№ 416
гр. Пловдив, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20225330200583 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4564087, издаден от ОД на МВР -
Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 ЗДвП на СТ.
М. Н. е наложена глоба в размер на 400,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2,
вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
В жалбата и в допълнителна писмена молба, жалбоподателят чрез
процесуалния си представител адв. П. сочи конкретни пороци на ЕФ, като
моли за неговата отмяна. Претендират се разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и
основателността на въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без
уважение, а обжалвания ЕФ като правилен и законосъобразен да бъде
потвърден. Претендира разноски, релевира възражение за прекомерност.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита, че
1
доколкото въззиваемата страна не е представила нарочно съставена разписка
за връчване на процесния ЕФ, то следва да се счете че 14 дневния срок за
обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е подадена в срок.
Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната
практика, че в тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на
санкционния акт, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на
жалбата в установения в чл. 59, ал.2 ЗАНН срок, считано от датата на
надлежно връчване.
В настоящия случай, както вече беше посочено, предвид невъзможността
на наказващия орган да докаже надлежно връчване на процесния ЕФ, то
следва да се счете че 14 дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да
тече и жалбата е подадена в срок. Противното би било равносилно на отказ от
правосъдие, дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на
администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите на жалбоподателя служебно провери правилността на атакувания
ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията в
тази насока са следните:
Електронният фиш е издаден за това, че на 04.03.2021 г. в 16,20 часа, на път
II - 64, км. 49 + 600, извън населено място, посока север, при въведено
ограничение с пътен знак В 26 на максималната разрешена скорост за
движение по пътя от 60 км/ч, МПС – лек автомобил, Форд Фокус Си Макс
2.0 Д, с рег. № *** при отчетен толеранс от минус 3 км/ ч в полза на водача,
се движел с установена наказуема скорост 102 км/ч., тоест с превишение на
скоростта от 42 км/ч.
Съдът намира, че изложената в ЕФ фактическа обстановка се опровергава
от събраните по делото доказателства.
Видно от служебно изисканото от страна на съда и приложено като
доказателство писмо от ОПУ-Пловдив към АПИ /л. 30/, км. 49 + 600 на
републикански път II – 64, посока Пловдив – Труд попада в отсечката с две
платна за движение. Нарастването на километража е в посока Карлово –
Пловдив.
Посочено е, че пътен знак В26 е поставен на км. 49 + 860. Действието на
знака се изчерпва при км. 49 + 736. Действието на знака се изчерпва след
забавителния шлюз и кръстовището при изхода от „Рефан“, находящ се на
2
километър 49 + 736, преди зоната на пътен възел „Пловдив Север“. В случая
зоната на действие на знака не съвпада с мястото на нарушението – км. 49 +
600, тъй като посоченото километрично положение е след кръстовището на
изхода.
Гореизложеното води до единствено възможния извод, че след като на
въпросния пътен участък липсва въведено ограничение на скоростта 60 км/ч,
то се явяват оборени фактическите констатации в ЕФ, че е допуснато
превишение на режима на скоростта.
В аспект на горното и за пълнота на изложението следва да се посочи, че
именно ОПУ-Пловдив към АПИ е единствено компетентната институция,
която може да предостави надлежна информация дали на даден участък от
републиканската пътна мрежа има законосъобразно поставен знак към дадена
дата и каква е зоната му на действие.
Това е така, доколкото в чл. 4, от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за
организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството е предвидено, че стопанинът на
пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на
пътна сигнализация по даден пътен участък.
В чл. 17 от същата Наредба е предвидено, че Проектът за организация на
движението се одобрява, както следва:
1.за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция "Пътища";
2. за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното
областно пътно управление;
3. за местни пътища - от кмета на съответната община.
В чл. 12, ал. 1, т. 3, б. „з“ от Наредбата е посочено, че подлежащият на
одобрение проект за организация на движението включва и организацията на
скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредбата следва да стане
и посредством поставяне на съответната пътна маркировка и пътни знаци.
Абсолютно същото е предвидено и в глава VII от Наредба № 3 от 16 август
2010 г. за временната организация и безопасността на движението при
извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, чл. 80
и сл. от която е установен режим на съгласуване и получаване на разрешение
от стопанина на пътя дори и за временно поставяне на знаци и пътна
маркировка във връзка с извършвани строителни или ремонтни дейности.
3
Доколкото процесният път, видно от наименованието му е Втори клас, то
компетентен да одобри плана за организация на движението по него
(независимо дали при постоянна или временна организация) е именно
директора на ОПУ-Пловдив на АПИ, респективно от тази институция ще
изхожда най-точната информация за законосъобразно поставени знаци по
процесния път.
Действително в ЕФ, и в приложения по делото протокол по чл. 10 от
Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства е отбелязано че пътен знак В 26 е
наличен. В тази връзка и след запознаване с приложения по делото протокол
съдът намира, че в процесния случай не е спазено изискването на чл. 10, ал.1
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
По делото чисто формално е представен екземпляр от Протокол за
използване на АТСС, но с посочено място на контрол път II – 64, км. 49 + 800.
Изрично съдът е изискал Протокол за посочения в ЕФ пътен участък, а
именно – км. 49 + 600 от път II – 64. С писмо вх. № 11936/ 14.02.2022 г. по
описа на РС – Пловдив, въззиваемата страна изрично е посочила, че протокол
за използване на АТСС за 04.03.2021 г. за място републикански път II – 64,
км. 49 + 600 не е изготвен, като служителят бил допуснал техническа грешка
при изписването на мястото за контрол. Посоченото обуславя, че в
съдържанието на процесния протокол са допуснати съществени пороци, които
на практика го лишават от легитимиращото му действие и същият следва да
се приравни на несъществуващ.
В аспект на гореизложеното следва да се отбележи, че несъставянето на
Протокол за използване на АТСС представлява особено съществено
нарушение на процесуалните правила, доколкото съгласно трайната съдебна
практика Протокола по чл. 10 от Наредбата представлява официален
свидетелстващ документ, който удостоверява използването на АТСС
съобразно нормативните и техническите изисквания. Така изрично Решение
№ 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив.
При липса на надлежно попълнен протокол само може да се предполага, че
са спазени императивите на чл. 6 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. и
АТСС е използвано съобразно приложимите нормативни и технологични
изисквания, а както е добре известно административно -наказателната
4
отговорност не може да почива на предположения.
Налице е и допълнителен аргумент обосноваващ особена същественост на
допуснатия порок в дейността на наказващия орган. Това е така доколкото
заснемането на водачите на МПС с АТСС представлява аналога в
административно - наказателния процес на използването на специални
разузнавателни средства по НПК.
Ноторно известно е, че при този метод за събиране на доказателства се
нарушават основни конституционно закрепени права и свободи на
гражданите /чл. 32 от Конституцията/. Поради това и с оглед гарантиране
баланса между интереса на обществото от разкриване на извършените
престъпления/нарушения и интереса на гражданите от неприкосновеност на
личната им сфера, законодателят е предвидил строга процедура по прилагане
на тези доказателствени способи, всяко нарушение на което безусловно води
до процесуална негодност на извършеното заснемане.
В този смисъл е както практиката на ВАС - ТР 1/2014г., така и трайната
практика на ВКС и ЕСПЧ - Така Решение по делото на Асоциацията за
европейска интеграция и права на човека и Екимджиев срещу България, както
и решение по делото Горанова- Караенева срещу България.
В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал. 2 ЗАНН допуска
издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено
процесуалните права на наказваното лице. Доколкото обаче в случая е
издаден ЕФ, който съчетава функциите, както на АУАН, така и на НП, тоест
той представлява едновременно процесуалния документ, с който се повдига
административното обвинение и акта, с който се налага наказанието, този ред
за саниране на пороците в административния процес е неприложим.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски съгласно новелата на чл. 63, ал.
3 ЗАНН има жалбоподателят. В тази връзка своевременно е направено искане
за присъждане на такива в размер на 300,00 лева, съставляващи адвокатско
възнаграждение. За доказване заплащането на същото по делото е представен
Договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 17.01.2022 г. /л. 8/,
видно от които договореното адвокатско възнаграждение е изплатено изцяло
и в брой. Съдът като прецени размера на претендираното възнаграждение
намира, че същото не е прекомерно, поради което възражението на
5
представителя на въззиваемата страна в обратна насока не се споделя. Ето
защо в полза на жалбоподателя ще следва да се присъдят сторените от него
разноски
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К, № 4564087, издаден от ОД на МВР -
Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 ЗДвП на СТ.
М. Н., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 400,00 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на СТ. М. Н., ЕГН
********** сумата от 300,00 /триста/ лева, представляваща разноски за
адвокатски хонорар за представителство пред Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6