Определение по дело №389/2018 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 1241
Дата: 23 април 2019 г.
Съдия: Албена Георгиева Миронова
Дело: 20181620100389
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 март 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

23.04.2019 год.,  гр. Лом

 

           Ломският районен съд, І състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,

 

Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 389 по описа на съда за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове от *********** АД, ЕИК *********, гр. София, представлявано от В.Ю.Б., чрез пълномощника, ю.к. А.Т., срещу М.П.И.,  ЕГН **********,***, за заплащане на дължими суми по договор.

Правно основание: - чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД и вр. чл. 99 ЗЗД. Акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД.

           Иска се: да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 187,70 лв., от които: 118,26 лв. – остатък от главница по Договор за потребителски паричен на кредит CAHS-10051397/23.11.2012 год., сключен между него и третото лице БНП Париба пърсънъл Файненс ЕАД,  13,74 лв. – договорна лихва за периода 31.11.2012 – 15.02.2013 год.,  27,80 лв. – законна лихва от датата на настъплане на предсрочната изискуемост – 15.02.2013 год., до датата на сключване на договора за цесия – 14.10.2015 год., 27,90 лв. – законна лихва от 15.10.2015 год., до датата на изготвяне на исковата молба – 09.02.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска.

Претендират се и направените разноски.  

           Исковете са допустими – налице е интерес от търсената с тях защита.

Процесуална легитимация на страните – исковете са предявени от и срещу надлежна страна;

           Писмени доказателства, представени с исковата молба:

1./ договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и ищеца,

2./ потвърждение от цедента за цедираните вземания,

3./ Приложение № 1 към договора за цесия,

4./ копие от Договор за потребителски паричен на кредит CAHS-10051397/23.11.2012, ведно с погасителен план;

5./ Общи условия на БНП Париба пърсънъл Файненс ЕАД;

6./ известие за доставяне,  

7./ уведомление за цесия;

Доказателствени искания, направени от ищеца:

1.     Да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице да отговори на поставените в и.м. въпроси.

 

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.

Ответникът, чрез назначеният си при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен предтсавител, адв. С. П., МАК, счита исковете за допустими, но неоснователни.

Прави възражение за погасяване на претендираното вземане по давност. Евентуално погасени по давност са само претендираните лихви.

Оспорва твърдението за надлежно уведомяване на ответника за цесията, от която черпи права ищецът. Твърди, че такова уведомяване в случая не може да се извърши чрез връчването на исковата молба и приложените към нея писмени доказателства, тъй като е осъществено по реда на чл. 47 ГПК.

Изразява становище, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

           Доказателствени искания от ответната срана: няма.

           Писмени доказателства, представени с отговора на ответника: няма.

След като провери редовността и допустимостта на предявения иск, и като  намира същият за редовен и допустим, съдът следва да се произнесе с определение на основание чл.140 от ГПК, с което да насрочи делото в открито съдебно заседание, да бъдат призовани страните, както и да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.

Съдът счита, че на осн. чл. 140 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 157 от ГПК следва да приеме приложените към ИМ писмени доказателства и допусне доказателствените искания на страните.

С оглед възраженията на ответника, следва да се уважи и искането на ищеца за допускане на ССЕ.

Водим от всичко гореизложено и на осн. чл. 140 ал. 1 във вр. с ал. 3 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА исковата молба от *********** АД, ЕИК *********, гр. София, представлявано от В.Ю.Б., чрез пълномощника, ю.к. А.Т., срещу М.П.И.,  ЕГН **********,***, за заплащане на дължими суми по договор.

 

ПРИЕМА представените с ИМ писмени доказателства, както следва:

1./ договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и ищеца,

2./ потвърждение от цедента за цедираните вземания,

3./ Приложение № 1 към договора за цесия,

4./ копие от Договор за потребителски паричен на кредит CAHS-10051397/23.11.2012, ведно с погасителен план;

5./ Общи условия на БНП Париба пърсънъл Файненс ЕАД;

6./ известие за доставяне, 

7./ уведомление за цесия;

 

ДОПУСКА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА на разноски на ищеца, като вещото лице, след запознаване с доказателствата по делото и справка в счетоводството на ищеца да отговори на поставените в исковата молба въпроси.

 

НАЗНАЧАВА за вещо лице НИКОЛА И. ПЕТКОВ.

 

ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 150 лв., вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

Вещото лице да се призове след внасянето на депозита.

 

ПРИЕМА писменият отговор на ответника.

 

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 29.05.2019 г. от 10,30  часа, за която дата да бъдат призовани страните.

 

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:

 

Искове с правно основание: - чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД и вр. чл. 99 ЗЗД. Акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД.

ИЩЕЦЪТ посочва, че ответникът е сключил Договор за потребителски паричен на кредит CAHS-10051397/23.11.2012 год., с третото лице БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК *********, по силата на който е получил кредит от 300 лв., като се е задължил да върне сумата по заема, заедно с договорените лихви на 12 седмични вноски от по 33,00 лв. всяка, в срок до 15.03.2013 год. Страните са уговорили ГПР 919,29% и годишна лихва 237,42%.

Кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 15.02.2013 год., поради неплащане на 4 седмични вноски, като до обявяването на предсрочната изискуемост заемополучателят е заплатил общо 264 лв. Последното плащане е било на 31.05.2013 год.   

На 14.10.2015 год. между първоначалният кредитор и ищеца бил сключен договор за прехвърляне на вземания, като цедента и цесионера уведомили заедно длъжника за прехвърлянето.

           Иска се: да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 187,70 лв., от които: 118,26 лв. – остатък от главница по Договор за потребителски паричен на кредит CAHS-10051397/23.11.2012 год., сключен между него и третото лице БНП Париба пърсънъл Файненс ЕАД,  13,74 лв. – договорна лихва за периода 31.11.2012 – 15.02.2013 год.,  27,80 лв. – законна лихва от датата на настъплане на предсрочната изискуемост – 15.02.2013 год., до датата на сключване на договора за цесия – 14.10.2015 год., 27,90 лв. – законна лихва от 15.10.2015 год., до датата на изготвяне на исковата молба – 09.02.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска.

Претендират се и направените разноски. 

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.

Ответникът, чрез назначеният си при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен предтсавител, адв. С. П., МАК, счита исковете за допустими, но неоснователни.

Прави възражение за погасяване на претендираното вземане по давност. Евентуално погасени по давност са само претендираните лихви.

Оспорва твърдението за надлежно уведомяване на ответника за цесията, от която черпи права ищецът. Твърди, че такова уведомяване в случая не може да се извърши чрез връчването на исковата молба и приложените към нея писмени доказателства, тъй като е осъществено по реда на чл. 47 ГПК.

Изразява становище, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

 

Всяка от страните носи доказателствената тежест на твърдените в нейна полза обстоятелства.

Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът приема, че между страните е спорен размерът на претенцията. Оспорва се и спазването на задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

Всяка от страните носи доказателствената тежест на твърдените в нейна полза обстоятелства.

В хода на производството ищецът, при пълно и главно доказване следва да установи основанието, размера и изискуемостта на претенцията си.

Съдът УКАЗВА на страните възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, както и възможността да уредят взаимоотношенията си със спогодба.

              На основание чл.239, ал. 1, т. 1, предл. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че при неявяване в открито съдебно заседание, срещу съответната не явила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие страна, ще бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 ГПК и чл.239 ГПК.

 

Препис от настоящото определение да бъде връчен на страните за сведение и изпълнение.

 

 

Р. СЪДИЯ: