Р Е Ш
Е Н И Е
№: 10.09.2020
год. Град Царево
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Царевският районен съд, наказателен състав
На трети септември две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав: Председател: Минчо Танев
Секретар: Нели Стоянова
като разгледа докладваното от съдия
Минчо Танев
НАХД № 173 по описа на съда за 2020 год. за да се
произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Бусофт Инженеринг“ АД, ЕИК *********, против Наказателно
постановление № 02-0002860/ 20.02.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” с което на „Бусофт Инженеринг“ АД,
ЕИК *********, ЕИК *********, на
основание чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1500.00 лева, за нарушение на чл. 62, ал. 1
от КТ.
Считайки същото за постановено в нарушение на материално-правния и процесуален закон,
жалбоподателят моли НП да бъде отменено изцяло.
В с.з. жалбоподателят чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата и моли съда да отмени атакуваното НП.
Ответната по жалбата страна, посредством процесуалния
си представител, излага становище за неоснователност на жалбата. Счита, че НП е
правилно и законосъобразно и моли да
бъде потвърдено.
По делото се събраха множество писмени доказателства,
разпита се актосъставителя.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът установи следното от фактическа страна:
На 10.01.2020 г.
около 11,30 часа, актосъставителя, съвместно със свои колеги- инспектори от ИТ-
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в строителен обект,
находящ се в землището на с. Велика, обл. Бургаска и стопанисван от дружеството-
жалбоподател. В хода на проверката, контролните органи установили, че на обекта
полага труд като общ работник, лицето И. И.. Проверяващите лично възприели, как
в момента на проверката лицето полагал труд в обекта. В предоставения от
контролните органи Списък на работещите, лицето удостоверил, че работи на
обекта, със съответното работно време и определено месечно възнаграждение. При
последвалата проверка по документи и извършена справка в НАП било установено,
че към датата на проверката, в регистъра за сключени трудови договори към ТД на
НАП- Бургас липсват данни за сключен трудов договор между жалбоподателя в
качеството му на работодател и установеното да полага труд в обекта лице. Въз
основа на така извършената на място и по документи проверка, контролните органи
от ИТ установили, че дружеството- жалбоподател в качеството си на работодател
не е уредило като трудови правоотношения, отношенията по предоставяне на
работна сила с лицето работещо в обекта, като не е сключило с посоченото лице
трудов договор в писмена форма.
Въз основа на така установеното, на 10.02.2020 г. бил
съставен против дружеството АУАН с бланков № 02-0002860/ 31.01.2020 г. след като
актосъставителя приел, че работодателят е нарушил разпоредбата на чл. 62, ал. 1
от КТ. В АУАН деянието е описано ясно, точно, подробно и изчерпателно. Актът е бил
съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството и подписан
от него без възражение.
Въз основа на
така съставения АУАН и след преценка на събраните доказателства, АНО издал
атакуваното Наказателно постановление, в което деянието е описано по идентичен
с АУАН начин. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ и
санкционирано с административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500.00
лева, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ.
Съдът установи изложената фактическа обстановка след обстоен
анализ на събрания по делото доказателствен материал- писмените доказателства
по АНП, приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК и устните
доказателства- показанията на актосъставителя.
Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя като логични,
последователни и напълно кореспондиращи на събраните по делото писмени
доказателства. Съдът няма никакви основания да се съмнява както в показанията
на свидетеля, така и в добросъвестността на същия при изпълнението на
служебните му задължения. Същият заедно с колегите си е възприел лично факта,
че лицето, с което жалбоподателя- като работодател- няма сключен трудов договор-
изпълнява задължения като полага труд в обекта.
Съдът, в контекста на правомощията си на
съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно законосъобразността на
акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи,
намери, че не са допуснати съществено процесуални нарушения. Изложените в
жалбата и пред съда доводи, не се споделят от настоящата инстанция, по следните
мотиви:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице,
посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.
Настоящото производство е от
административно наказателен характер. Същественото при него е да се установи
има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта
и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено от това лице
виновно. В случая въпроса за вината не може да бъде изследван, тъй като
нарушителят е юридическо лице– правно образование, което не може да има
собствено психическо отношение към деянието. Следва да се отбележи, че актовете
за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена
сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това
производство се прилагат съответно правилата на НПК, а съгласно чл. 14 от НПК
обвиняемият (административно отговорното лице) се счита за невиновен до
доказване на противното. (Така и ППВС №
10/1973 г.). Това означава, че в тежест на административно наказващия орган е
да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен
това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е
необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето
на акта и издаването на наказателното постановление.
В конкретния казус съдът съобрази следното:
Актът за установяване на нарушението е съставен от
служител на дирекция „Инспекция по труда” а атакуваното наказателно
постановление е издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда” т.е. в
съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.
Жалбоподателя в жалбата си и пред съда, лансира
защитна версия, че в случая се касае не за трудови правоотношения, а за такива,
по граждански договор.
По отношение представения от жалбоподателя граждански
договор, сключен между дружеството- жалбоподател в качеството му на възложител
и лицето установено да полага труд в обекта, в качеството му на изпълнител, с
твърдение, че представляваното от него дружество е сключило граждански договор,
съда намира следното:
На първо място, безспорно е в
съдебната доктрина, че съществува обективна разлика между трудов и граждански
договор. При гражданския договор се дължи престиране на определен резултат, докато
при трудовия договор, задължението е за полагане на труд за определено време и
на определено място.
При гражданския договор, съществува пълна самостоятелност до получаване на
крайния резултат, предмет на облигационен договор. При договора за изработка
изпълнителят е самостоятелен и независим от този, който му поръчва работата, докато
при трудовия договор работникът или служителят е подчинен на работодателя и е
зависим от него.
Няма съмнение, с оглед
данните по делото, че наименованието “граждански договор” в случая е употребено
за обозначаването на договор за изработка. Между договора за изработка и
трудовия договор действително съществува прилика, свеждаща се до
обстоятелството, че и в двата случая, в крайна сметка едната страна се
задължава да положи труд срещу възнаграждение. Разграничението на въпросните
договори обаче е от съществено значение за правилното разрешаване на процесния
казус. Съществената разлика между договора за изработка и трудовия договор се
констатира в предмета на задължението– предмет на трудовия договор е работната
сила, докато при договора за изработка, изпълнителят дължи готов продукт– конкретен трудов резултат. Ето защо, този,
който предоставя чрез трудов договор работната си сила, е подчинен на работния
режим, установен от работодателя, с който е сключил договора. Той поема
задължението да спазва трудовата дисциплина и ред. Изпълнителят по договора за
поръчка не поема такива задължения. С трудовия договор се определят трудовата функция, мястото и характера на
работата като съдържание на задължението за престиране на работна
сила. Следва също така да се отбележи, че въпреки установената принципна
определеност и неизменяемост на трудовата функция, когато важни икономически
нужди налагат това, трудовото право допуска тя да бъде изменена. Обратно, договорът за изработка е двустранен /задължения възникват за двете
страни/; възмезден /налице
е еквивалентно разместване на блага/; комутативен /облагата от договора е известна към момента на
сключването му/; консенсуален /за
сключването му е достатъчно постигане на съгласие между страните/; неформален. С Договорът за изработка
изпълнителят се задължава да “изработи нещо” един предмет на труда, един трудов резултат, като трудовата
функция, определена при неговото сключване, остава неизменна през целия процес на осъществяване на
резултата. Другото съществено условие от съдържанието на договора, разбира се,
е възнаграждението.
В настоящия случай, предмет
на представения гражданския договор е престиране на резултат, който обаче не е
нито конкретно определен, нито обвързан с ясно и точно посочени срокове, за
всеки един от отделните елементи на сочения за предмет на договора резултат.
Ето защо, въз основа на
доказателствения материал по делото съдът приема, че съществуващите
взаимоотношения между дружеството– жалбоподател и лицето установено да полага труд в обекта, са били трудово правни, а не гражданскоправни. На първо
място, от приложената по делото справка се установява, че същото лице е
с точно определено работно място, работно време, трудово възнаграждение и пр. При тези данни е видно, че лицето не е имало
самостоятелност в изпълнението на възложената работа, а е простирал труд и е
бил в йерархична зависимост от наелото го дружество, което е определило
работното му място, работното време и е изисквало спазване на определена
трудова дисциплина. Установени са всички елементи относно съществуването на
трудово правоотношение между тях. Не променя тези изводи обстоятелството, че лицето е бил нает за извършване на определен обем от работа, тъй
като дори в този случай, отношенията между тях е следвало да бъдат уредени евентуално
чрез сключване на трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, т.е. „срочен
трудов договор до завършване на определена работа“, какъвто договор често се
сключва именно в сферата на строителството и услугите.
Настоящата инстанция намира, че при съставянето на АУАН
и издаването на НП са спазени разпоредбите на ЗАНН и КТ. Спазени са сроковете
за издаване на НП. АУАН е съставен от компетентно лице. Атакуваното НП е издадено от компетентно лице. АУАН и НП
съдържат всички задължителни реквизити съгласно ЗАНН и са надлежно връчени на
нарушителя чрез надлежно упълномощено лице. Не е допуснато съществено
процесуално нарушение при издаването на наказателно постановление, обуславящо
неговата незаконосъобразност, изразяващо се в неспазване на императивните
изисквания на нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 6,2 ал. 1 от КТ трудовият
договор се сключва в писмена форма, а съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ, отношенията
при предоставянето на работна сила се уреждат само с трудови договори.
От събраните доказателства по делото безспорно се
установява, че на датата на проверката, в обекта стопанисван от дружеството- жалбоподател,
е полагало труд лицето и че дружеството-
жалбоподател в качеството си на работодател не е сключил трудов договор в
писмена форма с това лице, с което е нарушил разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ.
От описанието, съдържащо се в НП, а и от посочената като нарушена правна норма
в него следва, че в обжалваното НП е обективирано административно нарушение на
чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, поради което съдът намира, че АНО
правилно е квалифицирал установеното нарушение като такова по чл. 62, ал. 1 от КТ.
Правилно е приложена и санкционната норма по чл. 414,
ал. 3 от КТ, където е предвидено, че работодател, който наруши разпоредбите на
чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500,00 до 15 000,00 лв. а
виновното длъжностно лице- с глоба в размер от 1000,00 до 10 000,00 лв. за
всяко отделно нарушение. В случая не е приложима разпоредбата на чл. 415в, ал. 1
от КТ, тъй като съгласно разпоредба на чл. 415в, ал. 2 от КТ „не са маловажни
нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2” от Кодекса
на труда. Съдът счита, че съобразявайки се с императивната разпоредба на чл. 415в,
ал. 2 от КТ, АНО не би могъл да приложи и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, с
оглед значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената материално
правна разпоредба. Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни
от най-важните конституционни права на гражданите - трудовите права.
Нарушаването на визираните трудови права на работниците води след себе си
сериозни негативни последици за тях, което изключва извода за маловажност на
случая.
Наказващият орган правилно е определил и размера на
административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 1500,00 лева, като е извършил преценка на смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства, като е отчел, че липсват данни преди издаването на
процесното НП дружеството да е било санкционирано с влезли в сила НП за други
нарушения на КТ, поради което е определил размера на наложената имуществена
санкция в минималния предвиден в закона размер от 1500,00 лв.
Ето защо, наказателното постановление- като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено изцяло
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0002860/ 20.02.2020 г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” с което на „Бусофт Инженеринг“ АД, ЕИК *********, ЕИК *********, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
1500.00 лева, за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА „Бусофт Инженеринг“ АД, ЕИК *********, да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда” сумата от 80,00 лева, за разноски по делото-
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване, чрез РС- Царево, пред
Административен съд- гр. Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: