настоящото съдебно производство.

Възражението не е било уважено, при което на 06.12.2024 г. директорът на ОД на ДФ „Земеделие“ – Пловдив е издал Акт за установяване на публично държавно вземане с изх. № 01-2600/21137#2 /л. 5 – л. 7 от адм. д. № 56/2025 г. на АС – Пловдив/, с който на „Картал Табак“ ЕООД, с ЕИК ***, УРН [номер], е определено подлежащо за възстановяване публично държавно вземане в размер на *** лв., ведно със законната лихва от датата на получаване на горната сума. Изложени са мотиви, че едноличния собственик и управител на „Картал Табак“ ЕООД – М. М. М., е управител и съдружник с 50% дялово участие в капитала на „***“ ООД, ЕИК ***, което също е подало заявление за подпомагане de minimis, съгласно Регламент (ЕС) 1408/2013, изменен с Регламент (ЕС) 2019/316, на регистрираните тютюнопроизводители и е получило плащане в размер на *** лв. В акта за установяване на публични държавни вземания е прието, че „Картал Табак“ ЕООД и „***“ ООД поддържат взаимоотношения по смисъла на чл. 2, § 2, букви „а“, „б“ и „в“ от Регламент № 1408/2013 чрез М. М. А., който е управител и собственик на 50% от капитала на „***“ ООД и едновременно с това е управител и собственик на 100% от капитала на „Картал табак“ ЕООД. В тази връзка е посочено, че „***“ ООД чрез управителя притежава и може да упражнява всички гласове в общото събрание на „Картал табак“ ЕООД, има право да назначава всички органи на „Картал табак“ ЕООД, както и да упражнява решаващо влияние върху учредителния му акт. В подкрепа на горното било и обстоятелството, че двете дружества осъществявали дейност на свързан пазар, а именно в тютюнопроизводството. Изведен е извод, че „Картал табак“ ЕООД и „***“ ООД, с оглед поддържаните взаимоотношения по смисъла на чл. 2, § 2, букви „а“, „б“ и „в“ от Регламент № 1408/2013, следва да се разглеждат като едно и също предприятие.

Изложени са съображения, че според т.2.2.2. от Указания за помощ de minimis, съгласно Регламент (ECO) 1408/2013, изменен с Регламент (ЕС) 2019/316, за подпомагане на регистрирани тютюнопроизводители, утвърдени на 21.07.2022 г. от председател на УС на ДФ „Земеделие“, максималният размер на помощта de minimis за едно и също предприятие (в т.ч. при наличие на обстоятелство по преобразуване: сливане/придобиване/разделяне/, когато преобразуването е извършено след 01.01.2014 г.) не може да надхвърля левовата равностойност на *** евро (*** лв.) за период от три последователни бюджетни години (2020 г. - 2022 г.). Прието е, че в нарушение на т. 2.2.2. от Указанията за помощ de minimis на двете дружества, представляващи едно и също предприятие по смисъла на Регламент № 1408/2013, били отпуснати средства общо в размер на *** лв. (*** лв. изплатена помощ на „Картал табак“ ЕООД и *** лв. изплатена помощ на „***“ ООД), при максимален размер на помощта за едно и също предприятие от *** евро (*** лв), който размер бил надхвърлен със сумата от *** лв. Последната е съотнесена към получените от бенефициерите средства, като е изчислено, че „Картал табак“ ЕООД е надвзело *** лева, а „***“ ООД - *** лв. Актът е надлежно връчен на адресата на 11.12.2024 г. /л.14 от адм. д. № 56/2025 г. на АС – Пловдив/.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена в срока по чл. 149, ал. 3 от АПК, от надлежна страна, адресат на акта и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

След извършване на проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения.

Нищожният административен акт не поражда правни последици, поради което не следва да бъде отменян. Необходимо е само неговото прогласяване (обявяване) за такъв, решението за което ще има декларативно действие.

Следва да се отбележи, че до нищожност водят толкова тежки пороци при издаването на административен акт, че той не поражда правни последици за адресатите си, какъвто е налице в конкретния случай.

Безспорно е, че едно от условията за законосъобразност на административният акт е, той да е издаден от компетентен орган, т.е. от орган, оправомощен за това в пределите на неговата компетентност. Компетентността е призната способност на даден орган да издаде определен акт, която може да произтича от нормативен акт или чрез възлагане от друг орган, който притежава първоначална компетентност по силата на нормативна уредба за издаване на административен акт по определен кръг от въпроси. Административният орган трябва да е компетентен по материя, по място и по степен, респ. некомпетентността може да бъде материална, териториална и по степен. Липсата на компетентност във всички случаи води до нищожност на административния акт и е отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК и след като е установено от съда, оспорения административен акт следва да бъде прогласен за нищожен на това основание.

Настоящият съдебен състав намира, че оспорения акт е издаден от некомпетентен по място орган.

С оглед приложените доказателства, съдът счита, че настоящият случай касае административно производство по повод възстановяването на възприета като неправомерно получена минимална помощ по смисъла на § 1, т. 19 във вр. с т. 15 от ДР на Закона за държавните помощи, предоставена по повод подадено от „Картал Табак“ ЕООД, заявление за подпомагане за 2022 г. по схема за държавна помощ de minimis, съгласно Регламент (ЕС) № 1408/2013, изменен с Регламент 2019/316, за подпомагане на регистрирани тютюнопроизводители за част от разходите за производство през 2022 г.

