№ 479
гр. Русе , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20214520100989 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за вреди от непозволено
увреждане с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Претенцията на ищцата се основава на твърдения, че е собственик на 1/7
ид.част от посочен подробно в исковата молба земеделски недвижим имот. На
29.10.2016 г. ответника като собственик на 1/14 ид.част сключил договор за
аренда за целия имот. Същият бил сключен при явни неизгоди условия.
Ищцата завела дело за обявяване нищожността на този договор и с решение
от 24.10.2019 г. по гр.д. № ***/2019 г. по описа на Районен съд-Русе това било
направено, като решението влязло в сила на 03.07.2020 г. С действията си
ответника причинил вреда на всички останали съсобственици, тъй като
регистрирането на договора било пречка те да сключат изгоден договор за
аренда или отдаване под наем на имота. Договорът бил обявен за нищожен.
Освен това бил сключен умишлено във вреда на останалите съсобственици
при явни неизгодни условия, за което се излагат подробни доводи. Това
препятствало останалите съсобственици да получат реалната пазарна рента за
имота, която била на стойност 75 лв. на декар. Така за стопанските 2017
г./2018 г., 2018 г./2019 г., 2019 г./2020 г. ищцата претърпяла загуби на
стойност 1414,12 лева. Претендира за осъждането на ответника да заплати
1
тази сума. Претендира и за присъждане на разноските по делото.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който заявява че
признава иска. В първото с.з. по делото обаче се е явил лично и е заявил че
след завеждане на делото е погасил задължението си към ищцата изцяло –
чрез заплащане на претендираната сума в размер на 1414,12 лева, както и на
лихви за забава в размер на общо 237,15 лв. чрез банков превод и е
представил е разпечатка от система за онлайн банкиране с отразен банков
превод в размер на 1 651,27 лв. по сметка на пълномощника на ищцата – адв.
К.. Поискал е искът да се отхвърли поради направеното плащане. Направил е
и възражение за прекомерност на претендираните разноски от ищцата.
След отлагане на делото за вземане на становище адв.К. е изразил
такова като признава получаването на сумата по своя банкова сметка. Счита,
че претенцията на ищцата към момента на завеждане на иска и до 26.05.2021
г. е била. В същият смисъл трябвало да се тълкува и признанието направено
от ответника, а именно, че в момента, в който е платил той е признал
основателността на тази претенция. С оглед направеното плащане, същата
вече е погасена. Моли в полза на ищцата да се присъдят направените
разноски, тъй като с поведението си ответникът е повод за завеждане на
делото.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
В хода на производството е направено изявление за извършено плащане
от страна на ответника, което е направено след завеждането на делото.
Представени са писмени доказателства в тази насока. Плащането се признава
от процесуалния представител на ищцата, поради което положение СЪДЪТ
приема за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ответникът е заплатил претендираната от ищцата сума,
заедно с изтекли лихви. В тази насока е представено и писмено
доказателство. При това положение на осн. чл. 235, ал.3 от ГПК съдът е
длъжен да вземе предвид и настъпилия правопогасяващ факт след завеждане
на делото, поради което искът следва да се отхвърли поради осъществено
погасяване на дълта след завеждане на делото.
По отношение на въпроса за разноските по делото съдът съобрази
2
следното: Такива се дължат в полза на ищцата. Това е така, защото вземането
по настоящото дело е за непозволено увреждане и съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД
при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана. С оглед на това непогасявайки своето задължение към ищцата
ответникът е дал повод за завеждането на делото и следва да понесе
разноските по същото при неблагоприятен за него изход. Именно защото с
бездействието си преди завеждане на настоящото дело ответникът е станал
причина за завеждането му и е погасил задължението си едва след
завеждането на делото не следва да се прилага разпоредбата на чл.78, ал.2 от
ГПК и в негова тежест следва да бъдат възложени разноските по делото.
Направеното от него възражение за прекомерност на претендираните
разноски от ищцата въпреки че не е уточнено и конкретизирано представлява
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК. Съгласно тази разпоредба „Ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.
36 от Закона за адвокатурата“. Видно е че с нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК се
допуска разрешаване на въпроса за еквивалентността на възнаграждението с
положения от адвоката труд от съда. Преценката на действителната
фактическа и правна сложност на делото се извършва въз основа на обема на
доказателствата по делото, положената грижа за тяхното събиране и
изследване, използваните доказателствени средства, извършените
необходими действия във връзка с делото, съобразяването и снабдяването със
съдебна практика, проучването на специализирана или чуждестранна правна
литература и други усложнения. В конкретния случай не са представени
значителни по обем доказателства, няма данни да са направени усилия за
събиране и изследване на такива, да са използвани множество
доказателствени средства, да са осъществени голям брой необходими
действия във връзка с делото, да е съобразявана и анализирана значителна по
обем съдебна практика, да е използвана специализирана литература или да са
налице други усложнения. Делото е приключило в две съдебни заседания,
като отлагането е било по искане да пълномощника на ищцата за вземане на
становище по плащането от страна на ответника, ответникът не е представил
и посочил доказателства с отговора на исковата молба, а в с.з. е прието само
3
едно писмено доказателство относно погасяване на задължението след
завеждане на делото. Налице е и пълно погасяване на задължението в хода на
делото и спорен въпрос по делото е останал само този за приложението на
чл.78, ал.5 от ГПК. Следователно делото не се отличава с фактическа или
правна сложност над обичайната такава съобразно неговия вид. Договореното
и заплатено възнаграждение на адвокат К. по делото е в размер на 560 лв. С
оглед цената на иска минималният размер на адв. възнаграждение по делото е
по чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ
РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ е 328,99 лв. При това
положение с оглед извършените по делото процесуални действия и
становищата на страните са налице предпоставки за намаляване на
разноските за адв. хонорар на ищцата, но не до самия минимум по чл.7, ал.2,
т.2 от горепосочената наредба, а до размер от 450 лв. При това положение и с
оглед представения от ищцовата страна списък по чл.80 от ГПК в полза на
ищцата следва да се присъдят разноски в размер на 56,56 лв. за държ. Такса и
450 лв. за адв. хонорар при условията на чл.78, ал.5 от ГПК.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищцата К. ИВ. П., ЕГН:********** от град
Русе срещу ответника ИВ. К. П., ЕГН:********** от град Русе иск за
заплащане на 1414,12 лева - представляваща обезщетение за пропуснатите
ползи за стопанските 2017/2018, 2018/2019 и 2019/2020 години поради
лишаването на ищцата от възможността да получава доходи от собствената
си 1/7 идеална част от следния земеделски имот: имот №*** (***
четиринадесет точка тридесет) с площ 44,010 дка в землището на село В,
община И, местност "ЕНИ **", начин на трайно ползване нива.
ОСЪЖДА ИВ. К. П., ЕГН:********** от град Русе да заплати на К. ИВ.
П., ЕГН:********** от град Русе сумата в размер на 56,56 лв. – разноски за
държ. такса по делото и сумата в размер на 450 лв. – разноски за адв.
възнаграждение по делото при условията на чл.78, ал.5 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския
4
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5