Р
Е Ш Е
Н И Е
№
...........
град
Шумен, 13.07.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Шумен, в
публичното заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при секретаря Р.Хаджидимитрова и с
участие на прокурор Д.Шостак от Окръжна прокуратура– Шумен, като разгледа
докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 108 по описа за 2022г. на Административен
съд- Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз
основа на касационна жалба на Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Шумен, срещу Решение № 26/17.03.2022г. на Районен съд– Велики
Преслав, постановено по ВНАХД № 433/2021г. по описа на съда. С атакувания
съдебен акт е изменено НП №27-0001380 от 27.10.2021г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ, във вр.
с чл.414 ал.1 от КТ на „Ф.“ООД-гр.Велики Преслав е наложена имуществена санкция
в размер на 2000 лв. за нарушение по чл.303 ал.3 от КТ, като наложената
имуществена санкция е намалена на 300лв., на осн.чл.415в ал.1 от КТ с оглед
маловажност на нарушението. Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност
на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния
закон и процесуалните правила. Излага подробни аргументи за незаконосъобразност на постановеното
от районния съд решение, понеже деянието е типично за вида си и не разкрива
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия
вид. В съдебно заседание касаторът не изпраща процесуален представител. Депозира
писмено становище по същество на спора, с което поддържа жалбата и претендира
разноски.
Ответната
страна „Ф.“ООД- ***, с ЕИК *********, представлявана от управителите М.Н.и Н.Н.,
не представят отговор на касационната жалба. В съдебно заседание не се явява процесуален
представител. На 04.07.2022г. е депозирана молба от адв.С.И., в която се
посочва, че се оспорва депозираната касационна жалба изцяло.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура намира касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна
жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните
по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК
и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество,
касационната жалба се явява неоснователна
по следните съображения:
Въззивният
съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 09.07.2021г. служители на Дирекция
„Инспекция по труда”, извършили проверка във връзка със спазване на трудовото
законодателство в обект, стопанисван от дружеството и представляващ ресторант
„Замъка“- гр.Велики Преслав. В хода на осъществената проверка, проверяващите
служители- свидетели по въззивното съдебно производство, установили, че дружеството,
в качеството на работодател е приело на работа като сервитьор непълнолетно
лице- Р.А.Г., ненавършило 18г., без да е било поискано и получено предварително
разрешение за това от Дирекция „Инспекция по труда. Проверката била надлежно
обективирана в Протокол № ПР 2123265 от 09.07.2021г., с който на дружеството
били дадени съответните предписания по спазване на трудовото законодателство.
На 26.07.2021г.
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №27-0001380 за
това, че дружеството, в качеството си на работодател, е приело на работа
непълнолетно лице, за което не е поискало и получило разрешение от компетентния
орган- ОИТ, което осъществява фактическия състав на нарушение на чл.303 ал.3 от КТ. Актът бил подписан от управител без възражения. Дружеството се възползвало от
законното си право в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН да депозира писмени
възражения. Въз основа на така съставения и връчен акт за установяване на
административно нарушение Директорът на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Шумен
издал Наказателно постановление № 27-0001380 от 27.10.2021г., с което на
основание чл.416 ал.5 от КТ, във вр. с чл.414 ал.1 от КТ на „Ф.“ООД- *** е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение по чл.303 ал.3
от КТ.
При
така установената фактическа обстановка, районният съд приел, че атакуваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган и при съставянето на
акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на
него наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата
отмяна. По съществото на спора съдът счел, че събраните писмени и гласни
доказателства установяват с категоричност извършването на приписаното на
търговеца, притежаващ качеството работодател по смисъла на §1 т.1 от КТ, нарушение,
като спор по фактите няма между страните.
Съгласно чл.303 ал.3 от КТ, „лицата от 16 до 18
години се приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки
отделен случай“, което изискване в процесния случай не е било спазено.
Настоящият
съдебен състав намира, че при правилно установена фактическа обстановка,
въззивният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи по
отношение приложението на закона, които се споделят от настоящата касационна
инстанция, поради което и на основание чл.221 ал. 2 от АПК, съдът препраща към
мотивите на атакуваното решение.
Касационната
инстанция намира, че правилно е била приложена от съда разпоредбата на чл.415в
от КТО, предвиждаща отговорност за маловажни нарушения на КТ, които са били
отстранени веднага след установяването им и от които не са произтекли вредни
последици за работници и служители с налагане на имуществена санкция в размер
от 100 до 300 лева. Видно от доказателствата, работодателят се е снабдил с
необходимото разрешение по чл.303 ал.3 от КТ няколко дни след установяване на
нарушението и е бил сключен трудов договор с непълнолетното лице, което е
продължило работа в обекта, като от нарушението не е настъпил вредоносен
резултат. Правилно издаденото
наказателно постановление е било изменено, като е приложена визираната
привилигерована разпоредба и е наложена санкция в размер на 300лв.– в
максималния предвиден във визираната разпоредба размер, предвид установените
при проверката други нарушения на трудовото законодателство.
Ограничен
в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на
решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна.
Служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за нищожност,
недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.
С
оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за
неоснователна, а решението на Районен съд- гр. Велики Преслав за правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горното и на основание 63 ал.1 изр.2 от ЗАНН и чл.221 ал.2 от АПК, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 26/17.03.2022г. на Районен
съд– Велики Преслав, постановено по АНД № 433/2021г. по описа на съда.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ:
1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 13.07.2022