РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. Кюстендил, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
Йоана Н. Такова
при участието на секретаря Елеонора Н. Б.
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20241500600478 по описа за 2024 година
Производството е по реда на част III, глава XХІ НПК- “Въззивно
производство”.
С присъда № 18, постановена на 11.06.2024 г. по НЧХД № 815/2023 г. по
описа на КнРС, Кюстендилския районен съд е признал подс. Р. Г. С. за виновен
в извършване на престъпление по чл.130, ал.2 НК, като на осн. чл.78а от НК
го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно
наказание „глоба“ в размер на 1 500 лева. На осн. чл.45 ЗЗД е уважил
предявения от гражданската ищца С. Т. К. граждански иск за сумата от 1000
лева, претендирани като обезщетение за претърпените от пострадалата
неимуществени вреди в резултат от деянието, ведно със законната лихва,
считано от датата на деянието- 12.07.2023 г. до окончателното й изплащане,
като искът за разликата над 1 000 лева до пълния претендиран размер до 5 000
лева е отхвърлен. На подсъдимия са възложени разноските по делото и е
осъден да заплати следуемата се държавна такса.
Присъдата изцяло се обжалва от служебния защитник на подс.С.-
адв.С.К.. Изтъкнати са доводи за нейната необоснованост и неправилност,
като се твърди, че подс.С. не е извършил престъпното деяние. Иска се отмяна
на присъдата и постановяване на нова, с която подс.С. бъде признат за
невиновен по повдигнатото обвинение, респ. бъде оправдан, както и
отхвърляне на гражданския иск.
Въззиваемата страна С. Т. К. чрез повереника си адв.И.П. оспорва
1
въззивната жалба; изтъква подробни доводи за доказаност на обвинението;
сочи, че КнРС не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, разгледал e всички възражениs и доказателства на страните и е
постановил обоснован съдебен акт. Пледира потвърждаване на присъдата
изцяло, в това число и в гражданската й част.
Пред въззивния съд адв.Св.К. поддържа въззивната си жалба и иска
същата да бъде уважена. Изтъква доводи за превратно тълкуване на
доказателствения материал и за недоказаност на обвинението. Пледира за
отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс. С. бъде оправдан,
както и за отхвърляне на гражданския иск.
Подсъдимият Р. Г. С., редовно призован, не се явва пред окръжния съд и
не взема становище по жалбата на служебния си защитник.
Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на събрания
фактически и доказателствен материал, след неговото обсъждане както
поотделно, така и в съвкупност и като съобрази релевираните в жалбите
оплаквания, доводите и възраженията на страните, счита, че въззивната жалба
е допустима, доколкото е предявена в срок и от страна с интерес от търсената
защита. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните
съображения:
За да постанови атакуваната присъда, с която е признал Р. Г. С. за
виновен в извършване на престъпление по чл.130, ал.2 НК, в мотивите си
КнРС е приел следната фактическа обстановка:
Подс.Р. Г. С. живеел в гр.К. на ул. “**“№* със съпругата си св. С. С.а.
През 2022 г. въззиваемата страна С. К. закупила недвижим имот, находящ се
на същата улица, съседен на имота на подсъдимия, а на следващата година
започнала да ремонтира находящата се в него къща. Недоволен от
продължаващите ремонтни дейности, подс.С. влизал в чести пререкания с нея.
На 12.07.2023 г., около 18 часа тя отишла до имота си, за да се срещне с
работещия там майстор- св. И. П.. Около 19 часа двамата излезли от къщата,
като св. П. излязъл пръв, а тя изостанала след него. Докато била с гръб към
улицата и заключвала вратата, от съседния двор бързо излязъл подс. С.,
стиснал я за врата и в момента, в който тя се обърнала, той я ударил няколко
пъти с юмрук в областта на главата. Докато нанасял ударите, той й отправял
към нея закани и обиди, като: „ курво… ще те пребия….докога ще ме
дразниш...”. Тя паднала на земята, като при падането усетила болка в областта
на рамото и на таза.
Виждайки случващото се, св. П. веднага се затичал към тях, хванал
подс.С. и го издърпал назад, за да го отдалечи от К.. Тя успяла да позвъни на
тел.112. До пристигането на патрулния автомобил на полицията, подс.С.
продължавал да се опитва да достигне до нея и да я удари, както и да отправя
нови обиди и закани. Св. П. го държал и не му позволявал да я нарани
повече.
Очевидец на случилото се била и св. С. Б., чиято къща се намира в един
парцел с къщата на частната тъжителка. Св.Б. по това време била в двора си,
но не посмяла да излезе, защото се страхувала от подсъдимия.
По подадения сигнал на място пристигнал патрул на РУ Кюстендил в
2
състав полицай Д. Д. и полицай В.И.. На място те установили К. и св. П.,
които им съобщили за нападението. Бил извикан и екип на ЦСМП, който я
прегледал; не са установени сериозни травми, но медицинския екип
предложил да я закара в ЦСМП за допълнителен преглед, което било сторено.
На следващия ден тя се снабдила с медицинско свидетелство №68/23 г., в
което били отразени констатирани увреждания.
По делото е назначена СМЕ, изготвена от в.л.д-р В.Н., приета от съда
като обективна, компетентна и неоспорена от страните. От същата се
установява, че К. е претърпяла следните травматични увреждания:
Кръвонасядания и травматичен оток по лицето. Охлузвания по кожата на
лицето и шията вдясно. Кръвонасядане по дясна подбедрица. Лекостепенни
мекотъканни контузии / натъртване на меки тъкани и болка/ в областите на
дясно рамо и седалище в дясно. Те са й причинени от действие на
твърди/тъпоръбести предмети- по механизма на удари и с натиск или върху
такива; отговарят да са получени по съобщения начин: за кръвонасяданията и
отока в областта на лицето- нанесени й удари с ръце; за охлузванията по
дясна буза и шията- одрасквания с нокти при хващане или тангенциален удар
с ръце; за кръвонасядането по дясна подбедрица и контузии в дясно рамо и
седалище- при падането й на земята в хода на инцидента.
По делото е приета и СПЕ, изготвена от в.л.М., от която се установява,
че въззиваемата страна вследствие от претърпения инцидент е претърпяла
реакции- треперене, безсъние, страх, респ. нарушения в емоционално
оценъчните й функции; налице е продължителност на емоционалните й
преживявания; същата е претърпяла остра реакция на стрес с продължило във
времето разстройство на адаптацията.
За да стигне до описаната фактическа обстановка, първостепенният съд
е събрал всички доказателства, необходими за правилно решаване на делото.
Направил е анализ на събрания по делото доказателствен материал, като е
обмислил доказателствата както поотделно, така и в съвкупност. Провел е
пълен и подробен разпит на св. П. и Б., като последната свидетелка е
преразпитана; изискани са скици от Служба по ГКК, които са предявени на
последната свидетелка с оглед уточняване на нейното местоположение и
възможността й да възприеме случаващото; дал е възможност на подс.С. да
даде обяснения, което последния не е сторил с оглед упоритото му нежелание
да се се яви в съдебно заседание; изискал е полицейски преписки във връзка с
подадения сигнал до полицията; назначил е посочените СМЕ и СПЕ.
Показанията на посочените свидетели са обсъдени пълно и всестранно, като
КнРС е изложил подробни мотиви за причините поради които ги кредитира и
приема за дстоверни. Същите е очевидци на конфликта и са възприели от
разстояние нанасянето на удари с юмруци в лицето от страна на подс.С.
спрямо пострадалата, както и последващото й падане на земята.
Същевременно КнРС ги е проверил, като събрал допълнителни писмени
доказателства (скици от кадастъра) относно местоположението на сградите и
на самите свидетели; чрез преразпита на с.Б. е установил местоположението
на участниците в събитието и е направил напълно обоснования извод за
тяхната достоверност и добросъвестност.
Следва да се подчертае, че защитната теза за наличие противоречия в
показанията им е неоснователна. Напротив- те са се намирали на различни
3
места в процесния имот- св.П.- отвън на улицата, а св. Б.- вътре в процесния
имот (доколкото нейната къща се намира в един парцел със сградата,
собственост на пострадалата) и двамата са имали отлична видимост към
случващото се на улицата. Показанията им са напълно идентични и по
отношение времето, мястото и начина на деянието; напълно са
безпротиворечиви са по отношение на механизма на причиненото на
пострадалата увреждане. Разликата в описанието на случващото е резултат от
субективните им възприятия на обективната действителност и личните
способности за възпроизвеждането им, но не и на наличие на необективност,
пристрастност или предубеденост. Показанията им потвърждават и от
медицинското свидетелство, издадено веднага на следващия ден след
инцидента, в което са отразени обективни травматични увреждания, както и от
назначената по делото СМЕ, потвърждаваща давността и механизма на
същите.и достоверността на показанията им. В този аспект опитите на
защитата да компроментира гласните доказателствени средства са
несъстоятелни.
В този аспект КнРС подробно е анализирал доказателствения материал
по делото; посочил е причините, поради които приема показанията на
свидетелите; кои от тях; в коя част и защо; като е мотивирал в коя част ги
отхвърля и е изложил и доводи за това- в тази насока е спазил изискванията на
разп. на чл. 305, ал.3 НПК. Назначената СМЕ е подкрепила изводите на КнРС
относно установените фактически положения- както относно уврежданията
на пострадалата, така и относно приетия механизъм за получаване на
травмите. Наличието на преки доказателства, изразяващи се в пок. на св. П. и
Б., които предават лични, а не опосредени възприятия относно начина на
извършване на деянието, съпоставени със заключението на СМЕ на д-р Н.
относно механизма на травмите на пострадалата, налагат единствения
възможен извод за доказаност на авторството на деянието. В този смисъл
КнРС е направил правилни и обосновани изводи относно авторството на
деянието и механизма на причиняването му, които напълно се споделят от
въззивния съд. Авторството на деянието е установено на база на цитираните
доказателствени източници, поради което изтъкнатите във въззивната жалба
доводи за недоказаност на обвинението са неоснователни и се отхвърлят от
настоящата инстанция.
КнРС е изложил и аргументи относно деянието по чл. 130 НК от
обективна и субективна страна, като съдът дължи корекция на същите в
мотивите си относно правната им квалификация. Несъмнено на датата
12.07.2027 г. подс. С. е причинил телесно увреждане, което с оглед естеството
си следва да се квалифицира като лека телесна повреда с разстройство на
здравето. Претърпените от пострадалата- кръвонасядания по тялото и
крайниците имат характер на лека телесна повреда и са довели до болка и
страдание. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл-
подсъдимият е съзнавал, че нанася увреждания на пострадалата, в това число
и от характера на получените, но независимо от това са сторили всичко
възможно за постигане на крайния резултат. Изтъкнатите в тази насока доводи
на КнРС са правилни.
За прецизност обаче, във връзка с вида на телесното увреждане, е
небходимо настоящият състав да отбележи следното: При насрочването на
4
делото съдията- докладчик съгласно чл.252, ал.4 НПК (Изм.ДВ, бр.48/23 г.) е
дължен да определи правната квалифидакация по фактите, изложени в
тъжбата. Описаните в нея факти във връзка с вида на увреждането-
„кръвонасядания по тялото и крайниците- лека телесна повреда с причиняване
на болка или страдания“, несъмнено сочат на телесно увреждане извън
случаите по чл.128 и чл.129 НК, т.е. телесна повреда с разстройство на
здравето, което е следвало да се квалифицира по чл.130, ал.1 НК. КнРС обаче
извършил квалификация съгласно предложената в тъжбата- по ал.2. Въпросът
дали увреждането е по първата алинея на чл.130 или по втората, е правен
въпрос, като преценката се обосновава с фактическото увреждане. Леката
телесна повреда с разстройство на здравето по ал.1 е налице при леко
увреждане на анатомическата цялост на организма или тъканите, както и леки
изменения вв физиолотичните функции извън болката и страданието.
Телесната повреда без разстройство на здравето по ал.2 има, когато увредения
претърпява или болки, или само страдания, изразяващи се в кратковремемни
телесни болки, предизвикани от посегателствата върху различни части на
тялото. /ТР № 51/ 16.09.1989г- ОСНК/. Изхождайки от вида на уврежданията
за въззивния съд е несъмнено, че нараняванията на пострадалата са й
причинили разстройство на здравето без опасност за живота. В същия смисъл
е ППВС №3/ 27.09.1979г, т.15., приемащо, че всички случаи на насинявания
/кръвонасядания/ следва да се квалифицират по ал.1 на чл.130 НК.
Неправилната квалификация на вида на увреждането обаче не е основание за
отмяна на присъдата, нито за преквалификация на деянието с оглед забраната
за влошаване на положение на подсъдимия, респ. липса на жалба в тази
насока от страна на частната тъжителка, но не може да не бъде коментирана с
оглед правна прецизност.
Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд относно
приложението на чл. 78А от НК при определяне на наказанието по отношение
на подсъдимия. КнРС правилно е посочил предпоставките, визирани в този
текст и е преценил, че основанията в него са налице, респ. че същият следва
да бъде приложен. В този аспект подс. С. с оглед чистото си съдебно минало
законосъобразно е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание „глоба” в полза на държавата. КнРС ги е
определил малко над минималния размер -1 500 лева. Този размер е
справедлив, като определянето на глобата над минималния размер е в
контекста на спецификата на деянието, свързано с условията на обтегнати
отношения на частната тъжителка с подсъдимия и липсата на провокация от
нейна страна. Така определения размер на наказанието ще мотивира
подсъдимия да изгради устойчив волеви самоконтрол и да уважава телесната
неприкосновеност на личността.
Вследствие причиненото от деянието на подс. С. увреждане,
тъжителката е понесла неимуществени вреди, за репарирането на които е
предявила граждански иск в размер на 5 000 лева. Безспорно в случая са
налице елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, като К. като
пострадала несъмнено е от кръга на лицата, имащи въможност да търсят
обезщетение за неимуществените вреди, причинени от престъплението, респ.
подсъдимият е длъжен да репарира виновно причинените й вреди.
Пострадалата е претърпяла леко телесно увреждане с разстройство на
5
здравето, което е нарушило нейния телесен интегритет и неприкосновеност;
причинени са й вреди от неимуществен харакер, които се изразяват в
понесените болки и страдания за един период в рамките на около 2- 3
седмици; отделно от това видно от СПЕ е, че е налице продължителност на
негативните й преживявания следствие от инцидента, емоционална
тревожтост, безнадеждност във връзка с поддръжката на имота й, обида и гняв
от непредизвикана агресия. В този аспект предявеният гражданския иск е
основателен и доказан. Присъденото обезщетение на пострадалата - в размер
на 1 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането,
според настоящия съдебен състав е несправедливо, но поради липса на жалба
същото не може да бъде коригирано, поради което присъдата следва да се
потвърди и в гражданската й част.
Пред настоящата инстанция разноски не са претендирани и не следва да
се присъждат.
По тези съображения присъдата на Кюстендилския районен съд следва
да се потвърди.
Водим от гореизложеното и на осн. чл. 314 НПК, вр. 334, т. 6 НПК вр.
чл.338 НПК, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 18/11.06.2024 г., постановена от
Кюстендилския районен съд по НЧХД № 815/2023 г. по описа на КнРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6