Решение по дело №480/2023 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 203 – чл. 207 от АПК, във връзка с чл. 1, ал.1 и ал. 2 от ЗОДОВ.

Постъпилата е искова молба от С. С. И. от гр.Русе, чрез упълномощените адв. П. П. и адв. Б. С., против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, гр.София за заплащане на обезщетение в размер на 80 000 лева, частично предявен иск от 100 000 лева, за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина й М. А. М., настъпила на 19.12.2021 г. в Затвора гр. Белене на о.Персин.

Наведени са твърдения, че вредите се изразяват в това, че ищцата приела много тежко новината за смъртта на сина си; между тях имало изградена силна връзка, въпреки че преди няколко години заминала на работа в чужбина, а синът й имал сериозни проблеми с употребата на наркотици и с правосъдието. Чували се по телефона. Когато се връщала в България, живеели заедно. Тя му помагала материално и била опора за него. Направила всичко възможно синът й да излекува зависимостта си – помогнала му да постъпи в комуна, а след това и психо отделение в гр. Русе. По време на престоя му в затвора ищцата го посещавала при всяка възможност. Разчитала на него за старините си. Когато разбрала за смъртта му, била потресена. Имала чувството, че животът свършва. Наложила се да взема успокоителни. Затворила се в себе си. Станала тревожна. Трудно контролира емоциите си и понастоящем. При мисълта за него започва да плаче. Чувства се силно потисната. Споменът за сина й е много болезнен. Неочакваната и нелепа смърт и причинила голям психически стрес. Мъката й е неизмерима.

Според първоначалната искова молба /л.2-л.5 от делото/ и уточнението към нея /становище вх.№ 4627 от 06.11.2023 г. на л.144 и л.145 от делото/, смъртта на сина на ищцата е настъпила в резултат на бездействия на затворническата администрация – неизпълнение на конкретни задължения по ЗИНЗС, ППЗИНЗС и Наредба №2 от 22 март за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода /НУРМОМЛС/, чл.2 и чл.3 от ЕКЗПЧОС, поради което насочва претенцията си към ГДИН-София

Претендира се ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение в размер на 80 000 лева, частично предявен иск от 100 000 лева, за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина й М. А. М., ведно със законната лихва върху главницата от 19.12.2021 г. до окончателното изплащане, както и направените в настоящото производство разноски, вкл. възнаграждение за един адвокат за осъществена безплатна правна помощ по реда на чл.38 от ЗАдв. За разноските е представен списък (л. 620 от делото).

Ответникът в производството - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София, чрез процесуалния си представител – старши юрисконсулт Хр. О., в депозиран по делото писмен отговор с вх. № 4135 от 09.10.2023 г. /л.50-л.57 от делото/, становище вх.№4784 по описа на АС-Русе, в съдебно заседание и представени писмени бележки вх.№4729 от 17.10.2024 г., изразява становище за неоснователност на иска, за което развива подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на предявения иск.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

По допустимостта на иска.

Предявеният иск е с правно основание чл.203 АПК вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, според който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

На 07.05.2021 г. /видно от формуляр за досие на л.263 - л.266 от делото/, а не както се твърди в исковата молба - 21.05.2021 г., М. А. М., роден на [дата]год., е постъпил в Затвора гр.Белене за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца /начална страница на книжка на лишения от свобода на л.165 от делото/. Съгласно издадено съобщение за смърт №1475 от 21.12.2021 г. от Съдебна медицина „УМБАЛ Д-р Г. Странски“ ЕАД-гр.Плевен, лишеният от свобода /ЛС/ е починал като смъртта е настъпила на 19.12.2021 г. в затвора в гр.Белене /л.80 от делото/.

Ищцата С. С. И. от гр.Русе е майка на М. М., видно от Удостоверение за наследници изх.№1-2986 от 02.06.2023 г. на Община Русе /л.7 от делото/. Предявеният от нея иск се основава на претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина й, която смърт се твърди, че е в резултат на бездействия на затворническата администрация на Затвора гр.Белене.

Горепосочените обстоятелства обосновават извод, че ищцата разполага с активна процесуална легитимация за предявения иск с правно основание чл.203 АПК вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - тя претендира обезщетението в лично качество, като потърпевша от твърдяно незаконосъобразно бездействие на служителите на ответника да извършат дължими по закон действия, т. е. вредите се претендират от лице, което твърди настъпването им непосредствено в неговата правна сфера, предвид най-близката родствена връзка с починалия в З. Б. М. /син/. Доколкото претендираните от ищцата вреди са свързани с фактически бездействия при и по повод осъществяването на дейност от служители на Затвора Белене, искът е насочен срещу надлежен и правосубектен ответник, имащ качеството на юридическо лице, към което принадлежи администрацията (чл. 205, ал. 1 от АПК) – ГДИН – София. Съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби.

По гореизложените съображения искът се явява процесуално допустим.

По съществото на спора:

По повод настъпилата смърт на 19.12.2021 г. в Затвора Белене на лишения от свобода /ЛС/ М.М. е образувано досъдебно производство №ЗМ-83/2021 г. по описа на РУ-Белене /пр.пр.5425/2021 г. по описа на Окръжна прокуратура -Плевен/, материали от което са приобщени като доказателства в настоящото производство /л.410 – л.460 от делото/.

Събрани са гласни доказателства /протокол от открито съдебно заседание на 01 март 2024 г. на л.462-л.468 от делото и протокол от съдебно заседание на 26 март 2024 г. на л.490-л.491 от делото/

За изясняване на спора по делото е приета съдебно-медицинска експертиза /л.598-л.617 от делото/.

Според заключението на СМЕ:

1. Причината за настъпилата смърт на 19.12.2021 г. на лишения от свобода М.М. в Затвора Белене е Остра интоксикация с метадон, едновременно чрез директните си ефекти и чрез усложненията си.

П. М. е установена летална доза метадон в кръвта- наличие на 1.5 mcg/mL.

По данни от експертизата метадонът е силно токсичен за всеки, които не е толерантен към опиоиди; 50 до 100 mg могат да бъдат животозастрашаващи при неупотребявани опиоиди от възрастни индивиди.

2. Вещото лице е заключило, че смъртта на ЛС следва да е настъпила в интервала 17,50-18,45 часа, с голяма вероятност 17,50-18,20 часа на 19.12.2021 г., като се е позовало на данните от предходни експертизи /изготвените в досъдебното производство/, както и данните от приложените по делото видеозаписи и свидетелски показания.

3. На въпроса има ли данни по делото за състояние в деня 19.12.2021 г. на М. М., което да е ясно изразено и да е налагало спешна медицинска помощ, вещото лице е заключило, че няма данни ЛС да е бил в състояние, налагащо спешна медицинска помощ преди да бъде установено, че същият е неконтактен в 18,20 часа на сочената дата.

4. На експерта е поставен въпрос: Какви диагностични и лечебни действия е следвало да се предприемат и в какъв времеви порядък? При своевременен достъп до адекватни медицински грижи - могло ли е да бъде избегнат леталният изход?

Според вещото лице, ако се допусне, че е било възможно да се възприеме от околните, че М. е бил състояние, застрашаващо живота, което е било силно затруднено от това, че той е спял, то вероятната симптоматика, която би била наблюдавана би била във връзка с променено съзнание и потискане на дишането, т.е. следва да е бил неспособен да се придвижва самостоятелно, със силно смутена координация (ако не е бил в коматозно състояние), задух, цианоза (синкаво- ливиден цвят на устните и други части на тялото), втрисане и др.

Ако такова състояние е било възможно да бъде наблюдавано, е следвало да се извърши транспорт с екип на ЦСМП в спешен порядък до лечебно заведение за извършване на диагностични дейности (прегледи, лабораторни и образни изследвания), като обичайно едновременно с тях се започват и мероприятия за стабилизиране на хемодинамиката (показатели като артериално налягане, пулс, дишане) чрез мониториране на жизнените показатели, подаване на кислород, с поставяне на механична вентилация при необходимост, вливане на разтвори, медикаментозна терапия и други.

При евентуално поставяне на диагнозата интоксикация с опиоиди се пристъпва към стандартен протокол на действие при интоксикации, който включва като основен и животоспасяващ елемент медикаментът Налоксон. От изключително значение в такива случаи е да се продължи наблюдението на пациента за следващите 24 - 48 часа, поради дългият полуживот на метадон, което предполага висок риск от следващо влошаване на състоянието и потенциално фатална респираторна депресия.

5. Относно заболявания на дихателната, храносмилателната и сърдечно-съдовата системи, установени при аутопсията на ЛС, експертът е дал следното заключение:

Установените при извършената аутопсия заболявания на сърдечно-съдовата система при М. А. М. включват: исхемична болест на сърцето и хипертрофични изменения на миокарда (както при хипертония). Тези хронични състояния следва да се разглеждат като възникнали в резултат от дългогодишната хероинова употреба, която води до постоянна хипоксия и съответно те се развиват като компенсаторен механизъм за набавяне на достатъчно количество кислород на тъканите.

Белодробната хипертония е резултат на хипоксична вазоконстрикция (спазъм на белодробните съдови поради недостатъчно количество кислород в кръвта) и системна хипертония, като се развива по-бързо при инхалаторен път на прием на субстанциите. Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) също може да се разглежда като възникнала вследствие на дългогодишната наркотична инхалаторна употреба и тютюнопушене.

С театоза и холестаза на черния дроб са неспецифични изменения в черния дроб и не може да се определи дали са с остър или хроничен характер, но могат да се свържат с употребата на наркотици, тъй като не са установени други болестни процеси, които биха могли да ги причинят.

Тези заболявания на дихателната и сърдечно-съдовата система не фигурират в наличната медицинска документация на М. преди смъртта му и вероятно не са били диагностицирани и няма данни да са имали клинични прояви. Това са заболявания с хроничен ход на протичане, чиито симптоми (ако има такива изявени) могат да останат незабелязания от пациента. В случая, по отношение на ХОББ е предприето лечение с инхалаторния препарат Фостер, като няма данни по отношение на обстоятелствата при изписването му, ако същият е бил употребяван по лекарско предписание. Ако заболяванията са били диагностицирани и известни, е следвало да се провеждат регулярни прегледи от съответните специалисти и съответно започване на лечение при необходимост от такова.

6. От СМЕ се установява, че при М. М. е бил налице синдром на зависимост към опиоиди, като е отразено, че боледуването е с давност от 5 г., преди приема му през м.декември 2015 г. в „Център за психично здраве /ЦСП/ -Русе ЕООД“ , т.е. датира от 2010 г.

Въпреки че в медицинската документация за периода на престой в Затвора - Белене на М. не са отразени клинични прояви на наркотична зависимост, които включват развитие на толеранс към веществото, физическа зависимост, прояви на абстиненция при липсата на наркотика, предвид данните за дългогодишна употреба, следва да се приеме, че същите са били налице в различна степен на изразеност, в подкрепа на което са свидетелските показания по делото.

Приетата по делото съдебно-медицинска експертиза съдът цени като компетентно изготвена – вещото лице е изложило подробна и задълбочена обосновка на дадените отговори по всички поставени въпроси; след анализ на данните от приобщени различни доказателствени източници е извело свои заключения по предмета на експертизата, и то в пълнота и изчерпателност, повече от очакваната. СМЕ е изготвена при съобразяване на данните по настоящото дело и при ползване на данните от изготвените в хода на досъдебното производство СМЕ за изследване на труп №157/2021 г. на специалист по съдебна медицина; Съдебна химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза рег.№ И-967 от 02.02.2022 г., издадена от ВМА, София и допълнителна Съдебна химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза рег.№И-6374/28.07.2022 г. на ВМА-София. Съдът намира за допустимо ползването на данните от експертизите от досъдебното производство при изготвяне на СМЕ по настоящото дело и това не е в нарушение на процесуалните правила. Подобно разрешение следва да намери приложение в хипотеза като настоящата, като се признае правото на експерта да използва и друг вид данни, съдържащи се в експертизите от наказателното производство, особено когато първичните носители на тези данни вече са унищожени, след като вещото лице е извършило самостоятелен анализ на данните и е обосновало свои автономни изводи в отговор на поставените задачи.

Основният спорен въпрос по делото е настъпилата смърт на лишения от свобода М.М. на 19.12.2021 г. поради прием на дозата метадон, несъвместима с живота, има ли връзка с неизпълнение на задължения на администрацията в затвора в Белене, респ. настъпила ли е в резултат на бездействия на затворническата администрация – неизпълнение на конкретни задължения по ЗИНЗС, ППЗИНЗС и НУРМОМЛС, посочени в първоначалната искова молба и конкретизирани в уточнението към нея - становище вх.№ 4627 от 06.11.2023 г., за което съдът излага съображения по-надолу:

1. По отношение на твърдяното неизпълнение на задълженията на затворническата администрация, свързани с определяне на риска и на задълженията, свързани с полагане на специална грижа и предприемане на действия с цел преодоляване на наркотичната зависимост на М. М..

Наказанието лишаване от свобода се изпълнява чрез настаняване на осъдените в определени места за лишаване от свобода и подлагането им на поправително въздействие /чл. 40, ал. 1 от ЗИНЗС/. Преди изтичането на срока за престой в приемното отделение /срокът е от 14 денонощия до един месец, съгласно чл.47, ал.1 от ЗИНЗС/, за всеки новопостъпил се изготвя оценка на риска от рецидив и от вреди, относно личностните особености, здравословното състояние и работоспособност и препоръки за бъдещата групова или индивидуална работа. Оценката се изготвя от съответния социален работник, лекаря на затвора и психолога ( чл. 55, ал. 2 от ЗИНЗС). Според чл.122а от ППЗИНЗС в приемното отделение на всеки новопостъпил осъден се изготвя цялостна оценка на риска, първоначален доклад и препоръки за бъдещата работа.

Съдът е на становище, че при постъпването в Затвора Белене, по отношение на лишения от свобода М. М. е изпълнена описаната процедура – на 12.05.2021 г. е изготвена цялостна оценка на риска /л.165-л.173 от делото/; на същата дата е извършено експресно психологическо заключение за ЛС /л.177, гръб и л.178 от делото/; на 12.05.2021 г. е изготвен първоначален доклад с включена в него оценка на риска от рецидив и риска от сериозни вреди, като са направени препоръки за бъдеща работа/л.176 и л.177 от делото/.

Във формуляра за оценка на риска оценката на нивото на риска от сериозни вреди е „средно“, а оценката на вероятност от рецидив – „висока“ - 85, като е вписана констатацията „употребява ПАВ“/психотропни вещества/ и че е налице редовно използване на наркотици.

В доклада е отчетена оценката на риска от рецидив – висок 85 т., със седем зони на риска, като едната от тях е злоупотреба с наркотици – констатирано е, че затворникът употребява наркотици в живота на свобода - последно хероин и метаамфетамини; бил е преди години в комуна и в психоотделение в Русе, но лечението е неуспешно. В доклада е направена препоръка да се следи поведението му и вероятността за употреба на наркотик и притежанието на неразрешени вещи в условията на затвора, като е вписано и че е „подходящ за участие в програма за наркозависими и умения за мислене“.

При тези данни администрацията на ответника е била задължена за предприемане на дейностите по чл.30, ал.2 от НУРМОМЛС, според която разпоредба - лишените от свобода с наркотична зависимост се вземат под наблюдение от психиатъра, който заедно с инспектор-психолога и инспектора по социални дейности и възпитателна работа изготвя програма за тяхното третиране и по аналогичната разпоредба на чл.148 от ЗИНЗС, според която - лишените от свобода със зависимости се водят на отчет от лекаря психиатър и инспектор-психолога; за тях се изготвят специализирани програми за третиране. Вземане под наблюдение, водене на отчет, изготвена специализирана програма за третиране на ЛС липсват, от което следва изводът, че администрацията не е изпълнила задължението си за съответните мерки по отношение на затворника, които имат смисъла на контролиране на употребата на наркотични вещества от негова страна.

2. Относно плана за изпълнение на присъдата регламентация се съдържа в чл. 156 ЗИНЗС, която разпоредба урежда изготвянето на първоначалния план за изпълнение на присъдата. Такъв е наличен – изготвен на 03.06.2021 г., съгласуван със затворника, удостоверено с подписа му /л.173, гръб и л.174 от делото/. Видно от плана е предвидено включването на М. в няколко вида дейности. По повод поставената цел в плана - Изграждане на мотивация за трудова дейност е предвидено устройване на работа според уменията на ЛС. От Докладна записка на Н. К. – началник сектор „СДВР“ /л.98-л.101 от делото/ се изяснява, че по повод констатираните дефицити по отношение на трудови навици и умения, л.св. М. е бил ангажирани с трудова дейност по раздаване на храната за двете групи, които са в корпуса, в който е бил настанен. Това обстоятелство се установява и от разпита на свидетеля А. Демиркова, инспектор „социална дейност и възпитателна работа“ в З. Б. /л.468 от делото/. Същата установява и отказа на М. от продължаването на трудовата дейност от 08.09.2021 г., за което е проведена индивидуално-консултативна дейност, насочена към осъзнаване на вредите от отказа да полага трудова дейност. Провеждането й е удостоверено в Дневника за индивидуална работа като „разговор относно отказа за работа“/л.104 от делото/.

При прегледа на изготвения първоначален план за изпълнение на присъдата се констатира, че една от поставените цели е „осъзнаване на вредата от употреба на наркотици“, предвидена е форма на участие „включване в „Краткосрочно програма за наркозависими лица“, с продължителност – 6 месеца. Това не е изпълнено, като според докладната записка програмата е специализирана и не се провежда ежемесечно, а след набиране на група от лица. Предвид липсата на достатъчно участници за сформирането на група, програмата не е стартирала в заложения срок. В приложения по делото дневник на индивидуална работа /л.104/ липсва отразяване на предприети мерки и дейности в изпълнение и на другите поставени в плана на присъдата цели: осъзнаване на мотивите за криминалното му поведение и очертаване на личните и социални ресурси за позитивна промяна чрез индивидуално консултиране и включване в беседа „спазване на реда и правилата на МЛС“, със срок 6месеца; постигане на положителна промяна в мисленето по отношение на досегашния начин на живот и обкръжение чрез индивидуално консултиране и включване в беседи за осмисляне и анализиране на досегашното обкръжение, среда и начин на живот, със срок 6месеца.

Съдът приема, че безспорно лишеният от свобода не е участвал в програма за наркотици в периода на престой в затвора, при наличните категорични данни, че същият употребява наркотични вещества. Не са осъществявани дейности и по другите горекоментирани цели и задачи по плана на присъдата, свързани с промяна на поведението и мисленето на лишеното от свобода лице, отношението му към противоправното деяние, макар в първоначалния доклад да е изяснено, че ЛС е за трети път в затвора; същият е с утвърдени криминални нагласи, без мотивация за промяна; движел се е в криминално проявени среди и такива на употребяващи наркотици.

Освен това, срокът за изпълнение на плана на присъдата е с продължителност от 6 месеца т.е. изтекъл е на 03.09.2021 г., а от затворническата администрация не са предприети действия по препланиране нито в този срок, нито до момента на смъртта на М. на 19.12.2021 г., в съответствие на чл.129, ал.4 от ЗИНЗС, според която норма за всеки лишен от свобода се извършва препланиране въз основа на срока на наказанието и настъпилите промени в хода на поправителното въздействие.

Неоснователно се твърди от ищцата, че не е изпълнено изискването на чл. 130 ППЗИНЗС, според който текст последваща цялостна оценка на риска се извършва веднъж годишно. Съобразявайки предвидения в нормата срок – една година, неизвършването на такава оценка не е в нарушение на разпоредбата, тъй като от постъпването до смъртта си М. е престоял в затвора 7 месеца, т.е. предвиденият в закона едногодишен срок не е бил изтекъл, а не са били налице основания за последваща оценка на риска, извън случаите по ал. 1, каквато хипотеза е предвидена в чл.130, ал.2 от ППЗИНЗС.

3. Непредприети ефективни действия за предотвратяване на внасянето и разпространението на наркотици в затвора – нарушения по чл.86, ал.1 и чл.88, ал.1 от ППЗИНЗС.

Според чл. 85 от Правилника - за предотвратяване на престъпления и нарушения в местата за лишаване от свобода се извършват обиск на затворниците и претърсване на жилищните, производствените и сервизните помещения, а според чл.86 от Правилника - претърсване се извършва задължително най-малко един път месечно по предварително утвърден от началника на затвора график.

За установяване изпълнението на посочените задължения от ответника са представени утвърдените план-графици от началника на затвора относно извършване на оглед и претърсване в Затвора Белене за всеки от месеците –м.10.2021г. - м.12.2021 г./л.107 –л.109 от делото/, като в графика са включени както затворническите помещения, така и производствени и сервизни. Отделно от това са представени протоколи за претърсване и обиск, от които се установява претърсване на спалното помещение, където е бил настанен М. и обиск на самия затворник на 27.06.2021 г., 24.07.2021г., 10.09.2021 г., 10.10.2021 г., 22.11.2021 г. /л.110 - л.114 от делото/. Видно от протоколите е констатирано, че не са открити неразрешени вещи и предмети.

При тези данни съдът намира за установено, че затворническата администрация е осъществявала контрол чрез периодични лични обиски на лишените от свобода, вкл. и на затворника М., и претърсване на помещенията, обитавани от тях, като не е установено изпълнение на задължението за извършено задължителното претърсване в периода на престоя на М. само за м. август 2021 г. Това нарушение само по себе си не е в пряка връзка с наличие на приетото от затворника М. вещество метадон, тъй като липсват данни за държането му в дълъг период от време преди приема на 19.12.2021 г., и частичното неизпълнение на задължението на затворническата администрация по чл.85 и чл.86 от ППЗИНЗС, не би могло да стане причина на несвоевременно отнемане на веществото от притежание на ЛС за да се препятства употребата му от последния на сочената.

Независимо от това съдът възприема тезата на ищцата, че администрацията на затвора не е предприела ефективни действия и мерки за предотвратяване разпространението на наркотици в пенитенциарното заведение. Същото се отнася и до действията по внасяне на наркотичните вещества.

Безспорно приетото на 19.12.2021 г. от М.М. вещество метадон е извън утвърдения със Заповед на министъра на правосъдието от 28.11.2018 г., на основание чл. 122 от ЗИНЗС, списък на разрешените вещи и предмети, които осъдените и задържаните по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) лица, настанени в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, могат да държат при себе си и да ползват.

Държането и използването на метадона от М. може да бъде обяснено единствено с внасянето на веществено отвън в пенитенциарното заведение.

Съгласно чл.88, ал.1 от ППЗИНЗС по отношение на служителите от ГДИН и териториалните й служби и гражданите, които влизат в местата за лишаване от свобода, се използват технически средства за контрол, включително аудио-визуални системи. Разпоредбата на чл.312, т.10 от Правилника вменява задължение на надзирателите независимо от поста, на който изпълняват служебните си задължения, да не позволяват внасянето и държането на неразрешени предмети и вещи.

В утвърдената от началника на затвора Инструкция за провеждане на свиждане на лишен/и от свобода от 05.01.2021 г. /л.115-л.125 от делото/ е разписано, че посетителите се допускат с личен багаж, дрехите и багажът им подлежат на проверка с технически средства – металдетекторна рамка и ръчен металдетектор, а при отказ да бъде извършена проверка свиждането не се разрешава. От приложена докладна записка на главен надзирател С. Д. /л.189 от делото/ се установява, че в изпълнение на разписаните правила се извършват проверки на внасяния на затворниците багаж, освен с метал детектор, и физически от служителите на НОС, а освен тона в залата за свиждания има функционираща система за видеонаблюдение.

Разписаните правила обаче и създадената организация очевидно не са достатъчни. Затворническата администрация е задължена така да организира дейността си, че да не допуска внасянето на неразрешени вещи и субстанции в пенитенциарното заведение, респ. притежанието им от лишените от свобода. Всъщност в този случай поведението следва да се преценява с оглед непостигнатия резултат – недопускането на внасянето, разпространението и ползването на забранени вещества. Безспорно администрацията не е взела мерките в степен на достатъчност за това и така станало възможно ЛС М. да се снабди с приетия метадон на 19.12.2021 г., довело до летален изход.

Констатираното бездействие следва да се подведе и като неизпълнение на задължението на администрацията на ответника по чл. 128 от ЗИНЗС, според който текст - при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода, както и на задълженията на държавата по чл. 2 от ЕКЗПЧОС, тъй като в разглеждания случай администрацията не е предприела адекватни мерки в рамките на правомощията си, чрез които разумно може да се очаква, че рискът от употребата на наркотични субстанции от ЛС би бил избегнат.

4. По отношение на неосигурена и достатъчна медицинска помощ по време на престоя на ЛС в затвора, вкл. и в деня на смъртта на М. М..

Правилата относно медицинското обслужване на лишените от свобода и задържаните под стража са уредени в глава Х, раздел II от ЗИНЗС, глава III от ППЗИНЗС и Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда на медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, издадена на основание чл. 128, ал. 3 от ЗИНЗС, от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието.

От приетата по делото СМЕ се установява, че М. е имал заболявания на дихателната, храносмилателната и сърдечно-съдовата системи, установени при аутопсията му /описани подробно в отговора по пети въпрос от заключението/. Констатирано е, че тези заболявания са с хроничен характер, съществували са преди постъпване на лицето в затвора и следва да се разглеждат като възникнали в резултат на дългогодишната хероинова употреба и тютюнопушене. Вещото лице е констатирало, че тези заболявания не фигурират в наличната медицинска документация на М. и няма данни да са имали клинични прояви. При липсата на изявена симптоматика и/или прогресия на хроничните състояния на М. по време на престоя му в затвора Белене, на затворническата администрация не може да се вмени неизпълнени на задължение за осигуряване на медицинска помощ по отношение на тях, противно на твърденията на ищцата.

По отношение на твърдяната неоказана медицинска помощ на ЛС в деня на смъртта му - 19.12.2021 г.

По делото като свидетел е разпитан Т. Т., надзирател в Затвора Белене и осъществявал дежурство на 19.12.2021 г. /протокол от съд. заседание на 26.03.2024 г. на л.490-л.491/. Той установява, че при провеждането на обяд на датата 19.12.2021 г., на междинна проверка, която се прави за да се проверят налични ли са лишените от свобода, л.св. М. /наричан от свидетеля М./ бил човекът, който му отварял вратите на килиите за да провери съответните затворници. Това се случило някъде по обяд, като М. го придружавал по време на цялата проверка и отварял килиите. М. бил в добро настроение, тъй като тъкмо се бил подстригал. Не казал на свидетеля, че му има нещо. М. бил в нормално състояние и нищо в състоянието му не направило впечатление на свидетеля.

Същият свидетел установява, че след време, привечер на същата дата, той правил обход на поста. Тогава някой от затворниците, от същата група, извикал: „старши, старши", в смисъл, че на М. не му е добре, нещо му е станало. Свидетелят Т. Т. отишъл веднага в килията му на ЛС. В. М. лежащ на леглото, а около него имало други лишени от свобода. Свидетелят им указал да излязат от килията за да има кислород, също да отворят прозорците. Веднага по радиостанцията се обадил на дежурния главен надзирател и командира на отделението, че има лишен от свобода, който е в недобро здравословно състояние. Тогава дошли и други негови колеги. Свидетелят установява, че в такива случаи по процедура диспечер се обажда на „Спешна помощ", като се казват данните на пострадалия лишен от свобода. Спешната помощ дошла от града Белене.

За събитията на датата 19.12.2021 г. са разпитани и свидетелите Д. Ц. и К. К., лишени от свобода /съдебно заседание на 01.03.2024 г./.

Свидетелят Д. Ц. пребивавал 6 месеца в една килия с М., вкл. и в деня на смъртта му.

Ц. установява, че денят на 19.12.2021 г. започнал нормално – събудили ги, ходили на закуска, М. /л.св. М. М./ също - това било около 6,30 сутринта.

Според Д. Ц. той излязъл от килията, било точно преди обяда т.е. към 10,30 часа - 11,00 часа, и видял М. на решетката, че не му е добре. Свидетелят обяснява, че всъщност решетката е решетъчна врата пред коридора, в който коридор отляво и отдясно се намират килиите на лишените от свобода; отпред, пред решетката, има кабинка, в която стои дежурен старшина. Според свидетеля като видял М. на решетката към 10,30 часа - 11,00 часа, с още няколко момчета, на М. му било зле, не изглеждал добре. Бил блед, нямал сили и помолил старшината да го заведат до „Лазарета" или за някакъв вид медицинска помощ. Старшината казал или че ще изведе М. на доктор, или че ще се обади на „Лазарета", за да го занесат там и да видят какво му е. Според свидетеля „ясно чух това“.

Ц. свидетелства и за това, че след това отишли с М. М. /наричан от свидетеля „М.“/ до килията и М. си легнал - това било към 11,00 часа -11,15 часа. Започнал обядът - към 11,30 часа. В този случай лишените от свобода излизали от килиите, минавали по коридора, тази решетка тогава се отключвала (иначе стояла заключена) и минавали надолу по стъпалата към столовата, която е на долния етаж. Според свидетеля, М. си бил легнал и не дошъл за обяда. Св.Ц. за обяда тръгнал от общата им килия, като оставил М. легнал. Попитал го как е, а той му отговорил, че не е добре и чака да го изведат за доктор до „Лазарета". Свидетеля установява, че „ние си вземаме храната, така и в този ден, и се качваме отново по килиите. Като се върнах М. продължаваше да е легнал и гледаше телевизия“.

Според показанията, след приключване на обяда свидетелят си легнал да спи около 14,00 часа, по което време М. спял. Според Ц. „М. по това време спеше. М. просто си спеше, не съм видял да диша тежко, да не му стига въздух. Просто си спеше и аз заспах“. Това продължило до около 17,00 часа. Свидетелят излязъл за вечеря, а М. останал да спи. Свидетелят не го подканил за вечеря, защото по неговите обяснения „М. спеше и за да не го будя“.

След вечерната проверката от старшина /тогава свидетелят не е чул М. да казва нещо на старшината, когато последният влязъл в килията, тъй като и тогава М. спял/ и след като се нахранил и пил кафе, около 18,00 часа, свидетелят Ц. отишъл в килията на К. /другият разпитан по делото като свидетел лишен от свобода - К. К./. След около 10 минути двамата с К. се върнали в общата им с М. килия. Това видели, че М. не е добре - посинял, с пяна на устата. Бутали го, но той не се събуждал. Свидетелят викнал М. – също лишен от свобода, от първата килия и отново не могли да събудят М.. След това уведомили старшината. Дошла цялата смяна - командири, офицери. Обади ли се на „Бърза помощ".

Видно от Фиш за спешна мед.помощ на Център за спешна медицинска помощ, филиал Белене /л.409 от делото/, при пристане в Затвора Белене в 18.32 часа на 19.12.2021 г. е констатирана смъртта на л.св. М.М..

Според свидетеля Кр.К. на 19.12.2021 г. се видяли с М. на обяд, пред решетката. Там били всички лишени от свобода, защото предстояло отиване до столовата. М. извеждал в коридора групата им за обяд всеки ден. Свидетелят не си спомня дали на 19.12.2021 г. М. е извикал групата за излизане за обяд. М. бил на решетката и искал да отиде до медицинския център. Това той го казал на старшината, на постовия. Старшината разбрал това и казал, че ще предаде на колегата, защото се сменят. М. казал, че му е лошо, бил прежълтят и отмалял. Свидетелят не е възприел М. да е повръщал, да е говорел заваляно или неадекватно, да залита. Свидетелят отишъл на обяда с цялата група - група VII, а М. останал при постовия - чакал групата да се върне от столовата, което се случвало всеки ден - след като групата тръгнела към столовата, М. оставал при постовия и чакал групата да се върне и тръгвал с групата обратно.

Според свидетеля М. не излязъл за вечеря около 17-18 часа, не бил и при постовия, от съкилийникът му Дидко ( св. Д. Ц.) се информирал, че М. спи.

След вечерята, бил посетен в килията си от Д. Ц. и малко след като Д. се върнал до своята килия, го извикал по име в коридора. Свидетелят твърди, че отишъл в тяхната килия, едновременно със старшината, който излязъл от поста (от кабинката пред решетката). Влезли в килията им /тази на М. и св. Д. Ц./. Свидетелят Кр. К. отрича след влизането в килията им, да е ходил на друго място. Обяснява, че „банята се намира след килията на Д. и М., на разстояние на около 2 метра; трябва да излезеш от килията им, за да влезеш в банята“.

Съдържащите се в показанията на двамата свидетели Д. Ц. и К. К., твърдения, че са възприели как на сочената дата 19.12.2021 г. М. М. съобщава на надзирател, че иска медицинска помощ, респ. иска да отиде до медицинския център, които обстоятелства са относими към въведените в исковата молба доводи за неоказване на своевременна и адекватна помощ на ЛС, съдът намира за недостоверни.

Показанията на двамата свидетели са вътрешно противоречиви и в основната си част, касателно релевантни обстоятелства, се оборват от останалите доказателства.

Така св. Д. Ц., който е бил в една килия с М., твърди, че на 19.12.2021 г., след като М. около 10.30 часа - 11 часа уведомил надзирателя, че не се чувства добре и поискал за бъде заведен до „Лазарета“ /мед.център/ си бил легнал и не отишъл за обяда, а Ц. за обяда тръгнал от общата им килия, като оставил М. легнал, с обяснението от негова страна, че не е добре и чака да го изведат за доктор до „Лазарета". Твърдяното от свидетеля се опровергава от сведенията от разпита на надзирателя Т. Т. и от разпита на лишения от свобода св. Кр. К., които установяват, че на сочената дата М. е излязъл за обяд, а не е останал в килията си. Това се потвърждава и от приобщените от досъдебното производство: веществени доказателства-магнитен носител, съдържащ запис от камерите за видеонаблюдение от 19.12.2021 г. от коридора на седма група, вход пост №2 и столовата на пост №2; Протокол за оглед на веществени доказателства от 31.03.2022 г. /л.448-л.451 от делото/, с приложен към него фотоалбум /л.452-л.460 от делото/, от които се констатира, че 11:16 часа л.св. М. отива на решетката, обличайки в движение фланелка с къс ръкав, като движенията му са напълно координирани; в 11:22 часа л.св. М. и л.св. К. са на решетката и разговарят с някого от трета група /снимка № 6/; в 11:24 часа л. св. М. се разхожда в коридора /снимка № 7/; в 11:29 часа лишените от свобода от групата излизат за обяд и се връщат в 11:34 часа, като л.св. М. влиза заедно с мл. инспектор Т. /свидетеля Т. Т./ в коридора на групата, върви заедно с него, като отваря и затваря вратите на спалните помещения/килиите, след което се прибира в своята килия.

Основание за оценката на показанията на Д.Ц. като недостоверни, в коментираната част, дава и явното противоречие с дадените от него показания в досъдебното производство през главен разследващ полицай, обективирани в Протокол за разпит на свидетел от 06.01.2022 г. /л.412 и л.413 от делото/. Ц. е свидетелствал за това, че след закуска на 19.12.2021 г. спели с М. и около 11 часа били събудени от л.св. Я., като М. изглеждал нормално. С М. пили кафе в килията им за около 5 мин. и след това М. излязъл. След известно време ударил звънеца за обяд, към 11.30 ч. М. извел лишените от свобода за обяд, а след обяда М. тръгнал да прави проверка със старшината по килиите на момчетата. Според показанията на Ц. в досъдебното производство той стоял на вратата на килията в началото на тази проверка, М. казал на старшината, че му е лошо, но не и че иска медицинска помощ. М. казал, че ще си ляга и скоро заспал, което продължило до към 17 часа.

Именно тези показания на свидетеля от досъдебното производство съответстват на данните от протокола за оглед на веществените доказателства и приложения снимков материал, от които се установява, че в 11:16 часа л.св.М. отива на решетката, обличайки в движение фланелка с къс ръкав, като движенията му са напълно координирани; в 11:22 часа л. св. М. и л. св. К. са на решетката и разговарят с някого от трета група /снимка № 6/; в 11:24 часа л. св. М. се разхожда в коридора /снимка № 7/; в 11:29 часа лишените от свобода от групата излизат за обяд и се връщат в 11:34 часа, като л. св. М. влиза заедно с мл. инспектор Т. /свидетеля Т.Т./ в коридора на групата, върви заедно с него, като отваря и затваря вратите на спалните помещения/килиите, след което се прибира в своята килия. Това компроментира изцяло заявено от свидетеля в съдебното заседание по настоящото дело, че на 19.12.2021 година е възприел, че М. около 10.30 часа - 11 часа уведомил надзирателя, че не се чувства добре и поискал за бъде заведен до медицинския център / „Лазарета“/, не отишъл за обяда, а останал легнал в общата им килията, в очакване на бъде заведен до т.нар. „лазарет" за оказване на медицинска помощ.

Като заинтересовани съдът преценява показанията на св. Кр. К., за това, че на датата 19.12.2021 г. М. бил на решетката и искал да отиде до медицинския център, казал това на старшината, на постовия, а последният отговорил, че ще предаде на колегата, защото се сменят. Свидетелят е бил в близки отношения с М., много преди постъпването в затвора Белене - живели са в град Русе, били в приятелски отношения и по причина - наркотиците, „вземали сме заедно наркотици“, заявява свидетелят в съдебно заседание на 01.3.2024 г. Очевидно тази близост по сочената причина е продължила и в затвора, след като свидетелят установява, че е употребявал наркотици там, както и починалият ЛС. Отделно от това, според съда, свидетелят има съпричастност към случилото се с М., на което навежда поведението му при възприемане на вече тежкото състояние на М., след вечерята на 19.12.2021 г. т.е. около 18.15 часа.

От Протокол за оглед на веществени доказателства от 31.03.2022 г. е видно, че л. св.Ц. /другият свидетел по делото/ в 17.49 часа на 19.12.2021 г. отива в килия №220, където е настанен св. Кр.К., в 18.19 часа двамата лишени от свобода заедно отиват в килията на л.св. М. и влизат в нея, в 18.20 часа св. Кр.К. излиза от килията и влиза в банята /снимка №10/, излиза от там и тогава видимо притеснен започва да чука по килиите.

Неправдоподобна е версията за поведението му за горното от разпита му в съдебното заседание. Според свидетеля след вечерната проверка Д. /св.Д.Ц./ отишъл в килията му, попитал го какво прави М., а Д. отговорил, че М. спи, пили кафе с Д., след която Д. се върнал до своята килия /общата с л.св. М./, след малко го извикал по име в коридора, св.Кр.К. отишъл в тяхната килия, едновременно със старшината, който излязъл от поста (от кабинката пред решетката). Влезли в килията, видяли М. с пяна на уста, легнал по гръб. При разпита от съда свидетелят отрича, след влизането си в килията на М., да е ходил на друго място, при безспорното установяване от огледа на веществените доказателства, че макар и изненадващо възприел тежкото състояние на М., първото нещо което е сторил свидетеля е да влезе набързо в банята и след това да сигнализира останалите за възприетото състояние на М., от което е бил видимо притеснен.

От показанията на разпитаните свидетели и данните от протокола за оглед на веществени доказателства се установява, че пред деня на 19.12.2021 г., до оттеглянето му в килията след обяда, М. не е изявил признаци на влошено здравословно състояние – придвижвал се е в коридора самостоятелно, бил е контактен и адекватен, съдействал е както обикновено на дежурния надзирател като е отварял и затварял вратите на спалните помещения/килиите, след което се е прибирал в своята килия. От този момент до откриването му в безпомощно състояние от св.Ц. и св.К. около 18 часа, М. е бил в килията си, „спял“ /по данни на свидетелите/, което осуетява възможността за възприемане от дежурните надзиратели на състояние на М., респ. на изявена симптоматика, която да изисква организиране на мед. помощ за лишения от свобода и което да не е сторено от затворническата администрация.

По данни от СМЕ, с оглед установяванията, че М. е прекарал последните часове от живота си в леглото, спейки, не са били наблюдавани видими признаци, които да бъдат интерпретирани от околните като спешно състояние. Според вещото лице вероятната симптоматика, която би била наблюдавана би била във връзка с променено съзнание и потискане на дишането, т.е. следва ЛС да е бил неспособен да се придвижва самостоятелно, със силно смутена координация (ако не е бил в коматозно състояние), задух, цианоза (синкаво- ливиден цвят на устните и други части на тялото), втрисане и др., за каквато изява по делото липсват каквито и да е установявания.

При възприемане на тежкото състояние на ЛС, намирал се в леглото в килията си, около 18.20 часа на 19.12.2021 г., служителите от затвора незабавно са повикали спешна помощ, която обаче при пристигането си е констатирала настъпилата смърт на М..

От служителите на ответника на 19.12.2021 г. не са били допуснати незаконосъобразни бездействия, които да са причина за неосигуряване на адекватни медицински грижи и своевременна медицинска помощ, вкл. и спешна такава, в резултат на които да е настъпила смъртта на л.св. М.. Не е налице и твърдяното от ищцата нарушение на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС, според който текст осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение по смисъла на ал. 2 на чл. 3 ЗИНЗС, включително на умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от медицинско обслужване (чл. 3, ал. 2, т. 2 ЗИНЗС).

В заключение, от направения по-горе анализ, съдът прави извод, че макар и да не са доказани някои от твърденията на ищцата за неосъществено дължимо поведение от служителите на ответника, съдът намира, че по делото са установени бездействия на затворническата администрация в изпълнение на задълженията по ЗИНЗС, ППЗИНС и Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда на медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, които бездействия са станали причина в затвора да се внесе, М. М. да се снабди, а оттам да стане възможно да приеме на 19.12.2021 г. количеството метадон, довело до летален изход.

Обстоятелството, че майката на М. /ищцата по делото/ е претърпяла неимуществени вреди от смъртта на своя син, се установява от събраните по делото гласни доказателства.

Налице са елементите от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника.

Относно настъпването на вредите и техния характер по делото е разпитана св. Кр. Н.. Тя установява, че е познавала М., като приятел на дъщеря й, както и майка му – С. от 2014 г. Установява, че майката живее в Гърция от 2002 г.- 2003 г., където работела. Това било по икономически причини за да изплаща апартамента им, който бил ипотекиран. Когато майката заминала в чужбина, М. и сестра му останали да ги отглежда баща им, тук в България. Свидетелката установява, че ипотекираният имот е бил загубен /“банката им взе апартамента“/, а родителите на М. се развели. По данни на свидетелката и бащата се е установил в чужбина, тъй като 2016 г. М. ходил при него.

Св. Н. разбрала за смъртта на М. от дъщеря си /негова приятелка/ – на нея около 12 часа, през нощта, в деня на смъртта на ЛС, й се обадили или писали от затвора. Свидетелката се обадила на мъж от гръцко приятелско семейство на ищцата, тъй като не посмяла лично да й съобщи. Като разбрала за смъртта, още през нощта на 19.12.2021 г., с кола и шофьор, ищцата тръгнала от Гърция. При пътуването свидетелката поддържала връзка с нея и сочи, че тя била неадекватна, била много разстроена. При пристигането си в България ищцата отишла направо в „Съдебна медицина“ в гр.Плевен, където аутопсирали М.. От Плевен ищцата отишла в дома на свидетелката, където започнали организация на погребението. Ищцата била на успокоителни – валериани. Била съкрушена.

Според свидетелката ищцата имала много силна връзка със сина си - почти ежедневно говорели по телефона, докато бил в затвора М. й се обаждал по телефона /той разполагал с такъв по време на престоя в Белене, били намерили телефона скрит и го иззели от М. /свидетелката има предвид надзирателите/ малко преди смъртта му/.

За контактността по време на престоя в затвора между починалия и майката изнася данни и св.Ц., пребивавал шест месеца в една килия с М.. Според него М. поддържал връзка с майка си и баща си, постоянно им звънял, като свидетелят е пряк свидетел на разговорите с майката по телефона, с който М. разполагал в килията

Св.Н. установява, че при гостуването на ищцата в Гърция, видяла голяма снимка на М., а ищцата плачела, а когато разговаряли постоянно споменавала сина си.

Според свидетелката във времето майката изпращала пари на сина си – за заплащане на наем, разходи, храна; след като загубили ипотекирания имот, С. заплаща квартирата, в която живеели М. и сестра му, а при връщанията си в България отсядала при тях.

От гласните доказателства се установява, че ищцата е преживяла силен стрес и болка от новината за смъртта на сина си. Настъпилото събитие е предизвикало в личната й сфера необичайни негативни емоционални изживявания. Не се установяват твърденията, че това е довело до необходимост от вземане на успокоителни в продължителен период, тъй като не е налице конкретно доказана консултация с медицински специалист и предписана терапия, а установеното от гласните доказателства, че била на успокоителни – валериани се отнася за дните след смъртта на М. и организиране на погребението му, при връщането по тази причина на ищцата в Русе.

Във времето на ищцата е трудно да приеме загубата и страда от нея, което е обяснимо предвид близостта на родствената връзка, даваната от нея подкрепа на сина й през годините, ангажираността й с неговото финансово обезпечаване.

С оглед определяне на размера на обезщетението, съдът констатира несъответствие между някои от изложените твърдения в исковата молба за характера и интензитета на вредите и установените по делото конкретни факти и обстоятелства. Така страната се позовава на това, че разчитала на сина си за старините си, което съдът намира за житейски неоправдано очакване предвид данните от първоначалния доклад и формуляра за оценка на риска, че въпреки възрастта му /[възраст] към момента на настъпилата смърт/, преди влизане в затвора М. е нямал работа, трудови навици и опит в нищо, не е полагал труд. Обстоятелствата, че той не е бил ангажиран с трудова дейност, не е реализирал собствени доходи, а е разчитал за издръжката си на своите родители /най-вече на ищцата/, се потвърждават и от разпита на св.Н.. Съдът намира и за неустановени твърденията, че ищцата е направила всичко възможно синът й да се излекува от зависимостта от наркотици – помогнала му да постъпи в комуна, а след това и в психо отделение в гр.Русе. Посочените две обстоятелства сами по себе си не сочат на упорито, многократно и продължително положени усилия от страна на родителя за преодоляване на зависимостта от наркотици на сина й, чиято употреба датира още от 2010 г. От приложената медицинска документация от „Център за психично здраве /ЦПЗ/ - Русе ЕООД“ /л.545-л.564 от делото/ се установява, че М. е бил на лечение в „Отделение за лечение на зависимости“ на здравното заведение, като е постъпил на 01.12.2015 г. и е изписан на 02.12.2015 г. по негово желание, удостоверено в декларация. Тезата на ищцата, че постъпването му в ЦПЗ - Русе е проява на усилията й се опровергава от гласните доказателства - разпит на св. Н.. За този случай свидетелката установява: „Може би в края на 2015 г. М. ми сподели, че е много нервен и не може да спи и иска да се лекува в „Психото". Заведох го там, заедно с негов приятел и го приеха в отделението за зависимости. На другия ден ме извикаха по телефона да го прибера от Психодиспансера (Д-р И. беше там), защото М. не желае да остане - подписал декларация /приложена на л.593 от делото/. Аз отидох, разговарях с д-р И., помолих го да задържи М. в Психодиспансера, но докторът каза, че М. е пълнолетен и той трябва да реши и че не може на сила да го остави. М. си тръгна.“. Показанията в тази част се подкрепят в пълнота от данните от медицинската документация на ЦПЗ – Русе. Св. Н. изнася данни за постъпването на М. в комуна за преодоляване на зависимостта от употреба на наркотични вещества. В тази връзка тя установява, че през 2017 г. М. заживял в дома й и й направило впечатление, че той употребява нещо, тъй като намирала в дома си фолио, което било видно, че е нагрявано отдолу и се досетила, че става въпрос за наркотици. Уведомила родители му за това и те го изпратили в комуна около София, но скоро го изгонили от там. Това изолирано предприето съдействие от родителя не сочи на проявена достатъчна активност в подкрепа на М. за преодоляване на трайно установената му зависимост.

Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно § 1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

Спрямо този критерий настъпилата вреда се съизмерява съобразно установените по делото обстоятелства, коментирани по-горе. Отделно от това, при определяне на размера на обезщетението, за случая, според съда, следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ, според която - когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява.

В разглежданият случай поведението на М.М. е в пряка и решаваща причинно-следствена връзка с настъпилата му смърт на 19.12.2021 г. Приемането на количеството метадон е негово решение, автономен волеви акт. С действието си лишеният от свобода е нарушил императивна законова забрана по чл.97, т.5 от ЗИНЗС, предвиждаща, че лишените от свобода не могат да употребяват спиртни напитки и наркотични вещества. Именно приемът на веществото в количество, далеч надхвърлящо терапевтична доза, е предизвикало настъпилата на 19.12.2021 г. смърт на затворника. Следва да се отчете и дългогодишната пристрастеност на лицето към приема на наркотици преди затворническия период - още от 2010 година и неуспешността на предприеманите мерки за коригиране на поведението му – лекуване на зависимостта в комуна и постъпване в специализирано отделение на ЦПЗ – Русе, но без успех. Приемането на дозата метадон не е изолиран акт, а проява на навици на М. с дългогодишна давност, непреодоляни във времето и продължили и при престоя му в пенитенциарното заведение.

При отчитане на горните обстоятелства, касателно естеството и степента на претърпените морални страдания от ищцата, както и на съпричиняването от страна на починалото лице, съдът намира, че справедливото обезщетение възлиза на 10 000 лева., с което се постига еквивалентно възмездяване на увреденото лице – ищцата, за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на настъпилата смърт на сина й М.М. в Затвора Белене. За този размер искът следва да бъде уважен, а за разликата над него до предявения размер от 80 000 лв. – отхвърлен като неоснователен.

Върху уважената част от главницата се следват лихви, както се претендират – от 19.12.2021 г., тъй като дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението при незаконни бездействия на административните органи е от момента на преустановяването им. Лихвите се присъждат до окончателното изплащане на главницата.

За разноските.

Макар исковата молба да е частично уважена, искането на ищеца за възстановяване на разноските за водене на делото – държавната такса от 10 лева и депозита за СМЕ – 824 лева е изцяло основателно ( чл. 10, ал. 3, изр. първо ЗОДОВ). Общо размерът възлиза на 834 лева, така както е заявен в представения по делото на л.620 списък на разноските.

Съгласно чл. 10, ал. 3, изр. първо ЗОДОВ съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Според представения списък се претендира присъждане на възнаграждение на адвокат Б. С. като осъществила безплатна правна помощ, по реда на чл.38 от ЗА, което съдът намира за неоснователно. В производството ищцата е представлявана от адвокат Б.С. и адв. П. П., за упълномощаването на които е представено пълномощно /л.6 от делото/. Не е представен обаче договор за правна помощ, в който да е посочено, че представителството от адвокат Б. С. е безплатно, на основание някои от хипотезите по чл. 38, ал. 1, т.1 – т.3 от Закона за адвокатурата. За да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1 и ал.2 от ЗАдв. следва да са налице следните кумулативни предпоставки: 1. Да е налице договорена безплатна правна помощ; 2. Да е налице реално осъществено представителство и 3. Другата страна по правния спор да дължи разноски. Липсата на която и да е от тях, в разглеждания случай - първата, води до неоснователност на претенцията за заплащане на възнаграждение по този ред.

Правото на разноски е възникнало и за ответника за защитата му от юрисконсулт – чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ. Възнаграждението се определя от съд при отчитане на значителната фактическа и правна сложност на спора, на максималния размер по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ – 360 лв. Пропорционално на отхвърлената част от исковата претенция, следващото се възнаграждение е 315 лв., в които размер се присъжда на страната.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София да заплати на С. С. И. от гр.Русе, [ЕГН], с постоянен адрес: гр.Русе, [улица], вх.1, ап.7, сумата 10 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина й М. А. М., настъпила на 19.12.2021 г. в Затвора гр. Белене, ведно със законната лихва върху главницата от 19.12.2021 г. до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска на С. С. И. от гр.Русе, [ЕГН], срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София за обезщетение за размера над 10 000 лева до 80 000 лева, частично предявен иск от 100 000 лева, за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина й М. А. М., настъпила на 19.12.2021 г. в Затвора гр. Белене, ведно със законната лихва върху главницата от 19.12.2021 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София да заплати на С. С. И. от гр.Русе, [ЕГН], с постоянен адрес: гр.Русе, [улица], вх.1, ап.7, сумата 834 лева – разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ искането на адвокат Б. С., процесуален представител на ищцата С. С. И. от гр.Русе, за присъждане на адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство в условията на чл. 38, ал. 1 и ал.2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА С. С. И. от гр.Русе, [ЕГН], с постоянен адрес: гр.Русе, [улица], вх.1, ап.7, да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София, сумата 315 лв. – разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.