Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
гр.
Ловеч, 02.07.2019 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, въззивен граждански състав, в публично заседание на двайсет и първи юни
през две хиляди и деветнайсета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при секретаря ГАЛИНА
АВРАМОВА,, докладчик чл.съдия Ангелова, като разгледа в.гр.д.№ 317/2019г., за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.422 от ГПК.
С Решение №46/18.03.2019г.,пост.по гр.д.№ 1107/2018г.,
РС-Тетевен е признал за установено на
основание чл.422,ал.1,във вр. с чл.415 от ГПК, съществуването на вземане на „***,с
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление в град София,п***,представлявано от
Д.К.К., само заедно с който и да е друг от членовете на Съвета, а именно
Д.К.К. заедно с М.С.или Д.К.К. заедно с Я.Х.,чрез пълномощника по делото адв.И.В.-АК-Бургас,
към З.М.Х. ***, в размер на 289.57 лева, представляваща незаплатена част от
стойност на мобилен апарат,за който е сключен Договор за лизинг на
20.05.2016г,като не са заплатени 23 лизингови вноски всяко в размер на 12.59
лева,заедно със законната лихва върху тази сума,с начало от 11.09.2018г. до
изплащане на вземането. Като неоснователен и недоказан е отхвърлен предявеният
от „***,с горните данни, иск с правно основание чл.422,ал.1,във
вр. с чл.415 от ГПК, срещу З.М.Х. ***,за вземане в размер на 91.26
лева,представляващо неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+35989*****98, сключено на 20.05.2016г. и законната лихва върху тази сума,с начало
от 11.09.2018г. до изплащане на вземането. С оглед изхода на спора З.М.Х. е
осъдена да заплати на „***,с ЕИК:***, сумата
от 770лв.,представляващи сторени разноски,от които по ч.гр.д.№858/2018г. по
описа на РС-Тетевен в размер на 385 лв.,а по гр.д.№1107/2018г. по описа на
РС-Тетевен-в размер на 385 лв.
Постъпила е въззивна жалба от „*****”ЕАД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в гр.София,-1766,
*****, против решението в частта,с която е отхвърлен искът за неплатените такси
и услуги в размер на 88.67лв. Излага,че съдът правилно е уважил иска по
отношение на неплатените лизингови вноски в общ размер на 289,57лв., както и
направените разноски от 770лв. Не се съгласява с извода по отношение на
претендираните суми за неплатени абонаментни такси и използвани услуги в общ
размер на 88,67лв.,за които е прието,че не е установено съществуването на това
вземане в посочения размер, както и че предоставените по делото писмени
доказателства не могат да обосноват неговата дължимост. Намира, че решението в
тази му част е необосновано и неправилно, постановено при нарушаване на
процесуалните правила.
Излага,че с оглед липсата на подаден писмен отговор
на искова молба дружеството е депозирало молба да бъде поставено неприсъствено
решение по делото на основание чл.238 ГПК, която е получена от служител на съда на 12.02.2019г.
С оглед постановеното решение е ясно,че съдът е сметнал иска за вероятно
неоснователен в отхвърлената част по отношение на процесиите суми за такси и
услуги. Акцентира,че в молбата си изрично са посочили : „В случай, че искането
ни за постановяване на съдебно решение съгл.чл.238 и сл. от ГПК не бъде
удовлетворено, моля с оглед на евентуални оспорвания от ответната страна, да ни
бъде дадена възможност да изразим становище и да заявим доказателствени искания
и да сочим нови доказателства." Затова не разбира защо съдът не им е
дал процесуална възможност да докажат
претенцията си, след както изрично са помолили. Счита, че е налице нарушение на
служебното начало, установено в разпоредбата на чл.7 от ГПК, тъй като по делото
липсва изготвен проект за доклад по делото или друг съдебен акт, с който съдът
е дал указания за предоставяне на допълнителни доказателства за доказване
размера на претендираните вземания. Изтъква, че съдът притежава правомощието,
но също и задължението да съдейства на страните за изясняване на делото от
фактическа и правна страна.
По отношение на основанието за начислените такси и
услуги в процесните фактури счита, че неправилно съдът е посочил, че по делото
липсва посочено основание за начислените в процесиите фактури такси и услуги, а
такова основание се явява сключения между страните Договор за мобилни услуги,
който е приет от съда като писмено доказателство по делото. Доколкото в
решението съдът е приел за доказана облигационната връзка между страните, счита
за противоречиви мотивите за липса на основание. Вярно е,че само по себе си
наличието на фактури, удостоверяващи претендираните суми, не може да обоснове
извод за тяхната дължимост, както и това, че фактурата не е източник на
задълженията на получателя по нея, а само ги обективира. Сочи,че в представения
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +35989*****98 точно и ясно е
посочен размерът на абонаментния план „Нонстоп 30.99” с неограничени национални
минути. Сключеното в последствие Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +35989*****98 от 20.05.2016г. единствено има
за цел да продължи срока на договора за още 24 месеца и с него страните не са
договаряли различни план и месечен абонамент. При тези съображения намирам че
са доказали основанието на обективираните в процесиите фактури вземания за
такси.
По отношение на сумите за използвани услуги излага,
че неправилно в решението съдът мотивира отказа си да ги присъди с аргумент, че
не било неустановено какви именно задължения на ответника са фактурирани, за
какви конкретно далекосъобщителни услуги, за какъв период, колко са потребени и
на каква стойност.Не се съгласява и с извода,че не е ясно начислените месечни
такси, във фактурите за какви абонаментни такси, пакетни минути и/или друго се
дължат. Счита, че процесиите фактури удостоверяват наличието на абонаментни
такси и използвани услуги от абоната през съответния отчетен период. Фактурите
отразяват ползването на мобилни услуги от ответника. Посочена е и стойността на
абонаментните такси. Детайлно е описана информация с отброяване на минутите на
провежданите телефонни разговори и за броя на изпратените кратки текстови
съобщения (sms). Посочени са уговорените между страните отстъпки по тарифен
план, като е извършено необходимото приспадане от общия размер на начислените
суми.
Заключава,че основавайки се на изложеното и с оглед
особената доказателствена сила на фактурите, съдът е следвало да приеме, че
приложените към исковата молба фактури установяват доставката на изброените в
тях по видове услуги. Операторът е остойностил предоставените услуги и
определените от него като дължими суми е следвало да бъдат заплатени от
ответника до 15 дни от издаването на всяка от месечните фактури, и то
независимо от това дали същите са получени, съгласно уговореното между
страните.
По отношение на доказателствената тежест на
представените от „*****" ЕАД фактури, намира за погрешно твърдението, че
фактурата като частен писмен документ не притежава обвързваща съда
доказателствена сила за удостоверените в нея вземания. Позовава се на т.31 от
Общите условия на „*****" ЕАД за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефонни услуги, които са неразделна част от подписаните индивидуални
договори и имат задължителна сила за страните.Там е прието,че „Месечните сметки на потребителя могат да
бъдат оспорени пред *** в 6-месечен срок след датата на издаване на фактурата.
Предвиденото в предходното изречение не възпрепятства и не ограничава правото
на потребителя да оспори месечната си сметка по съдебен ред, съгласно
приложимото законодателство. Оспорването не освобождава потребителя от
задължението за плащане на дължимите суми." От тълкуването на този член
следва извод, че страните по договорите, в пределите на договорната свобода
(чл. 9 ЗЗД), са уговорили особена доказателствена сила на фактурите, а това
води и до разместване на доказателствената тежест- ищцовото дружество
предоставя фактура за определена сума, потребителят я заплаща, а ако последният
има възражения, е негова тежестта да докаже каква е реалната стойност на
ползваните услуги било то в рекламационното производство пред доставчика на
услугата, било пред съда.
Моли съдът да съобрази, че "*****"ЕАд
притежава сертификат TUV Hessen, гарантиращ максимална прецизност на процеса по
изготвяне на фактурите от 2008г. Излага,че „*****" ЕАД е мобилен оператор,
чиято дейност е под постоянен контрол от страна на Комисията за контрол на
съобщенията. Съгласно сертификацията на оператора, същата е извършена в
съответствие на определените процедури за одит и сертификация и е обект на
периодични надзорни одити. Намира аргументите на съда за бланкетни и неясни.
Изтъква, че в случая, видно от представените документи, същите не само са
подписани, но са приети и като доказателства по делото, въз основа на които е
установена облигационната връзка между страните.
Моли с цел да бъде доказана претенцията им по
безспорен начин, да се допусне извършването на съдебно-счетоводна експертиза,
като съдът определи и назначи вещо лице срещу съответен депозит, което след
като се запознае с материалите по делото и с тези по ч.гр.д.№858/2018г. по
описа на РС-Тетевен и извърши проверка в счетоводството на ищеца, да даде
своето заключение и отговори на следните въпроси: 1. Водено ли е редовно
счетоводството на „*****" ЕАД по отношение на процесиите фактури: №
**********/01.06.2016г., № **********/01.07.2016г., № **********/01.08.2016г.?
2. Извършени ли са плащания по процесиите фактури: № **********/01.06.2016г., №
**********/01.07.2016г., №**********/01.08.2016г.? 3. Какъв е размерът на
неплатените от З.М.Х. задължения за .месечни абонаменти, използвани услуги по
фактури: №**********/01.06.2016г., №**********/01.07.2016г.,
№**********/01.08.2016г. и какъв е техният размер към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от „ ***** " ЕАД?
По изложените съображения моли въззивният съд да
отмени решението на РС-Тетевен в частта,
с която е отхвърлен искът за сумата в размер на 88,67 лв., представляваща
неплатени абонаментни такси и използвани услуги,като неправилно, а З.М.Х. бъде
осъдена да заплати на „*****" ЕАД горепосочената сума, както и сторените
разноски в заповедното, първоинстанционното и настоящото производство.
В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор от З.М.Х..
В изпълнение на указанията на
възизвния съд въззивникът уточни,че претенцията
му за неплатени абонаментни такси и ползвани услуги е в следните размери-
22.62лв.-абонаментна такса и използвани услуги,начислени с Фактура
№**********/01.06.2016г., 34.92лв.- абонаментна такса и използвани
услуги,начислени с Фактура №**********/01.07.2016г., 31.13лв.-абонаментна такса и използвани
услуги, начислени с Фактура №**********/01.08.2016г. Така общият размер на
вземането е 88.67лв. Основанието на вземането е сключеният Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +35989*****98 от 20.04.2016г. и последвалото
Допълнително споразумение към договора от 20.05.2016г. Вземането е за
неизпълнени задължения за начислени изискуеми абонаментни такси и ползвани
услуги за периода от 01.05.2016г. до 31.07.2016г.
В съдебно заседание въззивникът не
изпраща представител. С молбата-уточнение излага и становище по съществото на спора,като моли да
се отмени решението в обжалваната му част и се уважи претенцията изцяло.
Претендира и направените в заповедното,първоинстанционното и въззивното
производства, разноски.
Въззиваемият не се явява и неизпраща
представител.
С оглед възраженията на въззивника и
на основание чл.266,ал.3 от ГПК, съдът допусна съдебно-икономическа експертиза.
Експертът,след проверка в счетоводството
на въззивника, дава заключение, че водената от „*****”ЕАД отчетност по
отношение на процесните фактури,е в съответствие на Закона за счетоводството, Националните
счетоводни стандарти и Националния сметкоплан. При проверката по процесните
фактури вещото лице е установило,че от З.Х. е извършено частично плащане на процесни
мобилни услуги. За използваните за периода 01.05.2016г. - 31.05.2016г. услуги, осчетоводени
с фактура № **********/01.06.2016г., е извършено частично плащане в размер на
44 лв. и е налице неплатен остатък от 22.62лв. Не са заплатени използваните за
периода 01.06.2016г. - 30.06.2016г. услуги, осчетоводени с фактура № **********/01.07.2016г.,в
размер на 34.92лв. Не са заплатени и използваните за периода 01.07.2016г. -
31.07.2016г. услуги, осчетоводени с фактура № **********/01.08.2016г.,в размер
на 31.13лв.
От събраните по делото доказателства-
приложените ч.гр.д. №858/2018г. по описа на РС-Тетевен, гр.д.№1108/2018г.на РС-Тетевен,
заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза, както и
становищата на страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за
установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се
произнесе с определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е обоснована.
Въззивната жалба е подадена е в срок и от легитимирано лице. Отговаря на
изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за
редовна.
При проверката си по реда на
чл.270 от ГПК въззивната инстанция не
открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост
на първоинстанционното решение. С оглед на това съдът преминава към проверка по
реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.
По същество.
От доказателствата се установява,че на
20.04.2016г. между „*****”ЕАД и З. М.Х.
е сключен Договор за мобилни услуги, с предпочетен номер +35989*****98.
Договорът е сключен при действието и на Общи условия на „*****”ЕАД
за взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услуги,получаването на които потребителят е декларирала с подписа си.
Сключен е за срок от 24 месеца, по план „Нонстоп 30.99 с неограничени
национални минути”. Уговорен е стандартен месечен абонамент от 30.99лв.
На 20.05.2016г. е сключено Допълнително
споразумение към договора, с което срокът на действие е удължен до 20.05.2018г.
и е предоставено устройство с марка „SAMSUNG Galaxy J5
White”. На същия ден е сключен и Договор за лизинг във връзка с
полученото устройство. С оглед обхвата на въведения с въззивната жалба контрол
на настоящата инстанция, претенцията по договора за лизинг не е предмет на
настоящето разглеждане.
От страна
на мобилния оператор са издадени данъчни фактури за използвани мобилни услуги и
абонаментна такса, както следва-
- фактура
с № **********/01.06.2016г., за използвани за периода
01.05.2016г.- 31.05.2016г. мобилни услуги- 29.70лв. и абонаментна такса-
25.82лв. (без ДДС). Във фактурата са отразени и задължения по договора за
лизинг,както и извършено плащане,с което са погасени предходни задължения и
44лв.от това задължение.
- фактура с №
**********/01.07.2016г., за използвани за периода 01.06.2016г. - 30.06.2016г., мобилни услуги-
1.29лв. и абонаментна такса- 27.81лв., общо задължение 34.92лв. (с ДДС),
- фактура с №
**********/01.08.2016г.,за използвани за периода 01.07.2016г. - 31.07.2016г.,
мобилни услуги-0.12лв.и абонаментна такса- 25.82лв., общо задължение 31.13лв. (с
ДДС),
От
назначената по делото съдебна експертиза се потвърждава факта на използвани от З.Х.
мобилни услуги по процесния договор. Експертът установява,че е извършено частично плащане само по фактура с № **********/01.06.2016г.,като
стойността на използваните мобилни услуги и абонаментна такса е погасена със
сумата 44лв. Остатъкът по тази фактура е в размер на 22.62лв. Налице са
неизплатени задължения за ползвани мобилни услуги и абонаментна такса по
фактура с № **********/01.07.2016г. в размер на 34.92лв. и по фактура с № **********/01.08.2016г. в размер на 31.13лв., всички с
включен ДДС. Експертът заключава,че счетоводните записвания по процесните
фактури са извършени в съответствие със Закона за счетоводството, Националните
счетоводни стандарти и Националния сметкоплан.
Не се спори,че на
11.09.2018г. „*****”ЕАД подава пред РС-Тетевен заявление по чл.410 от ГПК, за
издаване на заповед за изпълнение срещу З.М.Х., за вземане, определено общо
като главница в размер на 380.83
лева,включващо стойност на предоставени услуги и лизингови вноски,законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението и за разноски по
заповедното производство. Със Заповед №456/12.09.2018г. РС-Тетевен уважава
заявлението, като разпорежда З.М.Х. да заплати следните суми: главница в размер
на 380.83 лева, законната лихва върху главницата,с начало от 11.09.2018г. до
изплащане на вземането и разноски по заповедното производство в общ размер на
385лв., от които 360лв.-адвокатски хонорар и 25лв.-държавна такса. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 от ГПК,поради което с разпореждане от
02.11.2018г заповедният съд е дал указания на заявителя,че може да предяви иск
за установяване на вземането си в едномесечен срок.
Искът по чл.422 от ГПК е предявен в срока
по чл.415,ал.4 от ГПК-на 11.12.2018г.,при
връчено съобщение на 21.11.2018г.
С Решение №46/18.03.2019г., РС-Тетевен е признал за установено на основание чл.422,ал.1,във вр. с чл.415 от ГПК,
съществуването на вземане на „*** в размер на 289.57лв., представляваща
незаплатена част от стойност на мобилен апарат,за който е сключен Договор за
лизинг на 20.05.2016г, като не са заплатени 23 лизингови вноски всяко в размер
на 12.59лв.,заедно със законната лихва върху тази сума,с начало от 11.09.2018г.
до изплащане на вземането. Искът е отхвърлен за сумата 91.26лв., представляваща
неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +35989*****98, сключено
на 20.05.2016г. и законната лихва върху тази сума,с начало от 11.09.2018г. до
изплащане на вземането. Съдът е приел,че с представените фактури мобилният
оператор не доказва наличието на реален дълг на потребителя на мобилни услуги.
При така установената фактическа
обстановка, въззивният състав прави следните изводи:
Съдът е сезиран с
претенция иск по чл.422 от ГПК-установителен иск, предявен като продължение на
заповедно производство по чл.410 от ГПК. Иска се да бъде признато
съществуването на вземане на заявителя към длъжника, което е предявил по
заповедното производство по ч.гр.д. №858/2018г. по описа на РС-Тетевен. Качеството
на кредитор и съществувалата договорна връзка по предоставяне на мобилни услуги
не се оспорва и е доказана категорично от представените доказателства.
При съобразяване на
ангажираните и пред настоящата инстанция доказателства, съставът намира за
доказан и факта на наличие на неизплатени абонаментни такси и стойност на
ползвани мобилни услуги по сключения от З.Х. и „*****”ЕАД Договор за мобилни
услуги от 20.04.2016г. От назначената съдебна експертиза се потвърждава
твърдението на ищеца,че абонатът З.Х. е използвала договорените услуги през
процесния период- 01.05.2016г.- 31.07.2016г. Потвърждава се и наличието на
неизплатени задължения за този период, при съобразяване на извършеното частично
плащане по първата фактура (с №
**********/01.06.2016г.). Идентични данни са отразени и в издадените от
мобилния оператор данъчни фактури,с оглед на което съставът приема,че при така
ангажираните доказателства се потвърждава вписаното във фактурите.
Съставът споделя
довода на РС-Тетевен,че сами по себе си
издадените фактури не установяват наличието на задължение. Правилно
съдът е съобразил, че имат характер на частен диспозитивен документ,който
обективира изгодни за издателя факти, поради което и при наличния спор,е нужно
да бъдат доказани-а именно реалното използване на процесните услуги и
осчетоводената им стойност. Не може да се сподели развитата във въззивната
жалба теза за придадена „особена доказателствена сила” на фактурите, която да
дерогира нормата на чл.180 от ГПК. Дори и в договорните отношения с клиентите си мобилният оператор
да е регламентирал издаването на фактурата като достатъчно условие за
установяване на вземане към потребителя при спор издателят следва да обоснове
предпоставките на вземането си по общите принципи на гражданския процес и при
съобразяване на доказателствената сила на издадените от него документи.
С ангажираната в
настоящата инстанция съдебна експертиза вече се потвърди факта на използване от
абоната на тези услуги, в претендирания период и осчетоводената им стойност.
Експертът потвърди също, че операторът е съобразил извършеното частично плащане
по фактура с № **********/01.06.2016г.
При тези данни
съставът намира,че от ангажираните в първата и в настоящата инстанция
доказателства, може да се приеме,че ищецът е установил по категоричен начин
съществуването на вземане към З.М.Х. за неизплатени абонаментни такси и
използвани мобилни услуги,както следва- за м.май 2016г. (01.05.2016г.-
31.05.2016г.)- остатък от 22.62лв.(издадена
фактура с № **********/01.06.2016г.)., за м.юни
2016г. (01.06.2016г.-30.06.2016г.)- сумата- 34.92лв. (фактура с №
**********/01.07.2016г.) и за м.юли 2017г. (01.07.2016г.- 31.07.2016г.) -
31.13лв. ( фактура с № **********/01.08.2016г.), или в общ размер на 88.67лв.
С оглед на това
Решение №46/18.03.2019г.,пост.по гр.д.№1107/2018г. на РС-Тетевен следва да се
отмени в частта,с която е отхвърлен искът с правно основание чл.422 от ГПК на „*****”ЕАД
за признаване съществуването на вземане срещу З.М.Х.,за неплатени абонаментни
такси и мобилни услуги въз основа на Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +35989*****98, от 20.04.2016г. и Допълнително споразумение към него от
20.05.2016г., за периода 01.05.2016г.-31.07.2016г., до размера на сумата
88.67лв.,като неправилно и се уважи в
тази част,като се признае съществуването на това вземане. В останалата част,с
която е отречено съществуването на вземане до размера на 91.26лв. (т.е. за
разликата над 88.67лв.) решението, като правилно и законосъобразно,следва да се
потвърди.
При този изход съдът следва да се произнесе
по направените в разноски.
В настоящето
производство от „*****”ЕАД се представят доказателства за внесена такса от
25лв. и 150лв.-за съдебната експертиза, които следва да се присъдят в негова
полза,с оглед уважаване на претенцията. Претендира се и заплащане на адвокатски
хонорар, като се представя Пълномощно от Й.В.И.-юрисконсулт в дружеството,упълномощена
да представлява „*****”ЕАД и преупълномощава с тези си права. От своя страна Й.В.И.
упълномощава адв.Н. А.Ш.-САК, за процесуално представителство. От последния е
представен списък по чл.80 от ГПК,в който се претендира възстановяване на
адвокатско възнаграждение в размер на 360лв. за въззивното производство. Представя
се Договор за правна защита и съдействие № 5793/05.06.2019г.,с отразен като
платен в брой хонорар от 360лв.,с включено ДДС.
Съставът, като
съобрази обстоятелството,че упълномощеният адвокат е регистриран по ЗДДС,
намира,че за обосноваване на реално извършен разход, освен правилата на чл.78
от ГПК, са приложими и специалните изисквания на ЗДДС. Нормата изисква данъчно
задълженото лице-доставчик да издаде фактура за всяка извършена от него
доставка на услуга. Такава не е представена. Вписването като текст в договора
на извършено плащане в брой, също не е
достатъчно,тъй като е нужно да се посочи как е внесена сумата. Ако е преведена
по банков път, следва да се представи преводното нареждане. В случай,че е
платено в брой-да се представи издаденият касов бон. Касае се за изпълнение на изисквания
на счетоводните стандарти за удостоверяване на реално полученото плащане от
данъчно задълженото лице. Затова, за да се твърди,че такъв разход е направен,той
следва да се доказан с приложимите за плащането реквизити, при съобразяване и
на нормите на ЗСч.(чл.6). В този смисъл е прието и в ТРеш.№6/06.11.2013г.,пост.по
т.д.№6/2012г.на ОСГТК на ВКС, в т.1, където е изложено,че договорът за правна
помощ може да служи за разписка за извършеното плащане,с изключение на
случаите,когато по силата на нормативен акт е указан специален начин на
плащане. За адвоката-регистриран по ЗДДС, е поставено допълнително изискване за
удостоверяване на извършеното в негова полза плащане. По изложените съображения
съставът намира,че не следва да се присъжда претендираният за въззивната
инстанция адвокатски хонорар в размер на 360лв.
По правилото на т.12
от ТРеш.№4/18.06.2013г.,пост.по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да
се произнесе и за разноските в исковото,съотв.в заповедното производства. В
случая и в тези производства не са изпълнени посочените по-горе реквизити за
доказване на плащането. При съобразяване,обаче на забраната да са влошава положението
на обжалващия, с оглед липсата на жалба от другата страна- чл.271,ал.1,изр.2-ро
от ГПК, настоящият съд не би могъл да коригира присъдените в полза на
въззивника хонорари по гр.д.№1107/2018г.на РС-Тетевен и по ч.гр.д.№858/2018г.
на РС-Тетевен.
По изложените съображения и на
основание чл.271 от ГПК, ОС-Ловеч
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №46/18.03.2019г., постановено по
гр.д.№ 1107/2018г. по описа на РС – Тетевен, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен
искът с правно основание чл.422 от ГПК на „*****”ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в град София,п.***,представлявано
от Д.К.К., само заедно с който и да е друг от членовете на Съвета, а
именно Д.К.К. заедно с М.С.или Д.К.К. заедно с Я.Х.,чрез пълномощници по делото
адв.И.В.-АК-Бургас и адв.Н. А.Ш.-САК, за признаване съществуването на вземане
срещу З.М.Х. с ЕГН **********,с постоянен адрес ***, за неплатени
абонаментни такси и мобилни услуги въз основа на Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +35989*****98, от 20.04.2016г. и Допълнително споразумение
към него от 20.05.2016г., за периода 01.05.2016г.-31.07.2016г., до размера на сумата 88.67лв., като
неправилно и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422,ал.1,вр. с чл.415
от ГПК, съществуването на вземане на „*****“-ЕАД,с ЕИК:***, със седалище и
адрес на управление в град София,п***,представлявано от Д.К.К., само заедно с който и да е друг от членовете
на Съвета, а именно Д.К.К. заедно с М.С.или Д.К.К. заедно с Я.Х.,чрез
пълномощниците по делото адв.И.В.-АК-Бургас и адв.Н. А.Ш.-САК, срещу З.М.Х. с
ЕГН **********,с постоянен адрес ***, в общ размер на 88.67( осемдесет и осем лева и шейсет и седем стотинки), представляваща
неплатени абонаментни такси и мобилни услуги въз основа на Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +35989*****98, от 20.04.2016г. и Допълнително
споразумение към него от 20.05.2016г., както следва- за м.май 2016г.
(01.05.2016г.- 31.05.2016г.)- остатък от 22.62лв.(издадена фактура с №
**********/01.06.2016г.)., за м.юни 2016г. (01.06.2016г.-30.06.2016г.)- сумата-
34.92лв. (фактура с № **********/01.07.2016г.) и за м.юли 2017г.
(01.07.2016г.- 31.07.2016г.) - 31.13лв. ( фактура с №
**********/01.08.2016г.),за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично вземане по
чл.410 от ГПК с №456/12.09.2018г.,пост.по ч.гр.д.№858/2018г.на РС-Тетевен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №46/18.03.2019г., постановено по
гр.д.№ 1107/2018г. по описа на РС – Тетевен, в останалата част,с която претенцията е отхвърлена до пълния
претендиран размер от 92.26лв.,за неплатени
абонаментни такси и мобилни услуги въз основа на Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +35989*****98, от 20.04.2016г. и Допълнително споразумение
към него от 20.05.2016г.,за периода 01.05.2016г.-31.07.2016г.,като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА З.М.Х. с ЕГН **********,с постоянен
адрес ***, да ЗАПЛАТИ на „*****“-ЕАД
с ЕИК***,със седалище и адрес на управление в град София,***,сграда
6,представлявано от Д.К.К., само заедно с който и да е друг от членовете
на Съвета, а именно Д.К.К. заедно с М.С.или Д.К.К. заедно с Я.Х.,напарвените по
в.гр.д.№317/2019г.на ОС-Ловеч разноски в размер общо на 175(сто седемдесет и
пет)лева,от които 25лв.-държавна такса и 150лв.-депозит за съдебна експертиза.
Решението не подлежи на касационно
обжалване с оглед цената на иска и на основание чл.280,ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.