Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-18,
в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря ТАНЯ СТОЯНОВА и като разгледа докладваното от съдията
т. д. № 2720 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 74 от ТЗ.
Ищецът Л.М.Е. твърди, че е
съдружник в ответното дружество „С.Г.С.“ ООД, като с г-н А.Н.били съдружници и
в другите посочени фирми. Твърди, че в средата на месец юни между него и
г-н А.Н.възникнал конфликт, вследствие на който бил ограничен достъпа му до
офиса на дружествата. До този момент г-н А.Н.и г-жа И.И., счетоводителка на
фирмите, разполагали с издадени от ищеца пълномощни за опериране с банкови
сметки на някои от дружествата. През наличното он-лайн банкиране на банковите
сметки на дружествата, установил, че се прехвърлят суми. Затова с нотариална
покана рег. № 19742, том VI, акт 89 от 12.07.2019г., на нотариус И.Д., рег. №
039 в рег. на НК, връчена на 02.09.2019г. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
оттеглил всички дадени пълномощия на г-жа И.И., а с нотариална покана рег. №
19741, том VI, акт 88 от 12.07.2019г., на нотариус И.Д., рег. № 039 в рег. на
НК, връчена на 02.09.2019г. - по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, оттеглих и и
дадените пълномощия на г-н А.Н.. Сочи, че на 18.11.2019г. получил Нотариална
покана рег. № 7618, том 3, акт 161 от 26.09.2019г., на нотариус Г.Г., рег. №
637 в рег. на НК, отправена от г-н А.Н., с която бил предупреден да преустанови
действия против интересите на дружеството и
поканен на общо събрание на 12.12.2019г., от 13.30 часа, на което да се
гласува изключването му като съдружник. Посочва подробно какви са били
описаните мотиви за нарушаване интересите на дружеството, като твърди, че
посоченото не отговаря на обективната действителност. Сочи, че уведомил г-н Н.,
че след поискване от страна на другите управители, ще нареди плащане за заплати
и осигуровки, както и всякакви други плащания, касаещи нормалната дейност на
дружеството, след уведомление и съответна обосновка. Твърди, че не само не е
препятствал дейността на дружеството, а напротив, бил предприел действия за
запазване интересите на дружеството и осигуряване на нормалната му работа.
Оспорва твърдението, че бил обещал на г-н П.да осигури 500 фирми, като сочи, че
г-н И.П.има право да учреди дружество с конкурентна дейност, както и че
съществуват голям брой дружества, които извършват конкурентна дейност на
ответното дружество. По отношение твърдяното незаконно присвояване лек
автомобил с регистрационен номер № *******, твърди, че го ползвал като
съдружник и управител и не само не го е присвоил незаконно, а след подаден
сигнал от страна на г-н А.Н.до лизингодателя, на същия са представени резервен
комплект ключове и автомобилът бил отнет от държането му, за което подал
сигнал, считайки че е откраднат. Сочи, че на проведеното Общо събрание на
дружеството, видно от Протокол от 12.12.2019г., със заверка на подписи рег. №
10033 от 12.12.2019г. и заверка на съдържание рег. № 10034, том 4, акт 96 от
12.12.2019г., на нотариус Г.Г., рег. № 637 в рег. на НК, на 12.12.2019г., бил
изключен като съдружник в дружеството, но счита, че решенията на общото
събрание са незаконосъобразни, тъй като с действията си не е увредил по никакъв
начин интересите на „С.Г.С.“ ООД, а изложените мотиви в нотариалната покана и в
протокола от общото събрание са недоказани голословни твърдения. Освен това
заявява и възражение по редовността на свикване на общото събрание, тъй като
събранието е свикано от 13.30часа., но с нотариални покани за общи събрания, на
които ще се гласува изключването му получил също и за „С.С.“ ООД, ЕИК ********,
„С.А.М.“ ООД, ЕИК ********и „С.Ф.М.“, ЕИК ********, като всички общи събрания
са били свикани за 12.12.2019г. от 13.30ч,., което счита за съществено
нарушение. Твърди, че в цитираните нотариалните покани е инкорпорирана, както
покана за преустановяване на действията против интересите на дружеството със
предвидения в ТЗ срок, така и е насрочено общо събрание за изключването му като
съдружник, което счита за съществено нарушение на разпоредбите на ТЗ. Твърди,
че от датата на получаването на нотариалните покани /18.11.2019г./, до датата
на провеждане на общото събрание /12.12.2019г./, не е извършвал никакви
действия спрямо ответното дружество, още по-малко действия, увреждащи
интересите му, т.е. от датата на поканата до датата на провеждане на общото
събрание дори и да е извършил нещо, а не е, го е преустановил. Предвид горното
претендира отмяна на всички решения на Общото събрание на „С.Г.С.“ ООД,
проведено на 12.12.2019г., обективирани в Протокол от 12.12.2019г., със заверка
на подписи рег. № 10033 от 12.12.2019г. В хода на съдебното производство
поддържа иска си чрез процесуалния си представител адв. Й., като претендира
уважаване на иска и присъждане на разноски по списък.
Ответникът „С.Г.С.“ ООД е
получил препис от исковата молба на 02.01.2010г. Едва на 24.01.2020г. в съда е
постъпил отговор на исковата молба от ответника „С.Г.С.“ ООД, който е придружен
от разписка на Т Пост за пратка с печат от 15.01.2020г., под № 30000450786.
Ответникът оспорва
иска, като твърди, че изложената от ищеца фактическа обстановка не отговаря на
действителността. Твърди, че недопускането на Л.Е. до офиса било недоказано, а
напротив г-н Н.многократно се опитал да му връчи ключове от общия офис. Твърди,
че с описаната нотариална покана от 26.09.2019г. ищецът е бил наясно, че с
блокирането на достъпа до дружествените сметки, не могат да бъдат заплащани
задълженията на дружеството. С горното си поведение г-н Е. поставил дружеството
н неизгодно положение. Оспорва твърдението, че автомобилът на дружеството е
ползван правомерно от ищеца, като твърди, че предвид съвместната форма на
управление, следва само заедно да се ползва, а без знанието и съгласието на
другите управители, не било в съответствие с дружествения договор. Твърди, че
видно от протоколите от ОС, ищецът е могъл да присъства на всички свикани ОС и
нямало нарушение на конкретна разпоредба на ТЗ. В хода на делото оспорва иска
чрез процесуалните си представители адв. П. и адв. Владимирова като претендира
отхвърлянето му и присъждане на разноски, възразявайки срещу адвокатското
възнаграждение на другата страна.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
По
делото не се спори и се установява от справка по публичния ТР, че ищецът Л.М.Е.
е съдружник в ответното дружество „С.Г.С.“ ООД, с А.Н., като ищецът е бил
съдружник и „С.С.“ ООД, ЕИК ********, „С.А.М.“ ООД, ЕИК ********и „С.Ф.М.“, ЕИК
********.
Съгласно
представената с исковата молба нотариална покана рег. № 7618, том 3, акт 161 от
26.09.2019г., на нотариус Г.Г., рег. № 637 в рег. на НК, отправена от г-н А.Н.,
в качеството му на управител на „С.г.с.“ ООД, е посочено, че ищецът като
съдружник извършва действия, които са в противоречие с интересите на
дружеството, а именно по молба на ищеца от 11.07.2019г. били блокирани
банковите сметки на дружеството в „Уникредит Булбанк“ АД, т.е. уточнява, че бил
оттеглил пълномощията му. Наред с това твърди, че било учредено дружество „Г.**“ЕООД
от господин И.П., с който ищецът възнамерявал съвместно да осъществява
конкурентна дейност и му бил обещал 500 фирми за обслужване. Наред с това се
твърди, че Е. незаконно присвоил описания автомобил, предмет на договор за
лизинг №0029807/А1, което установил на 09.07.2019г. Предвид горното се дава
едноседмичен срок за преустановяване на действията, посочва се, че поканата ще
се счита за писмено предупреждение и се свиква ОС на 12.12.2019г. с описания
дневен ред, включително по т.1 – изключване на Л.Е. като съдружник. Доказателство
за връчване на тази покана не е ангажирано по делото, но с оглед изявлението на
ищеца относно факта на получаването й и датата, съдът приема, че поканата е
връчена на ищеца на 18.11.2019г.
На
стр. 12 и следващите с исковата молба е представен протокол от ОС на
съдружниците на „С.г.с.“ ООД от 12.12.2019г., със заверка на подписи рег. №
10033 от 12.12.2019г. и заверка на съдържание рег. № 10034, том 4, акт 96 от
12.12.2019г., на нотариус Г.Г., рег. № 637 в рег. на НК, на 12.12.2019г., в
който е отразено, че са присъствали лично съдружниците А.Н.и Л.Е., а съдружника
К.М.е бил представляван от пълномощник – И.А.И.с описаното нотариално заверено
пълномощно. В протокола е отразено изявление на Л.Е., че от края на юни 2019г.
няма достъп до офисите на дружеството и действително е оттеглил пълномощията
към банката, тъй като е констатирал неправомерни тегления. Посочил е, че по
отношение на дружеството „Г.**“ нито е съдружник, нито има нещо общо с него, а
по отношение на автомобила сочи, че му бил отнет юли или август от
представители на дружеството. След гласуване, при което А.Н.и съдружника К.М.чрез
пълномощника си са гласували за, предвид описаните нарушения, идентични на тези
по поканата, с решение по т.1 Л.Е. е изключен като съдружник, по т.2 е взето
решение дружествените му дялове да се поемат от другите двама съдружници, като А.Н.поеме
10 дяла, а К.М.– 15 дяла. По т.3 е взето решение за промяна на начина на
представляване на дружеството, като Л.Е. е освободен като управител. По т.4 е
взето решение за предявяване на иск за вреди от името на дружеството срещу Л.Е.,
а по т.5 е приет нов дружествен договор.
Съгласно
представената на стр. 17 от делото нотариална покана рег. № 19741, том VI, акт
88 от 12.07.2019г., на нотариус И.Д., рег. № 039 в рег. на НК, връчена на
02.09.2019г. - по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, ищецът Л.Е. заявил оттегляне на
описаните пълномощни на г-н А.Н., като съгласно разписката нотариалната покана
е връчена на 03.09.2019г. при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК.
Съгласно
представената на стр. 19 от делото нотариална покана с рег. № 19742, том VI,
акт 89 от 12.07.2019г., на нотариус И.Д., рег. № 039 в рег. на НК, връчена на
03.09.2019г. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, ищецът е оттеглил описаното
пълномощно, дадено на г-жа И.И..
По
делото са представени първи страници на други три протокола от ОС на
съдружниците на „С.С.“ ООД, „С. А.М.“ ООД, и „С.Ф.М.“, като във всички е
отразено, че са проведени на 12.12.2019г. в 13,30 ч. и ищецът, както и А.Н.са
присъствали. С отговора на ответника протоколите са представени в цялост.
На
стр. 39 и следващите е представен дружествения договор на ответното дружество
от 18.06.2018г. В чл. 20 от същия е предвидено, че изключването на съдружник
може да стане в хипотезата по т.1 – ако не е внесъл предвидените дялови вноски
и по т.2 – ако системно и грубо нарушава договора, не изпълнява задълженията си
за оказване съдействие на дружествените работи, не изпълнява решенията на ОС на
съдружниците, действа против интересите на дружеството, не изплати и не внесе
дела си в определения срок. Предвидено е в чл. 20, ал. 2 от дружествения
договор, че изключването става с решение на ОС, като предложение може да
направи всеки един от останалите съдружници. В чл. 25, ал. 3 от дружествения
договор е предвидено, че общото събрание се свиква с писмено съобщение,
изпратено най-малко 30 дни предварително.
В
представеното на стр. 44 от делото писмо с изх.№2024/15.07.2019г. от „ОББ
интерлийз“ ЕАД, адресирано до тримата управители на ответното дружество, се
сочи, че във връзка с постъпило уведомление за откраднат автомобил, следва да
предадат ключовете на застрахователя. В писмото се сочи, че на 09.07.2019г.
упълномощен представител на дружеството е поискал и получил втория наличен ключ
за автомобила.
Във
връзка с искане и задължение по чл. 190 от ГПК на стр. 53 от делото ответникът
е представил справка от НАП за регистрирани трудови договори към 30.11.2019г.,
от които е видно, че има описаните 14 служители. Представен е на стр. 54 от
делото и дневник за продажбите за периода от 01.06.2019г. до 30.11.2019г., от
който е видно, че са извършвани сделки и осчетоводявани фактури средно по 3 броя
на месец.
По делото са събрани гласни
доказателства, като са изслушани свидетели. Свидетелят на ищцовата страна Р.И.В.сочи,
че работел във фирма С.Г.С. ООД от 2017 г. или 2018 г. до 01.08.2019 г. като
техник. Не знае на това седалище да има друга фирма, като дружеството последно
се помещавало в ж.к.“******, ул. „Пчела“. Свидетелят сочи, че знае за смяна на
ключалките, тъй като А.Н.по телефона му бил звъннал една събота миналата година
и казал, че е забранено да се говори с Л.М.Е.. Преди това били сменили
ключалките на офиса и не му се давал
достъп до офиса. Било му казано, че трябва да се сменят ключалките на всички
складове на фирмата през лятото на 2019 г. Сочи, че отишъл в офиса на фирма С.Г.С.
ООД и понеже имал ключ, констатирал, че не може да си отвори вратата, защото ключалките
на офиса са сменени. След смяната на ключалките мисли, че Л.Е. не е имал достъп. Свидетелят сочи, че напуснал на
01.08, а в 21:00 ч., го и били пред един от складовете на фирмата. Преди да
сменят ключалките 2, 3 месеца Л.М.Е. идвал редовно в офиса, а А.Н.- много рядко
- в месеца 1, 2 пъти. Свидетелят
уточнява, че не знае кога фирмата е била регистрирана на пазара. Неговата работа,
като техник се изразявала в поддръжка на сигнално охранителни системи, видео
наблюдение, контрол на достъп, пожаро известяване и била свързана с движение по
обекти. Ключ от офиса имали хората, работещи в офиса, плюс той и вторият
техник. Уточнява, че нарежданията от А.Н.били устни.
Свидетелят на ответника В.К.Г.сочи,
че познава А.Н.и Л.Е., които са съдружници в 3 или 4 фирми. Сочи, че работи в „С.Г.С.“
ООД на адрес: ***. Поддържа, че фирмата се занимава с този бизнес от 6, 7
години. Отношенията между Н.и Е. се развалили преди година и повече, но не знае
каква е причината. Сочи, че работата му е такава, че почти винаги е в офиса и Л.Е.
никога не е правил опит да влезе и да му е отказан достъп, когато той е бил там. Чувал бил от счетоводителката
за действия на г-н Н., които са били в разрез с дейността на дружеството.
Според свидетеля Н.идвал по-рядко. Имало разговори на висок глас, че Е. пак е
изтеглил парите. Клиентите на дружеството рязко започнали да отказват
сключените договори и впоследствие се разбрало, че Е. бил регистрирал друго
търговско дружество (Г.** или нещо такова). Някои от обектите сключили договор
с неговата фирма. Свидетелят сочи, че ключ от офиса имали всички от
администрацията и той не знае да са се сменяли ключалки. В момента от януари
месец 2020 г. е служител на С.-С.ДЗЗД, едно дружество което е образувано от
двете дружества и отговаря за охраната на Пирогов. Миналата година бил служител на С.Г.С. ООД.
Не знае колко дружества са на този адрес. Оперативната дейност на всички
дружества се извършвала от този адрес.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 74, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ всеки съдружник или
акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за
отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните
разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на
дружеството. Правото
на съдружника е потестативно и се упражнява със специално регламентирания
конститутивен иск, който следва да се предяви в 14-дневен срок от деня на
събранието, когато ищецът е присъствал или когато е бил редовно поканен, а в
останалите случаи - в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца
от деня на Общото събрание. В случая ищецът е присъствал на
събранието, проведено на 12.12.2019г., поради което подадената на 17.12.2019г.
искова молба е в законоустановения преклузивен срок и искът е процесуално
допустим.
Съгласно
разпоредбата на чл. 139 от ТЗ Общото събрание на съдружниците се свиква с
писмена покана, получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на
заседанието, освен ако не е предвидено друго в дружествения договор. В
конкретния случай видно от дружествения договор е предвидено изпращане на
покана за ОС поне 30 дни предварително, но от разпоредбата се извежда, че
самото изявление за свикване следва да е в този срок, а не връчването на
поканата. Следователно тази клауза на дружествения договор не дерогира
разпоредбата на чл. 139 от ТЗ относно момента на получаване на поканата от
съдружника, а само въвежда допълнително изискване да е отправена по-рано.
Безспорно е, че Търговският закон не предписва конкретен способ на връчване на
съдружника на поканата за Общото събрание, както и на предупреждението за
изключване, поради което в съдебната практика се приема, че връчването може да се
осъществи по различни начини - с нотариална покана, по пощата, чрез телефакс
или други средства.
В този смисъл е константната практика на ВКС, а именно решение №
217/12.05.2015г. по т.д.№ 62/2014г., І т.о., решение № 84 от 05.06.2014 г. по
т.д. № 1220/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., в които е прието, че уведомяването чрез нотариална покана
съставлява допустим способ за свикване на общото събрание на съдружниците на дружество с ограничена
отговорност при приложение на правилото на чл. 50 от ЗННД, съгласно което при
връчването на нотариални покани от нотариуса, респективно от натоварен от него
служител, се спазват правилата на чл. 37 - чл. 58 от ГПК. В случая
свикването е извършено с нотариална покана рег. № 7618, том
3, акт 161 от 26.09.2019г., на нотариус Г.Г., рег. № 637 в рег. на НК, като от
представената такава не се установява датата на връчването й на ищеца, но
същият не оспорва този факт, нито срока, поради което съдът намира, че по
отношение на срока, свикването е съобразно изискванията. Ищецът оспорва
законосъобразността на свикването с аргумент, че на същата дата и час са
свикани ОС на съдружниците на други дружества, в които участва, а именно
описаните „С.С.“ ООД, ЕИК ********, „С.А.М.“ ООД, ЕИК ********и „С.Ф.М.“, ЕИК ********,
което счита за съществено нарушение на ТЗ. За горния факт не се спори, но същевременно
от данните по ТР и представените протоколи от ОС на дружествата се установява,
че ищецът и Н.са съдружници в същите дружества, а ищецът е отразено, че е
присъствал на всички свикани Общи събрания, поради което в случая не е нарушено
правото му на защита. Той е бил своевременно уведомен за всички ОС и очевидно е
имал време да се подготви, тъй като във всеки от протоколите е отразено взетото
от него становище за всяко едно дружество. Събранията са свикани и проведени на
едно и също място, а не в различни такива, за да се приеме, че е налице
обективна невъзможност да се присъства. Предвид горното съдът намира, че това
не съставлява съществено процедурно нарушение, тъй като всички дружества са със
същите страни – съдружници и свиканите ОС са на едно и също място, а и няма
данни и твърдения, че ищецът своевременно е възразил и се е противопоставил на
това, като напр. да е поискал да се проведе дадено ОС по-късно. За това, че
едновременното свикване на ОС на дружества не е закононарушение на процедурата
по чл. 139 от ТЗ има и съдебна практика като напр. решение № 269/03.11.2015г.
по т.д.№446/2015г. на Апелативен съд – Варна, и др.
За
законосъобразността на процедурата по вземане на решение на Общо събрание за
изключване на съдружник е необходимо да се установи получаването на
предупреждението като документ, а за наличието на материалните основания за
изключване по чл. 126, ал. 3 от ТЗ
значение имат фактите, относими към описаните в предупреждението действия или
бездействия на съдружника, съставляващи основания за изключване. Връчването на
писмено предупреждение по чл.126, ал.3 от ТЗ поставя
началото на процедурата по изключване на съдружник в дружество с ограничена
отговорност, като същото би могло да е материализирано в самостоятелен писмен
документ или да се съдържа в поканата за събранието. Налице е задължителна
практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение
№ 106/26.01.2010г. по т.д.№ 379/2009г., І т.о., че предупреждение по чл. 126,
ал.3 от ТЗ следва да се връчи като документ на съдружника при всяка една
предприета процедура по изключването му. Полученият писмен документ – предупреждение
следва да е такъв именно с оглед конкретното ОС, на което е взето решението на
изключване, а не може да се ползват дадени преди това предупреждения. Както се
посочва изрично в решение № 160 от 26.01.2010 г. по т. д. № 379/2009 г. на ВКС-ТК, I т. о.,
постановено на основание чл. 290 ГПК, целта на писменото предупреждение по чл.
126, ал. 3 ТЗ е да уведоми съдружника за наличието на констатирани нарушения по
повод на участието или неучастието му в дружествените работи, а също така
представлява и известие, че дружеството би могло да предприеме действия по
изключването му,
като на съдружника му се предоставя и възможност да се подготви за ОС, на което ще се
разглежда този въпрос, като при желание той би могъл да изложи доводи против
съобщените му писмено провинения, попадащи в някое от основанията по чл. 126,
ал. 3 ТЗ, евентуално и да коригира и поведението си, ако нарушението позволява
това, като е
възможно писменото
предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ да бъде материализирано и в самостоятелен
документ, но и да се съдържа в поканата по чл.
139, ал. 1 ТЗ за събранието. Предвид горното твърденията на ищеца, че едновременното оправяне на
предупреждение за изключване и покана за ОС с такъв дневен ред представлява
съществено нарушение, не може да бъде споделено, тъй като това е допустимо по
закон и следователно този довод е неоснователен. Не се спори, че поканата с
предупреждението е получена на 18.11.2019г., което е почти месец преди
свиканото ОС и следователно е налице достатъчен срок за запознаване с твърдяните
нарушения и правото на защита на ищеца като съдружник с оглед едновременното
обективиране на предупреждението в самата покана не е нарушено.
В
предупреждението следва да бъде ясно посочено основанието/основанията за изключване по т. 1-4
на чл. 126, ал. 3 ТЗ, със
съответната им конкретизация - в какво
се изразява неизпълнението на задължение за съдействие: кое решение/решения на
ОС не е изпълнено; естеството на действията против интересите на дружеството, като следва да са
конкретизирани действията или бездействията на съдружника, като в този смисъл е
налице и задължителна
съдебна практика по реда на чл. 290 от ГПК, като напр. решение № 3 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 482/2009 г.,
I т. о., ТК и др. В
случая съдът намира, че изложените твърдения по писмото –покана за изключване
на съдружника могат да бъдат квалифицирани като такива за действия на съдружника
в качеството му управител на дружеството, като същите, дори и при доказването
им от страна на дружеството не съставляват основание за изключването му като
съдружник, а би могло единствено да се ангажира договорната отговорност при
евентуални вреди за дружеството, в който смисъл е и постановеното по чл. 290 от ГПК решение № 56 от 08.09.2010 г. по т.д. № 472/2009 г., ІІ т.о. на ВКС и др.
Това важи за доводите за оттегляне на пълномощията, което безспорно е свързано
с представителната власт и то на управителя, както и за твърдяните затруднения
за изплащането на заплати и други разплащания. Безспорно е, че съдружникът в
едно дружество, ако не е и управител, няма представителна власт спрямо третите
лица и поради това не би могъл нито да оттегли пълномощно, нито да извършва
действия пред банката за изпълнение на паричните задължения на дружеството.
Следователно тези твърдения, които са послужили като основание за изключването,
дори и да бъдат доказани, не са свързани пряко с нарушение на задълженията на
съдружника, а на управителя. Управителят на дружеството е този, който го
представлява и именно той би могъл да осъществява такова представителство пред
банката и други лица. Независимо от горното дори и да се приеме, че доколкото и
тримата съдружници, са и управители, то действията им следва да се разглеждат в
цялост, съдът намира, че от ангажираните по делото доказателства не се установи
по безспорен начин, че ищецът като съдружник е действал в нарушение на
интересите на дружеството. Твърденията по поканата, че ищецът възнамерява да
осъществява съвместно конкурентна дейност с лицето И.П.и да отнеме обслужвани
от дружеството фирми, които да се привлекат към така посоченото дружество – „Г.**“
ЕООД, съдът намира за недоказани. Доказателствената тежест е на ответника, а
той не е ангажирал годни доказателства в тази насока. Соченото дружество е
еднолично и ищецът не се установява да е съдружник в същото, нито да се намира
в някакви отношения на свързаност с неговия управител. Не се установява по
никакъв начин от ангажираните доказателства и доводите, че се е договарял с
посоченото лице във вреда на дружеството. Горното съставляват само неподкрепени
от доказателства твърдения, като изложеното от свидетеля Георгиев също не може
да бъде кредитирано в тази насока, тъй като той не възпроизвежда свои конкретни
възприятия, а изразява чуто от други лица. Свидетелят не е посочил, че е
присъствал на договорки между ищеца и друго лице за отнемане на клиенти, а
посоченото от него, че Е. бил регистрирал друго дружество – Г.**, противоречат
на установеното от ТР, че дружеството е еднолично и не се установява ищецът да
е негов учредител или едноличен собственик на капитала. Същото важи и по
отношение на твърденията за незаконно присвояване на описания автомобил. От
доказателствата по делото се установи само, че лизингодателят е предоставил
втори ключ от автомобила, който е и обявен за откраднат. Твърденията по поканата
за незаконно отнемане на автомобила не са подкрепени с никакви доказателства,
каквито следваше да ангажира ответника. По отношение на твърдяното нарушение
във връзка с банковите сметки на дружеството в „Уникредит Булбанк“ АД, съдът
намира, че също не се установява от доказателствата, ангажирани по делото, че
са налице действия на съдружника Е., които да са във вреда на дружеството.
Действително той не оспорва, че е оттеглил дадените от него пълномощни на
счетоводителката И.И. и на другия си съдружник – А.Н., което е извършил по
надлежния ред, с изявление с отправена нотариална покана, но горното не се
установява да е действие в нарушение на интересите на дружеството, още повече,
че ищецът твърди, че е установил тегления чрез интернет банкиране, които според
него са без основание. Изискването по дружествения договор всички управители да
действат заедно, не води до извод, че оттеглянето на пълномощията е нарушение и
е затруднило дейността на дружеството, тъй като няма пречка при съответното
уведомяване и съгласуване тримата управители заедно да посетят банката и да
разпоредят съответните плащания. Едностранната сделка по упълномощаване на
другия управител и на счетоводителката не е свързана непосредствено със
задълженията на Л.Е. като съдружник в дружеството, а по –скоро с неговите
задължения като управител и е с оглед оперативна бързина, т.е. предполага се,
че упълномощаването на всеки от управителя от другите двама, както и на
счетоводителката, ще способства за по-лесно и бързо извършване на банкови
операции, но оттеглянето на това пълномощно по никакъв начин не съставлява
нарушение, а е законоустановено право на всеки представляван. Упражняването на
това право не може да бъде квалифицирано като нарушение на интересите на дружеството
от страна на съдружника. Съдът намира, че действително от свидетелските
показания по делото се установи, че между съдружниците Н.и Е. е имало конфликти
във връзка с управлението на фирмите, но установеното по делото от страна на
ответника по никакъв начин не установява конкретни действия на Л.Е. в
качеството му на съдружник, с които да нарушава интересите на дружеството, т.е.
обективните предпоставки за изключването му като съдружник. Не ищецът, а ответникът по иска с правно основание чл. 74 ТЗ е този, който следва да
докаже онези юридически факти, от осъществяването на които следва
законосъобразността на взетите от общото събрание на търговското дружество
решения и то при
пълно и главно доказване, а такива факти, които да подадат под приложното поле
на хипотезата на чл. 126, ал.3 т.3 от ТЗ съдът намира, че не се установиха със
съответните доказателствени средства. Предвид горното съдът намира, че
предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен, като се отменят атакуваните
от ищеца решения на ОС на съдружниците от 12.12.2019г.
С оглед изхода на спора разноски се
следват на ищеца, като същите включват сумата от 80 лв., представляваща
заплатена държавна такса по иска, както и сумата от 10 лв. – такси за съдебни
удостоверения, макар че по едното не са представени документи по делото, но е
издадено и получено. Същевременно съдът констатира, че в списъка му е включено
перо с адвокатски хонорар в размер на 2 500 лв. Действително ищецът е
представляван от адвокат Й., за който е представил пълномощно на стр. 24 от
делото, но нито е представен договор за правна защита по образец, нито друг
документ или доказателство, от които да се установява какво конкретно по размер
адвокатско възнаграждение е уговорено и заплатено. Съгласно ТР 6/2012г. на ВКС
за разноските, страната има право на адвокатско възнаграждение за един адвокат,
когато установи, че такова е надлежно заплатено, като се посочва, че плащането
следва да бъде установено със съответните документи. В случая доказателства за
заплатено каквото и да е адвокатско възнаграждение няма, а още повече в размер
на 2500 лв. Предвид горното при присъждане на разноски на ищеца следва да се
съобрази само установените такива в общ размер на сумата от 90 лв. и тези
разноски следва да се присъдят.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по иск с правно основание чл. 74 от ТЗ, предявени от Л.М.Е., ЕГН **********,***
– адв. Й. и адв. В., срещу „С.Г.С.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, партер, офис 3 и със съдебен адрес *** – адв. М.П., всички
решения на проведеното на 12.12.2019г. Общо събрание на съдружниците на „С.Г.С.“ ООД,
ЕИК ******, като незаконосъобразни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „С.Г.С.“ ООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, партер, офис 3 и със съдебен адрес *** –
адв. М.П., да заплати на Л.М.Е., ЕГН **********,*** – адв. Й. и адв. В., сумата
от 90 лв. / деветдесет лева/ - съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Да се връчат преписи от решението на страните.
СЪДИЯ: