№ 712
гр. Горна Оряховица, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Илина В. Джукова-Караиванова
при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова-Караиванова Гражданско
дело № 20244120100237 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.6 ЗПФУР, чл.92 и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът “АПС Бета България” ЕООД твърди, че между “Сити кеш”
ООД и ответника И. Р. Н. бил сключен договор за потребителски кредит №
220299/09.10.2018 г. по реда на чл.6 ЗПФУР, по силата на който дружеството
предоставило на ответника паричен кредит в размер 500 лв. срещу
задължение за връщането на сумата, ведно с възнаградителна лихва –
фиксиран годишен лихвен процент от 40,05 %, до 09.04.2020 г. на 18 вноски от
по 95 лв. всяка. Твърди, че ответникът не изпълнил договорно задължение по
чл.6.2. от договора – да предостави обезпечение на кредита в тридневен срок
от усвояването му, поради което дължал уговорената в договора неустойка.
Твърди се, че ответникът не е погасил нито една вноска по погасителния план
до настъпване на крайния срок на договора и понастоящем, поради което
дължи и обезщетение в размер на законната лихва върху непогасеното
задължение от 09.04.2020 г. – 25.08.2023 г. в размер от 86,23 лв., както и такси
съобразно тарифата на кредитора. Ищецът твърди, че по силата договор за
покупко-продажба на вземания от 13.01.2022 г., “Сити кеш” ООД е му
прехвърлило вземанията по договор за паричен заем № 220299/09.10.2018 г.
Твърди, че ответникът бил уведомен за цесията с по електронна поща и със
СМС от 21.03.2022 г. Позовава се и на уведомяване с връчване на исковата
молба. Моли за постановяване на решение, с което да бъде прието за
1
установено по реда на чл.422 ГПК, че ответникът му дължи следните суми по
договор за потребителски кредит № 220299/09.10.2018 г., сключен с “Сити
кеш” ООД, както следва: 500 лв. – главница, ведно със законната лихва от
28.08.2023 г. до окончателното й изплащане; 150,90 – договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 09.10.2018 г. – 09.04.2020 г., 86,23 лв. –
обезщетение за забава в плащането в размер на законната лихва за периода
09.04.2020 г. – 25.08.2023 г., 246,08 лв. – неплатени такси и 774,10 лв. –
неустойка за неизпълнение на договорно задължение, за които е издадена
заповед № 747/05.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 1780/2023 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица с
присъждане на сторените в заповедното и в исковото производство разноски.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва
договорът да е подписан от страните и да е получил сумата по предоставения
му кредит. Възразява, че ответникът не е предварително информиран с
Общите условия и тарифата на кредитора. Възразява, че клаузите,
предвиждащи вземания за такси и неустойка противоречат на добрите нрави и
имат неравноправен характер. Оспорва да е надлежно уведомен за цесията.
Счита, че вземанията са погасени поради изтичане на погасителна давност.
Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.6 ЗПФУР, чл.92 и
чл.86, ал.1 ЗЗД – за признаване за установено съществуването на вземания по
договор за потребителски кредит, сключен като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, за които е издадена заповед
за изпълнение и насрещни възражения с правно основание чл.26, ал.4, вр. ал.1,
предл.3 ЗЗД и чл.146, ал.1, вр. чл.143 ЗЗП за нищожност на клаузи от договора
за кредит и възражение с правно основание чл.110 и сл ЗЗД за погасяване на
вземанията поради изтичане на погасителна давност. С оглед твърденията на
ищеца, в негова тежест е установяването, че между ответника и “Сити кеш”
ООД е възникнало правоотношение с твърдяното съдържание по договор за
потребителски кредит № 220299/09.10.2018 г., предхождащо от потвърждение
за прочитане и приемане на преддоговорната информация и съгласие с
проекта за договор с параметрите, с които е сключен и общите условия; че
“Сити кеш” ООД е изпълнило задължението си да предостави заетата сума; че
“Сити кеш” ООД е прехвърлило вземането по процесния кредит на ищеца и че
ответникът е уведомен за цесията. Предвид естеството на възражението по
чл.110 ЗЗД, то ще бъде разгледано само при установяване на съществуване на
вземанията и размерите им.
Предвид твърденията на ищеца за начина, по който договорът е
сключен и изразяване на волята на ответника чрез поредица от фактически
2
действия, съставляващи технически операции, базирани на електронна
платформа на “Сити кеш” ООД, с регламентирани правила за достъп до
системата и обратна връзка с клиента, правоотношението, от което ищецът
черпи предявените за съдебна защита права, попада в приложното поле на
ЗПФУР, а твърденият договор съставлява договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние съгласно дефиницията на чл.6, ал.1 ЗПФУР.
Съгласно чл.18, ал.1, т.1 и т.3 ЗПФУР при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да докаже, че е
изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и е
получил съгласието на потребителя за сключване на договора, поради което в
тежест на ищеца бе възложено установяването, че ответникът е изразил
потвърждение за прочитане и приемане на преддоговорната информация и
съгласие с проекта за договор с параметрите, с които е сключен и общите
условия според правилата за използване на платформата – на посочен в
заявлението за кандидатстване имейл на ответника. По делото са представени
неподписани общи условия за предоставяне на кредити и договор за
потребителски кредит № 220299/09.10.2018 г., съгласно които “Сити кеш”
ООД се задължава да предостави на ответника кредит в размер на 500 лв. със
срок за погасяване до 09.04.2020 г., но само от тях не може да се направи
доказателствен извод за съществуване на твърдяното правоотношение, както
претендира ищеца. Това е така, защото чл.18, ал.2 ЗПФУР изрично предписва
реда за доказване на съгласието на ответника – при приложение на чл.293 ТЗ,
а за електронните изявления – ЗЕДЕП /сега ЗЕДЕУУ/. От посочената
разпоредба следва извода, че за да докаже съгласието на ответника, ищецът
следва да установи изходящо от него електронно изявление, съдържащо
съгласие за получаване на исковата сума срещу задължение за връщането й до
09.04.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ електронен подпис е
такъв по смисъла на чл.3, т.10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г., т.е. данни в
електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или
са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис
използва, за да се подписва. Не се твърди и не се установява ответникът,
изразявайки съгласие чрез електронно изявление, да е ползвал свой
усъвършенстван или квалифициран електронен подпис, нито потвърждаване
чрез платформата да генерира уникални данни за създаване на електронен
подпис, които да се използвани единствено от ответника. Напротив – съгласно
твърденията на ищеца и посоченото в общите условия, кредитополучателят
получава чрез сайта на кредитора проект на договора, общи условия и
Стандартен европейски формуляр (какъвто по делото изобщо не е
представен), а кредитополучателят натика бутон „Изпрати” в поддържаната от
кредитора електронна платформа (чл.11 от Общите условия), след което
получава по електронна поща договора за кредит във формат, който не
позволява коригиране (включително и при едностранна промяна от кредитора
– чл.15). Договорът се счита приет до изричния отказ за сключването му, а
3
получаването на договора се счита за подписване на всяка страница от
предоставените документи от всяка от страните, при условията, при които те
са предоставени (чл.18 от Общите условия). Така ответникът следва да е
обективирал своето изявление в електронната платформа, поддържана от
“Сити кеш” ООД, поради което е явно, че не е ползвал средство, което е
единствено под негов контрол при създаване на своето изявление. Чл.3, т.11 и
т.12, вр. чл.26 от Регламент (ЕС) № 910/2014, към който препраща чл.13
ЗЕДЕУУ поставя такова изискване и към двата вида електронен подпис, което
в случая очевидно не е спазено. Не би могло да се приеме, че е налице
съгласие по смисъла на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ, че с натискането на бутона
„Изпрати“ съответните документи ще се считат подписани от лицето, чийто
данни са посочени в заявката, защото посочените клаузи се съдържат в
едностранно съставените от кредитора общи условия (чл.13, чл.16, чл.20) и
липсват други данни за приемането им, освен предвидените в самите общи
условия положения. Представеният от ищеца неподписан документ лог-файл,
съдържащ изгодни за страната обстоятелства, самостоятелно не установява
разменени между кредитора и ответника електронни изявления с твърдяното
съдържание – подаване на заявление за кандидатстване за кредит по описания
в общите условия начин, изпращане на проект на договора и общите условия
на електронна поща на ответника и потвърждаване или съгласие от негова
страна под каквато и да е форма. По посочените съображения съгласието на
ответника за сключване на договор с твърдяното от ищеца съдържание остана
недоказано, поради което съдът следва да го приеме за неосъществено.
Доказателствата по делото не позволяват договорът да се приеме
сключен и въз основа на косвен извод, основан на изпълнението му от една от
страните. Не се ангажираха доказателства за изпълнение на задължението на
“Сити кеш” ООД да предостави кредита в размер на 500 лв., нито се твърди
ответникът да е погасявал кредита. Твърди се, че сумата е усвоена, чрез
превод по системата за разплащане „Изи пей“, но представеното със
становище от 20.08.2024 г. писмено доказателство по никакъв начин не би
могло да се свърже с процесния кредит въз основа на вписаните данни за
датата, наредителя, получателя, сумата и основанието на превода. Извод за
получаване на сумата от ответника не може да бъде направен и от
представения от ищеца неподписан документ лог-файл, в който е посочено, че
от системата epay.bg са генерирани нареждане и разписка, тъй като
посоченото не е противопоставимо на ответника. Кредитор по задължението
за предоставяне на заемната сума е ответникът и именно той следва да издаде
на „Сити кеш“ ООД разписка (чл.77, ал.1 ЗЗД), или с оглед твърдяния начин на
изпълнение – да подпише разписката при изплащане на сумата чрез
платежната система „Изи пей“. Генерирането на такава разписка от системата
epay.bg, без да е налице изявление за получаване на сумата (признание) от
ответника, не може да установи обсъждания факт.
Съгласно чл. 22 от Общите условия, договорът се счита за изпълнен от
кредитора когато се потвърди сключването му на електронната поща на
4
кредитополучателя и се изплати заемната сума чрез захранване на
декларираната банкова сметка на кредитополучателя или изплащането чрез
алтернативна платежна система на договорената сума от страна на
кредитополучателя. В случая нито се установи страните да са си разменили
кореспонденция, включително и соченото потвърждаване, нито “Сити кеш”
ООД да е изплатило на ответника заемната сума от 500 лв. Така не се доказа
“Сити кеш” ООД да е бил кредитор на ответника на твърдяното основание,
при което частното правоприемство по договора за цесия също е изключено.
Посоченото прави безпредметно обсъждането както на въпросите за
акцесорните вземания за такси и неустойка и уведомяването за цесията, така и
възражението на ответника за изтекла погасителна давност. Всичко изложено
води на извод за неоснователност на исковете и предпоставя тяхното
отхвърляне.
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът има
право да му се присъдят направените от него разноски, но по делото липсват
доказателства да е сторил такива, поради което няма основание за
разпределяне на отговорност за разноски.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на "АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, Район „ Триадица“, бул.
България № 81В, апартамент № 3, представлявано от само заедно от двама от
управителите Х. М. М., П. В. и В. Т. срещу И. Р. Н., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. ***, ул. *** да се приеме за установено по реда
на чл.422 ГПК съществуването на вземания по договор за потребителски
кредит № 220299/09.10.2018 г., сключен с “Сити кеш” ООД, за сумите както
следва: 500 лв. (петстотин лева) – главница, ведно със законната лихва от
28.08.2023 г. до окончателното й изплащане; 150,90 лв. (сто и петдесет лева и
деветдесет стотинки) – договорна (възнаградителна) лихва за периода от
09.10.2018 г до 09.04.2020 г., 86,23 лв. (осемдесет и шест лева и двадесет и
три стотинки) – обезщетение за забава в плащането в размер на законната
лихва за периода от 09.04.2020 г. до 25.08.2023 г., 246,08 лв. (двеста
четиридесет и шест лева и осем стотинки) – такси съгласно Тарифа за
таксите и разходите, събирани от „Сити кеш“ ООД и 774,10 лв. (седемстотин
седемдесет и четири лева и десет стотинки) – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, за които е издадена заповед № 747/05.09.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1780/2023 г.
по описа на Районен съд – Горна Оряховица.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на
5
страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6