№ 2766
гр. Бургас, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело
№ 20222120104150 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от „ВИЯ 2020“ ООД, ЕИК –
*********, против „ЕКОДАРПОЛ БОЛКАНС“ ЕООД, ЕИК – *********, с която се иска да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца следните суми: 4500 лева с ДДС,
представляваща неплатена цена във връзка с ремонт и продажба на стоки – резервни части
съгласно фактура № *** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба на 28.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 499,69 лева лихва за
забава за периода 08.05.2021 г. – 22.11.2021 г. върху цялата главница по фактурата; 202,50
лева лихва за забава за периода 24.11.2021 г. – 04.05.2022 г. върху претендирания остатък от
4500 лева с ДДС.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който се
оспорват исковете.
В проведеното на 19.10.2022 г. съдебно заседание съдът прие уточнение на главния
иск, че претендираната сума се дължи по договор между страните за сглобяване на сеялка и
включва неизплатена част от възнаграждението за това, от транспортните разходи и от
необходимото работно облекло за това.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, процесуалният
представител на ищеца моли съда да уважи исковете и да присъди на страната сторените по
делото разноски. В същото съдебно заседание процесуалният представител на ответника
моли съда да отхвърли исковете и да присъди на страната сторените по делото разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Според окончателния доклад по делото страните не спорят за следните факти:
„ЕКОДАРПОЛ БОЛКАНС“ ЕООД възлага на „ВИЯ 2020“ ООД да извърши
сглобяване на чисто нова машина (сеялка) в база на дружеството, собственик на машината,
в с. Чарган, Община Тунджа, Област Ямбол;
Служители на ищцовото дружество са сглобили машината в края на месец април
1
2021 г.;
За услугата ищцовото дружество издава фактура № *** г. с получател дружеството
ответник на стойност 9039,60 лева с ДДС. Срокът за плащане на сумата по фактурата е 15
дни от издаването й;
Във фактурата в графата „Наименование на стоките и услугите“ са отразени
„ремонтна услуга + рез. части“, но срещу този запис няма посочена стойност в графата
„Стойност в лв.“. В графата „Наименование на стоките и услугите“ от фактурата е отразено
също така „CRUCIANELLI DRILLOR – Сглобяване с. Чарган“, като срещу това в графата
„Ед. цена в лв.“ е записано „7533.00“, а в графата „Стойност в лв.“ е записано „7533.00“;
Не е спорно, че част от сумата по фактурата в размер на 4539,60 лева е платена от
ответника на 22.11.2021 г.
В хода на устните състезания процесуалният представител на ответника направи
изявление за неизгоден за страната факт, релевантен за спорното право, че е договорено
ответникът да плати и транспортни разходи за пътуването на служителите на ищеца до с.
Чарган, което изявление има характер на признание – аргумент от Решение № 271 от
3.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 66/2014 г., IV г. о.
Спорни между страните са следните факти: каква сума е договорена между страните
за услугата и дали в нея се включва заплащане на работно облекло на служители на ищеца.
Установява се от заключението на вещото лице по назначената съдебно-
икономическа експертиза, че стойността на фактура № *** г. е отразена в дебитната част на
сметка 411 „Клиенти“ по партидата на „ЕКОДАРПОЛ БОЛКАНС“ ЕООД, както и в
кредитните части на сметки 703 „Приходи от продажба на услуги“ 453/2 „Начислен ДДС
при продажбите“. Стойността на същата фактура е отразена в кредитната част на сметка 401
„Доставчици“ от сметкоплана на дружеството по партидата на „ВИЯ 2020“ ООД, както и в
дебитните части на сметки 304 „Стоки“ и 453/1 „Начислен ДДС по покупките“.
Следователно фактурата е отразена в двете счетоводства. Фактурата е включена в дневника
за продажби и справка-декларация по ЗДДС на „ВИЯ 2020“ ООД за месец май 2021 г., както
и в дневника за покупки и справка-декларацията по ЗДДС на „ЕКОДАРПОЛ БОЛКАНС“
ЕООД за месец май 2021 г. Към датата на изготвяне на заключението по експертизата
10.11.2022 г. в счетоводството на „ВИЯ 2020“ ООД е отразено вземане от „ЕКОДАРПОЛ
БОЛКАНС“ ЕООД в размер на 4500 лева, а в счетоводството на „ЕКОДАРПОЛ БОЛКАНС“
ЕООД е отразено задължение към „ВИЯ 2020“ ООД в размер на 4500 лева. По отношение
на фактурата счетоводствата на двете дружества са водени редовно.
Установи се, че сглобяването на машината е започнало на 25.04.2021 г. (неделя) и е
продължило четири пълни дни (от сутрин до вечер), като на петия ден е било тестването на
сглобената машина. Първият ден са работили трима човека по сглобяването, следващите два
дни са работили четири човека, на четвъртия ден са били трима човека, а в последния ден –
само един.
Според показанията на свидетелите Н. и И. специално за сглобяването е закупено
работно облекло, като то е използвано от служителите на ищеца и е уговорено да се заплати
като част от услугата. По делото са приети като доказателство фактура с получател
ищцовото дружество от 21.04.2021 г. (няколко дни преди започване на сглобяването) за
закупено работно облекло на стойност 322,37 лева и фискален бон за заплащане на тази
стока.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, на заключението на вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза и на показанията на свидетелите Л.П. Н.,
Я.С. И. и Т.К.Т. (частично).
Последният свидетел заяви, че не е обърнал внимание с какво работно облекло са
били работниците на ищеца. Съдът не кредитира показанията му в частта, че сглобяването е
2
траело три дни, тъй като то противоречи на показанията на свидетелите на ищеца.
Свидетелят Т. потвърждава заявеното от свидетеля И., че след сглобяването на машината, на
следващия ден, т.е. на 29.04.2021 г., е направен полеви тест с нея, на който присъства
служител на дружеството ищец (свидетелят И.). Тъй като дружеството, собственост на
сеялката, е бързало да започне работа с нея, а доставката й се е забавила, то съдът кредитира
показанията на свидетелите на ищеца, че сглобяването на сеялката е започнало на 25.04.2021
г. („в последната неделя на месец април“ по думи на свидетеля И.).
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявените осъдителни искове са с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от
ЗЗД.
Фактурата може да се приеме като доказателство за сключен договор за услуга, ако
отразява съществените елементи от съдържанието на сделката – вид на услугата, стойност и
начин на плащане, имена на страните по сделката, време и място на сключване на сделката.
В случая процесната фактура съдържа всички тези реквизити: вид, количество и стойност на
услугата – сглобяване на сеялка на стойност 7533 лева без ДДС и на стойност 9039,60 лева с
ДДС; начин на плащане – с платежно нареждане; дата на плащане – 15 дни от датата на
издаване на фактурата; имена на страните.
Безспорно процесната фактура не е подписана от възложителя на услугата (ответник
по делото), но е осчетоводена и е включена в дневника му за покупките по ЗДДС и в
справка-декларация по ЗДДС. Налице е и частично плащане (4539,60 лева) от страна на
възложителя.
Ето защо това е „признание“ от страна на възложителя (ответник по делото) за
наличие на сделка и за действията, извършени във връзка с нея – аргумент от Решение № 30
от 08.04.2011 г. по т.д. № 416/2010 г., I т.о. на ВКС. Практиката на ВКС е константна в
разбирането, че само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на получателя
на услугата и включването й в дневника за покупко-продажби по ЗДДС представлява
недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване (Решение №
45 от 28.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 1882/2013 г., I т. о.).
На следващо място, ответникът твърди, че не е заплатил пълната сума по фактурата,
защото не е извършван ремонт и не са влагани резервни части, както е отбелязано в нея.
Както вече се посочи, срещу „ремонтна услуга + резервни части“ във фактурата няма
отразена стойност, т.е. изпълнителят не претендира сума за такава дейност, дори и да е
извършена. Обстоятелството, че във фактурата фигурира и отбелязване „ремонтна услуга +
резервни части“, не обуславя недължимост на стойността на услугата „сглобяване на
сеялка“, която е извършена. Ако пък под „ремонтна услуга + резервни части“ се разбира
„транспортни разходи и разходи за работно облекло“, то такива реално са направени и
„сглобяване на сеялка“ е извършено. Процесуалният представител на ответника потвърди,
че „транспортни разходи“ са „включени“ в изплатената част от фактурата в размер на
4539,60 лева, т.е. страната „признава“, че дължи такива, защото са „договорени“. От друга
страна, установи се от показанията на свидетелите Н. и И., че уговорката между дружествата
е да бъде платено и работно облекло, което е закупено и реално е използвано при
изпълнение на услугата. Фактурата не е основание за плащане – основанието е
извършването на услугата, а фактурата само удостоверява този факт.
На последно място, в отговора на исковата молба ответникът твърди, че изрично е
оспорил още по време на работата в с. Чарган извършването на каквато и да е ремотнта
дейност и влагане на резервни части. Това заяви и процесуалният представител на ответника
в съдебно заседание, в което съдът направи доклад по делото. Липсват каквито и да е
твърдения, възложителят да е възразил за некачествено изпълнена работа от страна на
служители на ищцовото дружество към момента на приключване на работата по
сглобяването на сеялката, респективно за недължимост на възнаграждението в размера,
посочен във фактурата, незабавно след узнаване за издаването й. Едва в показанията си
свидетелят Т. твърди, че не бил доволен от свършеното във връзка със сглобяването, но тези
3
„оплаквания“ е адресирал към управителя на дружеството ответник.
Едно от основните задължения на възложителя е да приеме извършената съгласно
договора услуга, като при приемането й той трябва да направи всички възражения за
неправилно изпълнение – установи се, че след сглобяването й, машината е тествана, т.е. още
към този момент може да се установят „пропуски“ при сглобяването“, но такива не са
налице. Според свидетеля И. възражения по сглобяването на сеялката не е имало. Дори и да
има недостатъци в работата на изпълнителя, ако те не са съществени (в случая няма
доказателства за такива), възложителят следва да заплати дължимото възнаграждение
въпреки тези недостатъци.
Налага се изводът, че стойността на услугата „сглобяване на сеялка“ е именно в
размер на 9039,60 лева, от които са заплатени 4539,60 лева и остават дължими 4500 лева с
ДДС, поради което главният иск се явява основателен и следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
По акцесорните искове:
Тук се налага следното уточнение:
Предявени са два акцесорни иска – единият за присъждане на лихва за забава върху
цялата дължима сума по фактура № *** г., а вторият – за присъждане на лихва за забава
върху претендираната сума в размер на 4500 лева с ДДС.
Както вече се посочи, падежът на заплащане на сумата по фактурата е 15 дни след
издаването й, т.е. на 23.05.2021 г. вземането е изискуемо и от тази дата следва да се
претендира лихва за забава, която до 22.11.2021 г. е в размер на 462,02 лева, като за този
размер и за този период следва да бъде уважен акцесорният иск върху цялата сума по
фактурата, а за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 499,69
лева и за периода 08.05.2021 г. – 22.05.2021 г. искът следва да бъде отхвърлен.
Акцесорният иск за мораторна лихва върху остатъка от дължимата за услугата сума в
размер на 4500 лева с ДДС за периода 24.11.2021 г. – 04.05.2022 г., както е предявен с
исковата молба и докладван по делото, следва да бъде уважен в размер на 202,50 лева, в
който е и предявен.
По въпроса за разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни. Ищецът е направил
разноски за държавна такса в размер на 230 лева, 200 лева възнаграждение за вещо лице по
съдебно-икономическа експертиза и 1000 лева адвокатско възнаграждение. С оглед
уважената част от исковете ищецът има право на разноски в размер на 1419,65 лева.
Ответникът е направил разноски в размер на 650 лева, изплатено адвокатско
възнаграждение. С оглед отхвърлената част от претенциите ответникът има право на
разноски в размер на 4,71 лева.
Съдът констатира, че ищецът не е внесъл пълния размер на дължимата държавна
такса за трите иска, поради което и на основание чл.77 от ГПК следва да бъде осъден да
внесе по сметка на БРС сумата от 50 лева.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕКОДАРПОЛ БОЛКАНС“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати на „ВИЯ
2020“ ООД, ЕИК – *********, сумата от 4500 (четири хиляди и петстотин) лева с ДДС,
представляваща остатък от дължима сума за извършена услуга сглобяване на сеялка в с.
Чарган, за която услуга е издадена фактура № *** г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба на 28.06.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ЕКОДАРПОЛ БОЛКАНС“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати на „ВИЯ
2020“ ООД, ЕИК – *********, сумата от 462,02 лева (четиристотин шестдесет и два лева и
4
две стотинки), представляваща мораторна лихва върху цялата дължима сума по фактура №
*** г. в размер на 9039,60 лева с ДДС за периода от 23.05.2021 г. до 22.11.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от
499,69 лева и за периода 08.05.2021 г. – 22.05.2021 г.
ОСЪЖДА „ЕКОДАРПОЛ БОЛКАНС“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати на „ВИЯ
2020“ ООД, ЕИК – *********, сумата от 202,50 лева (двеста и два лева и петдесет
стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 24.11.2021 г. до 04.05.2022 г.
върху присъдената с настоящото решение главница от 4500 лева, остатък от дължима сума
по фактура № *** г.
ОСЪЖДА „ЕКОДАРПОЛ БОЛКАНС“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати на „ВИЯ
2020“ ООД, ЕИК – *********, сумата от 1419,65 лева (хиляда четиристотин и деветнадесет
лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „ВИЯ 2020“ ООД, ЕИК – *********, да заплати на „ЕКОДАРПОЛ
БОЛКАНС“ ЕООД, ЕИК – *********, сумата от 4,71 лева (четири лева и седемдесет и една
стотинки), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.77 от ГПК „ВИЯ 2020“ ООД, ЕИК – *********, да
заплати в полза на БРС сумата от 50 (петдесет) лева, представляваща разлика между
заплатената от дружеството държавна такса от 230 лева и пълния размер на дължимата
държавна такса по делото в размер на 280 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5