По силата на чл. 37, ал. 1 от ЗДП неправомерно получената минимална помощ, каквато се явява процесната, представлява публично вземане, което се установява от администратора на помощ чрез издаване на акт за установяване на публичното вземане по реда на АПК.

В разпоредбата на чл. 12, ал. 7 от ЗПЗП изрично е предвидено уреждането на отношенията между Фонда и земеделските производители и по повод предоставянето на държавни помощи да се урежда с административен договор или административен акт.

Освен това, съгласно чл. 20а, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/, изпълнителният директор на РА/който е и изпълнителен директор на фонда – чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП/ издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на АПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, като в ал. 6 на цитираната е предвидена възможността изпълнителният директор да делегира правомощията си по ал. 5 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.

От така горепосочените норми следва изводът, че принципно компетентен да издава АУПДВ е изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ в качеството му на ръководител на „администратора на помощта“.

Процесният Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/2137#2 от 06.12.2024 г. е издаден от директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – Пловдив. Според приложената към административната преписка Заповед №03-РД/1973/08.05.2024 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ /л. 15 – л. 19 от адм. д. № 56/2025 г. на АС – Пловдив/, на основание чл. 20, чл. 20а, ал. 1, 2, 3 , 4, 5 и 6, чл. 12, ал. 7 от ЗПЗП, чл. 11, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 44 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“, същия е делегирал на директорите на областни дирекции на ДФ „Земеделие“ правомощия във връзка с прилагането на краткосрочни схеми за подпомагане за държавни помощи и кредитни схеми /т. VII от заповедта/, в обхвата на които се включват правомощия да издават и подписват писма за откриване на производство по издаване на АУПДВ, включително да издават и подписват такива АУПДВ в случаите на възстановяване на помощ от земеделските стопани. В т. VII. 5 на заповедта изрично е посочено, че правомощията по пункт VII се упражняват от директорите на областни дирекции на ДФ „Земеделие“ съобразно реда, посочен в пункт II на настоящата заповед, като по отношение на бенефициенти с постоянен адрес или седалище и адрес на управление на територията на [област], делегираните правомощия се изпълняват от директора на ОД на ДФ – Кърджали.

Видно от изявлението на пълномощника на ответника юрисконсулт М., изложено в проведеното открито съдебно заседание на 15.05.2025 г./л. 39, стр. 2 от делото/, горе обсъдената заповед е единствената, въз основа на която директорът на ОД на ДФ „Земеделие“ – Пловдив се легитимира като материално компетентен да издаде оспорения АУПДВ.

По делото не е спорно, а и от данните в Търговския регистър /л. 32 - л. 33 от адм. д. № 56/2025 г. на АС – Пловдив/, се установява, че „Картал Табак“ ЕООД, към момента на подаване на заявлението за държавна помощ de minimis, съгласно Регламент (ЕС) № 1408/2013, изменен с Регламент (ЕС) № 2019/317, е със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [община], [област], като дружеството-жалбоподател има същите седалище и адрес на управление и към момента на постановяване на оспорения АУПДВ. Както вече бе посочено по-горе, оправомощен съгласно Заповед № 03-РД/1973 от 08.05.2024 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ да издава индивидуални административни актове от вида на оспорения, за бенефициенти със седалище и адрес на управление на територията на [област], е директорът на ОД на ДФ „Земеделие“ – Кърджали. В този смисъл, вън от териториалната компетентност на директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – Пловдив е издаването на АУПДВ, касаещи бенефициенти, чиито постоянни адреси или седалища и адрес на управление са извън територията на [област]. Предвид това и след като е издал оспорения АУПДВ, то директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – Пловдив е действал при липса на компетентност, което е отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК и обосновава нищожността на издадения от него индивидуален административен акт.

По изложените съображения съдът счита, че оспореният Акт за установяване на публични държавни вземания с изх. № 01-2600/2137#2/06.12.2024 г., издаден от директор на ОД на ДФ „Земеделие“ – Пловдив, следва да бъде обявен за нищожен.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 740 лв., от които 50 лв., представляващи заплатена държавна такса при образуване на делото и 690 лв. адвокатски хонорар, заплатен по банков път, съгласно пълномощно от 16.12.2024 г. /л. 6/, фактура № [номер]/[дата] /л. 30/ и извлечение на банкова трансакция от 16.12.2024/л. 31/. В тази връзка съдът намира релевираното възражение от пълномощника на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за неоснователно. Следва да се отбележи, че заплатеното от „Картал Табак“ ЕООД адвокатско възнаграждение е в размер, който надвишава незначително размера, предвиден в нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа/възлизащо в размер на 680.28 лв. с оглед размера на материалния интерес от *** лева/. Предвид това и с оглед фактическата и правна сложност на делото и осъществените процесуални действия от пълномощника на жалбоподателя, независимо от надлежно релевираното от пълномощника на ответника възражение за прекомерност по смисъла на чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 5, съдът намира, че разноски от такъв характер следва да бъдат присъдени в пълен размер.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА нищожността на Акт за установяване на публично държавно вземане с изх. № 01-2600/2137#2/06.12.2024 г., издаден от директор на ОД на ДФ „Земеделие“ – Пловдив, с който на „Картал Табак“ ЕООД, с ЕИК, ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [община], [област], е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 3 082.82 лв., ведно със законната лихва от датата на получаване на сумата.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, град София ***, [улица], с ЕИК ***, да заплати на „Картал Табак“ ЕООД, с ЕИК, ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [община], [област], деловодни разноски в размер на 740 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, чрез Административен съд – Кърджали, в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.