Решение по дело №1365/2019 на Районен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

          Номер   1712                 Година   06.12.2019                 Град   С.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                     XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На шести ноември                                                                                               Година 2019 

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар: В.П.              

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 1365 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Предявени са искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1-3 ЗЗДискр.

 

Ищецът П.Т.З. твърди в исковата си молба, че за ползване на услугите в Ч., заплатил 1 лев с квитанция/19.9.2016 г. и 1 лев с кв./9.5.2018 г. за 1-месечна читателска карта № 4846, 5 лева с квитанция/13.2.2019 г. за 1 годишна ч.карта, както и депозит от 30 лева с квитанция № 44/13.2.2019 г. за заемане на две книги за дома. Горните цени били уредени с т. 1-6, т. 11, приложение № 3 към чл. 53 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О., която била издадена с решение № 107/29.3.2012 г. от О. С., с което били определени дискриминационни категории и цени за ч. по следните признаци: т. 11. Библиотека „Р.“, т. 1. Издаване на читателска карта за 12 месеца в централна библиотека „Р.“: т 1.1. За граждани над 16 години - 5 лева; т.1.2. за пенсионери и инвалиди - 4 лева; т. 1.3. Целева група по проект „Отворени врати" - 2 лева; т. 1.5. Месечна читателско карта в читалня - 1 лев; т. 5. Граждани с адресна регистрация извън С. О. се записват за читатели само в Централна библиотека срещу депозит 30 лева за заемане на един източник, като имат право да ползват само ЦБ и да заемат за дома едновременно до 3 библиотечни единици, като депозитът бил дължим на читателя след връщане на заетите документи, отписване от библиотеката и представяне на квитанцията, а депозит, който не бил непотърсен в течение на една година след последната дата на връщане в картона, оставал в полза на библиотеката; т. 6. Преференции: т. 6.1. Деца и ученици, чиито родители или братя и сестри са записани за читатели на библиотеката, ползват 50 % намаление от цената на абонаментната карта; т. 6.2. Освобождават се от абонамент: т. 6.2.1. Щатните и хоноровани служители на НЧ „Р.“; т. 6.2.2. Библиотечните специалисти от Общинската библиотечна система, както и пенсионирали се библиотечни специалисти в „Р.“; т. 6.2.3. Специалистите от отдел „Култура", Регионален исторически музей, С. художествена галерия и литературните музеи в града - за служебно ползване; т. 6.2.4. Дарители и доброволци на библиотеката /по преценка на ръководството/ за 1 г. или завинаги.”. Тези разпоредби били в пряко противоречие на чл. 3 ЗОБ, според който, обществените библиотеки осигурявали правото на гражданите на равноправен и свободен достъп до библиотечно-информационно обслужване. Оттук следвало, че местният нормотворец бил обвързан да осигури на ч. равноправен и свободен достъп до библиотечни услуги, чрез безсрочна и безплатна регистрация, а не да ги категоризирал по възраст, учащи, пенсионери, инвалиди, служители, дарители и определяне на регистрационен режим от 1 ден, 1 месец или 1 година срещу заплащане на цени от 0.50 лева до 5 лева, а за някои читатели безплатен абонамент. Регистрационният режим /абонамент/ срещу заплащане за ч.карти бил в противоречие и с чл. 4/1/, чл.15/4/ и чл.16 ЗОАРАКСД, във вр. с § 1, т. 3 от с.з. Заплащането на 30 лева депозит от ч. без адресна регистрация в С. О., за заемане на книги за дома, ги поставяло в неравноправно положение спрямо тези с адресна регистрация в същата О.. От друга страна, съгласно чл.52/1/т.3 ЗОБ, доставка на библиотечни документи от страната и чужбина, било възможно потребител от друга О. да заемел книга без да заплащал цена за ч.карта и депозит. Тоест, за втори път, макар и косвено, законодателят определил равноправен и свободен достъп до библиотечно-информационно обслужване. Безспорно било, че ответникът нарушил чл. 4/1/ ЗЗДискр и чл.6/2/ КРБ и дискриминирал ищеца, поставяйки го в най-неблагоприятната категория при издаване на читателски карти - за граждани над 16 години - 5 лева или месечна читателска карта в читалня - 1 лев, докато други категории читатели с преференции /щатни служители, специалисти от отдел „Култура", дарители и др./, не заплащали абонамент, като и при заплащане на депозит – 30 лева за не жител ***, докато тези с адресна регистрация в същата О. не заплащали депозит при заемане на книги за дома. Като намирал, че общо заплатените от него горепосочени 37 лева, били в пряка следствена връзка с дискриминационните разпоредби на т. 1, подт. 1.1. и 1.5., и т. 5, към т. 11, приложение № 3, чл. 53 на НОАМТЦУТОСЗ, то считал, че ответникът го бил увредил виновно и на основание чл.71/1/т.3 ЗЗДискр му дължал обезвредата от общо 37 лева - имуществена вреда, съгласно заплатените от него 37 лева с посочените квитанции и съобразно същата разпоредба от местната наредба. Съгласно чл.17/2/ ГПК, молел съда инцидентно да прогласял за нищожна разпоредбата на т.1-6, от т.11, приложение № 3, чл. 53 НОАМТЦУТОСЗ, на следното: видно било от сайта на общодостъпния регистър Булстат -, че Н. било юридическо лице с нестопанска цел, 100 % частна собственост. Съгласно читалищния Устав, чл. 9, т. 1, „урежда и поддържа библиотека, читалня, фото-, фоно-, филмо- и видеотека, както и създава и поддържа електронна информационна мрежа“. Според Устройствен правилник на ЧБ "Р.", чл. 3. „ЧБР е читалищна библиотека; чл.9, т. 3. осигурявала библиотечно-информационно обслужване на всички адресно регистрирани граждани; т. 8. Обслужването ставало след заплащане на годишна или еднократна читателска карта, която стойност се определяла с Наредба от О.". Съгласно Правила за обслужване на ч. в ЧБР, чл. 2/3/, библиотеката осигурявала равноправен достъп на всички граждани; чл. 12. Изисквания при регистрация на ч., ал. 4. Лица с адресна регистрация извън С. О. се записвали като читатели само в централна библиотека, след внасяне на депозит, чл. 13 уреждал преференции за някои категории читатели. Съгласно чл. 6 и 9 от ЗМДТ, Общинският съвет С. можел да определя размер на такси и цени на услуги предоставяни от общинска администрация и нейните звена, а съгласно чл.52/3/30 ЗОБ, бил компетентен с акт да определи размера на таксите за специализираните библиотечни услуги в обществените библиотеки на С. О., в т.ч., и ЧБР. Но ОбС С. нямал никаква компетентност да урежда с наредба цени на услуги в ЧБР, защото последната не била общинска, а дори в нейния правилник да било посочено, че цените се определяли с наредба от ОбС, то това било в противоречие на чл. 8 и 12 ЗНА. Искането е да се признае за установено по отношение на ответника, че Общинският съвет С. е дискриминирал ищеца при заплащане на читателски карти и депозит в Читалищна библиотека „Р.“ С. с посочените квитанции, да задължи ответника да преустанови нарушението и се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, и го осъди да заплати на ищеца сумата от 37 лева за обезщетение на причинената му имуществена вреда, пряко от разпоредбите на т. 1, подт. 1.1. и 1.5., и т. 5, към т. 11, от приложение № 3 към чл. 53 от НОАМТЦУТОСЗ. Претендира разноски.

 

          Ответникът О. оспорва предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни и му присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно в подадения от пълномощника му в срок отговор, а в съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител.

 

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

 

          От представените от ищеца квитанции и читателска карта се установява, че за ползване на услугите в Читалищна библиотека „Р.“ С., същият е заплатил 1 лев с квитанция от 19.09.2016 г. и 1 лев с квитанция от 09.05.2018 г. за едномесечна читателска карта № 4846, както и 5 лева с квитанция от 13.02.2019 г. за едногодишна читателска карта № 10769, както и депозит от 30 лева с квитанция № 44/13.02.2019 г. за нежител на С. (л. 5).

 

          Страните не спорят, че тази библиотека е читалищна по смисъла на чл. 37, ал. 1 ЗОБ. Поради това не е самостоятелно юридическо лице (чл. 37, ал. 1, изр. 2 ЗОБ).  Тя функционира към Н. С., което е юридическо лице с нестопанска цел (чл. 6 от Устава му, л. 40). Създадена е съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗНЧ (чл. 37, ал. 1, изр. 3 ЗОБ). За дейността й е приет от Читалищното настоятелство представения Правилник, озаглавен „Правила за обслужване на ч. в библиотека „Р.“ – С.“  - чл. 40 ЗОБ (л. 33-39). От същия е видно, че тази библиотека е културно-информационен институт, който събира, съхранява, организира и предоставя за ползване библиотечен фонд и специализирани информационни услуги на гражданите на С. и селищата от С. О. (чл. 2, ал. 1 от Правилника). Отношенията между същата библиотека и ч. се подчиняват на ЗЗД и ЗОБ и възникват с издаването на читателска карта (чл. 3, ал. 1 от Правилника). Когато библиотеката предостави на читателя библиотечни услуги и документи със задължение за връщане, между двете страни възниква договор за заем за послужване съгласно чл. 243-245 и 247-249 ЗЗД (чл. 3, ал. 2 от Правилника). А съгласно чл. 11 от Правилника, цените на читателските карти и библиотечните услуги се утвърждават от О. с Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на О..

 

          Тази Наредба е представена и платените от ищеца горепосочени такси и депозит са предвидени в раздел II от Приложение № 3 към чл. 53 от същата - в т. 1 (за издаване на читателска карта за 12 месеца в централна библиотека „Р.“: т. 1.1. за граждани над 16 години – 5 лева, т. 1.2. за пенсионери и инвалиди – 4 лева, т.1.3. целева група по проект „отворени врати“ – 2 лева, 1.4. за читатели ползващи старите фондове на библиотеката в читалня „Редки и ценни БД“ – 10 лева, и т.1.5. за месечна читателска карта в читалня – 1 лев), и в т. 5 (граждани с адресна регистрация извън С. О. се записват за читатели само в централната библиотека срещу депозит 30 лева за заемане на един източник, като имат право ползват само ЦБ и заемат за дома едновременно до 3 библиотечни единици, като депозитът е дължим на читателя след връщане на заетите документи, отписване от библиотеката и представяне на квитанцията, а депозит, непотърсен в течение на една година след последната дата на връщане на картона, остава в полза на библиотеката). А в т. 6, озаглавена „преференции“, е предвидено, че деца и ученици, чиито родители или братя и сестри са записани за читатели на библиотеката, ползват 50 % намаление на цената на абонаментната си карта, а се освобождават от абонамент щатните и хоноровани служители на НЧ „Р.“, библиотечните специалисти от Общинската библиотечна система, както и пенсиониралите се такива в „Р.“, специалистите от отдел „Култура“, Регионалният исторически музей, С.та художествена галерия и литературните музеи в града – за служебно ползване, дарители и доброволци на библиотеката /по преценка на ръководството/ за 1 година или завинаги (л. 65).  

При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявените искове по чл. 71, ал. 1, т. 1-3 ЗЗДискр са неоснователни. Трайна е практиката на ВКС, че от значение при установяването на дискриминация е само обективно съществуващият недопустим противоправен резултат при упражняване на дейност, проявен в която и да е от очертаните в ЗЗДискр форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяването й са спазени съответните нормативни изисквания. Защото ЗЗДискр цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Това по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр обаче, следва да се преценява в сравнение с начина, по който се третира, е било третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Поради това оплаквания, произтичащи само от приложението на разпоредби, предвидени в специалните закони, по същество са неотносими към предмета на спора по ЗЗДискр (Р 231-2010-IV г.о., Р 153-2010-III г.о., Р 428-2010-IV г.о., Р 871-2011-IV г.о.). А случая е именно такъв.

 

При него по делото не е установена нито пряка, нито непряка дискриминация на ищеца по смисъла чл. 4 ЗЗДискр, която да е осъществена чрез заплатените от него на Читалищна библиотека „Р.“ С. горепосочени такси за издаване на читателски карти и депозит за заемане на книги за дома в общ размер от 37 лева, защото не е налице по-неблагоприятно третиране на същия в сравнение с други възрастни читатели с адресна регистрация извън С.та О.. Поради това не му се дължи и исканото обезщетение по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр за неравно третиране. Доводите му за противното в исковата молба и хода по същество, произтичащи от специалната нормативна уредба в ЗОБ на обществените библиотеки, не обуславят друг извод, защото е трайна практиката на ВКС, че в съдебното производство по чл. 71, ал. 1, т. 1-3ЗДискр, съдът преценява поведението на ответника единствено от гледна точка на разпоредбите, забраняващи дискриминация (Р 231-2010-IV г.о.).

 

Вярно е, че според чл. 6, ал. 2 ЗЗДискр, при изработване на проекти на нормативни актове, както и при тяхното прилагане, държавните и обществените органи и органите на местното самоуправление се съобразяват с целта за недопускане на пряка или непряка дискриминация на основата на признаците по чл. 4, ал. 1. Но също така е вярно, че съгласно чл. 7, ал. 1, т. 14 ЗЗДискр, не представляват дискриминация специалните мерки в полза на лица или групи лица в неравностойно положение на основата на същите признаци по чл. 4, ал. 1 с цел изравняване на възможностите им, доколкото и докато тези мерки са необходими, каквито са именно предвидените такива горепосочени мерки/по-ниски цени и преференции в раздел II от Приложение № 3 към чл. 53 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О.. Това впрочем е предвидено и в специалната норма на чл. 53 ЗОБ, като законово изискване към обществените библиотеки, да създават именно такива оптимални условия за предоставяне на библиотечни услуги на хора с увреждания, учащи се и социално слаби граждани съгласно правила, приети от обществената библиотека, каквито са именно горепосочените Правила на ЧБ „Р.“, които сами препращат към посочените цени и условия в раздел II от Приложение № 3 към чл. 53 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. (чл. 11 от Правилата). А и сами предвиждат регистриране на ч. си с читателска карта и заплащане на депозит за тези с адресна регистрация извън С. О., както и условия за връщането и отнемането му (чл. 3, ал. 1 и чл. 12, ал. 4 от Правилата). Поради това те не могат да се приемат за дискриминация (чл. 7, ал. 1, т. 14 ЗЗДискр).

Вярно е, че такива мерки имат право да създават само органите на държавна власт, обществените органи и органите на местното самоуправление (чл. 11, ал. 1 ЗЗДискр). Но също така е вярно, че Общинският съвет на О., който е приел посочените мерки по чл. 7, ал. 1, т. 14 ЗЗакрД в раздел II от Приложение № 3 към чл. 53 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О., е орган на местното самоуправление в О.та (чл. 18, ал. 1 ЗМСМА). А приелото същите мерки в посочените Правила за обслужване на ч. в библиотека „Р.“ С.  - Читалищно настоятелство на Народно читалище „Р. – -“, е обществен орган (така и Р 871-2011-IV г.о.). Поради предприетите в посочените норми на тези Правила и Наредба горепосочени преференциални мерки по чл. 7, ал. 1, т. 14 ЗЗДискр, от приелите ги горепосочени Читалищно настоятелство и О., не представляват дискриминация, а са необходими за изпълнение на законовата цел по чл. 53 ЗОБ и чл. 7, ал. 1, т. 14 ЗЗДискр – изравняване на възможностите на посочените в тях лица в неравностойно положение, за да получат оптимални условия за предоставяне на библиотечни услуги в обществената читалищна библиотека „Р.“ в С. (в този смисъл и Р 871-2011-IV г.о.). Що се отнася до предвидените в същите норми изисквания за предоставяне на тези услуги след издаване на читателска карта, за която се плаща такса, то това също не представлява дискриминация, а ред за предоставяне на същите услуги по смисъла на чл. 50, ал. 2 ЗОБ. Поради това въведените в тези правила горепосочени норми, не представляват дискриминация по чл. 4 ЗЗДискр, както неоснователно поддържа ищеца.

 

Те не противоречат и на посочените от него законови норми на чл. 3 и чл. 4 ЗОБ. Не само защото таксите за издаване на читателска карта, не ограничават, а осигуряват правото на гражданите по чл. 3 ЗОБ на равноправен и свободен достъп до библиотечно-информационно обслужване по смисъла на §1, т. 3 от ДР на ЗОБ, защото то възниква и според чл. 3, ал. 1 от Правилата за обслужване на ч. в библиотека „Р.“ С. с издаването на читателска карта, която всъщност доказва сключения с издаването й договор за заем за послужване между читателя/заемател и обществената библиотека/заемодател (чл. 243 ЗЗД и чл. 3, ал. 2 от същите Правила). А таксите за издаването й представляват обикновените разноски по този договор, които са за сметка на читателя/заемателя (чл. 245, изр. 1 ЗЗД). Поради това не противоречат и на чл. 4 ЗОБ, защото не представляват заплащане на основни библиотечни услуги (чл. 51, ал. 1 ЗОБ). Докато заплатеният от ищеца депозит от 30 лева за заемане на книги за дома, представлява всъщност залог по чл. 149, ал. 1 ЗЗД за обезпечение на вземането по чл. 248, във вр. с чл. 233 ЗЗД на читалищната библиотека „Р.“, за нанесените вреди през време на ползването на заетите книги, а обезпечението чрез залог е въведено от закона и не може поради това да представлява дискриминация по чл. 4 ЗЗДискр (в този смисъл и Р 555-2009-III г.о.). Вярно е, че в чл. 12, ал. 4 от посочените Правила на ЧБ „Р.“ и т. 5 на раздел II от Приложение № 3 към чл. 53 от посочената Наредба на О. на ответната О. е предвидено събирането на такъв депозит за записването само на читатели с адресна регистрация извън С. О.. Но също така е вярно, че това не противоречи на чл. 4 ЗЗДискр, а е в съгласие с чл. 37, ал. 1 ЗОБ, според който, читалищните библиотеки са обществени такива на територията на населеното място, и поради това са изградени на принципите на близост, достъпност и оперативност на основното библиотечно – информационно обслужване на населението на същото това населено място (чл. 37, ал. 1 ЗОБ).  Ето защо съдът намери, че посочените от ищеца норми от Правилника/правилата на ЧБ „Р.“ и Наредбата на О. на ответната О., не нарушават нито чл. 6, ал. 2 КРБ и чл. 4 ЗЗДискр, нито чл. 3, чл. 4 и чл. 52, ал. 2 ЗОБ, нито пък чл. 6 и 9 ЗМДТ, а са в съгласие и с чл. 40 и чл. 65, ал. 2, във вр. с чл. 44, ал. 2 ЗОБ.

 

От друга страна в случая ищецът е платил посочените такси и депозит от общо 37 лева на Читалищна библиотека „Р.“ към Н. С., като последица от Правилата по чл. 40 ЗОБ на същото трето за настоящото производство лице, а не от действията на О. на ответната О., на което основание исковете му срещу последната по чл. 71, ал. 1, т. 1-3 ЗЗДискр също се явяват неоснователни (в този смисъл и Р 153-2010-III г.о.).

 

При този изход на делото ищецът няма право да му се присъдят сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 1 ГПК). ВКС приема, че според специалния текст на чл. 75, ал. ЗЗДискр, и ответникът няма право да му се присъдят в настоящото производство разноски, включително и за исканото от пълномощника му юрисконсултско възнаграждение, защото в това производство не се дължат разноски за процесуално представителство, независимо от изхода му (Р 871-2011-IV г.о. и Р 192-2014-IV г.о.).

 

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от П.Т.З., с ЕГН **********, с адрес ***, искове по чл. 71, ал. 1, т. 1-3 от Закона за защита от дискриминация, за признаване за установено по отношение на О., с Булстат -, с адрес -, че Общинският й съвет го е дискриминирал при заплащане на читателски карти в Читалищна библиотека „Р.“ С. с квитанции от 19.09.2016 г. за 1 лев, от 09.05.2018 г. за 1 лев, от 13.02.2019 г. за 5 лева, и с квитанция № 44/13.02.2019 г. за 30 лева депозит за нежител на С. О., да я задължи да преустанови това нарушение и се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, и я осъди да му заплати сумата от 37 лева за обезщетение на причинените му имуществени вреди пряко от разпоредбите на т. 1, подт. 1.1 и 1.5, и т. 5 от р. II на Приложение № 3 към чл. 53 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О., както и разноските по делото.

 

          РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: