Р
Е Ш Е Н И Е №
342
гр.Габрово,25.11.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски окръжен съд в открито заседание на първи ноември
две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Ц.Минкова
сложи за разглеждане гр.д.
№166 по описа за 2008г.,докладвано от съдията Минкова и за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск по чл. 124 ал.1 от ГПК.
В исковата си молба ищецът „Картал” АД
твърди,че е собственик и владее недвижим имот –дворно място в гр. Габрово
ул.”Ванче Михайлов” № 25,представляващ дворище пл.№ 1949 от кв. 242 по стария регулационен
план на гр. Габрово ,а сега ПИ №14218.515.122 по кадастралната карта на гр.
Габрово. Твърди също,че този имот никога не е бил предмет на реституция и
правото на собственост върху него не била възстановена на наследниците на
акционери на бившето АД „Памучен текстил” /”Принц Кирил”/-гр. Габрово ,каквито
се явявали ответниците.Те твърдяли,че са собственици на процесния имот на
основание ЗВСОНИ.Твърди се ,че със Заповед № 938 от 03.07.1992 година на кмета
на Община –Габрово от актовите книги на Общината по Акт № 3085/национализация/ били отписани
само производствените сгради /собственост на бившето АД „Памучен
текстил”/”Принц Кирил”/ -гр. Габрово ,но не и дворното място пл.№ 1949 в кв.
242 по плана на града.В акта за държавна собственост на недвижим имот № 7350 от 11.11.1993 година процесния имот
бил записан като собственост на „Картал” ЕАД-гр. Габрово.По искова молба на
ответниците по настоящия иск било образувано и е висящо пред Габровския окръжен
съд гр.д. № 65 по описа за 2005 г. с предмет на иска заплащане на обезщетение
за ползване на собствения им недвижим имот ,част от който е процесния.Поради
това за „Картал”АД-гр. Габрово е налице правен интерес от предявяване на
настоящия установителен иск.Прави се искане да се постанови решение с което да
се признае за установено по отношение на ответниците ,че ищецът е изключителен
собственик на процесния имот.
В срока по ГПК адв. Н.В. като пълномощник на част от
ответниците: Д.И.Х. ,В.И.Г. ,Р.Б.,М.Й.,Ц.Б.С. ,П.Б.С. и п.П.П. изразява становище,че предявеният иск е
допустим и е подаден от активно легитимирано лице по смисъла на чл. 26 от ГПК,но е неоснователен.
Искът се основавал единствено на изложеното в исковата
молба твърдение,че със Заповед № 938/03.07.1992 година на посочените като
ответници лица е възстановено правото на собственост само на производствените
сгради ,но не и на дворното място.За да обоснове принадлежност на правото на
собственост ищеца твърдял,че съгласно Акт за държавна
собственост на недвижим имот № 7350 от 11.11.1993 г.дворното място е записано
като собственост на „Картал”ЕАД-гр. Габрово. Това твърдение не можело да
обоснове право на собственост ,тъй като актът за държавна собственост не е
правопораждащ документ за правото на собственост , а към момента на издаването му правото на собственост върху процесния имот
принадлежал на ответниците на основание ЗВСОНИ от момента на влизане в сила на
този закон./обн. В Д.В.бр.15/21.02.1992 г./.Освен това в изпълнение на
административната процедура по отписване на имота ,правото на собственост върху
който е възстановено по реда на чл. 88
от тогава действалата Наредба за държавните имоти ,имотът е отписан от актовите
книги за държавна и общинска собственост ,въз основа на Заповед №
938/03.07.1992 г. копие от която е представил,в което процесният недвижим имот
бил вписан.Оспорил е представеното извлечение от същата заповед към исковата
молба относно нейното съдържание и е направил искане тя да бъде представена в
цялост.Твърди също,че принадлежността на
правото на собственост на ответниците никога до сега не било оспорвано от ищеца.Това
се потвърждавало от представените писма-водена кореспонденция между страните по
делото ,както и от влязло в сила решение по гр.д. № 214/29.12.1995 година по
гр.д. № 878/94г. на ГОС като представя копие от изпълнителния лист.Прави искане
предявеният установителен иск да бъде отхвърлен изцяло.
Ответниците д-р Ш.Б.Б.,М.Б.А.,Л.Б.М. и С.Д./Б.
–граждани на Израел,тъй като са с неизвестен адрес в РБ и съдебните книжа са им
връчени по реда на чл. 48 ал.2 от ГПК се представляват от назначения от съда
особен представител адв. Р.,която изразява становище ,че предявеният иск е
недопустим и неоснователен.
Останалите
ответници не вземат становище по предявения иск.
Окръжният
съд като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представената Заповед № 938 от 03.07.1992 година на кмета на Община –Габрово, издадена на
основание ЗВСОНИ и предложението на Комисията във връзка с приложение на закона
в п. 30 е посочено ,че се отписват като
държавни само недвижимите имоти,представляващи производствена сграда и други
постройки,построени в дв.пл.№ 1949 кв.242 по плана на гр. Габрово б.с. на
АД”Принц Кирил”.
От процесуалния представител на част от ответниците –адв.
В. е представен препис извлечение на същата заповед, в който е включено и процесното дворно място –дв.
пл. № 1949 кв. 242 по плана на гр. Габрово.
По делото е назначена техническа експертиза,която е
изпълнена от вещото лице инж. Щ. и заключението й е прието като писмено
доказателство по делото. Съдът го възприема изцяло като правилно и
законосъобразно,тъй като то е изготвено
въз основа на приетите от съда писмени доказателства и след проверка в в Община
– Габрово.
От заключението на вещото лице се установява ,че процесният имот –дворно
място в гр. Габрово ,находящо се на ул.”Ванче Михайлов” № 25,представляващо
дворище пл.№ 1949 от кв. 242 по предходния регулационен план на гр. Габрово с
площ от 8 860 кв. м. е идентичен частично по граници и площ с ПИ с
идентификатор 14218.515.122 по одобрената кадастрална карта на гр.
Габрово,който е с площ 10580 кв.м. Дворище пл.№ 1949 на запад граничи с ул.”Н.Войновски”
и ПИ 123,който е част от дв.пл.№ 1949.На
юг дворище пл.№ 1949 граничи с дворище пл.№ 2405,а по кадастралната карта ПИ 122 граничи с второстепенна улица.
Процесният имот-дворище пл.№ 1949 от кв. 242 по
предходния план гр. Габрово бивша собственост на АД „Принц Кирил” е бил национализиран –земя с площ 8 680
кв.м. ,заедно с построените в него постройки и за него е съставен АДС № 3085/64
година .Със Заповед № 938 /92 година на кмета на Община –Габрово са отписани
като държавни от актовите книги на Община – Габрово сградите построени в
дворище пл.н.1949 от кв. 242 от
предходния план на гр. Габрово ,предмет на национализацията без самото дворно място.
При това положение и като се вземе предвид предоставеното от Община – гр.
Габрово с писмо изх. № 26-499 от 22.06.2010 година копие от оригиналната
заповед № 938 от 03.07.1992 г. съдът
приема за безспорно установено ,че в тази заповед не е деактувано дв.пл. № 1949
в кв. 242 по плана на гр. Габрово ,бивша собственост на АД”Принц Кирил”
По делото е представен
и Акт № 7350 за държавна
собственост на недвижим имот от 11.11.1993 година, в който е включено и дворно
място с площ 14 316 кв. м
Не се спори,че върху процесния поземлен имот дв. пл.№
1949 след одържавяването му са построени многобройни по вид и предназначение производствени сгради.Това
обстоятелство се установява от АДС № 7350 от 11.11.1993 година ,в който те са
описани по вид и площ.
Ищецът не оспорва факта ,че срещу него са водени
няколко дела за заплащане на наем и обезщетения за ползване на реституираните
имот в т. ч. и на процесния имот,както и че срещу него има издаден и
изпълнителен лист за присъдени суми .Той обосновава факта,че не е правил възражение досежно собствеността на
процесния имот,с обстоятелството ,че по тези дела е представена заповедта за
деактуване на одържавените имоти с вписан в нея като деактуван процесния имот.
Представено и писмо № 70-14 ДТ –П-429 от 28.10.2009
година на Община – Габрово ,от което е видно че ответниците израелски граждани
не са декларирали недвижим имот на територията на Община – Габрово. Такова
деклариране за недвижим имот на ул. Ванче Михайлов” е направено от адв. В. без
имота да е конкретизиран по площ и граници или кадастрален иидентификатор.
При така изяснената фактическа обстановка от правна
страна съдът намира следното:
І.По допустимостта на иска
Съдът намира ,че за ищеца е налице правен интерес от водене на
настоящия установителен иск с оглед висящото производство по друго дело пред
Габровския окръжен съд за заплащане на обезщетение за ползване на процесния
имот.
ІІ.По основателността на предявения иск
Както и сам признава процесуалният представител на
ищеца собствеността върху имотите по чл. 1 и 2 от ЗВСОНИ се възстановява по
силата на закона без да е необходимо да се издаде специален акт на съда или на
друг държавен орган.Достатъчно е по отношение на този недвижим имот да са
налице трите кумулативно дадени предпоставки/чл.1 ал.1, чл.2 ал.3 и чл. 4 ал.1 от ЗВСОНИ: 2.към момента на
влизане в сила на закона имотите да са собственост на държавата,общините ,общ.организации
или на техни фирми или на еднолични
дружества по чл. 61 от ТЗ , 2.имотите да съществуват реално до размерите
,в които са отчуждени и 3.собствениците да не са били обезщетени чрез заплащане
на паричната им равностойност или с друг равностоен недвижим имот.
Съдът не възприема становището на процесуалния
представител на ищеца,че в конкретния случай е налице само първата предпоставка
:имотът е бил собственост на еднолично търговско дружествопо чл. 61 от ТЗ-ЕТД”Картал” ЕООД-гр. Габрово .Обстоятелството ,че процесният имот не е
отписан от актовите книги с посочената
заповед на Община – Габрово не означава ,че по отношение на него не е настъпил
реституционния ефект.
Няма доказателства по делото ,от които да се направи
извод,че по отношение на него не са били налице законовите предпоставки за
възстановяване правото на собственост.Не са налице основания за приложение на
чл. 4 ал.3 от ЗВСОНИ,тъй като само в този текст е предвидено едно изключение от
принципа ,че собствеността върху одържавените имоти се възстановява по силата
на самия закон, но се отнася само до собствениците на имоти по чл. 8 от ЗОЕГПНС
и чл. 7 от Закона за национализация на частни индустриални и минни
предприятия,които са получили в обезщетение или в замяна жилище.
Процесният имот към момента на влизане на закона в
сила е съществувал в размерите, в които
е бил отчужден,заедно с отчуждените постройки,които са били изградени към
момента на отчуждаването.
Заповедта на кмета на Община – Габрово не създава
право на собственост ,тъй като няма конститутивен
ефект,а представлява вътрешно-служебен акт .
В конкретния случай ответниците се легитимират като
собственици на реституирания имот с площ 8 860 кв. м.,толкова,колкото
процесният имот е бил към момента на одържавяването. Към настоящият момент
целият имот по кадастралната карта на гр. Габрово е с идентификатор
14218.515.122 и съгласно заключението на вещото лице е с площ 10580 кв. м. т.е. те
не са собственици на разликата от 1720 кв.м. .
Освен това по делото безспорно е установено ,че след
одържавяването на процесния имот видно от акт № 7350 от 11.11.1993 г. в него са
построени много нови сгради ,наред със съществуващите в този имот одържавени
сгради – обект на реституцията .Тези сгради са подробно описани по вид и площ в
посочения АДС .Върху тези сгради заедно с обслужващата ги площ е налице
суперфициарна собственост в полза на
ищеца по делото. Това обстоятелство не е било предмет на предявената искова
претенция ,поради което не са събирани доказателства за обема на
суперфициарната собственост на ищеца в процесния имот.
На основание направените правни изводи съдът намира
,че предявеният иск е частично основателен само за разликата от 1720 кв. м.В
тази част той не се и оспорва от ответниците.
Съдът намира,че
предявеният иск следва да бъде уважен в този размер. Ищецът разполага и с
другата правна възможност в друго производство да докаже обема на
суперфициарната си собственост в процесния недвижим имот съобразно площта на
изградените от него сгради и
обслужващата ги площ.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.А.Б.,М.Б.Й.,П.Б.С.
,П.П.П.,В.И.Г. ,Д.И.Х. представлявани от
процесуалния им представител адв. Н.В. ,Ш.Б.Б.,М.Б. АРОЙОО Л.Б.М. и С.Д.Б. чрез
особения им представител адв. Р.,***,Н.К.К. и В.Х.К.-***, К.И. *** , Р.И. ***, Р.Т.П.-***
чрез пълномощника й Н. ***, Р.П.П. действаща лично и със съглласието на майка си
С.Д.Д.-чрез пълномощника й Н.П.К.,П.П.П.
малолетен ,представляван от майка си П.Л.Т. и чрез процесуалния им
прдставител адв. М.Д. ГАК и С.П.П.
непълнолетна действаща лично и със съгласието на майка си П.Л.Т. и
процесуалният им представител адв. М.Д. ГАК,че „Картал”АД- със седалище и адрес
на управление гр. Габрово ул.”Ванче
Михайлов” № 25 е собственик на 1720
кв.м./хиляда седемстотин и двадесет кв.м./ от ПИ № 14218.515.122 по кадастралната карта на гр. Габрово .
ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част като неоснователен и недоказан.
Осъжда „Картал”АД –гр. Габрово да заплати по сметка на
Окръжен съд – Габрово адвокатско възнаграждение за назначения особен
представител на ответниците – граждани на Израел по реда на чл.48 ал.2 от ГПК -
адв. Р. съобразно уважената част на иска в размер на 800 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въвзивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. В.Търново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: