Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………..
гр. Варна, …………………….г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ВАРНА, ХХV състав, в
публично съдебно заседание, проведено на трети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ТАНЯ ДИМИТРОВА
при участието на
секретаря Виржиния Миланова, разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова
административно дело № 2063 по описа на съда за 2019 г., като за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ).
Образувано е по жалба на Г.Р.Ю. с ЕГН **********,***,
подадена чрез адв. А.Н. - ВАК срещу Експертно решение (ЕР) № 0822 от заседание
050 от 09.05.2019 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК),
Специализиран състав по Психични и вътрешни болести, с което е отменено ЕР №
0652 от 01.03.2018 г. на Втори състав на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „Св.
Анна“, гр. Варна и е определен нов процент на трайна неработоспособност – 46%.
С жалбата се настоява, че оспореното ЕР
на НЕЛК е неправилно и незаконосъобразно като постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Сочи се, че фактическите установявания в акта
са неправилни и не отразяват реалното здравословно състояние на оспорващата.
Настоява се, че липсват мотиви в решението на НЕЛК за определяне на 46% трайна
неработоспособност, като не са изложени подробни фактически и правни
съображения, което представлява нарушение на предписаната от закона форма (чл.
59 от АПК, във вр. с чл. 51 от ПУОРОМЕРКМЕ). Изтъква се, че експертизата на
трайната неработоспособност се осъществява въз основа на медицинската
документация и клиничен преглед на лицето, като по аргумент от чл. 92 от НЕР
2000 г. и чл. 62 от НМЕР 2010 г. степента на трайно намалената или загубена
работоспособност се определя въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза,
задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и
данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното
състояние на заболелия орган и организма като цяло, а в случая обжалваното
експертно решение не е мотивирано и не е обосновано с каквото и да е
лабораторно изследване и не е посочена медицинската документация, която е взета
предвид. Според оспорващата ЕР на НЕЛК е в противоречие с материалния закон –
чл. 61, ал. 2 и чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза. Сочи се, че видът
и степента на увреждане на оспорващата са определени в противоречие с
обективното й състояние. Настоява се, че уврежданията на горните крайници -
трите фактури и двете операции, последната с остеосинтор, затрудняват
изключително много изпълняването на професионалните задължения на оспорващата
като зъболекар. Искането е да се отмени обжалваното решение на НЕЛК и да се
върне преписката за ново произнасяне, като се претендира и присъждане на
направените по делото разноски. В хода по същество на спора се поддържат
доводите и исканията, обективирани в жалбата, като се прави искане да се
съобразят нормативните регламентации и изявленията на вещите лица.
Ответникът – НЕЛК изразява писмено становище
(л. 48 от делото) за неоснователност на жалбата, като настоява, че същата не е
доказана и се прави искане за отхвърлянето й. Поддържа се, че не е налице
нарушение на процедурата по постановяване на процесното ЕР, което да обуславя
отмяната му – актът е постановен от компетентен орган, в рамките на неговите
правомощия, при спазване на писмената форма. Изтъква се, че ЕР на НЕЛК е
постановено по документи, в съответствие с чл. 50, ал. 1 от Правилника за
устройство и организацията на работа на медицинската експертиза и на
регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), като е налице
снета анамнеза и надлежно описан функционален дефицит на освидетелстваното лице
по общоприетите правила и методики. Настоява се, че прецизно е определен
процентът на трайно намалена работоспособност и подробно и ясно е мотивирано
защо се отменя решението на ТЕЛК и се дава по-висок процент. Сочи се, че от
наличните в медицинското досие (МЕД) на лицето медицински документи не се
установява лицето да страда от заболявания, които да водят до различен краен
процент трайно намалена работоспособност (ТНР) от определения от НЕЛК – 46%.
Настоява се, че крайният процент ТНР е изчислен съгласно редакцията на
Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР в проценти,
съставляваща Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НЕМ (обн. ДВ, бр. 51 от 27.06.2017
г.), действала към момента на постановяване на ЕР на ТЕЛК № 0652/01.03.2018 г.
Прави се искане да не се присъждат съдебни разноски в прекомерен размер за
процесуално представителство на оспорващата.
Заинтересованите страни - ТП на НОИ
Варна, Регионална дирекция „Социално подпомагане“ - Варна и Агенцията за хора с
увреждане не ангажират становище по жалбата и не изпращат представител в
съдебно заседание, за което са редовно призовани.
Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания,
изразените становища на страните и фактите, които се установяват от събраните
по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК,
определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Оспореното ЕР на НЕЛК
е съобщено на оспорващата на 08.07.2019 г. (известие за доставяне, л. 30 от
делото). Жалбата е подадена в деловодството на АдмС-Варна на 22.07.2019 г.,
т.е. оспорването не е просрочено, а е в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето. Налице е правен
интерес от оспорването, предвид обстоятелството, че с оспореното ЕР на НЕЛК е
отменено ЕР на ТЕЛК и е определен друг процент ТНР на оспорващия, т.е.
оспорващият се явява заинтересовано лице в качеството му на освидетелстван –
чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето.
Видно от ЕР № 0652 от
01.03.2018 г. на Втори състав на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „Св. Анна“, гр.
Варна при освидетелстване след преглед на лицето Г.Р.Ю. е взето решение на ТЕЛК
за 42% ТНР, със срок 3 години – до 01.03.2021 година. Като водеща диагноза е
посочен „неинсулинозависим захарен диабет“, а като общо заболяване: „Захарен
диабет ІІ тип със затлъстяване, ИТМ -36, ДПНП на ДК, хипертонична болест ІІІ
ст., умерена степен СФ, ХС, ИБС – АП при усилие ІІ ф. клас, хроничен бронхит,
съст. след счупване на лява раменна кост с остеосинтеза, съст. след счупване на
лява лъчева кост и главата на радиуса“. В частта мотиви за експертното решение
е посочено следното: „Захарен диабет със затлъстяване ИТМ-36 на перорално
лечение и сл. с ДПНП на ДК обусл. 30% по Ч.ІХ.Р.І.Т.1.2.; Хипертонична болест с
ХС, на системно лечение, добър контрол и данни от Холтер изсл. за АП ІІ ф. клас
обусл. 30% по Ч.ІV.Р.І.Т.2; Обикновен хроничен бронхит не обуславя %; За
счупване в обл. на лява лакетна става – 20% по Ч.І.Р.VІІІ.Т.16.2.; За счупване
на лява раменна кост – 10% по Ч.І.Р.VІІІ.т.10.1; Краен пр. - 42% ТНР,
включително 20% по Методиката за отправни точки към НМЕ 2017“
ЕР на ТЕЛК е съобщено
на оспорващата на 01.03.2018 г., която е подала жалба на 08.03.2018 г. до НЕЛК
(л. 49 от МЕД), с която изразява недоволство от полученото ЕР на ТЕЛК, заявява,
че е било изключително грубо и унизително поведението и настоява за
диференциация на уврежданията на горните крайници при различните професии, като
сочи, че е зъболекар и има три фрактури с две операции на лява ръка (посл. с
остеосинтер.) и това затруднява изключително много изпълнението на професионалните
задължения.
Видно от поставения
входящ номер жалбата, същата, заедно с медицинските документи, са постъпили в
НЕЛК на 15.03.2018 г. (л. 49 от МЕД), т.е. 3-месечният срок за произнасяне на
НЕЛК, регламентиран в чл. 47, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, изтича на 15.06.2018 г., в
които инструктивен срок НЕЛК не се е произнесла. Произнасянето на НЕЛК в случая
е почти 14 месеца след постъпване на медицинските документи.
С оспореното ЕР № 0822
от заседание 050 от 09.05.2019 г. на НЕЛК Специализиран състав по Психични и вътрешни
болести е отменено ЕР № 0652 от 01.03.2018 г. на Втори състав на ТЕЛК Общи
заболявания към МБАЛ „Св. Анна“, гр. Варна и е определен нов процент на трайна
неработоспособност – 46%. Освидетелстването на лицето е извършено по документи
(а не след преглед), като водещата диагноза е потвърдена - „неинсулинозависим
захарен диабет“. Като общо заболяване в ЕР на НЕЛК е посочено: „Захарен диабет тип
2, на перорално лечение. Диабетна полиневропатия. Посттравматична ограничена
подвижност в лява раменна става. Съст. след консолидирала фрактура в
проксимална част. Посттравматична ограничена подвижност в лява лакетна става.
Състо. след ф-ра на главата на радиуса – оперативно отстран. ХОББ с редки
обостряния. Артериална хипертония ІІІ ст., сърд. ф-ма, умерена степен.
Хипертонично сърце. ИБС, АП при усилие.“
В частта „Констатации
от медицинските изследвания, представените документи и мотиви за експертното
решение“ е отразено заключението на Специализирания състав по Психични и
вътрешни болести на НЕЛК, както и становищата по консултациите на още 4
различни специализирани състави на НЕЛК, въз основа на които е дадено
заключение за краен % ТНР – 46%, в това число 20% от Раздел 3 на Методиката.
От консултациите и заключенията
на отделните специализирани състави се установява, че се потвърждават
определените от ТЕЛК % ТНР, както следва:
- във връзка със
захарния диабет тип 2 и полиневропатията – 30% по част ІХ, раздел І, т.1.2.;
- във връзка със
сърдечно съдовите заболявания – 30% по част ІV, раздел І, т. 2;
- във връзка с
ортопедичните увреждания на лицето
– 10% по част V, раздел VІІІ, т.
10.1. (за посттравматичната ограничена подвижност в лява раменна става,
състояние след консолидирала фрактура в проксималната част) и
- 20% по част V, раздел
VІІІ, т. 16.2. (за посттравматична ограничена подвижност в лява лакетна става,
състояние след фрактура на главичката на радиуса и оперативно отстраняване).
Определеният от НЕЛК
по-висок % ТНР се дължи на включването при изчисленията на НЕЛК и на 20 % ТНР
по част VІ, раздел ІХ, т. 1 във връзка с данните за ХОББ с неголяма давност,
редки екзацербации без функционален дефицит.
Няколко от
специализираните състава сочат на необходимост при следващото явяване в ТЕЛК да
се представи цялата налична медицинска документация относно захарния диабет от
10 години насам, както и нови (актуални) изследвания на КЗП или НбА1с, МАУ и
консултация с ЕК (НЕЛК по Психични и вътрешни болести), на необходимост от
осъществяване на консултация със съдов хирург, разгънат ангиологичен статус,
ДСГ на долните крайници с АБИ и сочат на липса на документални данни за
диабетна макроангиопатия на долните крайници
(НЕЛК по Хирургични и ортопедични болести), както и за липсата на данни от
обективни изследвания и неприлагането на медицинска документация, вкл.
периодични прегледи от офтамолог с отразени степен, стадий, наблюдение и
лечение на очно заболяване.
В хода на делото е
допуснато извършване на съдебно-медицинска експертиза от специалисти кардиолог
– проф. д-р Й.Т.Й., ендокринолог – д-р Е.Б.З. и ортопед-травматолог – д-р В.К.Г..
Със заключението си по експертизата вещите лица определят:
- 30% ТНР за основното
заболяване Захарен диабет тип ІІ на основание част ІХ, раздел І, т. 1.2.;
- 30% за сърдечни
заболявания на основание част ІV, раздел І, т. 2 и раздел VІ;
- 20% по част І, раздел VІІІ, т. 10.2. – за ограничена
подвижност под 90% в лява раменна става;
- 20% по част І,
раздел VІІІ, т. 16.2. - за ограничение в движението в лява лакътна става, напреднала
степен.
Крайният % ТНР според писменото
заключение на вещите лица, определен съгласно Приложение № 2 към НМЕ, приета с
ПМС № 120 от 23.06.2017 г., в сила от 27.06.2017 г. е 44%.
При съпоставка с
определените % ТНР от НЕЛК за отделните заболявания се установява, че експертът
ортопед-травматолог е посочил 20% ТНР, а не 10% (както е приела НЕЛК) по част
І, раздел VІІІ, т. 10.2. – за ограничена подвижност под 90% в лява раменна
става, както и че вещите лица не са включили при изчисляване на ТНР 20% ТНР,
определена от НЕЛК по Вътрешни и белодробни заболявания за ХОББ на лицето по
част ІV, раздел ІХ, т. 1.
И в писменото
заключение и в съдебно заседание вещите лица сочат на необходимост да се
извърши по-точна образна процедура, включително ангиография на коронарните
съдове за доизясняване на функционалното състояние на лицето, както и че се
препоръчва стес-тест с образна методика и доказване на значима исхемия –
коронарография при персистиране на оплакванията (специалиста сърдечно съдови болести),
както и че липсва оценка на бъбречния статус и МАУ (микроалбиминурия), очен
статус и системна проверка на гликиран хемоглобин (специалиста ендокринолог),
които биха дали представа за действителното функционално състояние на лицето. И
при изслушването им в съдебно заседание еднокринологът и кардиологът
потвърждават нуждата и от други изследвания на лицето за определяне на
действителното функционално състояние.
Освен това в съдебно
заседание вещото лице д-р Г. (ортопед-травматолог) заявява, че е определил 20%
ТНР по т.16.2 от Част І, раздел VІІІ по НМЕ от 2017 г., като ако действащата
редакция на НМЕ от 27.07.2018 позволява да се определят от 20 до 40%, то в
такъв случай може да се стигне до 30% и до 40%, понеже в оперативното лечение
на раменната става има неуспех, който е настъпил след оперативното лечение –
раменната става има два израстъка, които са нормални, единият израстък в случая
просто е излязъл от лопатката и се е издърпал нагоре, което обуславя, че
ротаторните движения на раменната става никога няма да се възстановят и
евентуално на тази жена ще й предстои оперативна интервенция. Вещото лице
уточнява, че степента на увреждане е средна към тежка, като заключението е
посочено, че движението в раменната става е 40%, а в лакътната става – 70%.
Съдът напълно възприема заключението на
вещите лица, като намира, че експертизата е компетентно извършена, обективна и
обоснована. Съдът възприема констатациите на вещите лица по фактите, но не и по
отношение на определения краен % ТНР, доколкото вещите лица не са съобразили
определените от НЕЛК 20% за белодробното заболяване на оспорващата по част ІV,
раздел ІХ, т. 1.
По отношение определените в писменото заключение от
ортопеда 20% ТНР на основание т.16.2 от Част І, раздел VІІІ по НМЕ:
Вещото лице сочи, че е определило същите
като е съобразявало редакция на НМЕ към 2017 година. Следва да се посочи, че и според
НЕМ в редакция ДВ, бр. 51 от 27.06.2017 г., действаща към момента на
произнасяне на ТЕЛК, според т. 16.2. от Отправни точки за оценка на трайно
намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане в проценти
(Приложение № 1 към НМЕ) за ограничени движения и кантрактури на лакътна става
при напреднала степен – включително ограничени ротаторни движения на
предмишницата, процентите са както следва: 16.2. напреднала степен –
включително ограничени ротаторни движения на предмишницата: 20 – 40 %.
Съдът намира, че действащите към момента
на произнасяне на ТЕЛК и към момента на произнасяне на НЕЛК са идентични,
доколкото последващата редакция на НМЕ (ДВ, бр. 62 от 27.07.2018 г.), действаща
към момента на произнасяне на НЕЛК, съгласно Отправни точки за оценка на трайно
намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане в проценти
(Приложение № 1 към НМЕ) при ограничени движения и контрактури на лакътната
процентите са както следва: 16.1. лека степен – екстензия-флексия 0 градуса –
30 градуса – 120 градуса при свободни просупинативни движения: 0 – 10 %; 16.2.
напреднала степен – включително ограничени ротаторни движения на предмишницата:
20 – 40 %.
Доколкото вещото лице сочи, че степента
на увреждане на лакътната става е средна към тежка, а и заявява в съдебно
заседание наличието на усложнения след оперативното лечение (излизане на единия
израстък на раменната става от лопатката и издърпването му нагоре), както и че ротаторните
движения на раменната става никога няма да се възстановят и евентуално на тази
жена ще й предстои оперативна интервенция и че движението на лакътната става е
70%, съдът намира, че действително може да се определят и 30, и 40% ТНР по т.
16.2. от Отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на
вида и степента на увреждане в проценти (Приложение № 1 към НМЕ) в редакция (ДВ,
бр. 62 от 27.07.2018 г.), действаща към момента на произнасяне на НЕЛК. Като
съдът съобрази и, че съгласно действащата понастоящем редакция на Отправни
точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на
увреждане в проценти (Приложение № 1 към НМЕ) т.16.2 от Част І, раздел VІІІ за
напреднала степен на ограничени движения и контрактура на лакътната става
процентите са: т.16.2.1. едностранно – 40%; т.16.2.2. двустранно – 50%, т.е.
минималният % при напреднала степен е 40%.
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен по смисъла на чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗ, във вр. с чл. 43, т. 1 от
Правилника за устройство и организация на работата на органите на медицинската
експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ)
административен орган. ЕР е взето от специализиран състав по Психични и
вътрешни болести. Съобразно чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ произнеслият се специализиран
състав по психични и вътрешни болести е определен съобразно водещата диагноза
"неинсулинозависим захарен диабет". Изпълнени са и изискванията на
чл. 18, ал. 3 от посочения правилник в специализирания състав да бъдат включени
не по-малко от трима лекари, заедно с неговия председател Експертното решение е
постановено в състав от 3-ма специалисти, които са го подписали, и е издадено в
кръга на нормативно установената компетентност на НЕЛК. Актът е постановен от
компетентен по смисъла на чл. 103, ал. 4 от ЗЗ, във връзка с чл. 3, ал. 2 от
Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) орган, в установената в чл. 4 от НМЕ
форма - по образеца, утвърден от министъра на здравеопазването, мотивиран е в
съответствие с чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Предвид изложеното, не са налице
онези основания, които да определят оспорения акт като нищожен.
Експертното решение е постановено в установената форма,
като е мотивирано в съответствие с чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, респ. следва
да се приеме, че съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК
От посочените в решението фактически и
правни основания стават ясни юридическите факти, от които органът на
медицинската експертиза черпи упражненото от него публично субективно право. В
оспорения акт при консултациите от специализираните състави на НЕЛК всеки
състав посочва въз основа на коя медицинска документация и на какви данни е
определен съответният процент ТНР за всяко едно от заболяванията на
освидетелстваното лице, както и как е определен крайният % ТНР. Така например
НЕЛК по Психични и Вътрешни болести е съобразила и изрично посочила в ЕР, че
става въпрос за лице с установен захарен диабет тип 2 от 10 години насам, на
перорално лечение с какви медикаменти, какви изследвания има приложени към МЕД,
както и че няма приложено изследване на МАУ и документи от системно клинично и
параклинично проследвяване на метаболитното заболяване през тези 10 години,
като заключението е обосновавано със заболяването, усложнено с полиневропатия,
без доказани други усложнения от страна на останалите прицелни органи по типа
на КДС. Изрично този състав на НЕЛК посочва и необходимостта при следващото
явяване в ТЕЛК от представянето на актуални изследвания (посочени конкретно). В
заключенията и на останалите състави на НЕЛК е посочената конкретната
медицинска документация, на която се основава НЕЛК и изведените от нея
релевантни за определянето на % ТНР конкретни факти, както и е посочена липсата
на различни необходими изследвания и консултации (например за степента, стадий,
наблюдение и лечение на очно заболяване, необходимост от осъществяване на
консултация със съдов хирург, разгънат ангиологичен статус, ДСГ на долни
крайници с АБИ и др.)
Възраженията в жалбата до съда по
отношение на мотивираността на ЕР на НЕЛК са неоснователни и по своята същност съдът
ги възприема като такива за неправилно приложение на материалния закон,
доколкото се твърди, че неправилно е определен % ТНР.
Съдът не констатира наличие на съществено нарушение на
процесуалните правила при постановяване на оспореното ЕР на НЕЛК, което да
обосновава отмяната на оспорения акт - изяснени са всички факти и обстоятелства
от значение за случая (задължение за органа по чл. 35 от АПК)
Обжалваното ЕР на НЕЛК е издадено в противоречие с
материалноправните разпоредби.
Съгласно чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето,
принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на
временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно
намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и
условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3 се
определят с наредба на Министерския съвет. Такава се явява Наредбата за
медицинската експертиза (Приета с ПМС № 120 от 23.06.2017 г., обн., ДВ, бр. 51
от 27.06.2017 г., в сила от 27.06.2017 г., изм., бр. 62 от 27.07.2018 г., в
сила от 27.07.2018 г.). Съгласно нормата на чл. 3, ал. 2 от НМЕ експертизата на
трайно намалената работоспособност, на вида и степента на увреждане на лицата,
придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, се
осъществява от ТЕЛК и НЕЛК, като относимите материалноправни разпоредби и
административнопроизводствени правила са регламентирани в глава четвърта
"Експертиза на трайно намалена работоспособност и на вида и степента на
увреждане".
Предвид § 13 от ПЗР към Постановление №
152 на Министерския съвет от 26 юли 2018 г. за изменение и допълнение на
Наредбата за медицинската експертиза (ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от
3.08.2018 г.) започналите и неприключили до влизането в сила на това
постановление процедури по извършване на медицинската експертиза се довършват,
както следва: 1. Пред ТЕЛК – по реда на това постановление; 2. Пред НЕЛК – по
досегашния ред.
В случая ЕР на ТЕЛК е от дата 01.03.2018
г., жалбата срещу него е подадена на 08.03.2018 г., т.е. към момента на влизане
в сила на ПМС № 152 от 26.07.2018 г. – 03.08.2018 г. е налице започната и
неприключила процедура по извършване на медицинска експертиза пред НЕЛК, която
следва да бъде довършена по досегашния ред.
Досегашният ред се явява, действащият до
процесното изменение на НМЕ, обн. ДВ, бр. 64/2018 г., а именно НМЕ в редакция с
последно изменение, обнародвано ДВ, бр. 62 от 27.07.2018 г., в сила от
27.07.2018 г.
Съдът намира, че е недостатъчно
обоснован и е неправилен изводът на НЕЛК по отношение определения % ТНР по
т.10.1. и т. 16.2. от Част І, Раздел VІІІ от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1
от НМЕ „Отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на
вида и степента на увреждане в проценти“. Не е обоснована конкретно степента на
ограниченост на движенията и контрактурите на раменната и на лакътната става,
както изисква Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ „Отправни точки за оценка
на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане в
проценти“, Част І, Раздел VІІІ, т. 10 и т. 16. В консултацията на специализирания
състав на НЕЛК по Хирургични и ортопедични болести е налице позоваване на
приложените ренгенографии на лява раменна става с Рьо данни за Омартроза след
фрактура в горния край и на лява лакетна става и състояние след премахване на
радианната главичка по повод фрактура, като е посочено наличие на
посттравматична ограничена подвижност в левите раменна и лакътна стави без
обаче да е изяснено до колко градуса са ограниченията в движенията и
контрактурите на раменната става (включително на раменния пояс), дали става
въпрос за вдигане на ръката до 120 градуса или до 90 градуса, както и как
напредналата степен на ограниченост на движенията на лакътната става обосновава
точно 20% ТНР, а не 30 или 40% .
