Мотиви към
присъда по НОХД № 348 по описа за 2020г. на ШОС
На 22.10.2020г. е внесен в ОС -
гр.Шумен обвинителен акт от Шуменска окръжна прокуратура по ПД № 22/2020г.,
ведно с материалите по Досъдебно производство №1555/2018г. по описа на РУ -
Шумен, по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция
срещу М.П.М. с ЕГН **********,***, за извършено от него престъпление от общ
характер наказуемо по чл.343, ал.1, б.“в“, във връзка с чл.342, ал.1 от НК и
срещу Д.Я.Я. с ЕГН **********,***, за извършено от него престъпление от общ
характер наказуемо по чл.343, ал.1, б.“в“, във връзка с чл.342, ал.1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния
акт по отношение на М.П.М. е посочено, че: на 23.12.2018г. на главен път І-7,
км.125+411, в землището на гр.Шумен, на кръстовище с път SHU 70031, при
управление на лек автомобил ******“ с ДК№*****, движейки се в посока от
кв.Дивдядово на гр.Шумен към с.Мараш, нарушил правилата за движение – чл.6,
т.1, пр.3 от ЗДвП (чл.6: Участниците в движението: т.1 съобразяват своето
поведение с …..пътните знаци…), вр. с чл.45, ал.ІІ, б.“Б2“ от ППЗДвП – не
спазил знак Б2 от ППЗДвП (Спри! Пропусни движещите се по път с предимство),
като не пропуснал движещият се по пътя с предимство лек автомобил „****“ с ДК№*****
и по непредпазливост причинил смъртта на М.К.П.(починала на 02.01.2019г.), като
деянието е извършено в условията на независимо съпричиняване с Д.Я. ***, който
по същото време и място, при управление на лекия автомобил „****“ с ДК№*****,
нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.ІІ, изр.2, хип.2 (чл.20:
Водачите са длъжни …да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
ако възникне опасност за движението) - престъпление по чл. 343 ал.І, б.”В”, пр.1-во във вр. с
чл.342 ал.1 от НК; а по отношение на Д.Я.Я. е посочено, че: на 23.12.2018г. на
главен път І-7, км.125+411, в землището на гр.Шумен, на кръстовище с път SHU
70031, при управление на лек автомобил „****“ с ДК№*****, движейки се в посока
от гр.Велики Преслав към гр.Шумен, нарушил правилата за движение – чл.20,
ал.ІІ, изр.2, хип.2 (чл.20: Водачите са длъжни …да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, ако възникне опасност за движението), като не спрял
при възникнала опасност и по непредпазливост причинил смъртта на М.К.П.(починала
на 02.01.2019г.), като деянието е извършено в условията на независимо
съпричиняване с М.П.М. ***, който по същото време и място, при управление на
лек автомобил ******“ с ДК№*****, движейки се в посока от кв.Дивдядово на
гр.Шумен към с.Мараш, нарушил правилата за движение – чл.6, т.1, пр.3 от ЗДвП
(чл.6: Участниците в движението: т.1 съобразяват своето поведение с …..пътните
знаци…), вр. с чл.45, ал.ІІ, б.“Б2“ от ППЗДвП – не спазил знак Б2 от ППЗДвП
(Спри! Пропусни движещите се по път с предимство), като не пропуснал движещият
се по пътя с предимство автомобил - престъпление по чл. 343 ал.І, б.”В”, пр.1-во във вр. с
чл.342 ал.1 от НК.
По искане направено в писмен вид по
делото от страна на процесуален представител, преди началото на разпоредителното
заседание, Т.М.М. и К.Й.С. - дъщери на пострадалата М.П.са конституирани като
частни обвинители по делото.
В хода на
разпоредителното заседание на 21.12.2020г. всички участници в него – подсъдимите,
защитниците, двете дъщери на пострадалата конституирани като частни обвинители
и техният повереник и прокурорът считат, че не са налице основания по чл.248
ал.1 т.2 и 3 от НПК, а подсъдимите и техните защитници изразиха намерение за
признаване на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на
чл.371 т.2 от НПК. Поради това след разпоредителното заседание е проведено предварително
изслушване по реда на глава ХХVІІ от НПК за решаване въпросите по чл.371 от НПК. Подсъдимият М.М. се
възползва от тази диференцирана процедура по НПК и на основание чл.371 т.2 от НПК призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти. Подсъдимият
Д.Я. също се възползва от тази диференцирана процедура по НПК и на основание
чл.371 т.2 от НПК също призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират повече доказателства за
тези факти. Съдът като съобрази, че самопризнанието на двамата подсъдими по
чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства с определение от 21.12.2020г. обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това
в хода на съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не са изслушвани
обяснения на подсъдимия М. и подсъдимия Я. за деянието описано в обвинителния
акт и не е извършван разпит на свидетелите и вещите лица.
В съдебно заседание
представителят на ШОП поддържа така възведеното с обвинителния акт обвинение.
Смята фактическата обстановка за безспорно установена от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, които подсъдимите са приели, като са
признали фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Обсъжда
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Предлага на съда да
наложи на двамата подсъдими наказание към минимума съобразено с приноса на
всеки от подсъдимите, като смята, че за подсъдимия М. той е по-голям. Поради
това предлага да им бъде наложено наказание
в размер към минимума – около 4 години и половина за всеки, което след
редукцията с една трета да бъде определено на 3 или по-малко години лишаване от
свобода при условията на чл.66 от НК, като бъдат лишени и от право да
управляват МПС за срок равен на определеното им наказание по реда на чл.343г от НК, а разноските по делото да им бъдат възложени солидарно.
Повереникът на частните
обвинители адв.В.У. заявява, че подкрепя принципно обвинението, но имал и
принципни различия с прокуратурата относно оценката на извършеното от двамата
водачи. Смята, че деянието не е извършено при условията на престъпна
самонадеяност, тъй като няма събрани доказателства, че подсъдимият М. е
допускал настъпване на обществено-опасна последица. Смята, че на кръстовището
подсъдимият М. се е убедил, че и в двете посоки няма движещи се автомобили и
тогава е предприел пресичане на кръстовището и не е предвиждал настъпването на
ПТП. Според него това, че М. не е видял другия автомобил, не било в резултат на
самонадеяно поведение. Смята, че колкото по-голяма е била скоростта на лекия
автомобил „***“, толкова по-трудно било предвиждането на неговото внезапно
появяване на кръстовището. По отношение на подс.Я. акцентира на движението с
превишена скорост за пътния участък, в който е станало пътнотранспортното
произшествие. Смята, че при подсъдимия Я. има по-голяма доза подценяване на
пътната обстановка и незачитане на правилата за движение и че подс.Я. не е
задействал своевременно спирачната уредба на автомобила, а много по-късно
когато се е намирал на малко разстояние от подсъдимия М., както и че не е следил
достатъчно добре поведението на останалите участници в движението, защото
според експертизите, ако е задействал в по-ранен момент спирачната уредба
ударът е щял да бъде предотвратим. При определяне на наказанието моли съда да
има предвид разликата в отношението към извършеното от двамата. Акцентира, че
подс. Я. все още смятал, че не е карал с превишена скорост, което показвало
оценката му за извършеното към този момент. За подс. М. сочи, че е загубил
съпругата си и че ще живее с мисълта, че я е загубил и че е виновен за нейната
смърт. Смята, че наказанието, което съдът ще му определи, не би било сравнимо с
мъката, която го е обзела. Моли за справедливост.
