ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер V- 2492 Година 2019,18.12. град Бургас
Бургаският окръжен съд,II –ро Гражданско отделение V- въззивен състав,
На осемнадесети декември, две хиляди и деветнадесета година,
В закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камбурова
частно гражданско дело № 1930
по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл.
от ГПК.
Образувано
е по повод частната жалба на Етажната собственост в сграда представляваща
комплекс Шато „Сий Уинд“ с адм. адрес гр.Св.Влас, Община Несебър, места „Юрта
под пътя“, представлявана от управителя Милена Ганчева Антова, чрез
пълномощника адв. Г.-САК, с адрес за съобщения и призовки гр.София, район
„Витоша“, бул.“България“ №132А, против Определение № 599 постановено по гр.д. №
596/2019 г. по описа на РС-Поморие, с което съдът е прекратил производството по
делото, поради неотстраняване нередовност на исковата молба, а именно невнасяне
на определената от съда държавна такса по делото. В жалбата се твърди, че
определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като на ищеца не е било
указано какъв е броя на предявените
искове и в какъв размер следва да бъде заплати д. такса за всеки от тях.
Липсвало уточнение за кои от обективно съединените искове следва да се внесе
д.такса. Изразява становище, че правилото на чл.72 ГПК не намира приложение,
тъй като нямало препращаща норма, а се касаело за специално производство.
Счита, че съдът е следвало да укаже на ищеца изрично за кои от предявените
искове не е внесена д. такса. Посочва, че за иска за главница е внесена
дължимата д.такса. С оглед на горното се моли обжалваното определение да бъде
отменено и делото да бъде върнато на РС-Поморие за произнасяне с решение по
съществото на спора.
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от
легитимирано лице, поради което същата е допустима.
След преценка на
събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и разпоредбите на
закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството
по гр.д. № 596/2019г. по описа на РС-Поморие е образувано по искова молба на ЕС в сграда представляваща
комплекс Шато „Сий Уинд“ с адм. адрес гр.Св.Влас, Община Несебър, места „Юрта
под пътя“, представлявана от управителя Милена Ганчева Антова, чрез
пълномощника адв. Г.-САК Л. Владимировна З. код по БУЛСТАТ175543349, родена на
11.03.20154г. в гр.Шостка, Сумская обл., Украйна, адрес в Р.България,
гр.Каблешково, комплекс „Винярдс“ сгр.2 Траминер 3,вх.1,ет.3,ап.26, с която е
предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК, а именно да бъде прието за
установено, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за следните
суми: 710,64 евро, представляващ дължима и неплатена такса поддръжка към ЕС за
2016 и 2017г.; мораторна лихва в размер на 105,51 евро върху главницата, от
които лихва в размер на 47,30 евро върху дължимата и неизплатена част такса
поддръжка за 2016г. за периода от падежа 01.10.2016г. до 20.04.2019г. и лихва в
размер 58,21 евро върху дължимата и неизплатена част такса поддръжка за 2017г.
за периода от падежа 01.10.2018г. до 20.04.2019г.;сума в размер на 35,34 лв. за
необходими ремонти на общите части на ЕС, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
плащане на задължението.
С
Разпореждане от 13.08.2019 г. районният
съд е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца в 1-седмичен
срок от съобщаването да доплати държавна такса в размер на 130,63 лв. по
сметката на ПРС и да представи доказателства за това по делото. Указано е също
така, че при неизпълнение на дадените от съда указания в срок исковата молба ще
бъде върната, а производството по делото ще бъде прекратено. Съобщението с така
дадените от съда указания е получено от пълномощника на ищеца на 10.09.2019 г. На
17.09.2019 г. ищецът е депозирал молба ПРС с приложено към нея платежно
нареждане за сумата от 36,50 лв. като посочва, че е в изпълнение на съдебното
разпореждане.
След
изтичането на дадения на ищеца 1-седмичен срок и предвид непредставянето на доказателства
за внасяне на определената допълнителна държавна такса районният съд е
постановил обжалвано определение, с което е върнал исковата молба и е прекратил
производството по делото, поради неотстраняване на нередовностите на исковата
молба в срок.
Видно
от съдържанието на исковата молба, в случая е предявен установителен иск по
реда на чл.422 ГПК по отношение на три отделни вземания на ищеца, дължими на
различни основания. В разпореждане от 13.08.2019 г. съдът ясно е посочил колко
са предявените искове и колко е дължимата по всеки един от тях държавна такса
при съобразяване на внесената такава в заповедното производство. Видно е от
самата искова молба, че материалноправните основания, от които произтича всяко
от вземанията, са различни, т.е. в случая се касае за различни интереси на
ищеца, за защитата на които е предявена исковата молба и на осн. чл. 72, ал. 2
от ГПК за всяко вземане се събира отделна държавна такса, която е в минималния
размер на 4 %, но не по-малко от 50 лв. Държавна такса в размер на 50 лв. се
дължи и за разглеждане на акцесорния иск за мораторна лихва, т.е. в случая общо
дължимата в исковото производство държавна такса е в размер на 155,59 лв. На
осн. чл. 415, ал. 4 от ГПК от тази такса следва да бъде приспадната внесената такса
в заповедното производство 28,79 лв., но при съобразяване, че дължимата е 32,62
лв. т.е. дължимата държавна такса в исковото производство заедно с доплащането
за заповедното производство от 3,83 лв. е в размер на 130,63 лв. С оглед на
това и тъй като към исковата молба не е са представени доказателства за внесена
д. такса, а с молба от 17.09.2019г. са
внесен само 36,50 лв., въззивният съд счита, че ищецът не е заплатил
изцяло дължимата д. такса в размер на 130,63 лв. в указания срок.
Предвид
горното въззивната инстанция счита, че определената за довнасяне от ПРС
държавна такса е определена правилно в съответствие с указанията дадени в т.18
на ТР№6/2012 от 06.11.2013г. на ВКС, ОСГТК. Там изрично е посочено, че относно исковете
по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК няма специални правила за определяне на цената им,
нито относно начина, по който се изчислява размера на дължимата държавна такса.
Следователно приложение намират общите правила по чл. 69 ГПК за цената на иска
и по чл. 72 ГПК за държавната такса, която следва да се определи върху цената
на всеки един кумулативно съединен иск в размера по чл. 1 ТДТГПК. От тази сума
се приспада вече платената такса в заповедното производство и разликата формира
размера на държавната такса за довнасяне. Ето защо и възраженията за
неприложимост на чл.72 ГПК съдържащи се в частната жалба са неоснаветелни.
Както бе посочено по –горе размерът на таксата е ясно и точно посочен в разпореждането на съда, то ищецът е бил длъжен да внесе тази такса в дадения му от съда срок, след изтичането на който и при невнасяне на таксата са налице предпоставките на чл. 129, ал. 3 от ГПК за връщане на исковата молба и за прекратяване на производството по делото. Следва да се посочи, че размерът на определената от първоинстанционния съд държавна такса подлежи на проверка при обжалване на определението за прекратяване на делото, като резултатът от тази проверка предпоставя извода на въззивния съд за правилност, съответно за неправилност на постановеното прекратително определение. Ето защо в настоящия случай законосъобразно производството по първоинстанционното дело е било прекратено от ПРС и исковата молба е била върната на ищеца.
На
основание чл. 274, ал. 4, вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото определение е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Мотивиран
от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 599 от 18.09.2019г. постановено по гр.д. № 596/2019 г. по описа
на РС-Поморие.
Определението не подлежи на обжалване.
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.