Решение по дело №2182/2020 на Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1337

гр. Пловдив, 29.06.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД ПЛОВДИВ - XXVIII състав в открито съдебно заседание на осми април през две хиляди и двадесет и първа година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

при секретар Румяна Агаларева и прокурор Кичка Казакова, като разгледа адм. дело № 2182 по описа на съда за 2020 год. докладвано от председателя, за да се произнесе взе в предвид следното:

Производство по чл. 203 от АПК вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Съдебното производство е образувано по искова молба на „ПОЛИДЕЙ-2“ ЕООД, ЕИК115199114, седалище в гр. Карлово, депозирана чрез пълномощника адв. М. против Министерство на околната среда и водите – град София ЕИК000697371, с първоначално искане за осъждането му да заплати обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 126 030,31лева, представляващи недължимо събрани от ответника суми в периода от 17.05.2014 год. до 01.01.2015 год., ведно с осъждането да заплати недължимо събраните лихви върху тези главници в размер на 60 627,43лева. В исковата молба се излагат обстоятелства, свързани с  настъпването на имуществените вреди в резултат от незаконосъобразни действия и бездействия на органите на РИОСВ-Пловдив. Така подробно се излагат съображения относно наложена имуществена санкция на ищеца с влязло в сила на 19.06.2015г. НП №С-И-53/27.05.2014г., издадено от Директор на РИОСВ-Пловдив за административно нарушение на чл.69 ал.1от ЗООС, като на основание чл.69 ал.1 вр. чл.69а ал.1 и ал.4 от ЗООС и чл.3 ал.3 вр. чл.19 ал.1 и ал.9 от Наредба за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения тя е била определена в размер на 15817.57 лева месечно, считано от 25.02.2014година, като същата е била законосъобразно изпълнена от негова страна в периода от 28.02.2014г до 16.05.2014г. вкл.. В последствие след тази дата, във връзка с изменение на издаденото му Разрешително №33140153/22.07.2003година за заустване на отпадни води с Решение №РР-1942/16.05.2014г. Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив, след като в частта “срок за достигане на индивидуални емисионни ограничения“ му е бил определен срок за постигането им до 01.07.2017 год., за периода от 17.05.2015г. ищецът счита, че е следвало да бъде преустановено събирането на наложената му имуществена санкция, поради отпадане на основанието за нейното налагане. В тази връзка е направил искане да бъде прогласена нищожност на издадена от Директора на РИОСВ-Пловдив Заповед №С-И-53-1/14.11.2018г., която счита, че е в противоречие с постановени съдебни и административни актове защото с нея се приема, че отмяната на наложената  имуществена санкция следва да бъде от начална дата 16.01.2015г.. От това според него следват и са предприети незаконосъобразни действия на органите при РИОСВ –Пловдив по принудително събиране на суми по наложена имуществена санкция за времето от 17.05.2014г. до 15.01.2015година в общ размер на 126030.00 лева, за което е било образувано и изпълнително дело №*********/2019г по опис на ТД на НАП-Пловдив, като са определени и лихви за забава в общ размер на 60627.43 лева, които суми той е внесъл в периода 29.01.2020г. - 21.04.2020г.. Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от управителя Н.Х.В., както и процесуалния пълномощник адв.М., който поддържа исковата молба и ангажира гласни и писмени доказателства. В последното публично заседание по направено искане на ищеца е извършено изменение на предявения иск за присъждане на суми за дължими лихви, като претенцията от първоначално искане 5568,41 лв. за периода от 29.01.2020 год. до 29.04.2020 год. е изменена в направено искане за осъждане на ответника да заплати лихви за периода /от 29.01.2020 год. до 01.03.2021год./ в общ размер на 14409.35лева, която сума съставлява сбор от сумите за лихви за забава, начислени върху внесените суми, както следва: на 29.01.2020год. са внесени 30000лв., върху която сума се претендира размера на дължима за периода лихва за забава в размер на 3316.67лева; за внесените на 28.02.2020год. 30000лева се променя исковата молба в искане за присъждане на мораторна лихва за периода в размер на 3066.67лева; за внесената на 02.04.2020год. сума от 30000лева се изменя иска с искане за присъждане на дължима мораторна лихва за периода в размер на 2783.33лева; за внесената на 21.04.2020 год. сума в размер 36050,31лева се променя иска в искане за присъждане на мораторна лихва за периода в размер 3154.40лева и за внесената на 29.10.2020год. сума 60627,43лева се изменя иска в искане за присъждане на лихва за забава в размер на 2088.28 лв.., като се иска присъждане на лихви върху главниците считано от датата на предявяване на исковата молба 01.09.2020год. до окончателното изплащане на сумите. По същество в съдебно заседание и с представена писмена защита счита исковата претенция за основателна и доказана по основание и размер, поради което моли да бъде уважен изцяло предявеният иск. Претендират се и разноските в настоящото съдебно производство.

Ответникът – Министерство на околната среда и водите представя отговор на исковата молба. Излагат се твърдения, че РИОСВ е самостоятелно юридическо лице, което го правило процесуално легитимна страна в производството. По същество счита, че липсват причинени от ответника вреди на ищеца, не е налице съществуваща и доказана причинно следствена връзка между търсените от ищеца вреди и незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията и нейните органи. Счита, че е следвало да се приложи общия ред по ЗДД, а не специалния по ЗОДОВ, като се прави възражение за изтекла петгодишна давност. Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от пълномощника адв. Х., която оспорва иска на изложените в писмения отговор основания като недопустим, неоснователен и недоказан и ангажира гласни и писмени доказателства. По същество на спора в съдебно заседание и с писмена защита отново застъпва посочената теза за недопустимост, неоснователност и недоказаност на претенцията за имуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на органи към РИОСВ-Пловдив и моли иска да бъде изцяло отхвърлен. Претендира разноски.

Контролиращата страна чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за основателност на исковите претенции и счита, че следва да бъдат уважени.

От фактическа страна съдът установи следното:

Ищецът е собственик на млекопреработвателно предприятие, разположено в землището на с.Домлян, общ.Карлово, като е изградил пречиствателно съоръжение за пречистване на производствени и битово-фекални води, като отпадните води се заустват в река Домлянска. За него му е издадено Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадни води във водни обекти №0999/22.05.2006г., издадено от Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски басейн“- Пловдив, което е променено в последствие като №33140153 и е удължен срокът на действието му с Решение №РР-1811/30.10.2013г.., като е изменено и количеството на отпадни води среднодневно на 150куб.м. на ден. За пречистването е използвано изградено ЛПСОВ. Във връзка с извършена проверка на обекта на 25.02.2014г. от свидетеля В. Х., при която е установено нарушение на чл.69 ал.1 от ЗООС, свързано с минимално превишение на индивидуалните емисионни ограничения по издаденото разрешение за заустване. В тази връзка след съставен АУАН /наименован предложение по чл.69а ал-.1 т.4 ЗООС/ е издадено НП №С-И-53/27.05.2014г., с което Директора на РИОСВ-Пловдив е наложил на основание чл.69а ал.1 т.1-4 ЗООС на „Полидей 2“ООД текуща санкция в размер на 15817.57 лева месечно, считано от датата на проверката 25.02.2014година. С издаденото НП е била запозната и свидетеля А. Д., служител в дирекция „Контролна дейност“ на РИОСВ-Пловдив, която излага факти, че в последствие по повод молба от санкционираното дружество за изменение и намаление на наложената санкция е взето решение от административните органи по опазване на околната среда да се произнесат по нея след съдебното обжалване на правораздавателния административен акт. Посоченото НП е влязло в сила след потвърждаването му с Решение №23/25.02.2015г на Районен съд-Карлово, оставено в сила с Решение №1261/19.06.2015г. на Административен съд-Пловдив. В периода на съдебно обжалване на НП №С-И-53/27.05.2014г. и на основание установеното административно нарушение, е било издадено Решение №РР-1962/20.06.2014г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“-Пловдив, с което е било изменено издаденото на ищеца Разрешително №33140153/22.07.2003г /стар №0999, посл. изм. с Решение №1942/16.05.2014г./ за ползване на повърхностен обект /р.Домлянска/, за заустване на смесен поток пречистени отпадни води от обект „мандра“, процедурата по която е започнала във връзка с възражение на Директора на РИОСВ-Пловдив относно даден 6 месечен срок за постигане на индивидуални емисионни ограничения след въвеждане в експлоатация на нова локална пречиствателна станция за отпадъчни води, до 01.07.2017г. и посочени в последното му изменение от 16.05.2014година, като този срок е бил обвързан с дадено разрешение за строеж №98/05.07.2013г.. С подаденото от Директора на РИОС-Пловдив възражение се изразявало несъгласие относно промяна на срока за достигане на индивидуалните емисионни ограничения, защото според него от датата на влизане в сила на административният акт до датата 01.07.2017г титуляра на разрешителното няма задължение да спазва индивидуални емисионни ограничения относно заустване на непречистени отпадни води, като това включва и посочените в издаденото НП №С-И-53/27.05.2014г показатели за превишение над определените с предходно Решение №РР-1811/30.10.2013г. индивидуални емисионни ограничения, което е обстоятелство, послужило за налагане на текущата санкция в размер на 15817.57 лева. С издаденото си Решение от 20.06.2014г. Директорът на Басейнова дирекция за управление на водите „Източнобеломорски район“-Пловдив изменил издаденото Решение №1942/16.05.2014г., като в графата „срок за достигане на индивидуални емисионни ограничения“ посочил, че следва да се приеме текста „от датата на влизане в сила на настоящото решение“, което е посочено с номера си. Така издаденото Решение РР-1962 от 20.06.2014г. било обжалвано пред съда от ищеца, за което е образувано административно дело №1969/2014г. по опис на Административен съд-Пловдив, производството по което е приключено с тристранно споразумение между „Полидей 2“ООД, Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“-Пловдив, представлявана от свидетеля Г.Н.В. и РИОСВ-Пловдив като заинтересована страна, което е било одобрено с протоколно определение №1502/17.06.2015г. /погрешно датиран 2014г./ и е влезнало в сила на 01.07.2015г.. Според т.5 и т.6 от така одобреното споразумение, страните са изразили своето съгласие, че е налице обективна невъзможност да бъдат постигнати индивидуални емисионни ограничения от страна на ищеца преди построяването на лична пречиствателна станция за отпадни води по разрешение за строеж №98/05.07.2013година, поради което следва в индивидуален административен акт изрично да бъдат посочени емисионните ограничения, които дружеството да спазва до 01.07.2017година съобразно капацитета на действащата ЛПСОВ. Посочено е, че на 07.04.2015г е имало съвместна проверка на представители на страните по споразумението, като от установените обстоятелства са постигнали съгласие, че е необходимо да се подаде ново заявление за изменение на Разрешително №33140153/22.0.2003г, така че условията в издаваните административни актове да отговарят на действителната фактическа обстановка. В тази връзка в Раздел III  от него те постигнали съгласие за действията по оттегляне на обжалвания административен акт от 20.06.2014г на Директор Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ –Пловдив и на подадената срещу него жалба, да се подаде от „Полидей 2“ООД ново заявление за изменение на издаденото му Разрешително от 22.07.2003г. за заустване на отпадни води в р.Домлянска, а директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“-Пловдив се задължава да го измени в частта индивидуални емисионни ограничения по потоци и места за заустване до датата на въвеждане в експлоатация на ЛПСОВ, но не по- късно от 01.07.2017г. така, че те да отговарят на изрично посочени норми на активна реакция, неразтворени вещества, БПК₅, ХПК, мазнини, повишаване на температурата при разрешени водни количества от 54750куб.м годишно, както и да се продължи срокът на действащото разрешително до 01.07.2017година. В хода на провежданото съдебно производство е постъпила молба от ищеца до Директора на РИОСВ- Пловдив вх.№102/16.01.2015г., с приложени протоколи,  за която той е посочил, че са налице основания да бъде отменена на осн. чл.69б от ЗООС наложената му текуща санкция. Представен бил отговор изх.№883/12.03.2015г., че произнасянето по направеното искане може да стане след приключване на съдебните производства, като до тяхното приключване „Полидей 2“ООД няма качеството на санкционирано лице. В последствие с писмо изх.№2573/04.11.2015г. на Директорът на РИОСВ-Пловдив в изпълнение на постигнатото споразумение е потвърден размерът на дължимата текуща санкция само за периода от 25.02.2014г. до 16.05.2014година в размер на 42058.70лева, със счетоводен разчет към 30.10.2015година, която санкция е била изцяло заплатена от  ищеца. В последствие до Директорът на РИОСВ-Пловдив е направено предложение на свидетеля А. Д. от 05.11.2018г. за отмяна на наложената санкция от 16.01.2015г., в която връзка е издадена от него Заповед с №С-И-53-1 от 14.11.2018г., с която на осн. чл.69б ал.7 ЗООС отменил наложената текуща санкция на дружеството, считано от 16.01.2015година, като посочил, че в тази връзка ищеца е направил искане с вх.№102/16.01.2015г. и е извършено пробовземане. Заповедта е влезнала в сила, като в последствие през 2019г. са предприети действия за принудително събиране на дължима сума по начислена текуща санкция на „Полидей 2“ООД за времето от 17.05.2014г. до 15.01.2015година в размер на главница 126030.31лева и дължими лихви за забава, за което било образувано изпълнително дело №*********/2019г. по опис на публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив. След получаване на съобщение за доброволно изпълнение, от страна на ищеца са подадени до Директора на РИОСВ-Пловдив искания за издаване на административен акт, с който да бъдат отписани тези вземания с мотив тяхната недължимост поради наличие на основания за отпадане на санкцията по силата на  сключеното тристранно споразумение, приложено по адм. дело №1969/2014г по опис на Административен съд-Пловдив. За направения отказ е образувано съдебно производство по адм. дело №2428/2019г по опис на Административен съд-Пловдив, приключило с Определение №1827/16.09.2019г., оставено в сила с Определение №14836/04.11.2019г. по ад.м дело №11639/2019г на ВАС, в което съдът извън предмета на спора е изложил мотиви относно последиците на съдебният акт, с който е било разгледано постигнатото от страните споразумение. По искане на ищеца за издаване на други индивидуални административни актове от Директора на РИОСВ-Пловдив относно оттегляне на искането си за събиране на сумите също са били проведени съдебни производства- по адм. дело №2429/2019г по опис на Административен съд-Пловдив, като жалбите са оставени без разглеждане.  Поискано е от „Полидей 2“ООД пред ТД на НАП-Пловдив отписване на публичните задължения поради изтичане на предвидената от закона давност, като отказите също са били предмет на административно и съдебно обжалване. В тази връзка са проведени редица съдебни производство: по адм. дело №3664/2019г по опис на Административен съд-Пловдив, по адм. дело №2470/2019г по опис на Административен съд-Пловдив и по адм.дело №545/2020г. по опис на Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на „Полидей 2“ООД за погасяване на публичното вземане поради изтичане на предвидената от закона давност. Междувременно по образуваното изпълнително дело ищеца е погасил сумата от 126050.31лева, като на 29.01.2020г. е погасил сумата от 30000лева, на 28.02.2020г. е погасил сумата от 30000 лева, на 02.04.2020г. е погасил сумата от 30000лева, на 21.04.2020година е погасил сумата от 36050.31лева и на 29.10.2020година е погасило сумата за дължими лихви в размер на 60627.43 лева, общо сума в размер на 186677.74 лева, за което в хода на настоящото съдебно производство се ангажираха писмени доказателства, касаещи проведена Съдебно – счетоводна експертиза, която е дала допълнително заключение и по отношение на направените преводи след погасяване на сумите и за дължимите лихви за забава на така платените суми от датата на завеждане на исковата молба до 01.03.20221година.

Горната фактическа обстановка съдът установи по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното производство доказателства: гласни доказателства, касаещи показанията на свидетелите В.Н.А., Г.Н.В., В.И.Х. и А.Х.Д., които съдът кредитира като достоверни, логични и взаимодопълващи се, без противоречия относно основните факти и обстоятелства, предмет на спора, подкрепени и от приобщените по делото писмени доказателства- заключение на проведената ССчЕ и допълнително заключение с вещо лице М., които съдът кредитира като научно и методологически правилно изготвени, обосновани и без възникнали съмнения в тяхната правилност. Установява се и от приобщените писмени доказателства, касаещи административната преписка по издаденото Разрешително за заустване на отпадни води и повърхностни водни обекти №33140153/22.07.2003г. на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ -Пловдив в едно с последващи изменения и допълнения към него, административно-наказателна преписка по издаденото НП №С-И-53/27.05.2015г на Директор на РИОСВ-Пловдив, в едно с издадените в последствие писма, искания за отмяна на наложената санкция и протоколи от последващи проверки на обекта, както и от приложената Заповед №С-И-53-1/14.01.2018г на Директор на РИОСВ-Пловдив в едно с преписката по нейното обжалване; от приложеното тристранно Споразумение изх.№ПО-03-32/2014//08.06.2018Г. между „Полидей 2“ООД, Басейнова дирекция „ИБР“-Пловдив и РИОСВ-Пловдив, както и материалите по нахд №336/2014г по опис на Районен съд-Карлово и НАХД №797/2015г на Административен съд-Пловдив, по адм. дело №1969/2014г по опис на Административен съд-Пловдив, по адм. дело №3664/2019г по опис на Административен съд-Пловдив, по адм. дело №2470/2019г по опис на Административен съд-Пловдив и по адм.дело №545/2020г. по опис на Административен съд-Пловдив, копие от платежни нареждания за превод на суми от „Полидей 2“ООД по сметка на РИОСВ-Пловдив и на ТД на НАП-Пловдив, справки.

При така изяснената фактическа обстановка, като съобрази становищата на страните, събраните доказателства по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от правна страна:

Исковата молба е допустима с всички направени в нея уточнения, изменения и допълнения. Съгласно разпоредбата на чл.205 АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В настоящият случай Регионалните инспекции по околна среда и води са юридически лица към Министъра на околната среда и водите на бюджетна издръжка, осигуряващи провеждането на държавната политика по опазване на околната среда на регионално ниво и са второстепен бюджетен разпределител, представлявани от директор /чл.14 ал.2 ЗООС/. Те имат регулиращи, информационни и контролни функции. Министърът на околната среда и водите, съгласно чл.8 ал.1 ЗООС осъществява държавната политика по опазване на околната среда и водите, а компетентните органи по закона, вкл. и контрола по същия, са министърът на околната среда и водите, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда, директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ), директорите на басейновите дирекции, директорите на дирекциите на националните паркове, кметовете на общините, а в градовете с районно деление - и кметовете на районите, областните управители /чл. 10 от ЗООС/. От ЮЛ, към които са ситуирани посочените органи, ответник е единствено МОСВ като юридическо лице, което отговаря за вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията по опазване на околна среда и водите и длъжностни лица в системата на тази администрация. При това положение, МОСВ-София за процесния период има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.

Разгледан по същество иска е основателен поради следните за това съображения:

От приложената административна преписка, от приложените административни дела, от приложените към исковата молба и допълнително представени писмени и гласни доказателства от ищеца и от ответника се установява, че спорът между страните е относно това, дали посочената Заповед №С-И-53-1/14.11.2018г на Директор РИОСВ-Пловдив е нищожна, като противоречаща на влязло в сила и одобрено от съда Споразумение по чл.178 от АПК, а от там внесената от ищеца сума се явява недължимо платена. Така от приложеното адм.дело № 1969/2014г. по опис на Административен съд-Пловдив и показанията на свидетелите В., Х. и Д., както и административната преписка по издаване на Разрешително №33140153/22.07.2003г. на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ -Пловдив се установява, че с вх.№ 10829/09.06.2015г. по опис на съда по делото е прието сключено между страните по него Споразумение относно решаване на спора помежду им за законосъобразността на издаденото Решение №РР-1962/20.06.2014г. за служебно изменение на Разрешително за заустване на отпадни води, което съдът е разгледал в съдебно заседание на 17.06.2015г. /погрешно посочена 2014г./. В мотивната част на протоколното си определение той подробно е обсъдил клаузите, вкл. и обстоятелството по оттегляне на административният акт и на жалбата, а в диспозитивната му част го е приел и е оставил без разглеждане подадената жалба, като е прекратил съдебното производство без да присъди разноски на страните, което е било и уговорено помежду им. В действителност механизма на изграждане на съдебният диспозитив създава неясноти относно действително изразената воля на съда. Съгласно правната уредба на чл.178  ал.1 -6 от АПК споразумение може да се сключи пред съда при всяко положение на делото при условията, при които може да бъде сключено в производството пред административния орган, дори и ако последният е отказал потвърждаването му; в споразумението задължително участват всички страни по делото; отказът на съда да потвърди споразумението може да се обжалва с частна жалба, подадена съвместно от страните по него; с определението, с което потвърждава споразумението, съдът обезсилва административния акт и прекратява делото; определението може да бъде обжалвано само от страна, неучаствала в споразумението, а ако то бъде отменено, разглеждането на делото продължава; потвърденото споразумение има значението на влязло в сила съдебно решение. От така издаденото определение №1502 по посоченото административно дело липсват основания да се приеме, че съдът не е потвърдил внесено му от страните по делото „Полидей 2“ООД, Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“-Пловдив и РИОСВ-Пловдив споразумение. Същият е използвал формулировката на израза „приел“, която е счел за необходимата законосъобразна формулировка на изричното му потвърждение съобразно изискванията на чл.178 ал.4 от АПК. В този смисъл липсват каквито и да е законови основания да се приеме, че действителната му воля е била да остави единствено без разглеждане подадената жалба, без да се произнесе по внесеното му споразумение между страните, с което те са решили окончателно спора между тях. Със сключването, съответно с одобряването на споразумението, обжалвания административен акт се обезсилва. От влизане в сила и на определението за потвърждаване на споразумението е бил обезсилен и оспорения административен акт - Решение № РР-1962/20.06.2014г. на Директор Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“-Пловдив. Още повече, че и в Споразумението помежду им страните са договорили, че Директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ оттегля процесното Решение № РР-1962/20.06.2014г.. В представеното споразумение е участвувала и заинтересованата страна РИОСВ-Пловдив, която не е поела конкретни задължения, но е приела и е била запозната с условията по него. Последиците от потвърденото споразумение имат значение на влязло в сила съдебно решение съобразно изричната разпоредба на чл.178 ал.6 от АПК.  Независимо, че в обхвата на споразумението не е било включено и наложената на дружеството текуща санкция с НП № С-И-53/27.05.2014г., последиците от обезсиления административен акт влияят пряко и на спора относно необходимостта от нейното продължаване. Още повече, че към момента на сключване на споразумението между страните самото НП не е било влязло в сила. Това е станало едва на 19.06.2015г. след приключване на съдебното му обжалване на две съдебни инстанции. Ето защо така издадената Заповед №С-И-53-1/14.11.2018г на Директор РИОСВ-Пловдив е постановена в противоречие с потвърденото от съда споразумение между страните. Съгласно разпоредбата на чл.177 ал.2 от АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. За разлика от другите незаконосъобразни административни актове нищожният акт никога не може да произведе очакваното правно действие, та да има нужда това действие да се преустановява. От момента на издаването си такъв акт е бил лишен от правна сила и качество. Посочената заповед №С-И-53-1/14.11.2018г от 14.11.2018г. на Директор РИОСВ-Пловдив е следвало да бъде съобразена с  постигнатото споразумение в частта, съгласно която е оттеглен издадения административен акт, като по отношение на частта, касаещи индивидуални емисионни ограничения по потоци и места за заустване е било оставено в сила Решение №РР-1942 от 16.05.2014година за изменение на разрешителното, което е определяло срок за достигане на индивидуални емисионни ограничения  шест месеца след въвеждане на ЛПОСВ, но не по- късно от 01.07.2017г.. В тази връзка решаващият орган при издаване на Заповед №С-И-53-1/14.11.2018г е следвало да съобрази, че липсват основания да търси наложената текуща санкция след влизане в сила на Решение № РР 1942 от 16.05.2014г.. Това не е сторено с издадения административен акт. От тук следва, че и всички действия на административният орган, предприети от негова страна към събиране на суми като текуща санкция за установено административно нарушение за периода след 16.05.2014г. също са нищожни и не могат да породят търсени с тях правни последици. В този смисъл платените суми от ищеца за начислени му суми за текуща санкция след 16.05.2014г до 16.01.2015г вкл. са недължимо платени от него. Липсват основания да се търси принудително изпълнение за дължими суми за текуща санкция след 16.05.2014г.. В случаят с продължаване на действията по принудителното изпълнение с оглед  нищожност на издадената заповед на Директор РИОСВ-Пловдив за определяне на началния момент за отмяната на наложената текуща санкция, се явяват незаконосъобразни действия. Това е така, защото безспорно се установи, че принудителното изпълнение и последващото събиране на задължението са се основавали на действието на заповедта от 14.11.2018г., която се явява нищожна поради противоречие с потвърденото от съда споразумение. Поради това в нито един момент през време на принудителното изпълнение не е било налице изпълнително основание, което да породи правен ефект. Ето защо и позоваването от ищеца на обстоятелството, че със самото издаване на нищожната заповед от 14.11.2018г и последващите изпълнителни действия, породени от привидната му изпълнителна сила са му нанесени посочените по-горе имуществени вреди в размер на 126050.31 лева и платени лихви в размер на 60627.43 лева, се явява основателно. От изложеното следва, че искът за претендираните имуществени вреди, причинени от нищожен административен акт и породените от него незаконосъобразни действия и бездействия на Директора на РИОСВ-Пловдив по сезиране на приходната администрация за провеждане на публичното изпълнение събиране на текуща санкция за периода от 17.05.2014г до 16.01.2015г., която е провела изпълнителното производство по принудителното им събиране, е доказан по основание. Ответникът в случая отговаря обективно, след като вредите, причинени на ищеца като юридическо лице се дължат на действия или бездействия на негови органи при изпълнение на дейността им, като са причинени от нищожен акт.  Тъй като с исковата молба се претендира причинената имуществена вреда на дружеството в размер на 186677.74 лева, която представлява стойността на изплатените от „Полидей 2“ООД по  изпълнителното дело на ТД на НАП суми, в този смисъл искът е основателен до пълния размер, като същият се явява и доказан. В случаят, вредите, освен че са резултат от незаконните действия и бездействия на органите при МОСВ, са и в пряка причинно следствена връзка с нищожен административен акт – процесната Заповед №С-И-53-1/14.11.2018г на Директор РИОСВ-Пловдив, която определя началния момент, от който е отпаднало задължението за дължима текуща санкция. В случаят административният орган при издаването на своята заповед е нарушил и основните принципи на съразмерност и истинност, посочени в разпоредбата на чл.6 ал.1 и ал.2 и чл.7 ал.1 и ал.2 от АПК, като е следвало да бъде извършена преценка за дължимост в посочения период след 16.05.2014г. на посочената текуща санкция, която да се основава на всички действителни факти и доводи от значение за случая, както и дали неговото изпълнение не засягат правата и законни интереси на ищеца в по – голяма степен от необходимото за целта, за която акта се издава, като това би се постигнало само в случай, че административният орган действа разумно, добросъвестно и приемливо, което в настощият случай не е било постигнато. С проведеното публично изпълнение са били засегнати правата на ищеца в степен, по –голяма от необходимата. По така изложените мотиви изложените възражения на ответника за законосъобразност на проведените действия по публичното изпълнително производство се явяват неоснователни.

С допълнително извършеното изменение на иска на основание чл.214 ал.1 ГПК се претендира дължима сума за мораторна лихва в размер на 14409.35 лева за периода от момента на заплащане на всяка една от сумите за погасяване на публичното вземане до 01.03.2021година. Искането за това е основателно, същите не съставляват пропуснатите ползи (невъзможността за реализиране на доходи и печалби), които се обезщетяват по отделен ред. Касае се за лихва за забава, която се дължи по силата на нормативна разпоредба. Законна лихва за забава на плащане (мораторна, закъснителна лихва) се дължи за забавено изпълнение на парично задължение. При неизпълнение на паричен дълг кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – чл. 86, ал. 1, изр. I во от ЗЗД.

При този изход на спора и направените от страните искания за присъждане на разноски, такива се дължат на ищеца. По отношение на претендираните разноски за воденето на делото, съгласно разпоредбата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производст­вото, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъж­да ответника да заплати на ищеца и възнаграждението за един адвокат, съраз­ме­рно уважената част от иска. Ищецът е внесъл държавна такса в размер на 25 лева за първоначално образуване на производството, внесъл е и депозит за вещо лице в размер на 700 лева. Заплатил е изця­ло и договорено адвокатско възнаграждение в размер на 12 000 лева, съобразно представения Договор за правна защита и съдействие №105201 от 14.08.2020г.. По него не е направено възражение от ответника за прекомерност. С оглед изложеното уговореното адвокатско въз­награждение следва да се присъди в посочения размер. При това положение на нещата на ищеца се дължат разноски в размер общо 12725.00 лева.

По мотивите изложени по – горе и на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът:

РЕШИ:

ОСЪЖДА  Министерство на околната среда и водите -гр.София ЕИК000697371 да заплати на „Полидей 2“ ООД ЕИК115199114, седалище в гр. Карлово сумата от 186677.74 лева /сто осемдесет и шест хиляди и шестстотин седемдесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за причи­не­ни­те на дружеството имуществе­ни вреди от незаконните действия по издаване на нищожна Заповед №С-И-53-1/14.11.2018г. на Директор на Регионалната инспекция по околната среда и водите гр. Пловдив и принудително събиране на суми за недължима текуща санкция в периода след 17.05.2014г. до окончателното им заплащане, в едно с дължимите лихви за забава, считано от датата на заплащането им по изпълнително дело №*********/2019г. по опис на публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите гр.София ЕИК000697371 да заплати на „Полидей 2“ ООД ЕИК115199114, седалище в гр. Карлово сумата от 12725.00 /дванадесет хиляди и седемстотин двадесет и пет лева/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване по реда на Глава ХII от АПК пред Върховен административен съд на РБ в 14 – дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

СЪДИЯ: