МОТИВИ по НОХД №273/’14г. на НРС :
Обвинението против подс.К.Н.Т. *** е за това, че за периода от 05.08.2011г.
до 10.06.2014г., като осъден с решение
№1151/15.07.2011г.
на Районен съд – гр.Плевен, влязло в сила на 05.08.2011г., да
издържа свои низходящи – малолетното си дете В.К.Т., ЕГН********** и малолетното си дете М.К. Т., ЕГН**********, съзнателно не изпълнила задължението
си в размер на 4682.63лв. /Четири хиляди шестстотин
осемдесет и два лева и шестдесет и три
стотинки/ – повече от две месечни вноски – престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.
Съдебното производство е
проведено по реда на чл.269, ал.3, т.1 от НПК.
В хода на съдебното производство не
са конституирани граждански ищци или частни обвинители.
След приключване на съдебното
следствие представителят на НРП поддържа обвинението, като сочи, че
фактическата обстановка е изяснена всестранно и пълно. Прокурорът е взел
становище с оглед определяне наказанието на подсъдимия, като е предложил на
съда да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода изтърпяването, на
което да отложи с подходящ изпитателен срок, като потвърди и мярката за
неотклонение.
Защитника на подсъдимия също е
изложил подробни доводи, като се е спрял на установени по делото факти и
обстоятелства. Моли съда да оправдае подсъдимия по повдигнатото обвинение и да
се отмени мярката му за неотклонение.
Съдът, като съобрази събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На първо място следва да се
посочи, че от приетите по делото доказателства не се
установи наличието на трудова ангажираност от страна на подсъдимия, нито се установи същия да е
регистриран в Бюрото по труда в гр.Плевен като безработен.
От приетата
по делото справка съдимост съдът намира като установено, че подсъдимия е осъждан четири пъти, като по НОХД№2697/‘03г. с решение
№3225/12.11.2003г. в сила от 05.12.2003г. на основание чл.78а от НК подсъдимия
по настоящето дело е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК. От
приетата справка съдимост на подсъдимия се установи още, че той е осъждан още три пъти, като за последното му деяние по по
НОХД№1016/‘12г. със споразумение №254/25.04.2012г. в сила от
25.04.2012г. му е наложено наказание пробация. Във връзка с настоящето
обвинение на подсъдимия от справката за съдимост е видно, че спрямо същия не е била
прилагана разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК.
Подсъдимият К.Н.Т. е роден на ***г. в
гр.Гулянци, с адрес по лична карта гр.Плевен, жк *** и с настоящ адрес ***, ***,
български гражданин, с начално образование, не женен, не работи, осъждан, ЕГН **********.
Въз основа на
подадена жалба пред РП-Плевен, която в последствие е препратена на компетентната НРП и извършена полицейска
проверка с постановление на прокурор от 18.03.2014г. е било образувано и проведено до съдебно производство №121/2014г. по
описа на НРП за извършено
престъпление по чл.183, ал.1 от НК. Поради
неизпълнение на задълженията си в размер на 33 месечни вноски подсъдимия
Т. е бил привлечен като обвиняем, по което обвинение е дал обяснения.
След приключване
на досъдебното производство и въз основа на внесен
обвинителен акт срещу подсъдимия Т. е образувано НОХД № 273/‘14г. На НРС и се
проведе настоящето производство. Веднъж редовно призован подсъдимият не се явява и
делото бе разгледано в негово отсъствие.
На проведеното
съдебно следствие се установи, че през 2003г. свидетелката Н.С.Л. *** заживяла на
семейни начала с подсъдимия К.Т.. От съвместното им съжителство се родили две
деца – В.К.Т., ЕГН********** и М.К. Т., ЕГН**********.
Свидетелката Л.
напуснала семейното жилище заедно с двете си деца през 2010г. поради налаган
над нея системен тормоз и физическо насилие от страна на подсъдимия Т., като
със заповед от 28.07.2010г. по гр.д.№5269/‘10г. на РС-Плевен на Т. е забранено
да приближава жилището на Л. и малолетните деца намиращо се в с.Гиген,
обл.Плевен и му е указано да се въздържа от упражняване на домашно насилие над
нея и малолетните деца.
С решение №1151/15.07.2011г. по гр.д.№3497/‘11г. Районен съд –
гр.Плевен осъжда подсъдимия Т. да
заплаща месечна издръжка на малолетното
си дете Валентина Тодорова, чрез нейната майка и законна представителка Н.Л.
в размер на 60лв., считано от 27.05.2011г. до настъпване на причини за нейното
изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска. Със същото решение подсъдимият е осъден да заплаща месечна издръжка на
малолетното си дете Марио Т., чрез неговата майка и законна представителка Н.Л.
в размер на 60лв., считано от 27.05.2011г. до настъпване на причини за нейното
изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска. Решението е влязло в законна сила на 05.08.2011г.
По време на
производството пред Районен съд – гр.Плевен,
Т. заявил, че има друго семейство и трето дете, за което полага грижи, но не
представил доказателства в тази насока, поради което съдът не взел предвид
твърдяното от него при определяне на издръжката.
От момента на влизане в сила на решението на съда до приключване на
съдебното следствие Т. не е предприел каквито и да било постъпки за заплащане
на издръжката.
Така изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена от доказателствата събрани на досъдебното
производство, които го подкрепят, а именно: решение №1151/15.07.2011г. по гр.д.№3497/2011г.
на РС ПЛЕВЕН, два броя копия на удостоверения за раждане на децата В.К.Т., ЕГН**********
и М.К. Т., ЕГН**********, заповед от 28.07.2010г. по гр.д.№5269/‘10г. на РС ПЛЕВЕН по реда на ЗЗДН, характеристична
справка, справка за съдимост.
Фактическата обстановка се
подкрепя и от писмените доказателствата събрани на проведеното съдебно
следствие, а именно: справка от НАП за подсъдимия, справка относно роднинските
връзки на подсъдимия с други лица, копие от обвинителен акт на Н.Л. по НОХД№4216/'14г. на СРС, справка от
община Гулянци за изплащана на Н.Л. издръжка за периода от месец ноември 2011г.
до месец юни 2015г. в размер на 60лв. за всяко едно от двете деца, коие от
епикриза на подсъдимия Т..
Фактическата обстановка се
подкрепя и от изготвената по делото съдебно счетоводна експертиза. Вещото лице
детайлно е посочило периодите, през които подсъдимия дължи издръжка на
малолетните деца, размера на издръжката, лихвите и общият размер на
задължението, което е възникнало за подсъдимия. В съдебно заседание
експертизата не е била оспорена от страните и приета от съда.
За изясняване на фактическата
обстановка по делото като свидетели са били разпитани Н.Л., A. Л. и Н.А..
Свидетелките Н.Л. и A.Л. са майка
и дъщеря. Двете в съдебно заседание подробно разказват за отношенията си с
подсъдимия, упражненото насилие над свидетелката Н.Л., което наложило
напускането на жилището, в което заедно с подсъдимия отглеждали родените две
деца и преместването на Н.Л. ***. В допълнение в показанията си пред съда
свидетелката Н.Л. е посочила, че по повод нейна молба и във връзка с факта, че
подсъдимия не плаща никаква издръжка за децата подала молба пред община
Гулянци, от където за периода от месец ноември 2011г. до месец юни 2015г. й
изплащали издръжка в размер на 60лв. за всяко едно от двете деца.
За изясняване на фактическата обстановка
съдът е допуснал и по делото е бил разпитан в качеството на свидетел Н.А.. В
показанията си пред съда този свидетел е посочил, че с подсъдимия са приятели и
се познават. На свидетеля е известно, че подсъдимия има друго семейство, има родено
дете и се грижи за него, но подсъдимия не работи. Свидетелят Атанасов е
посочил, че му е известно, че жената, с която сега съжителства подсъдимия също
не работи, а за препитанието им се грижат родителите на втората му жена. В
допълнение този свидетел е посочил, че сегашното семейство на подсъдимия живее
на ул.„Чаталджа”№28 в гр.Плевен, като подсъдимия няма автомобил, нито собствено
жилище, а при нужда свидетеля давал пари на заем на подсъдимия. В заключение
свидетелят е посочил, че му е известно, че детето и втората жена на подсъдимия
имат някакви здравословни проблеми, но колко са сериозни на свидетеля не е
известно.
Показанията на свидетелите
способстват за разкриване на основаните факти от обвинението, а именно за това
от кога подсъдимия не е изплащал издръжка и продължавали това и до сега,
получавала ли е свидетелката помощ от подсъдимия под други форми, коя е била
причината за раздялата на семейството, къде се намира подсъдимия. Показанията
на свидетелката са логични, последователни и се допълват от събраните други
доказателства по делото, поради което съдът ги кредитира и обсъжда със събрания
по делото доказателствен материал. Противоречивост в събраните доказателства съдът не установи, като на основание на
същите направи следните правни изводи:
Съгласно чл.143 ал.2 от Семейния кодекс /СК/,
родителите са длъжни да дават издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си и тази издръжка се дължи, даже и
да съставлява особено затруднение за родителите. Това
означава, че за времето от месец ноември 2011г. до месец юни 2015г. подсъдимият
Т. не е изпълнявал своите
задължения на родител, от които не може да бъде освободен, дори да няма доходи. За горепосочения
период подсъдимият не е заплатил дължимата ежемесечна издръжка за децата си, като през цялото това време за
всичките им потребности
се е грижела тяхната майка
– свидетелката Н.Л.. Задължението
на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основния
социален и правен аспект на родителското задължение. Тя
е най-важния случай в системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана
с конституционните принципи за особени грижи за децата. Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с
развитието на подрастващите. Именно тази нейна
значимост обуславя специфичния режим на задължението.
За да
е съставомерно едно деяние по чл.183, ал.1 от НК е необходимо от
обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е
дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена
за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да
не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения
лице. Престъплението по чл.183 от НК е продължено
престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие
и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на престъплението по чл.183 от НК е след изтичане на
срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ,
брат или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски.
Същото престъпление се явява довършено в момента, в който
по-нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено,
при хипотезите посочени в Семейния кодекс.
Субект на
престъплението е подсъдимият. Престъплението е извършено умишлено.
Подсъдимият Т.
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е допускал настъпването им. Родителите са длъжни да дават издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си и тази издръжка се дължи, даже и
да съставлява особено затруднение за родителите. Подсъдимият е знаел, от
една страна, че като не изпълнява своите задължения по изплащане на издръжките,
нарушава влязло в сила съдебно решение, а от друга, не е имал воля да заплати
задължението си, което безпротиворечиво се
установи по-горе и от изготвената на до съдебното производство експертиза, която не е била
оспорена от страните и приета от съда.
С оглед на
изложеното съдът намира като неоснователни изложените доводи от защитата, че подсъдимия има друго семейство
и друго дете, за което се грижи. С оглед тези твърдения на защитата е била
изискана и по делото на страница 118 се намира справка за това, че подсъдимия
има само две деца и това са малолетните В.К.Т., ЕГН********** и М.К. Т., ЕГН**********, а семейното му положение е неженен. Неоснователен е и изтъкнатият
довод от защитата на подсъдимия, че Л. *** за двете деца. Това е така, защото
на първо място сумите платени от общината са по повод на изпълнително дело
№20108/‘11г. на СИС при РС-Плевен, което от своя страна не води до
освобождаване на подсъдимия от задължението му за изплащане на издръжка, а от
друга само подпомага майката при отглеждане на децата. Освен това решение №1151/15.07.2011г.
на РС –
Плевен е в сила от 05.08.2011г. и от тази дата подсъдимия Т. носи
наказателна отговорност при неизпълнение на задължението си да заплаща месечните издръжки в размер на 60лв. за всяко едно от децата.
Следва да се посочи,
че съгласно
разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК, който след като е осъден да издържа свой
съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението
си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с “лишаване от
свобода” до една година или с “пробация”.
Следователно
разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК изрично постановява, че се държи наказателно
отговорен този, който след като е осъден да заплаща издръжка на свой близък,
посочен в закона, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или
повече месечни вноски.
Поради това, че същността на издръжката е да задоволява ежедневните
нужди на лицата, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от личните
си имущества, тя е изискуема през течение на целия месец, за който се отнася.
Издръжката следи за задоволяване на бъдещи нужди на лицето, в
полза на което е присъдена. По тези
съображения съдебната практика приема, че тя е изискуема от началото на месеца,
за който се отнася и не трябва да се изчаква неговото изтичане.
От субективна
страна деянието е извършено умишлено, при условията на пряк умисъл. Това е така,
защото деецът по чл.183, ал.1 от НК предвижда неизбежно неблагоприятните
последици от противоправното си поведение, предвиждал е и е искал настъпването
на общественоопасните последици. Налице е умисъл на
дееца, тъй като при осъществяването на престъпното деяние последният е имал
съзнанието, че извършва престъплението, като е искал от тази дейност да
настъпят желаните общественоопасни последици. Осъзнавал
е факта на влязлото в сила решение №1151/15.07.2011г. по
гр.д.№3497/‘11г. на Районен съд – гр.Плевен, както и
произтичащите от него задължения за изплащане на издръжка, но
въпреки това не е престирал това свое задължение.
Следва да се посочи
още, че съгласно
разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК деецът не се наказва, ако преди
постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са
настъпили други вредни последици за пострадалия. Тази
разпоредба не се прилага повторно. Съдебните решения
относно заплащане ежемесечна издръжка на низходящ се изпълняват от родителя,
който е задължен да намери начин за престиране на сумите, при
условията, посочени в решението на съда. Съдът намери, че не са налице
предпоставки за приложение на тази хипотеза въпреки, че подсъдимият
е надлежно уведомен още при образуване на наказателното производство.
С чл.183,
ал.1 от НК са създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на
съдебните решения относно заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е наказателно-правна
защита на интересите на низходящия с цел да се създадат възможно
най-благоприятни условия за неговото
отглеждане и получаване на образование. Защитено е и правото
на родителя за принос и оказване материална подкрепа на неговото дете. Вредни последици има всяко престъпление. Всяко
престъпно деяние като обективен факт, винаги оказва въздействие върху обекта на
престъплението.
Причините и
условията, способствували за извършване на престъплението са ниското правно
съзнание на дееца, демонстрираното нежелание да се съобрази с установените по
силата на съдебното решение свои задължения.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи за
извършеното престъпление, съдът съобрази следните обстоятелства:
В случая се
касае за продължено престъпление, т.е. при действието на сегашните актуални
редакции на чл.183, ал.1 от НК предвиждащ наказание лишаване от свобода до една
година или пробация.
На следващо място, като
отегчаващи вината обстоятелства се отчетоха обществената опасност на
престъплението с оглед големия период на неплащане на издръжка, демонстрираното
явно нежелание на подсъдимия да изпълнява влязло в сила съдебно решение, с
което е осъден да издържа малолетните си деца, упражненото насилие върху
майката, което е довело от една страна до преместването й при нейните родители,
а от друга до ограничаване на достъпа на подсъдимия до децата. Съдът не приема като
смекчаващо вината обстоятелства представената на страница 205 епикриза на
подсъдимия, тъй като в нея има само данни за заболяване – епилепсия, като
лечението на подсъдимия е продължило домашно амбулаторно. Във връзка с това е
била и допуснатата от съда комплексна съдебно медицинска експертиза, на която въпреки
отправените покани подсъдимия не се е явил и същата не е била извършена
единствено и само по негова вина. Освен това подсъдимия вече е бил осъждан на
наказание три години лишаване от свобода с присъда №172/11.02.2004г. по
НОХД№172/‘02г. на Воене съд – Плевен в сила от 26.02.2004г., което наказание на
основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено с пет години изпитателен срок. Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът намира младата възраст на подсъдимия. Преценката на отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, мотивира
съда да наложи наказание при условията на чл.54 от НК при превес на
отекчаващите вината и отговорността обстоятелства, което наказание с оглед
справката за съдимост на подсъдимия съдът намира, че следва да е една година лишаване от свобода. Това наложено
наказание съдът намира, че не следва да се отлага при условията на чл.66, ал.1 от НК, тъй като въпреки
положените от съда усилия за установяване на подсъдимия на всички възможни
известни адреси той не бе установен. Освен това същият се издирва и към
настоящият момент въпреки МН“Задържане под стража“ той не е установен, като не
е напускал пределите на страната. Така определеното по вид и размер
наказание, съдът счете за съответен на обществената опасност на деянието и на
дееца и за постигане целите на лична и генерална превенция по чл.36 от НК.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.189, ал.1 от НПК следва подсъдимия Т. да бъде осъден да заплати по
сметка на РС-Никопол направените разноски по делото в размер на 155лв.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: