О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 844 / 04.06.2020
година, гр. Хасково
Хасковският районен
съд Първи граждански състав
На четвърти юни през две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове
:
Съдебни заседатели:
Секретар
Прокурор
Като разгледа
докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 953 описа за 2020 година; за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е на 29.05.2020 г. иск с правно основание чл.422
ал.1 от ГПК.
Ищецът сочи, че по негово заявление от 05.02.2020 г. по чл.410
от ГПК по ч.гр.дело 306/ 2020 г. на ХРС била издадена заповед № 122/06.02.2020
г., с която било разпоредено ответникът в настоящото
производство да му заплати сумите, както следва: 1 034,43 лева
дължимо обезщетение за забава върху главницата по фактура № 67/10.07.2017 г. за
периода от 11.07.2017 г. до 27.01.2020 г., както и 25 лева за държавна такса и
300 лв. за адвокатско възнаграждение. С платежно нареждане от 18.02.2020 г.
ответникът му изплатил сумата от общо 1 059,43 лв., от които 1 034,43 лева
за главница и 25 лева за държавна такса, но не му заплатил сумата от 300 лв. за
адвокатско възнаграждение. С плащането ответникът подал и възражение по чл.414а
от ГПК до заповедния съд, който дал указания на заявителя за предяви иск за
претенцията си. Така за ищеца налице бил правен интерес от предявяване на
настоящия иск, предвид на което иска, съдът да постанови решение, с което да
приеме за установено, че ищецът му дължи сумата от 300 лв. за адвокатско
възнаграждение – разноски по ч.гр.дело 306/ 2020 г. на ХРС. Исковата молба е
подадена по електронната поща на съда, подписана с електронен подпис от
пълномощник – адвокат на ищеца.
Предвид изложените данни, производството по настоящото дело
следва да се прекрати като процесуално недопустимо, поради следните
съображения:
Съгласно разясненията, дадени в т.10в от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 4 по описа за 2013 г., ако кредиторът е получил
изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение, в
периода след подаване на заявлението, и при депозирано възражение от длъжника -
интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. В тази
хипотеза кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта
за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от
длъжника плащане. Искането следва да бъде направено в срока по чл.415 ал.1 ГПК.
След изтичане на този срок, ако искът за установяване на вземането не бъде
предявен, издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване, включително
в частта за разноските. Разпореждането за издаване на изпълнителен лист по
заповедта за изпълнение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда на чл.407
от ГПК. В случая, видно от материалите по процесното
ч.гр.дело, в указания му от съда срок за изпълнение по издадената заповед по
чл.410 от ГПК – длъжникът е платил по сметка на заявителя на 18.02.2020 г.
сумата от общо 1059,43 лв., като изрично е указал в платежното нареждане, че 1
034,43 лева са за главницата и 25 лева за държавна такса. Това нареждане той е
приложил към свое възражение по чл.414а от ГПК до заповедния съд от 20.02.2020
г. Съдът е разпоредил, на заявителя за се изпратят преписи от възражението и от
приложението му, като е указал срок за становище, постъпило своевременно на
27.02.2020 г. В него заявителят е признал, че действително е получил соченото
от длъжника плащане, но не и деловодните разноски от 300 лв. за адвокатско
възнаграждение. С оглед на това е поискал обезсилване на заповедта за
изпълнение в частта само на главницата и на разноските за държавна такса, но не
и в частта на посочената сума от 300 лв., за която следвало да му бъде издаден
изпълнителен лист. По това становище липсва произнасяне по чл.414а ал.4 изр.2
от ГПК, вместо което на основание чл.415 ал.1 от ГПК съдът е дал указания на
заявителя да предяви настоящия си иск, получени на 08.05.2020 г. Но процесуалните
предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск,
предявен по реда на чл.422, респ. чл.415 ал.1 ГПК, не са налице в случаите,
когато искът е предявен за установяване на съществуването на вземане за разноските,
направени в заповедното производство; предвид гореизложените съображения и
според задължителната за съда съдебна практика. Ето защо, производството по
настоящото дело следва да се прекрати, на основание чл.130 от ГПК.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в понастоящем действащата
редакция на процесуалния закон не е предвидена възможност за надлежно сезиране
на съд, посредством изпратени единствено по електронна поща книжа, в т.ч. и
искова молба, дори и да са подписани с квалифициран електронен подпис от
пълномощник – адвокат на страната. В трайната си практика ВКС приема, че ГПК и
ЗСВ не предвиждат ред за осъществяване на съдопроизводствени
действия по електронен път. Затова съдилищата не могат да приемат електронни
изявления в качеството си на орган на съдебната власт, поради което никакви
процесуални действия не могат да бъдат извършвани в електронна форма, а
извършените такива са недействителни и не могат да бъдат взети предвид /така
Определение № 179 от 12.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 805/ 2015 г., IV г. о.,
ГК на ВКС/. Същевременно, в настоящия случая е безпредметно, на ищеца да се
дават указания за отстраняване на тази нередовност по реда на чл.101 и чл.129
от ГПК, доколкото исковата му молба страда от по-съществен порок, непреодолим
по посочения ред – тя е процесуално недопустима, предвид гореизложените
съображения.
Предвид изложените
съображения и на основание чл.130 от ГПК,
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 953/2020 г. на РС - Хасково.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Хасково в едноседмичен срок от съобщаването
и връчването му на ищеца – на
електронния адрес на адвоката му.
СЪДИЯ :