№ 71
гр. Пловдив, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20255000500080 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на О.К. против Решение № 1/ 02.01.2025
г. по гр. д. № 88/2024 г. на ОС – К., с което е осъдена да заплати на В. З. Т.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. в резултата на
стъпване и падане на 15.01.2019 г. върху неподдържан тротоар с изкъртени,
липсващи/ повредени тротоарни плочки и такива силно изметнати от земята,
ведно ссъ законната лихва.
Жалбоподателят обжалва решението оплаквания за
незаконосъобразност поради нарушение на материалния и процесуалния закон
и необоснованост. Излага доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения при обсъждане на доказателствата. Оспорва извода на окръжния
съд, че е материално легитимиран да отговаря по предявения иск, като
изразява становище, че собственик на пътя и прилежащия тротоар като част
от републиканската пътна мрежа е държавата. Изразява несъгласие с приетото
от съда, че тротоарната настилка на мястото, където е станала злополуката, е
неравна и са налице липсващи и изметнати плочки. Оспорва наличието на
1
причинна връзка между състоянието на тротоарната настилка и настъпилия
инцидент, като наред с това поддържа, че вредите на ищцата са обезщетени
напълно с присъденото обезщетение по гр. д. № 316/ 2021 г. на РС – К..
Предвид изложеното иска да се отмени обжалваното решение и да се
отхвърли предявения иск, а при условията на евентуалност да се намали
обезщетението за неимуществени вреди.
Въззиваемата В. З. Т. чрез пълномощника си оспорва жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
допустима.
В. З. Т. е предявила против О.К. иск за сумата от 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от падане вследствие
на движение по тротоар с липсващи, изкъртени и неравни плочки в гр. К..
Окръжният съд, без да даде съответната правна квалификация на предявения
иск, е уважил същия за сумата от 15 000 лв. по съображения, че отговорността
за поддържане на транспортната инфраструктура в чертите на населеното
място е на О.К., която не е изпълнила задължението си да отремонтира и да
поддържа в нормално състояние тротоарната настилка в района на
светофарната уредба на бул „Б.“ до блок „Н.“ в посока МБАЛ „Д – р А.Д.“. В
тази връзка следва да се отбележи, че предявения иск следва да се
квалифицира по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, доколкото вредите са настъпили не от
конкретно свойство на вещта, а от неизпълнение на задължението на
общината да осигурява и поддържа безопасна и удобна транспортна и
пешеходна инфраструктура (т. 2 от ППВС № 17/ 18.11.1963 г.). Доколкото
предявеният иск е разгледан съобразно и в рамките на заявените фактически
твърдения, формиращи основанието на иска, не са налице основанията по чл.
270, ал. 3, изр. 3 ГПК за обезсилване на решението.
Установява се от доказателства по делото (св. В.Л.), че на 15.01.2019 г.
около 7. 00 ч. на тротоара на кръстовището на бул. „Б.“ до блок „Н.“ ищцата В.
З. Т. паднала, вследствие на което с помощта на свидетеля била качена на
такси, което я е закарало в Спешна помощ.
2
От приетата съдебномедицинска експертиза е видно, че вследствие на
злополуката ищцата е претърпяла счупване на лявата лъчева кост в областта
на гривнената става, както и счупване на дясната лъчева кост в горния край.
Становището на ответника, че въпросният участък от пътя и
прилежащия тротоар, където е станала злополуката с ищцата, е част от
републиканската пътна мрежа (част от път I – 5 Х. – К. – М. – М.) и поради
това общината няма задължение да ги поддържа, противоречи на
разпоредбата на чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата, според която
изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения,
тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези,
осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в
границите на урбанизираните територии се организират от съответната
община. В този смисъл е и текста на чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ППЗП, който
изрично вменява в задължение на общините дейностите по поддържане на
тротоарите, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите,
пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън
платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на
селата и селищните образувания.. Действително нормата на чл. 30, ал. 2 ЗП
постановява, че дейностите по изграждането, поддържането и ремонта на
републиканските пътища в чертите на населените места се осъществяват
съвместно по взаимна договореност между ИА „П.“ и общината, но с оглед
разпоредбата на ал. 4 това изискване е изключено по отношение изграждането
и поддържането на съпътстващата инфраструктура (тротоарите,
велосипедните алеи, паркингите, осветлението и крайпътното озеленяване по
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии), които се
организират самостоятелно от общината без нуждата от предварително
съгласуване с ИА „П.“. Следователно независимо от обстоятелството, че
пътищата от републиканската пътна мрежа по силата на чл. 8, ал. 2 ЗП са
изключителна държавна собственост, с оглед изричните разпоредби на чл. 30,
ал. 4 ЗП и чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „б“ ППЗП поддържането на съпътстващата ги
инфраструктура в чертите на населените места е възложено на съответните
общини, които следва да отговарят при условията на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за
вредите, произлезли от неизпълнение на посоченото задължение.
По несъмнен начин се установи, че състоянието на тротоарната настилка
3
в процесния участък страда от дефекти, които застрашават безопасното
придвижване на гражданите. От приетата в първоинстанционното
производство експертиза е видно, че на процесния участък има липсващи
тротоарни плочки, една част от тях са счупени и напукани, а на повечето
циментовото покритие е паднало вследствие на амортизацията им. Налице е и
неравност (пропадане на основата) на тротоара, а фундамента на сигналната
уредба е на по – високо ниво от нивото на тротоара. Въпреки, че
заключението е изготвено повече от 4 години след злополуката, констатациите
на вещото лице от огледа се потвърждават от снимковия материал към м. юли
2018 г., снет от информационната система на Google maps, като вещото лице
изрично потвърждава в устния си доклад в съдебното заседание на 09.04.2025
г. пред въззивната инстанция, че към 2018 г. и 2023 г. липсва промяна в
състоянието на тротоарната настилка. В тази насока са и показанията на св.
В.Л., който сочи, че към момента на падането на ищцата, а и до деня на
разпита, тротоарът продължавал да е в потресаващо състояние - с изкривени
плочки, настилката не била съставена от еднакви по вид плочки и между тях
съществували прагове, на места вместо плочки имало излят бетон, била
разположена и шахта, около която плочките били хлътнали и така се
образувал между шахтата и плочките праг от 10 см.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че окръжният съд е
обсъждал показанията на посочения свидетел в нарушение на изискването за
непосредственост, тъй като не били събрани по това производство.
Показанията на св. В.Л. са дадени по гр. д. № 84/ 2023 г. на ОС – К., чието
решение е обезсилено от АС – Пловдив и делото е върнато за ново
разглеждане. Производството, образувано след връщане на делото за ново
разглеждане, представлява продължение на предходното, по което е
постановено обезсиленото решение, като няма законова пречка събраните по
него доказателства да бъдат ползвани при постановяване на новото решение.
Закрепеният в чл. 11 ГПК принцип на непосредственост съдържа забрана за
съда да се позовава на доказателства, които не са събрани в хода на
производството по висящия спор, но той не ограничава възможността му да
обсъжда доказателства, събрани при предходното разглеждане на спора,
решението по което е отменено (от ВКС при условията на чл. 293, ал. 3 ГПК)
или е обезсилено на основание чл. 270, ал. 4 и чл. 293, ал. 4 ГПК и делото е
върнато за ново разглеждане, както е в настоящия случай.
4
По делото липсват преки доказателства за механизма на настъпване на
злополуката, доколкото показанията на св. В.Л. се отнасят за времето след
падането на ищцата, но като се има предвид, че посочените неизправности са в
състояние обективно да доведат до спъване на пешеходците, следва да се
приеме, че получените травматични увреждания се дължат именно на
падането на ищцата вследствие лошото състояние на тротоара, като по делото
не се установиха данни, сочещи на друг механизъм на настъпване на вредите.
В подкрепа на горния извод са и характера на получените увреждания –
фрактура на гривнената става (китката) на лявата ръка и в областта на лакътя
на дясната ръка и наранявания по лицето, което сочи, че, посочените травми са
получени след залитане и падане напред върху твърдата тротоарна настилка,
единствено логичната причина за което е спъване на ищцата в неравната
повърхност на тротоара.
От изложеното се налага извод, че в случая са налице предпоставките за
ангажиране гаранционно – обезпечителната отговорност на общината по чл.
49 ЗЗД в качеството й на юридическо лице. Общината не е изпълнила
законовото си задължение да поддържа в изправност тротоарната настилка.
Доколкото като юридическо лице общината осъществява дейност чрез
натоварени от нея лица, тя отговаря за причинените от тези лица вреди при
или по повод изпълнението на възложената им работа. В случая в нарушение
на чл. 30, ал. 2 ЗП общината чрез натоварените от нея лица не е извършила
необходимите действия за привеждане на тротоара в безопасно състояние, от
чието виновно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на ищцата.
Общината е длъжна да управлява предоставената й публична собственост в
рамките на населеното място в интерес на населението и с грижата на добър
стопанин (чл. 11, ал. 1 ЗОС), което включва както изграждане, но така и
системен ремонт и поддържане на улиците и тротоари с оглед осигуряване на
стабилна, удобна и безопасна пътна инфраструктура (в т. см. чл. 25 от Наредба
за управление на местните пътища в О.К., приложима на основание чл. 1, ал. 2
и за участъците от републиканските пътища в границите на населените места).
Вследствие на процесната злополука ищцата е претърпяла
неимуществени вреди, обезщетението на които следва да се определи по
справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. Според ППВС № 4/1968 г. т. 8 понятието
„справедливост“ не е абстрактно понятие, а то се свързва с редица конкретни
5
съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид при
определяне размера на обезщетението. Когато се касае за вреди от
травматични увреждания, обезщетението се определя в зависимост от вида и
характера на причинените увреждания, срока за възстановяване и свързаните
с него неудобства в личен план и професионален план, интензитета и
продължителността на болките,
От приетата съдебномедицинска експертиза е видно, че вследствие на
процесния инцидент ищцата В. З. Т. е претърпяла счупване на лявата лъчева
кост в областта на гривнената става, както и счупване на дясната лъчева кост в
горния край, което е причинило трайно (за повече от 30 дни) затруднение в
движението на двете ръце. Вещото лице сочи, че към момента ищцата не е
напълно възстановена. Ищцата продължава да изпитва болка в лявата
гривнена става и дясната лакътна става, които се засилват при натоварване на
ръцете и при неблагоприятни атмосферни условия, като наред с това са
налице ограничения в движение на ръцете.
От показанията на св. Н. Т. се установява, че когато видяла майка си в
болницата, тя била окървавена, с обърната устна, двете й ръце били
гипсирани, дясната почти цялата, а лявата малко над лакътя. Ищцата
преживяла много тежко получените увреждания, плачела, изпитвала силни
болки, не можела да спи, чувствала се непълноценна. Два месеца била в гипс,
а след това още два месеца се наложило да ходи на рехабилитация. Не можела
да се храни сама, да се грижи иза хигиената си, като изцяло разчитала на
помощта на дъщеря си. През 2020 г. майка й паднала отново на този тротоар,
но този път в района на моста до ГПЧЕ „Х.Б..“, когато пострадала само
дясната й ръка, която също била гипсирана над лакътя. В момента поради
поставените пластини в китката не може да я свие напълно, не може да си
нареже хляб, да се грижи за домакинската работа. До падането й през 2020 г.
била изцяло оздравяла.
Независимо от близката родствена връзка на посочената свидетелка с
ищцата настоящата инстанция кредитира изцяло нейните показания, тъй като
същите са в съответствие тежестта на получените увреждания,
прогнозируемия от вещото лице срок на възстановяване, а търпените от
ищцата страдания и неудобства са обичайни при травми от подобен характер.
Противоречието на показанията й с тези, дадени по гр. д. № 316/ 2021 г. на РС
6
– К., по което е разгледан предявен от ищцата иск против О.К. за вреди от
друга подобна злополука, станала на 10.09.2021 г., не могат да обосноват
недостоверност на изнесената от нея информация, доколкото именно с оглед
принципа на непосредственост по чл. 11 ГПК показанията й по гр. д. № 316/
2021 г. на РС – К. не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство.
При тези данни съдът намира, че присъденото обезщетение от 15 000 лв.
е съобразено с тежестта на получените травматични увреждания и
интензитета на претърпените страдания. В тази връзка следва да се съобрази,
че ищцата е получила фрактури и на двете ръцете, за около два месеца е била
с гипсова имобилизация, както и че през периода на възстановяване освен
характерните за получените увреждания физически болки е търпяла и
значителни неудобства и дискомфорт в своето ежедневие поради
невъзможността сама да задоволява основните си потребности – да се храни,
да се грижи за хигиената си, да удовлетворява сама физиологичните си нужди,
като за целта изцяло разчитала на помощта на дъщеря си св. Н. Т.. Ищцата
преживяла изключително тежко процесната злополука – плачела, не можела
да спи вечер, чувствала се непълноценна и безпомощна. Следва да се отчете
също така, че за продължителен период от време е била ограничена
възможността да води обичайния си начин на живот – да се грижи за
домакинството, да се среща с познати и близки, да ходи на работа, което в
крайна сметка е довело до сериозна влошаване на качеството й на живот както
във физически, така и в душевен план. От съществено значение при преценка
интензитета на преживените негативни страдания е обстоятелството, че
независимо от проведената рехабилитация ищцата не е напълно възстановена,
тъй като, видно от заключението на вещото лице, продължава да търпи
ограничения в движението на ръцете и да чувства болки при натоварването
им и при промяна на метеорологичните условия.
Действително от приложеното гр. д. № 316/ 2021 г. на РС – К. е видно,
че при претърпяна на 10.09.2020 г. подобна злополука ищцата е получила
идентично счупване на дясна лъчева кост в горния край, за което е била
обезщетена, но това обезщетение не покрива претърпените от настъпилия на
15.01.2019 г. инцидент вреди, доколкото при него освен посочената фрактура
ищцата е получила и счупване на лявата ръка в областта на гривнената става.
Полученото на 15.01.2019 г. счупване на дясната лъчева кост в горния край
7
представлява самостоятелно основание за репариране на причинените вреди
независимо присъденото обезщетение по гр. д. № 316/ 2021 г. на РС – К. за
претърпяната идентична травма на 10.09.2020 г. В тази връзка при преценка
интензитета на претърпените неимуществени вреди съдът съобрази, че до
втората злополука на 10.09.2020 г. травмата на дясната лъчева кост е била
напълно отшумяла (в т. см. са показанията на дъщеря й - св. Н. Т.), но
посоченото обстоятелство само по себе си не може да обоснове определянето
на по – нисък размер на обезщетението за неимуществени вреди, чийто размер
от 15 000 лв. е съобразен с тежестта на претърпените травми и настъпилите за
ищцата негативни последици.
Във въззивната жалба не се поддържа релевираното в отговора на
исковата молба възражение за съпричиняване поради проявена от ищцата
небрежност и непредпазливост при преминаване на процесния участък,
поради което с оглед разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК не следва да се
обсъжда.
Поради изложеното, като е уважил предявения иск за сумата от 15 000
лв., окръжният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да
се потвърди.
По разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба О.К. следва да заплати
на въззиваемата В. З. Т. направените във въззивното производство разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 2200 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1/ 02.01.2025 г. по гр. д. № 88/2024 г. на
ОС – К..
ОСЪЖДА О.К. да заплати на В. З. Т. направените във въззивното
производство разноски в размер на 2200 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9