Р E Ш Е Н И
Е
град София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение - брачни
състави, II-ри въззивен брачен състав,
в открито
съдебно заседание на седми април,
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА
АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана Ружина, и с
участието на прокурор Радослав Стоев от Софийска градска прокуратура, като
разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА въззивно гр. дело № 12514 по описа
за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 4080 от 23.10.2020
г., постановено по гр. дело № 4384 по описа за 2020 г., Софийският районен съд, III ГО, 89-ти състав, е
оставил без уважение молбата на К.К.С., ЕГН **********, с правна
квалификация чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) - за
допускане на промяна на фамилното й име от “С.” на “К.”.
Молителката К.К.С.
(въззивница в настоящото производство) е останала недоволна от така постановеното решение и го е обжалвала с въззивна жалба, вх. № 25164255
от 10.11.2020 г. по описа на СРС. В жалбата са наведени оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Въззивницата се
позовава на “важни“ обстоятелства“ за допускане на исканата промяна на
фамилното й име от “С.“ на предбрачното й такова - “К.“. В тази връзка се позовава на
известност с фамилията “К.“ в България и във Великобритания, където в момента
живеела, като и към настоящия момент винаги се представяла с това фамилно име и
била известна и разпознаваема в обществото именно с него. Позовава се също така
и на разпоредбата на чл. 53 СК, според която при развода съпругът има право да
възстанови предбрачното си фамилно име, което в случая за въззивницата преди
втория й брак е било “К.“. Предвид това, според въззивницата, не е налице
противоречие с императивната разпоредба на чл. 14, ал. 1 ЗГР. Съобразно
изложеното моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение като вместо него постанови друго, с което да допусне
исканата промяна на фамилно име на молителката от “С.“*** община не е взела становище по въззивната жалба.
Контролиращата страна Софийска
градска прокуратура, чрез представителя й прокурор Стоев, изрази становище за уважаване на въззивната жалба и
настоящият съд да отмени първоинстанционното решение..
Жалбата
е допустима.
Подадена е в законоустановения срок от молителката в първоинстанционното
производство, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК валиден и допустим съдебен акт.
Софийският
градски съд,
като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:
Софийският
районен съд е бил сезиран с молба на К.К.С., с правна квалификация чл. 19, ал.
1 ЗГР. В молбата се сочело, че при раждането й на *** г. молителката е записана
с имената К.К. Р.. На 17.05.2009 г. е сключила граждански брак с К.Р.К., като е
приела да носи неговото фамилно име “К.“. Този брак бил прекратен, като
молителката запазила фамилно име “К.“. На 28.01.2017 г. молителката сключила
нов граждански брак с Е.М.С., като приела за фамилно име това на новия й
съпруг. С него заминали да живеят във Великобритания, където на 20.08.2019 г. се
развели. Молителката сочи, че Британският съд не се е произнесъл по въпроса за
промяна на фамилното име, поради което тя останала след развода с фамилно име “С.“.
Допълнително сочи доводи за наличие на “важни обстоятелства“ за допускане
промяна на фамилното й име на “К.“, с която фамилия била известна както в
България, така и във Великобритания, където живеела в момента.
Представителят
на Софийска районна прокуратура е изложил становище за неоснователност на
молбата.
От релевантната доказателствената съвкупност в
двете инстанции се установи следната фактическа обстановка:
Молителката е
родена на *** *** от майка Р.Р.Р. и баща К.Н.Р.. При раждането е записана с
фамилното име на своя баща – “Р.“. На 17.05.2009 г. е сключила граждански брак
с К.Р.К., като е приела да носи неговото фамилно име - “К.“. На 20.01.2017 г.
бракът е прекратен по взаимно съгласие (с
Решение № 13411 от 20.01.2017 г. по гр. дело № 7885/2016 г. по описа на
Софийски районен съд), като
молителката е запазила след развода фамилно име “К.“. На 27.01.2017 г.
молителката е сключила нов граждански брак с Е.М.С. (вписан
с актов запис под № 0012 от 28.01.2017 г. в регистрите по гражданско състояние
на Столична община, Район “Оборище“), като е приела
за фамилно име това на новия й съпруг - “С.“. Този брак е прекратен с Решение
по дело № BV18D06477 от 03.07.2019 г. на Семеен съд в Б.С.Е.,
Обединено кралство Великобритания (в сила от
20.08.2019 г.), признато на територията на Република България с
Решение № РКС19-ГР94-2262/1/ от 07.11.2019 г. на Кмета на Столична община,
Район “Красно село“. Видно от приетото по делото в първа инстанция чуждестранно
решение за прекратяване на брака британският
съд не се е произнесъл относно фамилното име на жената и след развода въззивницата
- молител остава именно с това фамилно име “С.“.
По делото в двете инстанции не са установени
данни за архивни или активни приложени принудителни административни мерки по Глава VII, раздел I и санкции по
Глава VII, раздел II от
Закона за българските лични документи; по
отношение на К.С. в Централизираната информационна система на следствените
служби няма данни за образувани и неприключени досъдебни и наказателни
производства, а от свидетелства за съдимост на въззивницата – молител е видно,
че тя не е осъждана.
В първата инстанция са ангажирани и гласни
доказателства, като е бил разпитан свидетелят В.К.Б.. Тя е установила, че
познавала молителката от 8 - 9 години, като винаги я познавала с името “К. К.“,
и не знае друго нейно име. В момента молителката живеела в Лондон, където св. Б.
я е посещавала и винаги получавала поканите от нея с името - “К.“. Въззивният
съд не намира основание да дискредитира показанията на св. Б., като ги намира
обективни.
При постановяване
на обжалвания съдебен акт Софийският районен съд е приел, че изложените от
молителката обстоятелства не били основание за промяна на фамилното й име по
реда на чл. 19 ЗГР, доколкото не попадали в никоя от посочените в тази
разпоредба хипотези. Не били установени и “важни обстоятелства“, които да
налагат исканата промяна в името. Субективното желание на лицето не можело да
се приеме за “важно обстоятелство“ по смисъла на закона, като фамилното име на
лицата се определяло по силата на закона в зависимост от произхода.
Първоинстанционният съд се е позовал на нормата на чл. 14, ал. 1 ЗГР. Обосновал
е, че при прекратяване на брака молителката можела да промени фамилното й име,
като приеме рожденото си фамилно име, но не и фамилията на съпруг от предходен
брак.
Софийският
градски съд,
с оглед тази фактическа установеност, като съобрази предмета на въззивно
обжалване и приложимия закон, достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 19,
ал. 1 от ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда
въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо,
опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни
обстоятелства налагат това. Т.е, при посочените
определени предпоставки в чл. 19, ал. 1 ЗГР е отчетен и интересът на лицата да
променят името си.
Наведените във въззивната жалба доводи за
неправилност на обжалваното решение са основателни. Прекратяването
на гражданския брак между въззивницата К.К.С. и Е.М.С. и непроизнасянето на
съда във Великобритания относно фамилното име на жената след развода настоящият
съд приема за “важни обстоятелства” по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР, налагащи
оказването на търсеното съдебно съдействие на личното субективно право на
фамилно име. Конкретният случай следва да се реши и съобразно нормата на чл. 53 СК, според която след развода съпругът може да възстанови фамилното си име
преди този брак, а това фамилно име за въззивницата е “К.“, в какъвто смисъл е
нейното искане за промяна на името. В случая, първоинстанционният съд
неправилно се е позовал на чл. 14 ЗГР, за да откаже допускане на исканата
промяна на фамилното име, като случаят не попада в тази хипотеза.
В допълнение, социално
и морално неоправдано е въззивницата да носи фамилното име във връзка със
сключения й брак с Е.М.С. след прекратяването на този брак. От постъпилите
справки не се установи и наличие на евентуален користен мотив за исканата
промяна. Въззивницата е с чисто съдебно минало, срещу нея не се водят
наказателни производства и не са й налагани принудителни административни мерки
и санкции по ЗБЛД. Отделно от това, и за пълнота следва да се отбележи, че съдебната практика приема за “важни обстоятелства“ тези, които са лично
и обществено значими – така напр. известността на лицето в обществото с име, с
което се идентифицира, като въззивницата доказа известност в обществото именно с
фамилно име “К.“, което желае да носи. Както е обосновано по - горе такава
възможност е предвидена в чл. 53 СК, тъй като това е предбрачното й фамилно име,
в какъвто смисъл е налична и съдебна практика.
При изложените аргументи и поради
несъвпадане изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, първоинстанционното
Решение се явява неправилно и следва да бъде отменено, на основание
чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 2 ГПК. Въззивният съд допуска така поисканата промяна
на фамилното име на въззивницата.
Така мотивиран, Софийският градски съд, на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл.
2 ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 4080 от 23.10.2020 г., постановено по гр. дело № 4384 по
описа за 2020 г. на Софийски районен
съд, III Гражданско отделение, 89-ти състав, и вместо него
ПОСТАНОВИ:
ДОПУСКА ПРОМЯНА НА ФАМИЛНОТО ИМЕ на К.К.С., ЕГН **********,***, на основание чл. 19, ал. 1 ЗГР, от “С.“ на “К.”.
СЪОБЩЕНИЯ за промяната да
се изпратят на служба ГРАО – София и на бюрото за съдимост при Софийския
районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.