РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Пловдив, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Красимир В. Папаризов
като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20225000600535 по описа за 2022 година
Производство по Глава 21 НПК.
С присъда № 58/27.09.2022г., постановена по НОХД № 1466/2022г. по описа
на Окръжен съд- Пловдив подсъдимия Д. К.
Т. е бил признат за виновен в това, че на 07.10.2020 г. на път I-8, километър
246 в землището на с. *, обл.* при управление на МПС – лек автомобил марка
„*“ с рег. № * е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП: “Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие.“ като по непредпазливост е причинил смъртта
на А. Ш. Б., ЕГН ********** и средна телесна повреда на С. Ш. П., ЕГН
**********, изразяваща се в – счупване на лява раменна кост, довела до
трайно затрудняване на движението на левия горен крайник, поради което и
на основание чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.Б, пр.1, вр. ал.1, б.Б, пр.2, и б.В,
вр.чл.342, ал.1 от НК вр. чл.373, ал.2 от НПК вр. чл.58А, ал.4 от НК вр.чл.55,
ал.1, т.1 от НК е бил осъден на една години и шест месеца лишаване от
свобода.
1
На основание чл.66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на така
наложеното на подсъдимия Д. К. Т. наказание от една години и шест месеца
лишаване от свобода с изпитателен срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл. 343г, във вр. с чл. 37, ал.1, т.7 от НК подсъдимия Д. К. Т. е
бил лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от една
година и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът се е произнесъл какво да стане с веществените доказателства по
делото, а направените съдебни разноски – от държавата и от частните
обвинители К. А. М., Ш. П. Б. и С. Ш. П. на основание чл. 189 ал. 3 от НПК
възложил в тежест на подсъдимия Д. К. Т..
Постъпила е жалба срещу присъдата в срок от подс.Д. К. Т., с която заявява,
че е необоснована и незаконосъобразна, постановена в нарушение на закона, а
наложеното наказание е явно несправедливо, поради което моли да се измени
като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, а именно по
чл.343а ал.1 НК и се намали размера на наказанието.
Жалба срещу присъдата в срок е постъпила и от частните обвинители К. А.
М., Ш. П. Б. и С. Ш. П. чрез повереника им адв.А. Б., в която са изложени
съображения за явна несправедливост на наложеното на подс. Д. К. Т.
наказание, което считат за занижено, поради което молят да се замени като се
завиши наказанието лишаване от свобода около средния предвиден от закона
размер, както и наказанието лишаване от право да управлява МПС според
предписанието на чл.49 ал.2 от НК. Частните обвинители и техният
повереник не се явяват в съдебно заседание като поддържат исканията във
въззивната си жалба с молба – становище.
Според представителя на АП – Пловдив присъдата е правилна,
законосъобразна и справедлива, поради което предлага да се потвърди.
Пловдивският апелативен съд, след като провери изцяло правилността на
постановената присъда и обсъди доводите на страните, приема за установено
следното:
Производството пред първата инстанция е било проведено по
диференцираната процедура на Глава ХХVІІ НПК като съкратено съдебно
следствие по реда на чл.371 т.2 НПК, при което подс. Д. К. Т. е признал
всички фактически обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се е съгласил да не се ангажират доказателства за тях. От
фактическа страна съдът е приел, че на 07.10.2020г. около 20.00ч. подс.Д. Т.
управлявал лек автомобил „*“ с рег. №*по път І-8 между селата * и * със суха
и без неравности асфалтова настилка в тъмната част на денонощието със
скорост 86 км/ч на къси светлини на автомобилните фарове, без наличие на
други алтернативни източници на осветление, при което застигнал и блъснал
движещата се в неговата пътна лента пешеходка А. Б., както и сестра й С. П.,
която вървяла редом до нея по тревата на банкета на пътя. Пострадалата А. Б.
била облечена с черен панталон, черна блуза с дълъг ръкав и черни боти, а
сестра й св.С. П. била с черен панталон, лилава риза и розово яке. Вследствие
2
на удара настъпила смъртта на А.Б., а на св.С. П. била причинена средна
телесна повреда. При тези фактически обстоятелства и съобразно
заключенията на експертите по двете изготвени на досъдебното производство
техническа и комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертизи на
вещите лица С. М., А. А., В. И. и д-р С. Я., съдът е приел от правна страна, че
причината за настъпилото пътно-транспортно произшествие със
съставомерен резултат е допуснатото от подс. Д. Т. нарушение на чл.20 ал.2
изр.1 от ЗДП, защото се е движел със несъобразена скорост по отношение на
видимостта пред автомобила спрямо пешеходец с тъмни дрехи, осигурена
единствено от късите светлини на фаровете пред автомобила, както и че двете
пешеходки са били предвидимо препятствие на пътя, с което той е бил
длъжен да се съобрази и да предприеме предписаните в чл.20 ал.2 изр.1 от
ЗДП мерки за предотвратяване на произшествието.
И първоначалната и комплексната автотехническа експертиза, без съмнение
за тяхната научна и доказателствена, предвид на събраните по делото
източници, обоснованост и професионална компетентност на вещите лица, са
еднопосочни и непротиворечиви в заключенията по поставените им задачи,
включително относно механизма на произшествието, причините за
настъпването им и възможността на водача за предотвратяване на удара.
Експертите с категоричност приемат, че скоростта на движение на лекия
автомобил „*“ в момента на удара е била около 84 км/ч / а не както е
посочено в обвинителния акт и в мотивите 86 км/ч /, която е била технически
несъобразена в конкретната пътно-климатична обстановка при движение в
условията на намалена видимост от тъмнината и осветеност, която се постига
само от собствените фарове на автомобила на къси светлини. Вещите лица са
изчислили, че в случая технически съобразената скорост с атмосферните
условия и конкретните условия на осветеност при движение на къси светлини
е била 76 км/ч и заключават, че и при движение с тази технически съобразена
с далечината на видимост пред автомобила от късите светлини, водачът при
своевременна реакция и задействане на спирачната система с максимална
интензивност е нямал техническа възможност да установи автомобила преди
мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено
спиране, тъй като в този момент мястото на удара би било вътре в опасната
зона на автомобила. И тъй като в конкретния случай пострадалият
пешеходец е бил облечен с тъмни дрехи, без светлоотразителни елементи,
експертите са приели, че в анализираната пътна ситуация технически
съобразената скорост с конкретните условия на видимост към пешеходец с
тъмни дрехи при движение на къси светлини е била 56 км/ч, при която
водачът при своевременна реакция и задействане на спирачната система с
максимална интензивност е имал техническа възможност да установи
автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране, тъй като в този момент мястото на удара би
било извън опасната зона на автомобила. Именно за тези обстоятелства –
какво е налагало и задължавало водача на лекия автомобил да избере скорост
на движение много по-ниска от технически съобразената с атмосферните
условия и със зоната на осветеност от късите светлини и какви утежняващи
3
пътната обстановка фактори са съществували, за да се движи със скорост от
56 км/ч а не с технически съобразената 76 км/ч, както и за това бил ли е
длъжен да предвиди наличието на пешеходци на място, където не трябва да се
намират в нарушение на чл.108 ал.2 ЗДП, без наличие на каквито и да е
индикации, че е обичайна или възможна тяхната поява като опасност за
движението на платното за движение на извънградски път, в тъмната част на
денонощието и то облечени с тъмни дрехи, което допълнително намалява
видимостта към тях и възможността за своевременното им възприемане и
реагиране на опасността по указания в чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДП – съдът е бил
длъжен, с оглед на изискването за разкриване на обективната истина, да
изложи подробни, задълбочени и аналитични съображения / а не само да
възпроизведе буквално съдържанието на обвинителния акт /, които да
позволят да се проследи начина на формиране на вътрешното му убеждение
по съставомерните факти, а оттам и правилността на изводите му за
приложимото материално право. По същия начин, а те са неразривно
свързани с анализа на горните обстоятелства, стоят нещата и за
„предвидимото“ по смисъла на разпоредбата на чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДП
препятствие като опасност за движението – съдът не е изложил мотиви защо
приема, че пострадалите са били предвидима или очаквана, възможна
опасност за движението, за да съобрази с тях скоростта си на движение / а и
вещите лица свързват една от причините за настъпване на ПТП-то с
условието “ Ако се приеме, че пешеходците намиращи се от дясно на
платното за движение на извън градски път представляват предвидимо
препятствие…“ , като единствено се съдържа твърдението, че пострадалите
са били предвидимо за подсъдимия препятствие на пътя. Във връзка с това
съдът не е коментирал и принципа, че водачите на МПС при избора си на
начин на движение и величината на скоростта се ръководят от очакването за
правомерно поведение на останалите участници в движението. Освен това, и
теорията и съдебната практика са последователни при обследването на
престъпленията по транспорта, че настъпилото ПТП със съставомерни
последици трябва да се намира в пряка причинно-следствена връзка от
нарушаване на конкретно правило от специалния закон, свързано с
безопасността на движението, в случая на чл.20 ал.1 изр.1 от ЗДП за
движение с несъобразена скорост с посочените фактори. В противен случай
би се стигнало до чисто обективно ангажиране на отговорността на водача,
само поради настъпилия резултат, а не поради установени нарушения на
правилата за движение.
Коментираните обстоятелства и съображения показват, че
първоинстанционният съд не е изпълнил в пълнота изискванията на чл.13,
чл.14 и чл.107 ал.5 НПК за внимателен, коректен и пълноценен анализ и
оценка на доказателствените източници по делото и не е дал убедителен,
аргументиран и логичен отговор на въпросите по чл.102 НПК, който се дължи
и при процедура на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.2 НПК.
Отделен е въпросът, че всички тези правно значими обстоятелства от кръга
на доказване, е можело да бъдат оптимално изследвани, проверени и
правилно преценени, включително с разпита и разясненията на вещите лица
4
от състава на автотехническите експертизи, при провеждане на съдебно
производство по общия ред ако при новото разглеждане на делото съдът
прецени това. Следователно е налице основанието на чл.335 ал.2 вр.чл.348
ал.3 т.2 предл.първо НПК за отмяна на първоинстанционната присъда, като
допуснатите съществени процесуални нарушения могат да бъдат отстранени
при връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд,
поради което ПАС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 58/27.09.2022г., постановена по НОХД № 1466/2022г.
по описа на Окръжен съд- Пловдив и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на съда.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5