Видно от заключението на вещите лица и в
частност на заключението, дадено от ортопеда-травматолог д-р Г., което съдът
намира за правилно и обосновано, ограниченията в движенията на ръката в
раменната става е 40%, т.е. както и вещото лице сочи съгласно Част І, Раздел
VІІІ, т. 10.2 от Приложение № 1 към НМЕ съответният процент ТНР е 20%. Така
установяващото се сочи на неправилност и незаконосъобразност на определените от
НЕЛК 10% ТНР на основание Част І, Раздел VІІІ, т. 10.1 от Приложение № 1 към
НМЕ.
По отношение определените от
консултацията на специализирания състав на НЕЛК по Хирургични и ортопедични
болести 20% ТНР по Част І, Раздел VІІІ, т. 16.2. от Приложение № 1 към НМЕ,
съдът съобрази следното:
Съгласно т. 16 от Част І, Раздел VІІІ от
Приложение № 1 към НМЕ (в редакция, действаща след изменението обн. ДВ, бр. 62
от 27.07.2018 г., в сила от 27.07.2018 г.) за ограничени движения и контрактури
на лакътната става е предвидено съответно: 16.1. лека степен –
екстензия-флексия 0 градуса – 30 градуса – 120 градуса при свободни
просупинативни движения: 0 – 10%; 16.2. напреднала степен – включително
ограничени ротаторни движения на предмишницата: 20 – 40%.
Следва да се вземе предвид посоченото в
заключението по съдебно-медицинската експертиза от вещото лице
ортопед-травматолог, както и заявеното от това вещо лице в съдебно заседание,
проведено на 03.12.2019 г., че е определил 20% ТНР по т.16.2 от Част І, раздел
VІІІ по НМЕ от 2017 г., като ако действащата редакция на НМЕ от 27.07.2018
позволява да се определят от 20 до 40%, то в такъв случай може да се стигне до
30% и до 40%, понеже в оперативното лечение на раменната става има неуспех,
който е настъпил след оперативното лечение – раменната става има два израстъка,
които са нормални, единият израстък в случая е излязъл от лопатката и се е
издърпал нагоре, което обуславя, че ротаторните движения на раменната става
никога няма да се възстановят и евентуално на тази жена ще й предстои
оперативна интервенция. Вещото лице уточнява, че степента на увреждане е средна
към тежка, като в заключението е посочено, че движението в лакътната става е 70%.
Следва да се има предвид и посоченото в заключението на вещото лице
ортопед-травматолог, че прогнозата за тези увреждания е песимистична,
движенията на лявата ръка са затруднени и едва ли е възможно по-голямо
възстановяване на движенията, тъй като след двете оперативни намеси има
остатъчни увреждания, които не могат да се подобрят, като ограниченията на
движенията са с болки и последваща инвалидизация. Съдът намира, че безспорно в
случая става въпрос за напреднала степен на ограничение на движенията на лявата
лакътна става, което обосновава от 20 до 40% ТНР. С оспореното ЕР на НЕЛК са
определени 20%, каквито проценти определя и вещото лице, но предвид уточнението
на вещото лице в съдебно заседание може да се определят и 30 и 40% при
приложимост на редакцията на НМЕ в сила от 27.07.2018 г. Както се посочи съдът
съобразява и че съгласно действащата понастоящем редакция на Отправни точки за
оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане
в проценти (Приложение № 1 към НМЕ) т.16.2 от Част І, раздел VІІІ за напреднала
степен на ограничени движения и контрактура на лакътната става процентите са:
т.16.2.1. едностранно – 40%; т.16.2.2. двустранно – 50%, т.е. минималният % при
напреднала степен е 40%. Поради което съдът намира за необоснован и неправилен
направеният извод от НЕЛК за определянето именно на 20% ТНР по т.16.2 от Част
І, раздел VІІІ.
Съдът възприема като правилни и
обосновани определените от вещите лица кардиолог и ендокринолог по 30% ТНР на
основание съответно по Част ІV, Раздел І, т.2 и Раздел VІ, т. 3а и по Част ІХ,
раздел І, т. 1.2. от Приложение № 1 към НМЕ. Така определените от вещите лица
проценти напълно съвпадат с приетите с оспореното ЕР на НЕЛК. Изводите на НЕЛК
и на експертите по делото се явяват обосновани и кореспондиращи с нормативната
регламентация.
Както се посочи съдът намира, че
неправилно вещите лица по делото не са съобразили при крайния извод за % ТНР
определените от НЕЛК с оспореното ЕР 20% ТНР на основание Част ІV, раздел Х, т.
1 от Приложение № 1 към НМЕ за ХОББ на лицето с неголяма давност, редки
екзацербации без функционелен дефицит. Обстоятелството, че по отношение на така
определения % ТНР за това увреждане не се оспорва от жалбоподателя и поради
това не е включен в състава на комплексната експертиза специалист пулмолог, не
обосновава извод, че не следва този % ТНР за въпросното увреждане да не се
включва при изчисляване на крайния % ТНР.
В съответствие с Методика за прилагане
на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти,
представляваща Приложение № 2 към НМЕ (в редакция, ДВ, бр. 62 от 27.07.2018 г.)
общата оценка на ТНР в случая следва да се определи в хипотезата на няколко
увреждания. Според посочената Методика, когато са налице няколко увреждания, за
всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената
работоспособност е посочен отделен процент, но не е посочена такава комбинация
от увреждания, общата оценка на трайно намалената работоспособност се определя,
като за основа се взема най-високият процент по съответната отправна точка и
ако той не е 100 %, към него се прибавят от 5 до 20 % от сбора на процентите на
останалите увреждания. Според Методиката прибавеният процент е в зависимост от
общото състояние на освидетелстваното лице, но не може да бъде по-висок от
най-високия процент за останалите увреждания.
Гореизложените съображения на съда по
отношение неправилността и необосноваността на извода на НЕЛК по отношение
определените 20% ТНР по т.16.2 от Част І, раздел VІІІ от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ „Отправни
точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на
увреждане в проценти“ препятства възможността съдът да извърши преценка за
законосъобразността на общата оценка на ТНР на оспорващата. Това е така,
доколкото, ако се приеме, че за уврежданията на лакътната става на лицето
следва на основание т.16.2 от Част І, раздел VІІІ от Приложение № 1 към чл. 63,
ал. 1 от НМЕ да се определят не 20 или 30%, а 40%, то като основа според
Методиката (Приложение № 2 към НМЕ) следва да се вземат именно тези 40%, а не
30-те%, определени във връзка със захарният диабет на лицето.
Дори да се приеме, че правилно като
основа следва да се вземат 30%, определени във връзка със захарния диабет, то сборът
на процентите на останалите увреждания, съдът установява, че е 90% (30% за
сърдечно съдовото заболяване (според НЕЛК и според ВЛ) + 20% за ограниченията в
движението на лакътната става (според НЕЛК) + 20% за ограниченията в движението
на раменната става (според ВЛ) + 20% за белодробното заболяване ХОББ (според
НЕЛК)). Съобразявайки приетото в ЕР на НЕЛК, че следва по т. ІІІ от Методиката
да се прибавят 20% от сбора на процентите на останалите увреждания, съдът при
изчисленията стига до извод, че общата оценка на ТНР на оспорващата е поне 48%
(30%+20% от 90%). Т.е. повече от определените с оспореното ЕР на НЕЛК 46%. Не
следва обаче да не се има предвид заявеното от вещото лице ортопед-травматолог
по отношение увреждането на лявата лакътна, което според експерта може да се
определи и на 30, и на 40% по приложимата редакция на НМЕ, което би обосновало
извод за още по-голям процент на общата оценка на ТНР на оспорващата.
Съдът съобрази, че съгласно чл. 62 от
НМЕ (ДВ, бр. 62 от 27.07.2018 г., в сила от 27.07.2018 г.) видът и степента на
увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз
основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на
увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при
необходимост – въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен
клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. В случая
действително от доказателствата по делото, включително от съдебно-медицинската
експертиза и заявеното от вещите лица в съдебно заседание, се установява, че
степента на ТНР на оспорващата не е определена в съответствие с функционалното
й състояние и в съответствие с чл. 63 от НМЕ.
Следва да се посочи и че поради забавяне
в произнасянето на НЕЛК (не в 3-месечния срок по чл. 47, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, считано от постъпване на медицинските
документи на 15.03.2018 г., т.е. до 15.06.2018 г.), в хода на висящото
административно производство е настъпило изменение на нормативната уредба (ДВ,
бр. 62/27.07.2018 г.), като е отпаднала възможността за събиране от НЕЛК на
допълнителни данни за заболяването и работоспособността, вида и степента на
увреждане на лицата, както и да се иска мнението на специалисти от лечебните
заведения и да се насочват болните за диагностично уточняване в лечебните
заведения (чл. 46 и чл. 47, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ, отм. ДВ, бр. 62 от 27.07.2018
г., в сила от 27.07.2018 г.) Независимо от това, съдът намира, че в случая
доколкото за разлика от НМЕ, в ПЗР на ПУОРОМЕРКМЕ не е налице препращаща към
досегашния ред норма, обстоятелствата, сочени от НЕЛК и от вещите лица по
делото във връзка с необходимостта от допълнително изясняване на състоянието на
оспорващата по отношение сърдечното и ендокринното й заболявания, не
обосновават извод за произнасяне на НЕЛК при неизяснена фактическа обстановка,
а сочат на възможност при следващо освидетелстване оспорващата да се позове и
на тях. Същевременно последното съдът намира, че не се отнася до изводите на
НЕЛК по отношение на ортопедичните заключения, за които са налични данни по
административната преписка и по делото и въз основа на които НЕЛК следва да
положи дължимите усилия и да се произнесе по настоящата медицинска експертиза
по освидетелстване на оспорващата.
Оспореният акт е в несъответствие и с целта на закона,
доколкото при произнасянето си НЕЛК неправилно е приложила материалния закон и
по този начин е парирала постигането на целта освидетелстването на лицата да се
основава на действителното им състояние.
Изложеното обосновава извод за незаконосъобразност на оспореното
ЕР на НЕЛК, с което са определените 46% ТНР, поради което същото следва да се
отмени. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, доколкото естеството на акта не
позволява решаване на въпроса по същество от съда, делото следва да бъде
изпратено като преписка на компетентния орган – НЕЛК за ново произнасяне с нова
експертна оценка на ТНР на жалбоподателя.
При новото произнасяне следва органът да
вземе предвид указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, а
именно: 1. Приложимият ред, съобразно § 13 от ПЗР към Постановление № 152 на
Министерския съвет от 26 юли 2018 г. за изменение и допълнение на Наредбата за
медицинската експертиза (ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 3.08.2018 г.); 2.
Необходимостта от обосноваване на определените % ТНР в съответствие с
релевантните факти, визирани в т.10.1 и т.10.2 от Част І, раздел VІІІ от
Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ „Отправни точки за оценка на трайно
намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане в проценти“ - с
възможността за вдигане на ръката до 120 или до 90 градуса; 3. Необходимостта
от обосноваване на определените % ТНР в съответствие с релевантните факти,
визирани в т.16.2 от Част І, раздел VІІІ от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от
НМЕ „Отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и
степента на увреждане в проценти“ – конкретните ограничения на движението и
контрактурите на лакътната става в напреднала степен.
Предвид изхода на спора и на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК, искането на оспорващия за присъждане на
разноски по делото се явява основателно. Оспорващият не представя списък по чл.
80 от ГПК. Ответникът прави възражение за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение от оспорващия (л. 49 от делото). Съгласно представения договор
за правна защита и съдействие между оспорващия и адв. Н. (л. 7 от делото)
платеното в брой адвокатско възнаграждение е 650 лв. Според разпоредбата на чл.
8, ал. 3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лева.
Предвид посочената разпоредба, фактическата и правна сложност на делото и
конкретния обем на извършената от процесуалния представител дейност като
пълномощник, съдът намира, че следва на оспорващия да му се присъдят 500 лева
за адвокатско възнаграждение.
Общо на оспорващия
следва да се присъдят разноските по делото, за които са налице данни, че реално
са извършени, а именно общо в размер на 1 765 лв., представляващи платена
държавна такса – 10 лв. (л. 25 от делото), платено адвокатско възнаграждение в
брой – 500 лв. (л. 7 от делото) и платеното възнаграждение на вещите лица за извършване
на съдебна експертиза – 1 255 лв. (л. 56, л. 138 и л. 139 от делото).
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Експертно решение № 0822 от заседание
050 от 09.05.2019 г. на Националната експертна лекарска комисия, Специализиран
състав по Психични и вътрешни болести, с което е отменено ЕР № 0652 от
01.03.2018 г. на Втори състав на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „Св. Анна“, гр.
Варна и е определен нов процент на трайна неработоспособност – 46%.
ИЗПРАЩА административна преписка на Национална експертна
лекарска комисия за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите на
настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Националната
експертна лекарска комисия да заплати на Г.Р.Ю. с ЕГН **********,***, сумата в
размер на 1 765 лв. (хиляда седемстотин и шестдесет и пет лева),
представляваща направени по делото разноски по делото за възнаграждение вещи
лица и адвокат, както и за държавна такса.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщението за постановяването му пред Върховния
административен съд на РБ.
СЪДИЯ: