РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Златоград, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и
трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20205420100180 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е жалба от Б.С. Х., ЕГН **********, чрез адв. Е. В., служебен
адрес: гр. Н., ул. „А. С.“ № / против отказ на Комисията по чл. 13а,ал. 5
ППЗСПЗЗ към Община З., с което се прекратява административно
производство за бивш земеделски имот в местността „Б.“, описан в т. 3 на
Решение № 45А9/25.11.1999 г. на ОС „З.“ гр. З.
В жалбата си жалбоподателят твърди, че с Решение по Протокол №
*/2020 - ПКП от 26.08.2020 г., на основание чл. 56, ал. 2 АПК е прекратено
административното производство по чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ и не се
приема внесения помощен план за бивш земеделски имот в местността „Б.“,
описан в т. 3 на Решение №* от 25.11.1999 г. на ОС „З.“ – З.
Сочи, че оспореният отказ е постановен по искане на жалбоподателя за
издаване на удостоверение и скица по реда на чл. 13, ал. 4 - 6 ППЗСПЗЗ.
Искането е част от административната процедура по възстановяване на
правото на собственост по ЗСПЗЗ. Представянето на удостоверение и скица е
задължително съгласно чл. 13, ал. 4 от същия правилник за провеждане и
приключване на реституционната процедура за възстановяване правото на
собственост върху имоти в границите на урбанизирани територии, тъй като
без изясняването и предоставянето на съдържащата се в тях информация,
общинската служба по земеделие не би могла да се произнесе по искането за
възстановяване на собствеността. Следователно обжалваният отказ да се
1
издаде удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ представлява
индивидуален административен акт по смисъла на § 1, т. 2, б. „а“ от ДР на
Закона за администрацията, издаден във връзка с прилагане на ППЗСПЗЗ.
Сочи, че оспореният отказ е нищожен, алтернативно
незаконосъобразен.
От фактическа страна производството пред административния орган е
започнало по искане на жалбоподателя за приемане на помощен план по
чл.13а от ППЗСПЗЗ. В искането е посочено изрично че, помощният план е
изготвен във връзка с необходимостта от снабдяване с удостоверение и скица
по чл.13, а..5 и 6 от ППЗСПЗЗ.
Във връзка с горното, за да удовлетвори искането му, което е и
административна услуга, общината следва да проведе процедура по чл. 11,
ал.4 от ЦПЗСПЗЗ, с която да бъде определена застроената площ на имота.
Представеният помощен план е бил разгледан от комисията назначена
от Кмета на община З. и с Писмо, изх. № */06.07.2020 г. е уведомен, че
според комисията са налице нередовности в помощния плат, които са
посочени в Протокол № 1/2020 - ПКП от дата 17.06.2020 г. Отстранил
констатираните нередовности със Заявление № ***/29.07.2020 г.
На второ заседание на комисията по чл. 13а, ал.5 от ППЗСПЗЗ отново е
разгледана преписката и е прието решение за прекратяване на производството
на основание чл. 56, ал.2 АПК и неприемането на представения помощен
план.
Жалбоподателят твърди още, че бил уведомен за горното решение на
комисията с Писмо, изх. № */31.08.2020 г. на Кмет на Община - З., като счита,
че е налице нищожен акт.
В жалбата си адв. Велков излага подробни съображения, защо смята
отказа за нищожен, съответно, незаконосъобразен.
Излага аргумент, че съгласно чл. 11, ал.5 ППЗСПЗЗ следва да има
заповед на кмета, с която да му бъде направен изричен отказ. Такъв отказ
комисията, според жалбоподателя, няма право да прави. В случая един
административен орган е издал акт, който е трябвало да се издаде от друг
орган, т.е. налице е некомпетентност, която влече след себе си нищожност на
постановеното решение.
Според жалбоподателя не са налице основания за прекратяване на
административната процедура по чл. 56, вр. с чл. 30, ал. 1 и 2 АПК. Не е
посочена правната норма за прекратяване на производството.
На следващо място жалбоподателят, чрез адв. В. навежда твърдения, че
в решението за прекратяване не са посочени факти за издаване на отказа,
както и липсват мотиви за прекратяването.
2
С оглед гореизложеното, моли съда да постанови съдебен акт, по силата
на който обяви за нищожен, алтернативно отмени като незаконосъобразен
Отказ на комисията по чл.13а, ал.5 от ППЗСПЗЗ към Община З., съгласно
решение по протокол No */2020 - ПКП от 26.08.2020 г., с което се прекратява
административното производство по чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ и не се
приема внесения помощен план за бивш земеделски имот в местността „Б.“
описан в т. 3 на Решение № * от 25.11.1999 г., на ОС „З.“ - З.
Моли, преписката да се върне на административният орган, за да се
произнесе по направеното искане при спазване на задължителните указания
на съда по тълкуването и прилагането на закона, както и съдът да определи
срок за произнасяне от административния орган.
Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Ответникът Община - З., редовно призована не изпраща представител по
делото и не взема становище по жалбата.
Като взе предвид изложеното в жалбата и събраните по делото
доказателства съдът прие за установено следното:
С Протокол № 2/2020 г. – ПКП от 26.08.2020 г., Комисия, назначена със
Заповед на Кмет на Община – З. по чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ е разгледала
Заявление, вх. № */29.07.2020 г. на Б.С. Х. и на осн. чл. 56, ал.2 АПК е
прекратила административната процедура по чл.13а, ал.5 ППЗСПЗЗ, като не е
приела внесения помощен план за бивш земеделски имот в местността „Б.“,
описан в т. 3 на Решение № 45А9/25.11.1999 г. на ОС „З.“ - З., част от който
съгласно одобрена КК на З. е отразен в урбанизираната територия на гр. З.
като неотговарящ на нормативните изисквания за изработване на помощни
планове за имоти, за които се иска възстановяване по реда на чл.10, ал. 7
ЗСПЗЗ.
Решението е съобщено с Писмо от Кмет на Общ. З. до Б.С. Х., което
писмо е изпратено на 31.08.2020 г. За да издаде това решение, комисията е
констатирала, че Б. Х. отново е приложил некоригиран помощен кадастрален
план за същия имот, който помощен кадастрален план е разгледан с Протокол
от 17.06.2020 г. на Комисията по чл.13а, ал. 5 ППЗСПЗЗ и върнат за
преработка и допълване съгласно решенията на комисията. Посочено е, че не
са отразени недостатъците, описани като констатация в първия протокол на
комисията.
По делото е приложен и Протокол № 1/2020 г. - ПКП от 17.06.2020 г. на
същата комисия, с който протокол е взето решение и е върнат помощния
кадастрален план за преработка, като същият се представи само в частта му в
урбанизираната територия на З. Посочено е, че по отношение на
югоизточната граница на бившия имот в м. „Б.“, същата следва да се отрази
на не по-малко от 2,5 м. от бордюра на Третокласния републикански път,
отразен в действащата КК като ПИ с идентификатор 31111.36.165. Границите
е следвало да се отразят в помощния кадастрален план с подписите на
заинтересованите лица и заявителя по преписката. Посочено е по възможност
да се отрази трасето на водопровода, преминаващ през имота. Посочено е
също да се представи актуална застрахователна полица на правоспособното
лице. В протокола е коментирано, че имота – предмет на заявлението, който
се претендира от заявителя е ПИ с идентификатор 31111.36.186 по КК на З. В
3
същия протокол се сочат като граници на процесния имот, както следва: на
североизток - дере; на югоизток - третокласен републикански път; на запад -
част от ПИ - третокласен републикански път и ПИ без записан собственик; на
север – държавна горска територия.
И двата протокола - и първоначалният и вторият, чието решение се
атакува от жалбоподателя, са съобщени на същия, като в преписката от ОбА -
З. са приложени разписките за връчване.
Приложено е и Решение № 45А9 от 25.11.1999 г. на ПК - З., с което е
отказано да се възстанови правото на собственост в съществуващи стари
реални граници на наследниците на В. Д. Х. на нива с площ един декар,
находяща се в землището на гр. З., м. „Б.“.
Приложени са помощен план и 2 бр. скици към него, изготвени от
„Г.“ООД. На скиците, инж. Т. е посочил съседите на процесния имот с номера
и имена. Към изпратената преписка по делото съществуват доказателства за
правоспособността на Ю.Д.Т. да извършва дейност по кадастъра, а също и
доказателства за вписвания на фирмата „Г.“ООД като фирма със същата
компетентност. Вторият помощен план е представен от адв. В. на 01.03.2020
г. към която дата „Г.“ООД е имало валидна застраховка – имуществена
отговорност за вреди, произлизащи от дейности по кадастъра. Застраховката е
с период на действие – 20.02.2020 г. до 19.02.2021 г.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Съдът намира жалбата за основателна и доказана, макар и не по
изложените съображения в цялост от адв. Велков.
На първо място, съдът не споделя тезата на адв. Велков, че кметът на
община З. следва да издаде заповед за взетото решение по чл.11, ал. 4
ППЗСПЗЗ. Комисията по чл. 13а, ал. 5 ППЗСПЗЗ е съвсем различен орган със
съвсем различни функции от органа по чл. 11, ал. 4 от същия правилник. По
чл. 13а, ал. 5 ППЗСПЗЗ, комисията се назначава от кмета на общината и е с
определен състав и точно определени функции. Тези функции са различни от
функциите на органа по чл. 11, ал. 4 от правилника. В чл. 11, ал. 4,
законодателят не говори за комисия, а става въпрос за техническата служба на
общината. Поради това в случая не сме изправени пред незавършен
фактически състав, поради липса на заповед на кмета за решението по чл. 11,
ал.4 от правилника, нито пък за изземване на функции от един орган на друг и
от там да се прави извод за нищожен административен акт - атакуваното
решение.
Това решение обаче се явява незаконосъобразно. Това е така, защото, с
първоначалното решение на комисията, с което са дадени първоначални
указания, всъщност са дадени указания, които с помощния план не следва да
се изпълняват. В първото протоколно решение е посочено, „че по
възможност“ следва да се отрази трасето на водопровода, преминаващ през
имот. Такова отразяване в помощния план не следва да има. Това
представлява строителство и същото строителство следва да бъде отразено в
решение на техническата служба по чл.11, ал.4 от правилника. По принцип
4
тази служба би следвало да разполага с най- точни данни за това къде
преминава водопровода/т. нар. подземен кадастър/. Решението на тази
служба, заедно с помощния план по чл.13а, ал.5 от правилника са два от най-
важните документа, които следва да вземе предвид ОСЗ - З., решавайки
въпроса за възстановяване или не на имота в м. „Б.“. Дори законодателят е
предвидил в чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, че застроената част се определя
служебно от техническата служба на общината. Съответно тази застроена
част не се възстановява- чл.11, ал.3 от правилника.
Идеята на чл.13а, ал.1 от правилника е когато в одобрената КК /каквато
в случая явно има-стр.1 от Протокол от 17.06.2020/ няма данни за границите
на имотите, правото на собственост върху които се възстановява по чл.11, да
се изработи помощен план за установяването им.
На стр.1, абзац последен от атакуваното решение комисията признава,
че е представена комбинирана скица/част от съдържанието на помощния
план/ с нанесени граници на бивш земеделски имот в м.“Б.“ и отразени
местоположение и номера на граничните точки на имота.
Вярно е, че в чл.13а, ал.1, т.2 се говори за застрояване, но тук става
въпрос за съществуващите имоти. Ако се приеме, че и процесния имот е
съществуващ, то данните за застрояването пак ще бъдат най- точни от
техническата служба, защото лицето, което изготвя помощния план за да
отрази точното място на строежа/водопровода/ трябва да го види в неговата
цялост, а това съоръжение обикновено е под земята.
Т.е. комисията по чл. 13а, ал. 5 ППЗСПЗЗ не следва да възлага на
заявителя, който пък от своя страна следва да заплати на специалист
заснемане на извършено строителство в имота, когато това е задължение на
техническата служба и когато ще бъде по- точно като данни от техническата
служба. Явно, осъзнавайки това обстоятелство в решението на комисията по
чл. 13а, ал. 5 ППЗСПЗЗ е използван израза „по възможност“ и въпреки че е
използван този израз, в мотивната част на протокола сериозно внимание се
обръща на преминаващия водопровод.
Ако е бил приет помощния план и е било изготвено решение от
техническата служба, тогава ОСЗ е в правомощията си да прецени дали да
възстанови имота или не, и дали да го възстанови без застроената част.
В случая Комисията по чл.13а, ал.5 би трябвало да се произнесе с
второто си решение като отхвърли молбата за издаване на помощен план или
да издаде такъв, а не да прекрати производството.
На следващо място, актуална застрахователна полица е представена и
указанията в тази част са изпълнени.
Относно посочване на всички граници в помощния план, следва да се
5
отбележи, че на скицата те са посочени, дори като имена и номера на
имотите, но за заявителя, би било много трудно да намери собствениците на
съседните имоти, които с подписа си да удостоверят, че са съгласни с
границите, защото става въпрос за: дере, държавна горска територия, имот на
община З.
Съдът намира, че е достатъчно да се посочат тези граници, като
помощният план при съпоставянето му с кадастралната карта, би следвало да
даде отговор на въпроса, дали коректно са отразени границите, а също и
площта на заявения имот.
Ако някой е имал претенции към точното нанасяне на заявения имот, то
той разполага с реда по чл.13а, ал.6 и сл. от ППЗСПЗЗ.
Освен всичко изложено по-горе, съдът намира, че атакуваното решение
на комисията по чл. 13а, ал.5 ППЗСПЗЗ не е мотивирано така, че в него да са
посочени всички относими факти във връзка с прекратяването, за да стане
ясно, кои и кои указания Б. Х. не е изпълнил. Следваше също така да се
посочи и във връзка с коя разпоредба на чл. 30 АПК е прекратяването по чл.
56, ал. 2 АПК. Тези пропуски лишават от възможността заявителят да
разбере, точно кои факти е имал предвид административния орган и точно
кое основание, за да прекрати административната процедура.
Всичко гореизложено обуславя извода за незаконосъобразност на
атакуваното решение на комисията по чл. 13а, ал. 5 ППЗСПЗЗ към Община -
З. по Протокол № 2/2020 - ПКП от 26.08.2020 г. и това решение ще следва да
бъде отменено именно като такова.
Ще следва преписката да се върне на административния орган, за да се
произнесе по постъпилото заявление.
С оглед изхода на делото, ответникът Община - З. ще следва да бъде
осъдена да заплати на Б.С. Х. 300 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразен отказът на комисията по чл. 13а,
ал.5 ППЗСПЗЗ към О. – З., обективиран в Решение по Протокол № 8/2020 –
ПКП от 26.08.2020 г., с което решение се прекратява административното
производство по чл. 13а, ал. 5 ППЗСПЗЗ и не се приема внесения помощен
план от Б.С. Х., ЕГН **********, за бивш земеделски имот в м. „Б.“, описан в
т. 3 на Решение № 45А9/25.11.1999 г. на ОС „З.“ – З.
ПРЕПИСКАТА да се върне на административния орган, за да се
произнесе по постъпилото заявление.
6
ОСЪЖДА ОБЩИНА - З. да заплати на Б.С. Х., ЕГН **********,
разноски в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Адм Съд - С. в 14 дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: _______________Д.Х.________
7