РЕШЕНИЕ
Гр.
София,02.07.2018
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV „Д” въззивен състав,
в публичното заседание на деветнадесети юни през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
БИЛЯНА
КОЕВА
при секретаря Поля
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 15414 по описа за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294 и сл.
от ГПК.
С решение
№ Р-ІІ-64-137 от 08.07.2015 г., постановено по гр. д. № 15003/2014 г. по
описа на СРС, ІІ ГО, 64 състав, е отхвърлен предявеният от "М.Д." ООД, ЕИК
*********иск с правно основание чл. 422, ал.1
от ГПК вр. чл.538, ал.1 вр. чл.505, ал.1 от ТЗ, срещу Л.К.Д., ЕГН ********** за приемане за установено между страните, че Л.К.Д. дължи на "М.Д."
ООД сумата 6 000 евро - неплатена главница по Запис на
заповед от 24.07.2013 г., ведно със законна лихва за периода от 05.11.2013 г. (датата на подаването на заявлението по чл.417 от ГПК пред
съда, по което е образувано ч.гр.д. 45 927/2013 г. на СРС, 64 състав) до изплащане на вземането, като неоснователен. С решението ищецът е
осъден на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на ответника сумата от 500.00
лв. разноски, сторени в исковото производство.
С Решение № 8519 от 24.11.2016 г. по
в.гр.д.№ 6808/2016 г. на СГС, ГО, ІІ-Г въззивен състав, е отменено решение № Р-ІІ-64-137 от 08.07.2015 г., постановено
по гр. д. № 15003/2014 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 64 състав и вместо него е
постановено друго, с което съдът е
признал за установено по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК, че в полза на "М. Д." ООД, ЕИК *********съществува
вземане към Л.К.Д., за
сумата 6 000 евро, произтичащо от запис на заповед от 24.07.2013 г.,
ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК – 05.11.2013 г. до окончателното плащане, за
което е издадена заповед за изпълнение от 14.11.2013 г. по ч. гр. д. № 45927/2013
г. по описа на Софийски районен съд. С решението въззиваемата страна е осъдена
да заплати на ищеца сторените в заповедното и исково производство разноски.
С решение № 211 от 16.11.2017 г. по т. д. №
1266/2017 г. на ВКС по реда на чл.303 и сл. от ГПК е отменено по молба на Л.К.Д. на основание чл.303,
ал.1, т.5 от ГПК влязлото в сила Решение № 8519 от 24.11.2016 г. по в.гр.д.№
6808/2016 г. на СГС, ГО, ІІ-Г въззивен състав и делото е върнато на СГС за ново
разглеждане от друг състав.
Срещу
Решение № Р-ІІ-64-137 от
08.07.2015 г., постановено по гр. д. № 15003/2014 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 64
състав е постъпила въззивна жалба от ищеца "М.Д." ООД, който в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК го обжалва при твърдения за неправилност и
необоснованост, постановяването му при нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. По-конкретно поддържа, че неправилно СРС е
приел, че страните спорят кое е каузалното правоотношение - сключване на предварителен
или окончателен договор за покупко-продажба на недвижим имот, тъй като по
делото няма спор, че процесният менителничен документ обезпечава посредничество
за сключване на договор за продажба на недвижим имот и това е каузата. От
събраните в производството доказателства се установява, че между ищеца и
страните, които ответникът представлява, няма сключен нито
предварителен, нито окончателен договор за покупко-продажба на недвижимия имот,
поради което и ответникът не е изпълнил поетото към ищеца задължение, поради което
дължи възстановяване на получената сума. Поради липса на съгласие на всички продавачи и съсобственици на наследствения имот, т. нар.
предварителен договор е нищожен на
основание чл. 26 ал. 2 пр. 2 ЗЗД, като представеният от ответника документ, именован
"предварителен договор", е само проект за предварителен договор, доколкото не е подписан от двама от
продавачите. Въззивиникът поддържа, че щом съдът приема, че не е налице
кауза или тя не е доказана, следвало е да се разгледа записът на заповед като
абстрактна сделка и да уважи иска. В случая каузата
е въведена от ответника и негова е доказателствената
тежест. С ИМ ищецът е въвел записът на заповед като абстрактна сделка, който е редовен от външна страна, съдържащ реквизитите по
чл. 535 ТЗ, с отговора на ИМ ответникът е въвел каузално правоотношение, на
което ищецът е отговорил с молба, че се касае до платена сума, съставляваща възнаграждение за сключване на
окончателен, не и на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот. Моли решението
на СРС да бъде отменено и предявения иск да бъде уважен.
Въззиваемата страна в срока за писмен
отговор по чл.263,ал.1 от ГПК не взема становище по въззивната жалба.
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество
е неоснователна.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в
обжалваната част.
Съдът, като съобрази правните доводи на
страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
СРС, 64 състав, е бил сезиран с
положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл. 535 ТЗ.
Ищецът в исковата молба твърди, че ответницата
Л. Д. е издател по запис на заповед от 24.07.2013 г., по който се е задължила
неизменно и безусловно, без протест и без разноски, да му заплати сумата от 6
000 евро на 24.10.2013 г. Ценната книга била предявена за плащане от поемателя
на издателя на падежа, но плащане не последвало.
Ответникът е подал в законоустановения
срок отговор на исковата молба, с който въвежда
каузално правоотношение, по силата на което
и е дадена процесната сума по записа на заповед от 6 000 евро. Тя твърди, че получила от ответника тази сума, защото
тя и още двама души организирали
съсобствениците на процесния имот и слючили предварителен договор за покупко-продажба на имота с ищцовото дружество.
Затова ответникът признава в отговора на
исковата молба, че е получила исковата
сума, като възнаграждение за извършената работа по
убеждаването на съсобствениците на
недвижимия имот да сключат предварителен договор. Твърди още, че според договорките с управителя на ищцовото
дружество, тя нямала задължение да връща тази
сума, тъй като същата била възнаграждение за свършената от нея работа по сключване на предварителния
договор за покупко-продажба.
В своя уточнителна молба от 05.11.2014 г., както и
по реда на чл.176 от ГПК ищецът е
въвел в процеса също каузално правоотношение, за изъплнението на което твърди, че е издаден
от ответницата процесния запис на заповед, а именно - че срещу сумата от 6 000 евро ответницата е следвало да организира
всички съсобственици на недвижимия
имот, предмет на Предварителниа договор, да сключат окончателен договор и да прехвърлят собствеността върху имота на ищеца окончателно
с договор за покупко-продажба под
формата на нотариален
акт. До такъв не се стигнало, поради което и бил
предявен за плащане записът на
заповед, който бил издаден от ответницата в полза на ищеца, за да се гарантира
връщането на дадената й сума в размер на 6 000 евро при липсата на
окончателна сделка. В
този смисъл се въвежда твърдение, че процесният запис на заповед е бил издаден
от ответницата като гаранция, че ако не успее да организира всички съсобственици да сключат окончателен
договор за покупко-продажба под
формата на нотариален акт за процесния имот, тя ще върне дадената й сума от 6
000 евро на ищцовото дружество.
От представения от ответника по делото предварителн
договор се установява, че за продавач, същият не е бил подписан от двама от
съсобствениците на имота, поради което следва да се приеме, че представеното
по делото копие е само проект на такъв договор. По делото не спорно и че поради
липса на съгласие от всички продавачи-съсобственици на имота не се е
стигнало до сключване на окончателен договор за покупко-продажба под
формата на нотариален акт, т.е. ответницата не е изпълнила възложената й
поръчка.
СРС е приел, че в тежест на ищеца, при признание, че записа на заповед е
издаден за обезпечаване
на задължение на издателя по определено каузално правоотношение, е да докаже това каузално правоотношение, а в тежест на ответника е да установи, че е
изпълнил задължението си по каузалното правоотношение, или, че то е
погасено по друг начин, или е
недействително. Приел е, че щом ищецът не е доказал твърдяното правоотношение,
респ. обема на задълженията на ответницата по него и точното им съдържание, а
именно задължението на ответницата да организира сключването на окончателен
договор за покупко-продажба на имота, искът е неоснователен, доколкото по
силата на чл.154, ал.1 от ГПК следва да докаже фактите, на които основава
своите искания или възражения. Следователно за да постанови обжалваното решение първоинстанционният
съд е приел, че ищецът с оглед на въведените твърдения за наличие на каузално
правоотношение по сключването на договор за покупко-продажба на недвижим
имот в обезпечение, на което е издаден процесния запис на заповед, не е доказал твърдяното договорно правоотношение.
Настоящият състав не споделя посочените
изводи на първоинстанционния съд, по следните съображения:
Съгласно т.17 на ТР № 4 / 2014 год. ищецът
- поемател по запис на заповед, за съществуване вземането по която предявява
иска по чл. 422 ал.1 ГПК, не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя
задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на каузално
правоотношение, във връзка с което е издаден записа на заповед. С въвеждането
на такова твърдение от някоя от страните в производството по чл.422 ал.1 ГПК, подлежи на доказване и каузалното
правоотношение, но само доколкото възраженията, основани на това правоотношение,
биха имали за последица погасяване
вземането по записа на заповед. По правилото на чл.154 ал.1 ГПК
всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията
си, обуславящи претендираното, съответно отричаното право. Именно във връзка с
разпределение тежестта на доказване, съгласно чл.154 ал.1 ГПК и основанието на
вземането на ищеца - абстрактна правна сделка, изрично в мотивите към т.17 на
ТР № 4 / 2014 год. на ОСГТК на ВКС се приема, че ищецът
- кредитор, сочещ обезпечителна функция на записа на заповед спрямо каузално
правоотношение, доказва вземането си, основано на менителничния ефект. Не
би могло да се вмени в тежест на кредитора - поемател по записа на заповед, установяването
на обстоятелство, за позоваване на което няма изначален правен интерес в
производството по чл.422 ал.1от ГПК, съгласно преждепосоченото в мотивите на
Тълкувателното решение: че не следва да сочи и доказва връзка между
абстрактното с конкретно каузално правоотношение.Твърдението му за кауза в
процеса е обуславящо единствено за предмета на защитата на ответника - длъжник
по записа. Ако той би потвърдил същата кауза, на доказване биха подлежащи само
релативните му възражения за несъществуване или погасяване на вземането. Ако би
твърдял различна кауза, съгласно Тълкувателното решение, всяка от страните
доказва твърдяната от нея кауза. Доказването на каузата на ищеца в този случай,
обаче, в съответствие с мотивите на т.17 в цялост, се обуславя не от
основанието на иска, а от осъществяваната от ответника защита и цели да обори
доказвана от ответника, различна от действителната, каузална причина за
издаването на ефекта, респ. недължимост на вземането на това основание, предвид
правопогасяващи, правоизключващи или правоунищожаващи възражения. По делото не
е спорно, че ответницата не е успяла да организира както сключването на
предварителен договор между ищцовото дружество и съсобствениците на недвижимия
имот - 36 на брой, така и окончателен такъв във формата на нотариален акт.
Ищецът носи тежестта да установи само редовен
от външна страна запис на заповед. Интерес, но не и задължение, от установяване на каузална причина за
издаване записа на заповед, ищецът би имал само с цел преодоляване защитата на
ответника, в случай че същият би твърдял и доказвал различна от действителната
каузална причина за издаване на менителничния ефект. За посочването на кауза,
но недоказването й, ищецът не би могъл да се санкционира с отхвърляне на иска,
основан на абстрактната правна сделка, независимо от защитата на ответника.
Недоказването
от ищеца на сключено каузално правоотношение по договор за поръчка, посочен
като причина за издаване на менителничния ефект, не съставлява основание за
отхвърляне на иска при констатирана редовност на записа на заповед и независимо
от предмета на защитата на ответника. Предмет на делото по предявен установителен иск по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотеза на издадена заповед за
изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на запис на
заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. Ищецът
- кредитор доказва вземането си, основано на записа на заповед, като при липса на релативно възражение от
ответника, към която се приравнява и общото възражение на ответника за
безпаричност на ценната книга, вкл. в случаите на неразкрита обезпечителна
функция на менителничния ефект, ищецът - поемател не е длъжен да доказва
възникване и съществуване на вземане по каузално правоотношение. В този
смисъл са Решение № 248 от 23.01.2015 г. по търг. д. № 3437/2013 г. на Върховен
касационен съд и Решение № 15 от 16.06.2017 г. по т. д. № 1484/2015 г. на ВКС, I
т. о.
С оглед приетото, в настоящата хипотеза
осъществяваната от съда дейност следва да се ограничи единствено и само до
проверката на редовността на записа на заповед, но не и относно твърдяната от
кредитора - поемател каузална сделка.
Тъй като правните норми, уреждащи
действителността на менителничните ефекти, са от императивно естество,
решаващата дейност на въззивния съд следва да се съсредоточи по отношение на
тези въпроси.
От представената по делото
ценна книга на заповед се установява, че тя удостоверява действително поето
менителнично задължение. Записът
на заповед е действителен, тъй като в този документ са обективирани всички
изискуеми от закона реквизити – изразът „запис на заповед” се съдържа както в
заглавието на акта, така и в неговия текст; безусловно обещание за плащане на
определена сума – 6 000 евро; падежът е определен - 24.10.2013 г., поради което
вземането е изискуемо, място на плащане – гр. София, ул.Беловодски път 79; името
на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати – "М.Д." ООД; дата и място на издаване – гр. София, 24.07.2013
г. и подпис на издателя – Л.К.Д..
Основателни са доводите във въззивната
жалба, че съдът неправилно е заключил, че ищецът не е ангажирал доказателства
за възникване на вземането му. Тъй като, както беше прието, записът на заповед
като едностранна абстрактна сделка е едновременно доказателство и основание за
поето менителнично задължение, въззивният съд приема, че е установено по
несъмнен начин, че между страните е възникнало и съществува действително
менителнично правоотношение, по което ответникът е поел безусловно едностранно
задължение за заплащане на сумата от 6 000 евро на ремитента "М.Д." ООД.
Следва да се отбележи, че записът на
заповед е частен диспозитивен документ и като такъв се ползва с формална доказателствена
сила, че посоченото за издател лице е негов автор и доколкото ответникът не е
оспорил автентичността на подписа на издателя, формалната доказателствена сила
на документа не се счита оборена. Не са доказани и твърденията му за
антидатиране на записа на заповед.
Предвид гореизложеното,
първоинстанционното решение следва се отменени изцяло и искът се уважи за
претендираната сума в размер на 6 000 евро и за законната лихва от заявлението
по чл.
417, т. 9 ГПК - 05.11.2013 г. до окончателното плащане на главницата.
По разноските:Предвид изхода на спора, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски
в размер общо на 704.10 лева, определени както следва: 234.70 лева - за
заповедното производство, и 234.70 лева лева - за първата инстанция съгласно
представения списък с разноски, а на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 273 ГПК 234.70 лева – държавна такса за въззивната инстанция;
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № Р-ІІ-64-137 от 08.07.2015 г., постановено
по гр. д. № 15003/2014 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 64 състав, вкл. в частта за
разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК, че в полза на "М.Д." ООД,
ЕИК *********съществува вземане към Л.К.Д., ЕГН **********
за сумата 6 000 евро,
произтичащо от запис на заповед от 24.07.2013 г., ведно със законна
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК –
05.11.2013 г. до окончателното плащане, за което е издадена заповед за
изпълнение от 14.11.2013 г. по ч. гр. д. № 45927/2013 г. по описа на Софийски
районен съд.
ОСЪЖДА Л.К.Д., ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на основание
чл.78, ал.1 от ГПК на "М.Д." ООД, ЕИК *********с
адрес *** разноски в размер общо на 704.10 лева определени както следва: 234.70
лева - за заповедното производство, и 234.70 лева лева - за първата инстанция съгласно
представения списък с разноски, а на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 273 ГПК 234.70 лева – държавна такса за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.