Решение по дело №971/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 663
Дата: 21 декември 2021 г. (в сила от 21 декември 2021 г.)
Съдия: Таня Ташкова Русева Маркова
Дело: 20212100500971
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 663
гр. Бургас, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20212100500971 по описа за 2021 година
С Решение № 260041 от 16.03.2021г., постановено по гр. дело №
669/2020г. по описа на Районен съд – Поморие е осъден Д. Д. – ***
гражданин, роден на **.**.19**г., с адрес в Република България - гр.***
ул.*** комплекс *** ет.* ап.* да заплати на „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД
сума в размер от 4 251, 33 лева, представляваща дължима сума за ремонт на
покрива и покривните тераси, определена на ОС на ЕС на сграда „Бета“,
проведено на 14.11.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 26.10.2020г. – датата на предявяване на иска до окончателното изплащане
на сумата. Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба с вх.
№ 261240/06.04.2021г. по описа на Районен съд – Поморие от Д.Д., с която се
претендира да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да
бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъде
отхвърлен иска на „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД в качеството му на
Управител на ЕС на сграда „Бета“ с идентификатор 57491.509.24.4 в комплекс
Сънсет ризорт – гр. Поморие. В жалбата се посочва, че атакуваното решение е
неправилно. Посочва се, че ОС на ЕС е взело решение за откриване на Фонд
1
„Ремонт и обновяване“, за размера на вноската за необходим ремонт и
условията и начина за плащането им и по този начин се създават права и
задължения, както за отделните етажни 1 собственици, така и за Управителя –
за изпълнение на специфични управленски функции. В жалбата се посочва, че
откриването на специална сметка е гаранция на собствениците, че средствата
по тази сметка ще бъдат разходвани по предназначение, тъй като се касае за
банков продукт, който предлага по-висока степен на сигурност при
разходване на сумите. В жалбата се посочва, че от представените
доказателства не се установява Управителя на сграда „Бета“ да е изпълнил
задължението си да открие специална набирателна сметка, така – както е
прието в т. 4 от решението на ОС на ЕС – напротив – предложения начин на
плащане на вноските – „на каса“ противоречи, както на волята на етажните
собственици, така и на разпоредбата на чл. 50, ал. 3 от ЗУЕС. В жалбата се
посочва, че съдът в своето решение не е разгледал така направеното
възражение от страна на ответника за недължимост на сумата.
В съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява.
Ответната страна по въззивната жалба – ЕС на сграда Бета с
идентификатор 57491.509.24.4 по кадастралната карта на гр. Поморие
депозира писмен отговор чрез своите процесуални представители – адвокат
Радостина Николова и адвокат Евгения Гагашева, в който посочва, че
жалбата е неоснователна, а решението на Районен съд – Поморие е правилно
и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. В отговора се посочва, че
между страните няма спор, че банковата сметка, по която се събират вноските
за Фонд „Ремонт и обновяване“ е различна от банковата сметка, по която се
събират таксите за поддръжка и управление на общите части и не намират
опора в закона твърденията за недължимост на търсените суми поради
неоткриването на специална сметка на името на Управителя по чл. 50, ал. 3 от
ЗУЕС за съхраняване средствата от Фонд „Ремонт и обновяване“. В отговора
се посочва, че законодателят е предвидил създаването на такава сметка с
оглед съхраняването на паричните средства, които са с целево
предназначение, определяйки и отговорното за това лице – Председателя на 2
Управителния съвет или на Сдружението и с това се изчерпва и правното й
значение, поради което изложеното не е в състояние на обоснове застъпеното
становище във въззивната жалба. Не се отправят искания за събиране на нови
2
доказателства пред настоящата инстанция. Отправя се искане да бъдат
присъдени направените разноски.
По делото е депозирана и въззивна жалба с вх. №
261252/07.04.2021г. от страна на ЕС на сграда Бета с идентификатор
57491.509.24.4 по кадастралната карта на гр. Поморие против постановеното
първоинстанционно решение в частта на разноските и в частност – по
отношение на това, че е отхвърлено искането на ответната страна да бъдат
присъдени всички разноски в производството – включително и направените
разноски в обезпечителното производство. По повод депозираната жалба
против решението в частта за разноските, по делото е депозиран писмен
отговор от страна на Д.Д., в който се посочва, че решението в атакуваната му
част е законосъобразно, правилно и обосновано, не страда от посочените в
жалбата пороци и следва да бъде потвърдено. Предявен е иск от ЕС на сграда
Бета с идентификатор 57491.509.24.4 по кадастралната карта на гр. Поморие
против Д.Д., с който се претендира да бъде осъден ответника да заплати на
ищцовата етажна собственост сума в размер на 4 251. 33 лева,
представляваща дължима от ответника вноска за Фонд „Ремонт и
обновяване“, която е целева за извършване на ремонт на покрива и
покривните тераси на сградата, изчислена съгласно приети на ОС на ЕС
решения, ведно със законната лихва от датата на падежа – 28.05.2020г. до
окончателното плащане.
В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба -
Етажната собственост на сграда Бета с идентификатор 57491.509.24.4 в
комплекс Сънсет ризорт в гр. Поморие чрез своите процесуални
представители оспорват жалбата, поддържат своя депозиран отговор и считат,
че следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение, а в частта на
разноските да бъде отменено и вместо
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията
на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред Районен съд – Поморие е образувано по
исковата молба на Етажната собственост на сграда Бета с идентификатор
57491.509.24.4 в комплекс Сънсет ризорт в гр. Поморие чрез Управителя на
Етажната собственост - „Поморие Мениджмънт 2“ ЕООД, представлявано от
3
Владимир Георгиев Добрев, с която се претендира да бъде осъден ответника
Д. Д. – граждадин на ***, роден на **.**.19**г. в ***, ***, притежаващ
Булстат *********, с адрес - гр.***, комплекс *** ул.*** № *** блок *** ет.*
ап.* да заплати на ищцовата етажна собственост сума в размер на 2 173, 67
евро с левова равностойност от 4 251, 33 лева, представляваща вноска във
Фонд „Ремонт и обновяване“ на Етажната собственост, ведно с обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва върху претендираната сума
от датата на предявяване на иска – 26.10.2020г. до окончателното плащане на
сумата. В исковата молба се твърди, че ответника е собственик на
самостоятелен обект в ищцовата етажна собственост – апартамент № 6,
находящ се в сграда „В“, етаж 3, със застроена площ от 127, 07 кв.м., ведно с
21, 58 кв.м. в ид.ч. от общите части на сградата дължи посочената в исковата
молба сума на основание Решение по т. 4 от Протокола за проведено на
14.11.2017г. Общо събрание на сграда Бета, за извършване на ремонт на
покрива и покривните тераси на сградата. Сочи се, че въпреки многобройните
покани, ответникът не е заплатил исковата сума.
Предявените искове са с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС
във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 9 във връзка с чл. 50 от ЗУЕС и чл. 86 от ЗЗД.
Ответната страна по предявения иск – Д. Д. депозира пред
първоинстанционния съд писмен отговор, в който оспорва предявените
искове като недопустими и неоснователни. Твърди се, че исковете са
предявени от „Поморие Мениджмънт 2“ ЕООД, което е дружество е било
избрано за Управител на ищцовата етажна собственост на ОС на ЕС,
проведено на 24.09.2019г., решенията на което ОС са били оспорени по реда
на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС и образуваното въз основа на този иск гражданско
дело не е приключило, тоест – исковете са предявени от лице, което не е
Управител на ЕС, съответно – няма представителна власт. Твърди се, че
исковете са недопустими и поради това, че исковата молба е нередовна. По
същество исковете се оспорват като неоснователни по съображения, че
падежът на задълженията все още не е настъпил поради забава на кредитора,
изразяващ се в това, че ЕС не е открила специална банкова сметка със
специално предназначение, по която етажните собственици да преведат
сумите за Фонд „Ремонт и обновяване“.
За да уважи предявените искове, първоинстанционният съд е
4
приел за неоснователни възраженията за недопустимост на решението, като
се е позовал на влезлите в сила Решение № ІV-146/17.12.2019г. и Решение №
І-157/20.12.2019г. по описа на БОС, с които са потвърдени решенията на РС –
Поморие, с което са отхвърлени исковете против ЕС на сграда Бета за отмяна
на решенията по т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 7, приети на проведеното на
14.11.2017г. ОС на ЕС. Съдът е приел, че по делото не се установява
решенията, които са проведени на 14.11.2017г. да са били отменени по реда
на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, поради което и посочените решения са задължителни
за ответника и той следва да ги изпълнява. Съдът е приел, че сумата, дължима
от ответната страна е определена на ОС на ЕС, проведено на 14.11.2017г. и е в
размер на 2 173, 67 евро, която левова равностойност е в размер на 4 251, 33
лева. Съдът е установил, че на ответника е изпратена покана за плащане на
дължимата сума по електронен път по електронната поща, както и е посочена
банковата сметка, по която това може да бъде извършено.
При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира,
че решението е и правилно и законосъобразно.
Настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е
установил релевантните за спора факти и обстоятелства, досежно качеството
на ответника на етажен собственик като носител на право на собственост по
отношение на недвижим имот, представляващ апартамент № 6, сграда В, ет. 3,
със застроена площ от 127, 07 кв.м., ведно с 21, 58 кв.м. в ид.ч. от общите
части на сградата с идентификатор 57491.509.24.4 в комплекс „Сънсет
ризорт“ - гр. Поморие.
Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния
съд, че съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9 във връзка с чл. 11, т. 7 във връзка с чл. 50 от
ЗУЕС, всеки от етажните собственици е длъжен да заплаща вноските за Фонд
„Ремонт и обновяване“, чийто размер е определен от Общото събрание по
определения в чл. 50 от ЗУЕС начин. Следователно също от компетентността
на Общото събрание е да определи размера на ежемесечната вноска, дължима
съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на
етажната собственост. Недоволните етажни собственици могат да атакуват
решенията на ОСЕС по реда и в срока, посочен в чл. 40 ЗУЕС. В настоящия
5
случай, атакуването на решенията е било безуспешно, поради което взетото
решение обвързва всички етажни собственици. Те дължат посочените суми,
като вноски във фонд "Ремонт и обновяване". Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 272 от ГПК, настоящата инстанция препраща към мотивите на
първоинстанционното решение.
По отношение на наведените във въззивната жалба възражения за
неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне,
съдът намира следното:
Съгласно чл. 51, ал. 3 ЗУЕС, средствата във фонд "Ремонт и
обновяване" се набират в сметка със специално предназначение, която се
открива на името на председателя на управителния съвет (управителя) или на
сдружението. В настоящия случай е безспорно, че управителят на ЕС е открил
банкова сметка за набиране на средствата по този фонд. Съгласно чл. 6, ал. 1,
и 2 от Наредба № 3 на БНБ от 18 април 2018 г. за условията и реда за
откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за
използване на платежни инструменти, платежни сметки, водени от банки, се
използват за изпълнение на платежни операции и за съхранение на пари.
Платежните сметки, водени от банки, могат да бъдат: разплащателни сметки -
за съхранение на пари, платими на виждане без срок за предизвестие от
титуляря до банката, и за изпълнение на платежни операции по внасяне,
прехвърляне и теглене на средства; платежни сметки за основни операции - за
съхранение на пари в левове и предоставяне на услуги по чл. 118 от Закона за
платежните услуги и платежните системи; сметки за електронни пари - за
съхранение на електронни пари, до които издателят е осигурил отдалечен
достъп за изпълнение на платежни операции; други видове платежни сметки,
които се обслужват при определени с договор условия и съгласно
действащото законодателство. Следователно Наредба № 3 регламентира само
основните видове сметки. Законодателят и БНБ не са регламентирали изрично
сметка със специално предназначение по чл. 50, ал. 3 ЗЕУС; възможността да
се открие определен вид платежна сметка, в т. ч. такава със специално
предназначение, се определя от договора между титуляра и банката.
Доколкото ответника, в качеството му на етажен собственик
дължи исковата сума и е поканен от кредитора да я заплати по посочената му
в поканата банкова сметка, за да са изправни длъжници и да изпълнят
6
добросъвестно задължението, е необходимо да преведат сумата по тази
сметка. Ако средствата по нея не се разходват целево - за ремонт и
обновяване на сградата, етажните собственици имат различни правни
средства за защита на интересите им, включително и в хипотеза на
осъществено от управителя на ЕС противоправно поведение или
неоснователно изразходване на средствата от ЕС.
Мотивиран от изложеното, въззивната инстанция намира
изложените във въззивната жалба оплаквания за неоснователни.
Задължението за заплащане на процесните суми е възникнало по силата на
взетото решение на ОС на ЕС, изискуемо е и като такова подлежи на
изпълнение. По изложените съображения искът по чл. 6, ал. 1, т. 9, вр. чл. 11,
т. 7, вр. чл. 50 от ЗУЕС е основателен в посочения размер.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид обстоятелството, че
настоящата инстанция достига до същите фактически и правни, до които е
достигнал и първоинстанционния съд, счита, че атакуваното
първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено, като съдът препраща
към мотивите на съда на основание чл. 272 от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено
отправеното искане на въззиваемата страна и да бъдат присъдени разноските
на етажната собственост.
По отношение на депозираната частна жалба, депозирана от
Етажната собственост в частта на постановеното първоинстанционно
решение, с която е оставено без уважение искането на ищцовата страна
ответника Д. Д. да заплати всички направени разноски в производството –
включително и тези, които са направени в обезпечителното производство,
съдът съобрази следното:
Съобразно разрешението, дадено в т. 5 от ТР № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, направените от страните в обезпечителното производство
разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на
спора, с оглед крайният му изход. Съобразно посоченото в т. 1 и т. 2 от
същото решение, страната следва да представи списък на разноските и
доказателства, че същите са направени - ако плащането е извършено по
банков път, следва да се представи съответното платежно нареждане. В
настоящия случай от представените по първоинстанционното дело и списък
7
по чл. 80 ГПК на направените от ищцовата страна разноски и приложените
към списъка доказателства се установява, че с Определение от № 260095 от
13.10.2020г., постановено по частно гр. дело № 616/2020г. па описа на ПРС, в
полза на въззиваемия-ищец е допуснато обезпечение на иска срещу
въззивника-ответник, чрез налагане на възбрана върху 1/105 ид. ч. от
собствения му недвижим имот. За образуване на производството по
обезпечение на иска по сметка на ПРС е внесена държавна такса, в размер на
40 лева, а по сметка на Агенция по вписванията сумата от 15 лева. За
възнаграждение на адв. Евгения Гагашева за обезпечителното производство,
е заплатена сумата от 500 лева – тоест – обща сума в размер на 555 лева в
обезпечителното производство по обезпечаване на иска по настоящото дело.
Доколкото крайният момент, в който ищецът може да претендира тези
разноски е приключване на устните състезания пред първата инстанция,
настоящото искане е направено своевременно. Същото е придружено и от
доказателства, с които ответната страна се е запознала към момента на
представянето им, видно от протокола от проведеното съдебно заседание. Ето
защо въззивната инстанция намира, че в полза на ищеца следва да се
присъдят направените в обезпечителното производство съдебно-деловодни
разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът намира, че на въззиваемата
етажна собственост следва да бъдат присъдени направените разноски пред
въззивната инстанция – сума в размер на 365 лева, както и направените по
делото разноски в обезпечителното производство – сума в размер на 555 лева.
Това налага първоинстанционното решение в частта му за разноските да бъде
отменено и да бъдат присъдени разноските в обезпечителното производство.
На основание чл. 280, ал. от ГПК настоящото решение не подлежи
на касационно обжалване, предвид обстоятелството, че цената на иска е под
5 000 лева.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260041/16.03.2021г., постановено по гр.
дело № 669/2020г. по описа на Районен съд – Поморие в частта, в която са
отхвърлени претендираните разноски в обезпечителното производство в
8
размер на 555 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д. Д., *** гражданин, роден на **.**.19**г. в ***, ***,
притежаващ Булстат *********, с адрес в Република България – гр.***
комплекс *** ул.*** № *** блок *** ет.* ап.* да заплати на Етажната
собственост на сграда Бета с идентификатор 57491.509.24.4 в комплекс
Сънсет ризорт в гр. Поморие, ул. „Княз Борис І“ № 219, представлявана от
Управителя - „Поморие Мениджмънт 2“ ЕООД, представлявано от Владимир
Георгиев Добрев сума в размер на 555 (петстотин петдесет и пет) лева,
представляваща направените разноски в обезпечителното производство –
частно гр. дело № 616/2020г. по описа на Районен съд – Поморие.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260041/16.03.2021г., постановено
по гр. дело № 669/2020г. по описа на Районен съд – Поморие в останалата му
част.
ОСЪЖДА Д. Д., *** гражданин, роден на **.**.19**г. в ***, ***,
притежаващ Булстат *********, с адрес в Република България – гр.***
комплекс *** ул.*** № *** блок *** ет.* ап.* да заплати на Етажната
собственост на сграда Бета с идентификатор 57491.509.24.4 в комплекс
Сънсет ризорт в гр. Поморие, ул. „Княз Борис І“ № 219, представлявана от
Управителя - „Поморие Мениджмънт 2“ ЕООД, представлявано от Владимир
Георгиев Добрев сума в размер на 365 (триста шестдесет и пет) лева,
представляваща направените по делото разноски пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9