Частната обвинителка Т.М.
изразява съгласие с адвоката си. Излага, че родителите й са я учили на
най-важните ценности, да уважава и цени всеки човек и да спазва всички правила
и закони в държавата. Смята, че правилата трябва да се спазват, но когато някой
ги нарушава, може да има последствия, дори трагедии. Моли съда за справедлива
присъда.
Частният обвинител К.С.
изразява съгласие с адвоката си. Иска справедлива присъда, защото баща й е
спрял, осигурил е предимство на три автомобила и просто не е видял този
автомобил. Посочва, че знае как баща й шофира и е сигурна, че той е направил
всичко по закона. Моли за справедлива присъда.
Защитникът на подсъдимия М.М. –
адв. П. в защитната си реч акцентира на няколко момента от фактическата
обстановка: Не е съгласен със заключенията на назначената тройна авто-техническа
експертиза в досъдебното производство, които са включени в обвинението, като
моли макар да не са посочени от прокурора заключенията от единичната авто-техническа
експертиза и допълнението към нея, съдът да съобрази именно тях при вземане на
решението си. Освен това в тройната експертиза имало редица неясноти и
неточности. Счита, че основната вина не е на подзащитният му М.. Изразява
становище, че подзащитният му не е действал под форма на вината самонадеяност,
а по-скоро небрежност. Моли да бъде определено наказание на подзащитния му М. в
минимума от 2 години, който да се намали с 1/3 и съответно да бъде приложена
разпоредбата на чл. 66 от НК. По отношение на разноските предлага направените
за тройната експертиза да бъдат изключени.
Разпитан в хода на досъдебното
производство, подсъдимият М. e съдействал за разкриване на обективната истина,
като е дал подробни обяснения и пред съда признава изцяло изложеното в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изказва искрени съжаления. В хода
на съдебното следствие заявява, че за него и двамата са виновни за катастрофата
и съжалява много за станалото, че е шофьор от 60 години и няма нарушения. В
защитната си реч подсъдимият М.М. изразява съгласие с адвоката си и съжалява
много за случилото се, защото е платил скъпо, за това което се е случило. Иска
ако съдът отсъди, че е виновен, да го накаже най-жестоко. В последната си дума
подсъдимият М.М. иска условно наказание и съжалява за извършеното.
Защитникът на подсъдимия Д.Я. –
адв.Ж. в защитната си реч, заявява, че няма да се спира на фактическата
обстановка, тъй като са се съгласили с фактите и обстоятелствата, които са
изложени в обвинителния акт, но не е съгласен с изводите, които се правят в
него при обсъждането на тези факти и обстоятелства. Според него при наближаване
на кръстовището, подсъдимият М. е потеглил плавно напред, и е предприел
пресичане на пътното платно, а в същия момент подсъдимият Я. е намалил
скоростта си и след като видял, че подсъдимият М. не спира, е задействал
спирачната система, с което се е опитал се да избегне удара, но не е успял. Тъй
като според тройната експертиза опасната зона била изчислена на 71,72 метра,
а отстоянието на автомобила от мястото на
удара било на 72 метра, като автомобилът на подсъдимия М. е станал опасност на
пътното платно в момента когато е пресякъл лявата част на лентата на движение
на автомобила на подсъдимия Я., то той отново попада в опасната зона за спиране
и подсъдимият Я. не е бил в състояние да предотврати този удар. По отношение на
неточностите в тройната експертиза – смята, че макар и налични, те не са във
вреда на подсъдимите. Счита, че от събраните доказателства не може да бъде
правен извода, че от страна на подсъдимия Я. е допуснато нарушение, което е в
причинна връзка с настъпилото ПТП и вина
за него има единствено подсъдимия М.. Подсъдимият Я. според него не е
допринесъл с нищо за независимото съпричиняване, а е направил всичко възможно,
за да избегне въпросния удар. Относно разноските се присъединява към искането
на колегата си за намаляване.
Разпитан в хода на
досъдебното производство, подсъдимият Д.Я. e съдействал за разкриване на
обективната истина, като е дал подробни обяснения и впоследствие пред съда
признава изцяло изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт. В хода
на съдебното следствие заявява, че искрено съжалява за това, което се е
случило, но че не е карал бързо и не смята, че вината му е толкова голяма
колкото на другия водач. В защитната си реч, подсъдимият Д.Я. изразява съгласие
с изложеното от неговия адвокат и моли да бъде оправдан. В последната си дума
подсъдимият Д.Я. моли да бъде оправдан.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната
им годност, съдът приема за установени от фактическа
страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти -
признати от двамата подсъдими по реда на чл.371 т.2 от НПК, а именно:
Подсъдимият М.П.М. е български гражданин, с основно образование, живущ ***.
Той е правоспособен водач е на моторни превозни средства кат В от 1960г.. До
момента не е наказван за административни нарушения на ЗДвП.
Подсъдимият Д.Я.Я. е български гражданин, със средно образование, живущ ***.
Той е правоспособен водач на моторни превозни средства категория В от 2013г.
Санкциониран е три пъти за административни нарушения по ЗДвП, от които веднъж –
за превишаване на скоростта.
На 23.12.2018г., около 15.30 часа, подс. М.М. управлявал владения от него лек автомобил „***“
с ДК№ ***, по пътя от квартал Дивдядово на гр.Шумен, към село Мараш, Шуменска
област. На предна дясна седалка до него се возила съпругата му М.К.П.с ЕГН **********.
По същото време по главен път І-7, в посока от гр.Преслав към гр.Русе,
подс. Д.Я. управлявал собствения си лек автомобил „****“ с ДК№ В-4087-СА.
Подсъдимият се е движил по път с предимство, но приближавайки кръстовището с
пътя от квартал Дивдядово на гр.Шумен за село Мараш, намиращо се на километър
125+400м. от път І-7, въпреки наличието на знак за ограничаване на скоростта до
60км/ч. управлявал автомобила със скорост от 83 км/ч.
Навлизайки в гореописаното кръстовище, подс.М. спрял на знак „Стоп“, след
което е потеглил в посока с.Мараш, ускорявайки равномерно автомобила до скорост
от 21км/ч. В момента на навлизане на автомобила, управляван от подс.М. на
платното за движение на пътя с предимство, управлявания от подс.Я. автомобил се
намирал на 72м. от мястото на удара, а автомобила на подс.М. - на 12,3м.
В пресечната област на лентите за движение на двата автомобила настъпил
сблъсък между тях. Към момента на удара, скоростта на управлявания от подс.Я.
автомобил, в следствие от задействане на спирачната система спаднала до 72км/ч.
След удара, управлявания от подс.Я. лек автомобил „****“ е продължил
движението си напред и вдясно, „избутвайки“ пред себе си, вдясно от пътя, лекия
автомобил „***“ до положението в което са намерени и фиксирани при извършения
същата вечер оглед на местопроизшествие.
Бил подаден сигнал на тел.112 от непосредствения очевидец на станалото –
свидетеля А. Г. А., както и почти едновременно с него – и от подс.Я., като
дежурния в ОД на МВР – Шумен изпратил на място свид. E.Б.и свид. П.П., които
посредством техническо средство установили, че и двамата водачи не управляват
автомобилите след употреба на алкохол.
От удара между двата леки автомобила, пътуващите в л.а. „****“ подс.М. и
пострадалата П. получили наранявания. Возещата се на предната дясна седалка в
лек автомобил „***“ М.П.получила множество наранявания – травмена болест,
включващи фрактури на 5 ребра, на двете пубисни кости, на напречните израстъци
на 3 прешлена и гръбначния стълб, счупване на десния глезен и множество
охлузвания и кръвонасядания.
На получилите наранявания била оказана медицинска помощ, като подс.М.М. и
пострадалата М.П.били настанени за лечение в МБАЛ - Шумен, но въпреки оказаната
навременна медицинска помощ на 02.01.2019г. П. починала.
Според заключението на съдебномедицинската експертиза за оглед и аутопсия
на труп, непосредствената причина за смъртта на М.К.П.е развита като усложнение
на травмена болест, масивна белодробна тромбоемболия, причинила бързо
прогресираща, остра дясностранна сърдечна недостатъчност.
Според заключението на тройната автотехническа
експертиза, опасната зона за спиране на управлявания от подс.Я. автомобил, при
движение със скорост от 83км/ч е 71м., като в момента на навлизане на другия
автомобил на платното за движение по пътя с предимство, той е отстоял на 72м.
от мястото на удара, като подс.Я. е възприел опасността, когато автомобилът му
се е намирал на 38м. от мястото на удара – със закъснение от 1.5 секунди, като
е имал геометрична видимост (не е имало препятствия, затрудняващи
възприемането) към другия автомобил. Подс.Я. е бил длъжен и е имал възможност
да възприеме възникналата опасност за движението в по-ранен момент.
Същевременно, опасната зона за спиране на л.а.“****“ при движение със скорост
от 60км/ч е 42м. Горното налага извода, че дори движейки се със забранена от
пътните правила скорост от 83км/ч., при изпълнение на вменените му задължения
от чл.20, ал.2, изр.2, хип.2 от ЗДвП чл.20:
Водачите са длъжни….да намалят скоростта и в случай на необходимост, да спрат
когато възникне опасност за движението., при своевременна реакция от страна
на подс.Я., управлявания от него автомобил би спрял на 1м. преди мястото на
удара. Същевременно, в момента когато той е забелязал опасността, автомобилът
му се е намирал на такова разстояние (38м) от мястото на удара, че дори
движейки се с пределната, допустима в този пътен участък скорост от 60км/ч,
подс.Я. не би могъл да избегне удара.
Изложената
фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимия М.М.
в хода на предварителното изслушване на основание чл.371 т.2 от НПК, който
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти чрез
неговия разпит, на свидетелите и вещите лица по изготвените в ДП експертизи;
самопризнанието на подсъдимия Д.Я. в хода на предварителното изслушване на
основание чл.371 т.2 от НПК, който признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират
повече доказателства за тези факти чрез неговия разпит, на свидетелите и вещите
лица по изготвените в ДП експертизи. Освен това съдът намира, че
самопризнанието на двамата подсъдими по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя като цяло
от събраните в хода на досъдебното и съдебното производство доказателства по
надлежния процесуален ред, които са приети по реда на чл.283 от НПК.
Самопризнанието на подсъдимите се подкрепя от всички събрани в хода на
досъдебното производство гласни доказателства – показанията на разпитаните в
хода на досъдебното производство свидетели – на свид. Е.С.Б.–
полицейски служител, който е бил изпратен от дежурния в ОДМВР – Шумен на
местопроизшествието, на свид.П.С.П. полицейски служител, който е бил изпратен
от дежурния в ОДМВР – Шумен на местопроизшествието, на свид. А. Г. А. –
очевидец на ПТП, който е чакал заедно с подс.М. на кръстовището и е възприел и
потеглянето на подсъдимия М., на свид. Т.М.М. – дъщеря на пострадалата М.П.и
подс.М.М. и на свид. К.Й.С. – дъщеря на пострадалата М.П.и доведена дъщеря на
подс.М.. Тези гласни доказателства се подкрепят и от заключенията на
назначените и изготвени по ДП заключения на съдебно-медицинската експертиза за
оглед и аутопсия на труп №2/2019г., от заключението на авто- техническата
експертиза, от заключението на допълнителната автотехническа експертиза и от заключението
на повторната тройна автотехническа експертиза. Всички те от своя страна са в
синхрон и с приобщените писмени доказателства, събрани в хода на ДП – от
приложените по делото като писмени доказателства към досъдебното производство
протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум , справки за нарушител/водач,
схема на кръстовище, справки за съдимост, удостоверение за наследници,
медицинска документация и служебна кореспонденция и всички останали съдържащи
се в Досъдебното производство, а така също и със събраните в хода на съдебното
следствие писмени доказателства – удостоверения от Национална база „Данни“,
Справки за съдимост и др.
Във връзка с довода на защитата да не се цени тройната автотехническа
експертиза, която детайлно е посочена в обстоятелствената част на обвинителния
акт, а единичната автотехническа експертиза и допълнителната към нея, на които
прокурорът не е позовал в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и
във връзка с становището на адв.П., че неговият подзащитен подс.М. има по-малка
вина за настъпване на ПТП и във връзка с твърдението на адв.Ж., че независимо,
че признават фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт, то неговият
подзащитен подс.Я. е попадал в опасната зона и не е виновен въобще за
настъпване на ПТП, съдът следва да обсъди направеното от двамата подсъдими
самопризнание на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт:
ШОС следва да посочи, че присъдата не почива единствено на самопризнанието на двамата
подсъдими по чл.371 т.2 от НПК. Съдът още при приемането на самопризнанието на
подсъдимите е направил положителна констатация, че то е подкрепено от събраните
по делото доказателства. „Необходимостта от наличието на надлежно събрани на
досъдебното производство доказателства в подкрепа на самопризнанието се
обуславя от установеното в чл.31 ал.2 от КРБ основно гражданско право,
възпроизведено изрично и в чл.116 ал.1 от НПК. В никакъв случай обаче
законодателят не изисква тези доказателствени материали да са непротиворечиви.
Напълно достатъчно е само някои от тях да са в синхрон с тезата на обвинението.
Това заключение следва от граматическото и логическо тълкуване на разпоредбата
на чл.373 ал.3 от НПК, която очевидно не изключва валидното провеждане на
процедурата по чл.372 ал.4 от НПК и тогава, когато част от досъдебните доказателства
са в разрез с направеното самопризнание.“ В този смисъл Решение по н.д.
№688/2007г. на I н.о. на ВКС. При избраният от двамата подсъдими ред за
разглеждане на делото, М. и Я. получават по-благоприятно наказателно-правно
третиране във връзка с наказанието, което следва да понесат и същевременно се
съгласяват с известни ограничения – да спорят по поддържаните от прокурора
факти и в тази връзка да участват лично и непосредствено в събирането и
проверката на доказателствата и доказателствените средства. Особените правила
по глава 27 от НПК са израз на засиленото състезателно начало в съдебната фаза
на наказателния процес. Те отразяват идеята за отделяне на спорното от
безспорното между страните по обвинението и страните по защитата. Насочени са
към постигане на баланс между защитавания от прокурора публичен интерес за
по-бързо и по-икономично санкциониране на лицата, извършили престъпление и
индивидуалния интерес на същите да получат по-леко наказание при условията на
чл.58а от НК. И подсъдимият М., и подсъдимият Я. доброволно, в присъствието на
лично упълномощени от всеки от тях защитници и след разясняване от страна на
съда на правата им в хода на предварителното изслушване и последиците от
евентуално направено самопризнание по чл.371 т.2 от НПК, са депозирали
самопризнанието си в съдебно заседание. Затова доводите на подсъдимите и
защитата в пледоариите им могат да се разглеждат като оттегляне на
самопризнанието по чл.371 т.2 от НПК, което оттегляне е процесуално недопустимо
на такъв етап. „Съгласно т.8.3 от ТР №1/2009г. на ОСНК на ВКС, крайният момент
до който могат да бъдат оттеглени изявленията на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК е постановяването на определението на първостепенния съд по чл. 372 ал.4 от НПК. След като делото е решено при условията на диференцираната процедура по
чл.371 т.2 от НПК и при нейното провеждане не са допуснати съществени
процесуални нарушения, защитата на подсъдимия остава ограничена в рамките на
признатите фактически положения по обвинителния акт. Ако подсъдимият не е бил
съгласен с изложената фактология в обвинителния процесуален документ, същият не
е следвало да инициира провеждането на диференцираната процедура, а е следвало
своевременно да изложи съображенията си, за да може производството да се
проведе по общия ред.“ В този смисъл Решение №282/2015г. по н.д.№885/2015г. на
III н.о. „Тогава когато самопризнанието е обосновало приложението на
диференцираната процедура, процесуалният закон не предвижда оттеглянето му в
хода на наказателния процес. Противното би довело до невъзможност да бъдат
постигнати целите на особеното производство и създава условия за процесуална
злоупотреба и правна несигурност.“ Именно затова на основание чл.8.3 от ТР
1/2009г. на ОСНК, ШОС прие, че изявленията на защитниците на двамата подсъдими
и на самите подсъдими в хода на съдебните прения, при които се оспорват вече
признати факти от обстоятелствената част на обвинителния акт, са процесуално
недопустими. Нещо повече предвид изявленията им в защитните им речи съдът е дал
възможност на защитниците на подсъдимите да заявят дали правят искане за
възобновяване на съдебното следствие. Адв. П. като защитник на подс.М.
категорично е заявил, че не желае възобновяване на съдебното следствие, тъй
като според него доказателствата, доказателствените средства, включително и
единичната и допълнителната експертиза следва да подпомогнат съда да вземе ясно
решение, а само желаят да не се ценят заключенията или част от заключенията на
тройната автотехническа експертиза, както и че не оттеглят самопризнанието и че
приемат вината. Адв. Ж. като защитник на подс. Я. също изрично е заявил, че не
желаят възобновяване на съдебното следствие, че са приели заключенията на
техническата експертиза и според него те отговарят на исканията, които е направил,
както и че самопризнанието на фактите и обстоятелствата не се оттегля.
Съдът кредитира заключението на тройната съдебно-автотехническа експертиза,
защото от една страна текстово то е включено в обстоятелствената част на
обвинителния акт и е признато като факт от подсъдимите по реда на чл.371 от НПК, а от друга то кореспондира на гласните и писмените доказателства по
делото.
Възражението на адв.П. за неточности и неясноти в нея се приема за
неоснователно. Според него след като на страница 13 от тройната експертиза било
прието, че М. е трябвало да изчака преминаването на лек автомобил „***“ и след
това да предприеме маневрата завиване наляво, което не отговаря на фактите и на
страница 14, 5-ти абзац е прието, че произшествието е станало в тъмната част на
денонощието и при леко влажна пътна настилка, което също е погрешно - освен, че
тези констатации противоречат на събраните доказателства, то приетите
коефициенти за решаването на опасните зони, отстоянията и скоростта били
погрешни. Според съда действително изчисленията базирани на шофиране нощно
време във влажен участък не съответстват на настоящата фактическа обстановка,
но тези изчисления не са във вреда на подсъдимите. При влажно време съответните
коефициенти на сцепление са по-малки – т.е. дори и да е изчислено по този начин
и ако има някакво отклонение в коефициентите, които се вземат – при
преизчисляване за сухо време логично изчисленията биха били във вреда на
подсъдимите, а не в тяхна полза. В този смисъл доводите на адв.Ж., че не вижда
защо трябва да се посочва обстоятелство, което да увеличи вината на който и да
е от двамата подсъдими, както и и на прокурора, че коефициентите са съобразно
реалното време и ако се променят коефициентите, трябва да се променят във вреда
на подсъдимите, следва да бъдат приети от съда за логични и основателни.
Очевидно са налице технически грешки в тройната експертиза както по отношение
на левия завой, така и по отношение на нощното време – резултат вероятно от
ползване на способ копи-пейст от стар файл, но по своя характер те не променят
крайния извод на експертизата и не може при отстраняването им да се стигне до
по-благоприятен резултат за подсъдимите. Тези технически грешки не водят до
цялостна необоснованост на експертизата и са обусловени от обема на
експертизата, която е сложна и детайлна. Тези конкретни грешки не са намерили
място в признатите факти от обстоятелствената част на обвинителния акт. Без
значение как е наименувана тази експертиза – дали повторна или допълнителна - в
обвинителния акт се вземат данните в заключенията от тройната авто-техническа
експертиза. Именно заради тези възражения съдът даде възможност на защитниците
да заявят дали правят искане за възобновяване на съдебното следствие, при което
всъщност биха могли да се изслушат вещите лица след съответните отмени на
определения за приемане на самопризнанията на подсъдимите и даване ход на
делото по общия ред, но защитниците категорично заявиха, че не желаят
възобновяване на съдебното следствие, не оттеглят самопризнанията и желаят да
се възползват именно от проведената процедура.
Независимо от констатираната недопустимост на тази част от възраженията на
защитата и подсъдимите в пледоариите, за прецизност следва да се отбележи, че
самопризнанието на подсъдимите депозирано по реда на чл.371 т.2 от НПК
кореспондира на следните доказателства: От обясненията на подсъдимия М. и подс.Я.
се установяват обстоятелствата непосредствено преди ПТП – че всеки от тях се е
движил в спокойна обстановка в светлата част на денонощието по съответните пътища.
Съдът не кредитира обясненията на М. в частта, че се е огледал и не е имало
повече коли, които да пропусне, когато е бил тръгнал, защото противоречат на показанията
на свид. А. Г. А. – очевидец на ПТП, който е чакал в крайна дясна лента, заедно
с подс.М. вляво от него на кръстовището; А. е възприел, че подс.М. постоял
малко около минута и плавно потеглил в посока Мараш, като почти когато влязъл в
платното за Мараш, бил ударен от варненския лек автомобил според него с около
70-80км/ч. Свид.А. няма родство с никой от свидетелите и подсъдимите и е
незаинтересован от изхода на делото и неговите показания са безпристрастни,
последователни и кореспондират с протокола за оглед на местопроизшествие и
заключението на тройната авто-техническа експертиза, включено в
обстоятелствената част на обвинителния акт и признато като факти. От
показанията на свид. Е.С.Б.– полицейски служител, който е бил изпратен от
дежурния в ОДМВР – Шумен на местопроизшествието и на свид.П.С.П. полицейски
служител, който е бил изпратен от дежурния в ОДМВР – Шумен на
местопроизшествието, се установяват безспорно положението на МПС след ПТП и
състоянието на пострадалата П. и подс.М. и
тези показания са в синхрон и показанията на свид.А., с протокола за
оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него, с писмените доказателства по
делото и заключенията на тройната автотехническа експертиза и
съдебно-медицинската експертиза. От показанията на свид. Т.М.М. – дъщеря на
пострадалата М.П.и подс.М.М. и на свид. К.Й.С. – дъщеря на пострадалата М.П.и
доведена дъщеря на подс.М. се установяват безспорно травматичните увреждания и
на подс.М. и на пострадалата П. и те са в синхрон с медицинската документация
приложена по делото, удостоверението за наследници и заключението на
съдебно-медицинската експертиза. Съдът не кредитира показанията на тези свидетелки
единствено по отношение на обстоятелството, че техният баща е твърдял, че е спрял
на стопа и не е имало коли по главния
път, когато е потеглил – в тази част те противоречат на обсъдените показания на
свид.А., които съдът кредитира като безпристрастни и незаинтересовани. Именно
по този начин кредитирани показанията на свидетелите и обясненията на
подсъдимите кореспондират както на направеното от тях самопризнание по реда на
чл.371 т.2 от НПК, така и на заключението на тройната автотехническа
експертиза.
Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в хода на
събирането на доказателствата по ДП. При постановяването на присъдата съдът се
позовава само на годни доказателства събрани по надлежния процесуален ред.
Според ШОС в настоящия случай, са събрани достатъчно - и преки и косвени
доказателства, които разкриват фактическата обстановка по делото, установена
по-горе. Също така настоящият състав се съобрази и с Решение №359/14.01.2016г.
по н.д. №1214/2015г. на III н.о. на ВКС,
според което решаващите съдилища не дължат анализ на доказателствената
съвкупност, който е изискуем при мотивиране на съдебен акт при разглеждане на
делото по общите правила, а само положителна констатация, за подкрепеност на
самопризнанието от събраните на досъдебното производство доказателства. Съдът
намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и
водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно
убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:
Съдът като прецени всички
доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната
съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият М.М. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер,
наказуемо по чл.343 ал.1 б.”в” от НК вр. чл.342 ал.1 от НК, а подсъдимият Д.Я.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ
характер наказуемо по чл.343 ал.1 б.”в” от НК вр. чл.342 ал.1 от НК, защото:
* обект на престъплението са обществените отношения свързани с
безопасността на движението по пътищата и обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на личността и гарантиращи правото на живот;
* от обективна страна и двамата подсъдими са извършили фактически
действия по "управление на автомобила", което съгласно константната
практика на Върховния съд е "всяка една манипулация и боравене с уредите,
приборите и механизмите му";
- безспорно се установи, че при
управлението на лекия автомобил подс.М. е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно: на чл.6, т.1, пр.3 от ЗДвП задължаващ участниците в
движението да съобразяват своето поведение с пътните знаци във връзка с чл.45,
ал.2, б.“Б2“ от ППЗДвП, тъй като М. не спазил именно знака посочен в този
законов текст - знак В-2 от ППЗДвП - Спри!
Пропусни движещите се по път с предимство. Подсъдимият М. не е пропуснал
движещият се по пътя с предимство лек автомобил „*** - ***“ с ДК№ *****. Това е
така, защото според ШОС водачът на лек автомобил „****” е имал техническа
възможност да предотврати ПТП, ако е изчакал на стоп линията на пътя без
предимство на кръстовището от квартал Дивдядово на гр.Шумен за с.Мараш,
Шуменска област, което се пресича от пътя с предимство гр.Велики Преслав –
гр.Варна. Той е можел да пропусне преминаването на лек автомобил „*** ***“,
независимо от скоростта му на движение или чрез спиране. Обстоятелството, че
той е изчакал преминаването на движещите преди л.а. „*** ***“ автомобили също
не води до извод, че деянието му е с по-ниска степен на обществена опасност.
Съдът не споделя тезата на защитника адв.П., че по-голяма вина има другия
подсъдим, защото нарушението на знак В-2 и неосигуряването на предимство е едно
от най-сериозните нарушения на ЗДвП и то категорично е с по-висока степен на
обществена опасност от нарушението на подс.Я., който е карал с превишена
скорост на път с предимство. Решенията цитирани от адв.П. в защита на тезата му
са относно специфични казуси, когато става въпрос за липса на видимост, а
настоящият случай не е такъв – кръстовището видно от огледния протокол е широко
и с много добра видимост, а ПТП се е случило на дневна светлина при добра
видимост. Освен това според Решение №509/1989 г. на ІІІн.о. на ВКС, „При
настъпване на произшествие отговорността следва да носи този водач, който е
отнел предимството. Възможно е отговорност да има и за другия (движещ се по път
с предимство) ако той е осъществил нарушения на правилата за движение по
пътищата и те са в причинна връзка с настъпилото произшествие.“ Също така
според Решение № 1063/1976 г. на ІІІ н.о. на ВКС „Приближаването с висока
скорост към кръстовище по път с предимство не води до отпадането на правото му,
но не може да бъде основание да се приеме, че единствено той е причинил
произшествието. В тази хипотеза следва да се отчита нарушението, изразило се в
отнемане на предимството от другия участник.“ Според Решение № 71/1983 г. на
ІІІ н.о. „Няма значение дали водачът е възприел опасността. Изследва се въпроса
дали е могъл да я възприеме, защото той има задължение да наблюдава всеобхватно
пътната обстановка.“ Съдът следва да отбележи, че в обвинението не са посочени
чл.50 ал.1 от ЗДвП, задължаващ водача да пропусне движещите се по път с
предимство ППС и чл.46 ал.2 от ППЗДвП, задължаващ водачите преди да потеглят
отново да пропуснат ППС, които са специални норми, но съдът намира, че посочените
от обвинението разпоредби реално покриват допуснатото нарушение на правилата за
движение по пътищата от страна на подс.М.. Поради това не се налага и изменение
на обвинението с присъдата. Доколкото разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП запълват
бланкетната норма на чл.343 от НК и са част от обвинението, за съда не
съществува възможност да посочи липсата на нарушени разпоредби от ЗДвП и ППЗДвП
в обвинителния акт дори и в хода на разпоредителното заседание при обсъждане на
въпросите по чл.248 ал.1 т.3 от НПК. Конституционно право на прокурора е да
възбуди и поддържа конкретно обвинение срещу избрано от него лице, но именно в
рамките на възведеното с обвинителния акт обвинение се произнася съда по
конкретното наказателно дело.
- безспорно се установи и
обстоятелството, че при управлението на лекия автомобил подс.Д.Я. е нарушил
разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.2, хип.2 от ЗДвП, задължаващ водачите да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, ако възникне опасност за
движението, като не спрял при възникналата опасност от навлезлия в кръстовището
пред него л.а.“****“. Подсъдимият Я. се е движил със скорост 83 км/ч. приближавайки
кръстовището и следва да е възприел описаните в протокола за оглед на
местопроизшествие поставени пътни знаци В-24 /забранено изпреварването/ и В-26 за
ограничаване на скоростта до 60 км/ч. поради наличието на кръстовище, което той
е познавал. Според заключението на тройната автотехническа експертиза, опасната
зона за спиране на управлявания от подс.Я. автомобил, при движение със скорост
от 83км/ч е 71м., като в момента на навлизане на другия автомобил на платното
за движение по пътя с предимство, той е отстоял на 72м. от мястото на удара,
като подс.Я. е възприел опасността, когато автомобилът му се е намирал на 38м.
от мястото на удара – със закъснение от 1.5 секунди. Според експеризата
опасната зона за спиране на л.а.“****“ при движение със скорост от 60км/ч е
42м. Това дава основание на съда да приеме извода на тройната експертиза, че
дори движейки се със забранена от пътните правила скорост от 83км/ч., при
своевременна реакция от страна на подс.Я., управлявания от него автомобил би
спрял на 1м. преди мястото на удара. Когато той реално е забелязал опасността,
автомобилът му се е намирал на разстояние 38м. от мястото на удара и дори
движейки се с пределната, допустима в този пътен участък скорост от 60км/ч,
подс.Я. не би могъл да избегне удара. Поради това съдът не приема становището
на защитника адв.Ж., че той е бил в опасната зона и не е виновен за настъпилото
ПТП. Закъснялата реакция макар и със 1,5 секунди е причината той да не реагира
навреме и да предприеме в по-късен момент намаляване на скоростта. Според
Решение № 587/2011 г. на ІІІ н.о. на ВКС, моментът, в който водачът дължи
действие е този, в който обективно е могъл да възприеме опасността. Според
Решение №1128/1976г. на ІІІ н.о. моментът, в който водачът е задължен да вземе
мерки и предотврати произшествието е този, в който пътното препятствие се е
появило на платното за движение или в близост до него. В същия смисъл е и
Решение № 353/1984г. на ІІІ н.о. Разрешената скорост е тази, която законът
допуска за съответния пътен участък и която е обозначена със знаци.
Съобразената скорост е винаги по- ниска и е тази, която следва да бъде избрана
с оглед недопускане на ПТП в зависимост от конкретната пътна обстановка. Според
Решение №487/1984 г. на ІІІ н.о. на ВКС „Всеки водач при приближаване на
кръстовище е длъжен да се движи със скорост, която му позволява при възникване
на опасност да намали или да спре. Това задължение не зависи от това дали
пътят, по който се движи е с предимство. При възникване на произшествие в тази
хипотеза отговорността би била по чл.20, ал.1 ЗДвП“. Освен това според Решение
№28/2009 г. на Ін.о. на ВКС и Решение №533/2001 г. на І н.о. на ВКС, ако
водачът се е движил със скорост над максимално разрешената, но произшествието
би настъпило при скорост в рамките на разрешената, може да се носи отговорност
за извършено нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП, но не и за такова по чл.21 ЗДвП.
Именно във връзка с тези решения съдът приема квалификацията на прокурора. Освен това според Решение №
331/2013 г. на І н.о. всякога неразрешената скорост е и несъобразена. За
прецизност следва да се посочи, че в диспозитива на обвинението по обвинителния
акт не са посочени: чл.21 ал.2 от ЗДвП, задължаващ водача ако се движи извън
населено място, да се съобрази със скоростта сигнализирана с пътен знак, в
случаите когато е по-ниска от предвидената в таблицата на ал.1 на чл.21 от ЗДвП;
и чл.47 ал.3 от ППЗДвП за знак В-26 с изписани на него цифри „60“ - забраняващ
движението със скорост по-висока от означената, в случая 60 км./ч. по път извън
населено място. Тези норми са специални, но съдът намира, че именно посочената
от обвинението в обвинителния акт разпоредба покрива допуснатото нарушение на
правилата за движение по пътищата от страна на подс.Я. в светлината на
посочената по-горе практика на ВКС на РБ. Поради това не се налага и изменение
на обвинението по отношение на него с присъдата, макар в хода на досъдебното
производство да е бил привличан като обвиняем и за тези разпоредби – на
29.07.2019г., и на 30.04.2020г.. Доколкото разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП
запълват бланкетната норма на чл.343 от НК и са част от обвинението, за съда не
съществува възможност да поиска от прокурора уточняване на нарушени разпоредби
от ЗДвП и ППЗДвП в обвинителния акт дори и в хода на разпоредителното заседание
при обсъждане на въпросите по чл.248 ал.1 т.3 от НПК. Конституционно право на
прокурора е да възбуди и поддържа конкретно обвинение срещу избрано от него
лице, но именно в рамките на възведеното с обвинителния акт обвинение се
произнася съда по конкретното наказателно дело. Освен това съобразно Решение №
408/2011 г. на ІІ н.о. на ВКС и Решение №546/2014 г. на ІІ н.о. нормите на
чл.20, ал.2 и чл.21 ЗДвП се намират в конкуренция помежду си и е недопустимо едновременното
приложение на чл.20, ал.2 и чл. 21 ЗДвП, поради което нарушение на правилата за
движение може да бъде квалифицирано само по едно от тях.
- вследствие на тези нарушения на
правилата за движение по пътищата подс.М. и подс.Я. стават причина за ПТП, между
управляваните от тях леки автомобили, като движещия се по пътя с предимство л.а.“***
***“ се ударил в навлезлия в кръстовището л.а. “****“;
- в резултат на удара между двете
МПС управлявани от подсъдимите, на пътуващата на предната дясна седалка в лекия
автомобил „****“ М.К.П.били причинени множество травматични увреждания, вследствие
на които пострадалата е починала на 02.01.2019г., а на подсъдимия М. били
причинени травматични увреждания които не са разследвани по настоящото дело,
независимо че има медицинска документация, от която е видно, че му е причинена
телесна повреда. Поради това съдът разглежда само причинената смърт на
пострадалата М.П.по настоящото дело като противоправен резултат по настоящото
дело. Причинената телесна повреда на подс.М., съдът ще отчете при
обстоятелствата по чл.54 ал.2 от НК /след като не са взети предвид от закона
при определяне на наказанието по смисъла на чл.56 от НК/. Подсъдимите М. и Я. на
23.12.2018г. са въздействали независимо един от друг с управляваните от тях МПС
пряко и непосредствено върху пострадалата М.П.и по този начин всеки от тях е
увредил обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на живота и
здравето на личността; в резултат на деянието е настъпила биологичната смърт на
М.П.на 02.01.2019г.
- настъпилият
престъпен резултат – смъртта на М.П.е в пряка причинна връзка при условията на
независимо съпричиняване с така допуснатите от двамата подсъдими нарушения на
правилата за движение по пътищата;
- между ПТП и настъпилата смърт
на П. е налице причинно следствена връзка, тъй като в резултат именно на
нараняванията от това ПТП е настъпила смъртта на пострадалата П.; т.е. подсъдимите
чрез своите действия противоправно са лишили от живот пострадалата П., като
настъпилата смърт е в пряка каузална връзка с посочените по-горе нарушения на
правилата за движение от всеки от двамата подсъдими, при условията на
независимо съпричиняване с другия;
- следва да се приеме и че е налице
независимо съпричиняване между двамата подсъдими, тъй като и двамата са
допуснали нарушения на правилата за движение по пътищата, без които
противоправният резултат от процесното деяние не би настъпил. Ако подсъдимият Я.
не бе карал с превишена скорост или подс.М. беше изчакал достатъчно време на
знак В-2, то сблъсък между двете МПС нямаше да има;
- след деянието подс.Я. не е извършил
действия които могат да се разглеждат като всичко, зависещо от него за оказване
помощ на пострадалите – подсъдимият не е извършил действия, които обективно да
са били насочени към оказване помощ на пострадалите и субективно същият е
съзнавал, че не оказва такава помощ, каквато все пак е имал възможност да окаже;
Обстоятелството, че е звъннал на телефон 112 или че е отишъл до вратата на
другия автомобил не са действия, които могат да влязат в категорията на
обективно насочените за оказване на помощ на пострадалите. Освен това преди
него на телефон 112 е звъннал свидетелят А.А.. Законодателят не случайно е
предвидил за случаите за които е възможно да се приложи привилегирования състав
елемента “направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия”,
като е счел, че затова е необходимо не каквото и да било “оказване на помощ”.
Именно поради това съдът счита, че обаждането на телефон 112 след свид.А. или
отиването до колата на лекия автомобил „****“ не е достатъчно за да се приеме,
че той е оказвал помощ на пострадалите, при положение, че същият е бил в такова
физическо състояние позволяващо му извършването на много повече действия
обективно и субективно насочени към оказване помощ на пострадалите, от
твърдяното от него; по тези причини оказване на помощ от негова страна на
пострадалите не се възприема и като смекчаващо отговорността обстоятелство.
* субект
на престъплението е всяко наказателно отговорно лице – подсъдимите М. и Я.
са били пълнолетни вменяеми лица - по време на извършване на деянието и двамата
са били в състояние да разбират свойството и значението на извършеното и да
ръководят постъпките си;
* от субективна страна престъплението е извършено от двамата подсъдими
по непредпазливост във формата на небрежност - подсъдимите не са целели и не са
предвиждали настъпването на обществено-опасните последици, но са били длъжни и
са могли да ги предвидят. В този смисъл съдът намира за основателни доводите на
повереника и на защитата, че не е налице самонадеяност в случая.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи
несъобразяването и незачитането на правилата за безопасност на движението по
пътищата от страна на двамата подсъдими.
При определяне на наказанието на
подсъдимите за извършеното от всеки от тях престъпление, съдът прецени следните
обстоятелства:
- степента на обществената опасност на деянието извършено от двамата
подсъдими е висока, предвид на факта, че се касае за управление на МПС и транспортните
престъпления принципно се отличават с висока степен на обществена опасност;
следва да се отбележи, че в сравнителна степен с по-голяма тежест е нарушението
на правилата за движение по пътищата извършено от подс.М., който не е изчакал
достатъчно на знак В-2 „Спри! Пропусни движещите се по път с предимство!“ пред
това на подс.Я., който е карал с превишена скорост, при наличието на знак преди
кръстовището ограничаващ скоростта до 60 км./ч. Поради това с по-висока степен
на обществена опасност е деянието на подс.М..
-
степента на обществена опасност на подсъдимия М.М.: от данните за личността му – подсъдимият
М.П.М. е роден на *** ***, български гражданин е, с основно образование,
пенсионер и живее постоянно в с.////, ул.“////; той е водач на моторни превозни
средства категория „В“ от 1960г., като до момента не е наказван за
административни нарушения на ЗДвП. Не е осъждан. Тези обстоятелства обуславят
личност с невисока степен на обществена опасност.
- степента на обществена опасност на
подсъдимия Д.Я.:
от данните за личността му – подсъдимият Д.Я.Я. е роден на ***г***, български
гражданин е, със средно образование, живее във фактическо съжителство и има
едно малолетно дете, безработен е и живее постоянно в ******; той е водач на
моторни превозни средства категория В от 2013г., като е санкциониран три пъти
за административни нарушения по ЗДвП, от които веднъж – за превишаване на
скоростта. Не е осъждан. Тези обстоятелства обуславят личност с невисока степен на обществена опасност.
- подбудите за извършване на престъплението - безотговорност по
отношение на обществените отношения, гарантиращи безопасното управление на МПС.
Предвид гореизложеното, съдът
констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимите:
Налице са следните смекчаващи вината обстоятелства за
подсъдимия М.: чисто съдебно минало; няма налагани наказания за нарушения
по ЗДП и ППЗДП; добри данни за личността му; зряла възраст /той е пенсионер на възраст 83 години/;
съдействие на органите на наказателното производство, както в досъдебната, така
и в съдебната му фаза; искрено разкаяние, съжаление за извършеното и осъзнаване
на вината; съпричиняването от страна на другия подсъдим. Самопризнанията не се
вземат предвид от съда като такова, тъй като по силата на чл.373 ал.2 от НК те
се съобразяват като безусловно предопределящи приложението на чл.58а от НК. В
този смисъл и т.7 от ТР № 1 /2009г. на
ОСНК. Съдът не констатира отегчаващи
вината обстоятелства за подс.М..
Налице са следните смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия Я.: чисто съдебно
минало; добри данни за личността му; младежка възраст /съобразно § 1 от Закона
за младежта "младежи" са лица на
възраст от 15 до 29 години включително/; съдействие на органите на
наказателното производство, както в досъдебната, така и в съдебната му фаза;
изказаното съжаление за случилото се; съпричиняването от страна на другия
подсъдим. Самопризнанията не се вземат предвид от съда като такова, тъй като по
силата на чл.373 ал.2 от НК те се съобразяват като безусловно предопределящи
приложението на чл.58а от НК. В този смисъл и т.7 от ТР № 1 /2009г. на ОСНК. Съдът констатира като отегчаващи
вината обстоятелства за подс. Я. наложените наказания за нарушения на ЗДвП и
обстоятелството, че с деянието му - на подс.М. също са причинени травматични
увреждания, които обаче не са изследвани в хода на досъдебното производство и
съответно не се вземат предвид от закона при определяне на наказанието му по
смисъла на чл.56 от НК /както например е в случаите по чл.343 ал.4 от НК/;
затова съдът отчита това обстоятелство именно като отегчаващо отговорността на
подс.Д.Я., за което обаче има принос и подс.М.. /аналогичен случай е разглеждан
по НОХД №473/2008г. на ШОС - Решение №55/2010г. по КНОХД №725/2009г. на ІІІн.о.
на ВКС и Решение №157/2009г. по ВНОХД №301/2009г. на АС-Варна/.
Гореизложените
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в
чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение и на двамата подсъдими, като
наказанието бъде определено при
условията на чл.54 от НК, тъй като съдът не констатира наличието на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства и не констатира и наличието на изключително
такова сред тях по отношение на който и да било от подсъдимите, за да бъде
приложен чл.55 от НК, а именно: За престъплението по чл.343 ал.1 б.”в” от НК е предвидено
наказание "лишаване от свобода" до две до шест години и съобразно
чл.343г от НК се предвижда наказание лишаване от право да управлява МПС. Предвид самопризнанието на подсъдимите по реда
на чл.371 т.2 от НПК, съдът на основание чл.373
ал.2 от НК е длъжен да приложи чл.58а от НК.
При определяне на наказанието за подс.М., съдът съобрази по-високата степен на обществена опасност
на деянието му, в сравнение с това на другия подсъдим и ниската степен на
обществена опасност на дееца и счита за справедливо и съответно на извършеното
да наложи наказание "лишаване от свобода" в размер близък до
минималния, а именно 3/три/ години. Предвид редукцията на чл.58а от НК така определеното наказание следва да бъде намалено с
една трета и при това положение на подсъдимия следва да бъде определено
наказание лишаване от свобода за
срок от 2 /две/ години. В
съответствие с чл.343 г от НК във връзка с чл.37 т.7 от НК следва да му се
наложи и наказание лишаване от правото
да управлява МПС за срок надвишаващ с два месеца срока на наложеното
наказание лишаване от свобода, а имено – 2 /две/
години и 2/два/ месеца. По отношение на определеното наказание “лишаване от
свобода”, съдът счита, че за да бъдат постигнати целите на наказанието посочени
в чл.36 от НК, не се налага ефективно изтърпяване на наказанието, защото
условното осъждане при условията на чл.66 ал.1 от НК, за чието приложение по
отношение на подсъдимия М. са налице всички законови предпоставки, ще бъде
достатъчно средство за превъзпитание на подсъдимия, предвид зрялата му възраст,
осъзнаването на вината и искреното му разкаяние и обстоятелството, че процесния
случай е инцидентен в неговия съзнателен живот. Поради това, като съобрази
добрите данните за личността му, съдът отложи изтърпяването на така определеното
наказание лишаване от свобода за минималния изпитателен срок от 3 /три/ години,
считано от влизане на присъдата в сила.
При определяне на наказанието за подс.Я., съдът съобрази по-ниската степен на обществена опасност на
деянието му, в сравнение с това на другия подсъдим, ниската степен на обществена опасност на
дееца и наличието на констатираните отегчаващи отговорността обстоятелства и
счита за справедливо и съответно на извършеното да наложи наказание "лишаване
от свобода" в размер близък до минималния, а именно 3/три/ години. Предвид
редукцията на чл.58а от НК така
определеното наказание следва да бъде намалено с една трета и при това
положение на подсъдимия следва да бъде определено наказание лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години. В съответствие с чл.343
г от НК във връзка с чл.37 т.7 от НК следва да му се наложи и наказание лишаване от правото да управлява МПС за
срок надвишаващ с два месеца срока на наложеното наказание лишаване от свобода,
а имено – 2 /две/ години и 2 /два/
месеца. По отношение на определеното наказание “лишаване от свобода”, съдът
счита, че за да бъдат постигнати целите на наказанието посочени в чл.36 от НК,
не се налага ефективно изтърпяване на наказанието, защото условното осъждане
при условията на чл.66 ал.1 от НК, за чието приложение по отношение на
подсъдимия Я. са налице всички законови предпоставки, ще бъде достатъчно
средство за превъзпитание на подсъдимия, предвид младежката му възраст. Поради
това, като съобрази данните за личността му, съдът отложи изтърпяването на така
определеното наказание лишаване от свобода за минималния изпитателен срок от 3
/три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
Наказанието
не следва да бъде съобразявано преимуществено със специалната и генералната
превенция – то следва да изпълни и двете цели, а при тежестта на деянието, за
да бъдат постигнати целите на наказанието посочени в чл.36 от НК по отношение
на генералната превенция според съда именно така определените наказания се
явяват балансирани и съответни на извършеното от всеки от подсъдимите. Определеният
размер на тези наказания съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да
повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите
нрави от страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така определените
наказания ще въздействат предупредително върху тях и ще им се отнеме
възможността да вършат и други престъпления, а освен това ще въздействат
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По този начин и с
тези наказания, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и
специалната превенция.
Съдът възложи на подсъдимите по
равно направените деловодни разноски в съответствие с чл.189 ал.3 от НПК
направени в хода на досъдебното производство в размер на по 1816,80лв. по
сметка на органа, който ги е направил, а именно ОД на МВР – Шумен. Искането на
прокурора разноските да бъдат възложени солидарно на двамата подсъдими не може
да бъде уважено в съответствие с утвърдената практика на ВС на РБ по въпроса и
разпоредбата на последното изречение на ал.3 на чл.189 от НПК, съобразно което
съдът определя частта на разноските, която всеки подсъдим следва да заплати
отделно. Искането разноските за тройната авто-техническа експертиза, направени
от органите на досъдебното производство да не се включват е неоснователно, тъй
като именно тази експертиза е посочена в обстоятелствената част на обвинителния
акт, подсъдимите признават фактите по обстоятелствената част и съответно и
съдът при постановяване на присъдата си е съобразил тази експертиза.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: