РЕШЕНИЕ
№ 21694
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110143398 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл.439, във вр.чл.124, ал.1 ГПК.
Производство по делото е образувано по искова молба от *********** против
***********, с която са предявени отрицателни установителни искове за признаване
за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 1675,35
лева, представляваща главница за неплатени суми за потребена вода през периода от
12.02.2009 г. до 16.05.2013 г., както и сумата от 1810,45 лева, представляваща законна
лихва върху главницата, начислена за периода от 30.04.2014 г. до 17.07.2024 г., за които
суми е издаден изпълнителен лист от 07.10.2014 г. по ч.гр.д.№ 15953/2013 г. по описа
на СРС и е образувано изп.д.№ 20248630401871 по описа на ЧСИ Сия Халаджова, с
рег.№ 863 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, поради настъпила
погасителна давност за принудително събиране на сумите.
В исковата молба ищецът твърди, че срещу него е образувано и се води
изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист, издаден на 07.10.2014 г. по
ч.гр.д.№ 15953/2013 г. по описа на СРС, по силата на който е осъден да заплати на
*********** суми за главница и лихва за потребена вода. Поддържа, че първоначално
при ЧСИ Сия Халаджова било образувано изп.д.№ 20158630400706, което било
прекратено на 18.09.2023 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК – поради настъпила
перемпция. На 24.04.2024 г. по молба на взискателя – настоящ ответник било
образувано ново изпълнително дело - № 20248630401871 по описа на ЧСИ Сия
1
Халаджова, с район на действия СРС, за което обаче са налице основания за
прекратяване, поради погасяване на задълженията по давност. Според ищеца от
последното валидно изпълнително действие на 15.03.2019 г. по изп.д.№
20158630400706 по описа на ЧСИ Сия Халаджова до образуване на новото
изпълнително дело на 24.04.2024 г., са изминали повече от 5 години. Поддържа, че с
погасяване на главното задължение се е погасило и акцесорното задължение за лихви.
По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на
предявените искове и присъждане на сторените по производството разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор ответникът оспорва изложените в
исковата молба твърдения за погасяване по давност на процесните суми. Сочи, че за
периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давностният срок е бил спрян по силата на
чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. Претендира разноски и
оспорва размера на претендирания от ищеца адвокатско хонорар като прекомерен
спрямо фактическата и правна сложност на делото.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
От приложения към настоящото дело заверен препис от изпълнително дело №
20158630400706, по описа на ЧСИ Сия Халаджова, с район на действие СГС се
установява, че същото е образувано на 20.02.2015 г. по молба от ***********, в
качеството на взискател срещу длъжника – настоящ ищец.
Видно от приложения по изпълнителното дело изпълнителен лист от 07.10.2014
г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по гр.д.№ 15953/2013 г. по описа на СРС е, че *********** е осъден да
заплати на *********** сумата от 1675,35 лева, представляваща неизплатена сума за
потребена вода през периода от 12.02.2009 г. до 16.05.2013 г., ведно със законната
лихва за периода от 25.09.2013 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 503,90 лева за периода от 14.03.2009 г. до 12.04.2013 г., както и разноски за
държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт.
Видно от материалите по изпълнителното делото е, че след неговото образуване
ЧСИ е извършил справки относно проучване на имущественото състояние на
длъжника.
На 11.03.2015 г. са изпратени запорни съобщения до конкретни банки за
налагане на запор върху суми по банкови сметки на длъжника, както и до работодател
за налагане на запор върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение.
На 14.05.2015 г. е наложена възбрана върху идеални части от притежавани от
длъжника недвижими имоти.
С молба от 27.03.2017 г. взискателят е поискал ЧСИ да наложи запор върху
2
вземания на длъжника, както и възбрана на притежавани от последния недвижими
имоти. На 15.03.2019 г. ЧСИ е наложил запор върху банкови сметки на длъжника.
С постановление от 18.09.2023 г. изпълнителното производство е прекратено,
тъй като взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в
продължение на две години.
Видно от приложения към настоящото дело заверен препис от изпълнително
дело № 20248630401871, по описа на ЧСИ Сия Халаджова, с район на действие СГС е,
че същото е образувано на 24.04.2024 г. по молба от ***********, в качеството на
взискател срещу длъжника-настоящ ищец, въз основа на същия изпълнителен лист - от
07.10.2014 г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 15953/2013 г. по описа на СРС.
След проучване на гражданското и имуществено състояние на длъжника, със
запорно съобщение от 03.07.2024 г. е наложен запор върху банкови сметки и трудово
възнаграждение.
С постановление от 26.08.2024 г. изпълнителното производство е спряно до
приключване на настоящото производство с влязъл в сила съдебен акт.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът по изпълнителното
производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако
възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По
своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него
ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по
изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на
съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е
настъпила. По изложените съображения предявените искове са допустим, доколкото
наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния
лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжниците за
предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.
Предявените искове са основани на твърдения, че иецът не дължи процесните
суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, а именно погасяването на вземанията поради изтекла
погасителна давност.
Между страните не се спори, че вземането на ответника по основание и размер е
установено с издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. С оглед предходното,
следва да се има предвид, че след като изпълнителният лист е издаден въз основа на
заповед за изпълнение на парично задължение, погасителната давност за вземанията
на взискателя е петгодишна, независимо от това каква е давността с оглед характера на
3
самото вземане. Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, ако вземането е установено
със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Това е така
защото влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена на съдебното решение по
смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД. Съгласно практиката на ВКС, длъжникът по заповедта не
може да оспорва вземането с възражения основани на факти или обстоятелства, които
са му станали известни или са могли да му станат известни до изтичане на срока за
възражение по чл. 414 ГПК. Следователно влязлата в сила заповед има установително
и преклудиращо действие. Както при съдебните решения, така и по отношение на
заповедите има възможност за преразглеждане на съществуването или дължимостта на
вземането само на строго лимитирани основания - по реда на чл. 423 ГПК (аналогичен
на чл. 303, ал 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439 ГПК. От изложеното следва, че в
разглеждания случай вземанията на ответното дружество се погасяват с изтичането на
петгодишен давностен срок.
В конкретния случай по делото липсват данни кога е връчена заповедта и дали
срещу нея е подадено възражение по чл.414 ГПК, поради което следва да се приеме, че
същата е влязла в сила най-късно на датата на издаване на изпълнителния лист –
07.10.2014 г. От този момент е започнал да тече срокът на погасителна давност
относно вземанията, посочени в нея и в издадения въз основа на нея изпълнителен
лист.
До образуване на изпълнително дело № 20158630400706, по описа на ЧСИ Сия
Халаджова, с район на действие СГС на 20.02.2015 г., не е изминал петгодишен
период. Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко
действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече
нова давност, но давността не се спира. Ето защо, в хода на изпълнителното
производство давността е прекъсвана на 11.03.2015 г. - с налагане на запор върху
банкови сметки и трудово възнаграждение на длъжника, на 14.05.2015 г. – с налага на
възбрана върху недвижими имоти и на 15.03.2019 г. – със запор върху банкови сметки
и трудово възнаграждение.
В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. "перемпция" настъпва
по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти. С решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г.,
IV г.о. на ВКС е разяснено, че двугодишният срок за перемпция започва да тече от
първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно,
напр. по постигнато споразумение между страните), т.е. осъществяването на всички
поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат
да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното
4
искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така
осуетява неговото прилагане. В решение № 257/30.04.2020 г. по гр.д.№ 694/2019 г., III
г.о. на ВКС е посочено, че последиците при перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК са от
процесуален характер - изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително
основание, а материалното право на взискателя продължава да съществува. Съгласно
чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва във всички случаи от момента на
предприемане на действия за принудително изпълнение, и то независимо от по-
нататъшната съдба на тези действия. Перемирането е основание за прекратяване на
процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, не заличава
ефекта от предприетите принудителни действия (резултатни или
безрезултатни), с които е прекъсвана давността за изпълняемото право – този
ефект се запазва и се отчита при възражение за изтекъл давностен срок.
Видно от приложеното в заверен препис изпълнително дело № 20248630401871
по описа на ЧСИ Сия Халаджова, с район на действие СГС е, че същото е образувано
на 24.04.2024 г. по молба на взискателя-настоящ ответник от същата дата. В молбата не
е поискано извършването на конкретен изпълнителен способ, като взискателят е
възложил на съдебния изпълнител по реда на чл.18,ал.1 ЗЧСИ да определи начина на
изпълнението, поради което съдът приема, че със същата не е прекъсната започналата
да тече от 15.03.2019 г. /последното валидно изпълнително действие по изпълнително
дело № 20158630400706, по описа на ЧСИ Сия Халаджова, с район на действие СГС/
давност. При съобразяване със периода, през който не са текли давностни срокове
поради обявеното в страната извънредно положение поради пандемия от Ковид-19 –
13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., 5-годишния давностен срок е изтекъл на 23.05.2024 г. С
оглед предходното, към датата на извършване на първото валидно изпълнително
действие по изпълнително дело № 20248630401871 - 03.07.2024 г., когато е наложен
запор върху банкови сметки и трудово възнаграждение на длъжника, давността вече е
била изтекла.
Предвид гореизложеното, предявените искове са основателни и доказани,
поради което следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените от него разноски по делото. Видно от приложения по
делото списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата по делото е, че ищцата е
направила разноски в общ размер на 591,51 лева, която сума следва да бъде възложена
в тежест на ответното дружество.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ***********, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: ***********, представлявано от
*********** против ***********, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: *********** искове с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, във вр.чл.124,
ал.1 ГПК, че ищецът не дължи на ответното дружество сумите, както следва: сумата
от 1675,35 лева, представляваща главница за неплатени суми за потребена вода през
периода от 12.02.2009 г. до 16.05.2013 г., както и сумата от 1810,45 лева,
представляваща законна лихва върху главницата, начислена за периода от 30.04.2014 г.
до 17.07.2024 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 07.10.2014 г. по ч.гр.д.
№ 15953/2013 г. по описа на СРС и е образувано изп.д.№ 20248630401871 по описа на
ЧСИ Сия Халаджова, с рег.№ 863 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски
съд, поради настъпила погасителна давност за принудителното им събиране.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ***********, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление: *********** да заплати на ***********, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: ***********, представлявано
от*********** сумата от общо 591,51 лева, представляваща направени разноски в
производството пред първоинстанционния съд.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6