РЕШЕНИЕ
№ 241
С., 19.11.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и първата
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 1146 по описа на съда за
„ЧЕЗ Е.Б.” АД, гр. С., е предявило срещу В.М.М. *** искове за установяване съществуването на свои вземания
срещу ответника за сумата 2498,42 лв., представляваща неплатена цена на
електрическа енергия доставена в периода 05.01.2020 г. – 04.06.2020 г. до
електроснабден имот, находящ се в с. Д., Община С., с ИТН 300131129643, ведно
със законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 766/2020 г. по описа на РС - С. до
окончателното й изплащане и за сумата 89,10 лв., представляваща законна лихва
за забава върху главницата за период от 31.03.2020 г. до 25.09.2020 г.
Твърди се в исковата
молба, че между ищеца и ответника в процесния период съществували облигационни
отношения за продажба на електрическа енергия, които се регулирали от общи
условия на ищцовото дружество, които са общоизвестни и са оповестени съгласно
изискванията на Закона за енергетиката. Ответникът бил абонат на ищцовото
дружество за доставка на електрическа енергия до посочения в исковата молба
имот. За процесния период от 05.01.2020 г. до 04.06.2020 г. ищцовото дружество изпълнило
задължението си да достави електрическа енергия до този имот и за доставките издало
описаните в исковата молба 5 бр. фактури, чиито общ размер представлява
исковата сума по главницата. Ответникът не заплатил тези суми в сроковете по
фактурите, поради което изпаднал в забава, което обуславя и претенцията за
лихва за забава. За тези свои вземания ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 766/2020
г. на РС – С.. Съдът уважил заявлението с издаване на заповед за изпълнение,
срещу която длъжникът – настоящ ответник подал възражение, поради което съдът
указал на заявителя – настоящ ищец, да предяви искове за установяване
съществуването на вземанията по заповедта и срокът за предявяване на исковете
бил спазен. Тези обстоятелства обосновават според ищеца правния му интерес от
предявяване на исковете като установителни.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът е представил отговор на исковата молба, в които е оспорил иска
изцяло по неговото основание. Твърди, че в процесния период не е имал
качеството потребител на електрическа енергия, тъй като се е разпоредил с имота
още през 2008 г.
В писмена молба, постъпила в съда
на 16.04.2021 г., т. е. преди насроченото открито съдебно заседание, адв. Р.Д.
– пълномощник на ищеца, е заявила, че поддържа предявените искове.
Пред съда ответникът се
представлява от пълномощника си адв. П.М., който заявява, че поддържа
становището по исковете, заявено с отговора на исковата молба.
Съдът, като прецени по свое
убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Исковете са допустими с оглед
установеното от приложеното ч. гр. д. № 766/2020 г. по описа на РС – С.
развитие на заповедното производство.
Исковете са неоснователни.
По делото не е спорно, а и се
потвърждава от приетите писмени доказателства, че ищецът е издал фактури с №№
**********/10.02.2020 г., **********/12.03.2020 г., **********/09.04.2020 г.,
**********/11.05.2020 г. и **********/10.06.2020 г. за доставена електрическа
енергия в периода общо от 05.01.2020 г. до 28.05.2020 г. до обект **********,
находящ се в с. Д., Община С. за клиент – ответника с клиентски номер 300131129643, както и че сумите по фактурите,
чийто сбор от 2498,42 лв. формира претендираната
главница, представляват цена на доставената електрическа енергия до обекта за
отделните периоди, посочени във всяка от фактурите.
Установява се от приетото по
делото неоспорено от страните и кредитирано от съда заключение на в. л. инж. К.Т.
по назначената съдебно-техническа експертиза (СТЕ) и от устните разяснения на
вещото лице при защитата на заключението му в с. з. на 31.05.2021 г., че
партидата с абонатен номер ********** и клиентски номер 300131129643 в ищцовото
дружество се отнася за поземлен имот с идентификатор 23491.6.325 по
кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на с. Д., Община С. и за
построената в него сграда с идентификатор 23491.6.325.1.
С представения с отговора на
исковата молба и неоспорен от ищеца нотариален акт № 142, т. ІІІа, рег. № 5977,
д. № 511/2008 г. на нотариус Магдалена Хаджиангелова, с район на действие
съдебния район на РС – С., на 02.12.2008 г. е сключен договор за продажба, с
който ответникът В.М.М. и съпругата му М.П.М. са продали на „Б.в.“ ООД,
представлявано от управителя Д.А.У., застроен поземлен имот с идентификатор
23491.6.325 по КККР на с. Д., Община С., ведно с построената в поземления имот
масивна жилищна сграда с идентификатор 23491.6.325.1.
От представената от ищеца справка
от Агенцията по вписванията с № 425379/14.04.2021 г. чрез отдалечен достъп по
данни за ответника за всички служби по вписвания не се установява след
02.12.2008 г. ответникът отново да е придобил правото на собственост върху този
недвижим имот.
За пълнота следва да се отбележи,
че доводите на ищеца в молбата, постъпила в съда на 16.04.2021 г., че на л. 9
от същата справка било посочено, че ответникът понастоящем е собственик на
недвижим имот в с. Д., Община С., освен че са напълно неоснователни, са и
неотносими към предмета на делото. Първо, срещу пореден номер 19 от справката е
отбелязано придобиване от страна на ответника на 19.05.2004 г. на право на
собственост върху недвижим имот, представляващ поземлен имот пл. № 78, целият с
площ 920 кв. м. съгласно приетия с протокол № 064/22.04.1999 г. на РС
„Кадастър, геодезия и РНС“ – С.-област кадастрален план на м. „Ч.з.“ в
землището на с. Д., Община С., а срещу пореден номер 18 от същата справка
(очевидно е, че в нея по-късните разпореждания са с по-малък номер) е
отбелязано, че ответникът се е разпоредил с този имот на 03.12.2004 г. като с
договор за продажба, сключен с нотариален акт, го е продал на „Елити“ ООД. Освен
това, подробното обсъждане на тези действия на ответника е донякъде излишно,
защото поземленият имот пл. № 78 с площ 920 кв. м. в м. „Ч.з.“ в землището на
с. Д. е различен от поземления имот с идентификатор 23491.6.325 по КККР на
същото село и построената в него сграда с идентификатор 23491.6.325.1. Видно е от
обсъдения по-горе н. а. № 142/2008 г., както и от справката от Агенция по
вписванията (л. 4 от същата, пореден номер 8), че преди одобряване на
кадастралната карта на селото поземленият имот с настоящ идентификатор
23491.6.325, за който имот и за построената в него сграда с идентификатор
23491.6.325.1 е открита партидата в ищцовото дружество с клиентски номер
300131129643, е индивидуализиран като парцел VІІІ-300 в кв. 31 по ЗРП на
селото, а освен това е и застроен, за разлика от имот пл. № 78. Предмет на
делото са вземания за цена на електрическа енергия, доставена за клиент с
клиентски номер 300131129643, а еднозначно се установява от заключението по
назначената СТЕ, че този клиентски номер се отнася за поземлен имот с
идентификатор 23491.6.325 и за построената в него сграда с идентификатор
23491.6.325.1, а не за всички недвижими имоти, които евентуално притежава
ответникът в с. Д.. Тези изводи се потвърждават и от съдържанието на приетата
справка за декларирани данни на ответника, изпратена от Община С., отдел „МДТ“
с писмо изх. № 1100-515/14.05.2021 г., според която партидите за земя с площ
920 кв. м. в местността „Ч.з.“ в землището на с. Д. – от една страна и за земя
и сграда (с площ съответно 886 кв. м. и 283 кв. м.) – от друга страна, са
различни, а освен това и двете са закрити – първата на 03.12.2004 г., а втората
– на 31.12.2008 г.
След като с подробно описания
по-горе н. а. № 142/2008 г. на 02.12.2008 г. е сключен договор за продажба, с
който ответникът се е разпоредил с правото си на собственост върху описаните в
него поземлен имот и построена в него жилищна сграда, то в процесния период от
05.01.2020 г. до 04.06.2020 г. той не е бил собственик на имота и не е имал
качеството на потребител на електрическа енергия за битови нужди за този имот.
Съгласно чл. 13, т. 1 от
представените, одобрени от ДКЕВР (понастоящем КЕВР), Общи условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Е.Б.” АД, които според твърденията
на ищеца регулират отношенията му с ответника за доставка на електрическа
енергия в процесния период, задължението за заплащане на цената на използваната
в обекта електрическа енергия е за потребителя.
Не е спорно по делото, че в
процесния период недвижимият имот, за който съществува клиентски номер
300131129643 при ищеца и който представлява поземлен имот с идентификатор
23491.6.325 и построена в него сграда с идентификатор 23491.6.325.1, находящи
се в с. Д., Община С., е представлявал обект за доставка на електрическа
енергия за битови нужди.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от цитираните
по-горе Общи условия (ОУ) „Потребител на електрическа енергия за битови нужди”
е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което
ползва електрическа енергия за домакинството си. Тази клауза от ОУ, тълкувана
систематически при съпоставката й с чл. 4, ал. 3 от ОУ, обосновава извод, че
съдържанието на използваното в нея понятие „ползвател” се свежда до лице –
титуляр на вещно право на ползване по отношение на имота.
В самата клауза на чл. 4, ал. 3
от ОУ пък е установена възможност по съгласие на собственика или титуляря на
вещно право на ползване, дадено в определена форма, за определен срок правата и
задълженията на потребител да се упражняват от друго лице при солидарната му
отговорност със собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, за
изпълнение на задълженията към продавача. По делото не се установяват
обстоятелства, визирани в чл. 4, ал. 3 от ОУ, които да обосноват извод, че в
тази хипотеза ответникът е задължен за заплащане на цената на доставената до
имота електрическа енергия в процесния период.
По изложените дотук съображения,
от събраните по делото доказателства не се установява ответникът да е бил в
процесния период собственик, съсобственик или титуляр на вещно право на
ползване върху недвижим имот в с. Д., Община С., представляващ поземлен имот с
идентификатор 23491.6.325 по КККР на селото и построена в него сграда с
идентификатор 23491.6.325.1, за който се отнася клиентски номер 300131129643, нито да е бил лице по чл. 4,
ал. 3 от ОУ, което да отговаря солидарно с тях за заплащане на цената на
доставена до имота електрическа енергия. От друга страна, неизпълнението на
задължението на ответника да уведоми ищеца в 30 дневен срок в писмена форма за
всяка промяна, свързана със собствеността или другите основания, на които
продавачът доставя електрическа енергия на обекта (чл. 13, т. 5 от ОУ) не
ангажира отговорността му за плащане на цената на електрическата енергия в
периода след настъпването на тази промяна (вж. чл. 34 и сл. от ОУ). Поради това
за ответника не е възникнало задължение да заплаща цената на доставената до
имота електрическа енергия в процесния период и искът за установяване
съществуването на вземане на ищеца срещу него за заплащане на тази цена следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид неоснователността на иска
за главницата, следва да се отхвърли и иска за установяване на вземане на ищеца
към ответника за законна лихва за забава върху главницата за периода от
31.03.2020 г. до 25.09.2020 г.
С оглед изхода на делото и
направеното от ответника искане за присъждане на разноски, ищецът следва да
бъде осъден да му заплати сумата 700 лв. за разноски по представения списък по
чл. 80 от ГПК, от която 200 лв. са внесен депозит за възнаграждение на вещо
лице по съдебно-техническата експертиза и 500 лв. са платено адвокатско
възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „ЧЕЗ Е.Б.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Цариградско
шосе” № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, срещу В.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, искове с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване
съществуването на вземания на „ЧЕЗ Е.Б.” АД срещу В.М.М. за следните суми: за сумата 2498,42 лв., претендирана
като неплатена цена на електрическа енергия, доставена в периода от 05.01.2020
г. до 04.06.2020 г. до електроснабден имот, находящ се в с. Д., Община С., с
ИТН 300131129643, ведно със законната лихва върху тази сума от 07.10.2020 г. –
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № 766/2020 г. по описа на РС – С. до окончателното й изплащане и за сумата
89,10 лв., претендирана като законна лихва за забава върху горепосочената
главница за период от 31.03.2020 г. до 25.09.2020 г.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Е.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Цариградско шосе” № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център,
да заплати на В.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 700,00 лв. за
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред СОС в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: