РЕШЕНИЕ
гр.
Кюстендил, 12.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
в открито заседание от четвърти август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН
ВАСИЛЕВ-мл. съдия
При участието на секретаря Г. Кирилова, като
разгледа докладваното от младши съдия Василев в. гр. д. №287/2020г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 268 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. №4440/21.05.2020г.
от Р.Г.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез процесуалния си представител
адв. В.З., против решение 185 от 17.03.2020г. , постановено по гр.д.
№1917/2018г. по описа на ДРС.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е осъдил Р.С. да заплати на С.К., ЕГН: *********** ***
сумата от 11608 лв., ведно със законна лихва от 26.09.2018г. и 1972 лв.
деловодни разноски.
Жалбоподателят счита оспорваното решение за нищожно, процесуално
недопустимо, а при евентуалност - за
необосновано и неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния
закон. Съображенията на съда били неразбираеми, нелогични и неясни и волята на
съда не можела да бъде установена и по пътя на тълкуването. Съдът се бил
произнесъл по предмет, за който не бил сезиран, било подменено и правното и
фактическото основание. Оспорваното решение било недопустимо и съдът се бил
произнесъл по нередовна искова молба. Липсвало обсъждане на фактите и
доказателствата по делото. Коментира се, че съдът не дал правилна правна
квалификация на спора, като се сочи, че договорът за поръчка се регламентира от
разпоредбите на чл.280-292 от ЗЗД, а договорът за изработка, какъвто бил
договорът за строителство се уреждал от нормите на чл.258-269 от ЗЗД, като при
възникнали спорове, свързани с действителността, изпълнението и прекратяването
им се прилагали общите разпоредби на ЗЗД. Неправилно спорът бил квалифициран по
чл.79, ал.1от ЗЗД, във връзка с чл. 286, ал. 1 от ТЗ. Страните по спора не били
търговци, затова била неприложима нормата на чл. 286 от ТЗ. Сочи се, че ДРС бил сезиран с искане да бъде осъдена Р.С.
за сумата от 16784 лв., претендирана на основание
договор за поръчка. Ищцата не била уточнила какъв е предметът на договора за
поръчка. В първото по делото заседание съдът е
дал правна квалификация на спора – договор за поръчка - чл.280 от ЗЗД. В
решението ответникът бил осъдена за сумата от 11 608 лв., но пак там
основанието било променено на договор за строителство и ремонт на къща, но не
било обяснено защо е променено основанието. Неясни и откъслечни били доводите
на съда в решението. Според въззивника не било доказано по делото съществуването на облигационна връзка между
страните нито по договор за поръчка, нито по договор за строителство. Липсвало
твърдение от ищцата за сключване на договор, липсвали и доказателства в тази
насока, а този извод не могъл да се направи и от свидетелските показания.
Всички решения по наемането на майстори били осъществени от въззиваемата.
Липсвало съгласие от С. за сключване на договор. Коментира се, че С.К. е завела иск срещу П.К.за имуществени
вреди в резултат на некачествено
строителство на същата сграда. Това обуславяло извод, че въззиваемата
поддържа пред съда претенции за едно и също обстоятелство – ремонт на
собствената й къща, спрямо две лица. По този начин ищцата черпела права от
собственото си неправомерно поведение. В отговора на исковата молба съществувало възражение, че К. е нарушила
императивни разпоредби от ЗУТ относно правилата за извършване на ремонт –
липсвали строителни книжа за ремонт на сградата. Това било игнорирано от ДРС.
От доказателствата по делото било установено, че са извършени, множество
тегления в брой или банкови преводи от банковата сметка на ищцата. Неясен бил
размерът на сумата предоставена на С.. Коментира се, че въззиваемата при
пребиваването си в България е разполагала с дебитната си карта, а освен това
сред разходите фигурирали разходи за полети до Италия и наемането на рент-а-кар. Неясно на какво се базирала решението на съда
да осъди ответницата за сумата от 11 608 лв. Неправилно било позоваването
на експертизата. Същата не била съобразена с доказателствата по делото за
реално заплатените суми за труд и не отчитала сумите, изразходвани за
обзавеждането на сградата. Последното според доказателствата било на стойност 8
136 лв. Всяко теглене на суми от банкомат представлявало отделен договор и не
ставало ясно неизпълнение по кой от тези договори се претендира. Дори и да се
приемело наличие на облигационна връзка между страните /по чл. 284, ал. 1 и ал.
2 от ЗЗД/ то въззивницата била извършила единственото си задължение, което има
по договора – да даде отчет за извършената работа – с предаването на
тетрадката, който съдържал такъв отчет. По делото не се доказало неизпълнение
по договор от страна на въззивницата. Иска се постановяване на съдебен акт, с
който да се уважи въззивната жалба и да бъде отменено решението на ДРС като
бъде обезсилено и върнато за разглеждане от друг състав на съда или да бъде
постановен съдебен акт, с който да бъде отхвърлена претенцията на К. срещу С..
Препис
от въззивната жалба е връчен на
въззиваемата, която в законоустановения двуседмичен срок, съгласно чл.
263, ал. 1 от ГПК е депозирала писмен отговор. С него се намира, че жалбата е
допустима, но неоснователна. Иска се същата да бъде оставена без уважение. Въззиваемата
намира за неправилен доводът, че решението
било постановено в противоречие със съдопроизводствените
правила и практика на ВКС. По делото било установено, че между страните имало
устно сключен договор за поръчка. Въззиваемата била предоставила на С. своя
банкова карта с налични в нея
30 762 лв. За въззивницата
възникнало задължение да организира ремонт на сутеренния етаж, собственост на К.,
като намира майстори и заплаща труда им и необходимите материали със средства
на К., както и даде отчет за свършената работа и похарчените средства. Мотив за
ангажирането на С. било осигуряване на работа за съпруга й К.. По делото била
назначена съдебно-техническа експертиза, която оценила стойността на реално
вложените в ремонта труд и материали на 15 155 лв. Между страните не се
спорело, че ответницата по първоинстанционното производство била изтеглила от банковата сметка на въззиваемата
сума в размер на 26 764 лв. разликата между тази сума и посочената в
експертизата била в размер на 11 608, 50 лв. Иска се потвърждаване на решението на Районен съд – Дупница.
В съдебно заседание страните, редовно
призовани, явяват се жалбоподателката С. с процесуалните си представители –
адв. З. и упълномощената пред въззивната инстанция адв. В.. Явява се и
процесуалният представител на въззиваемата – адв. С.. Представителите на
въззивника намират атакуваното решение за нищожно, недопустимо или неправилно,
като искат от съда постановяване на въззивен акт в
една от трите алтернативи. Излагат аргументи в подкрепа на изводите си. Искат
присъждане на адвокатски възнаграждения за въззивната инстанция. Представителят
на въззиваемата настоява за потвърждаване на решението на Районен съд – Дупница.
Въззивният съд,
след като обсъди доводите на жалбоподателя и отговора на въззивната жалба след
проверка на данните по делото, съдът установи от следното:
Решението на ДРС следва да се обезсили,
тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск. В
т. 9 от Постановление №1 от
10.11.1985г. по гр. д.
№1/85 на Пленума на Върховния съд, което не е изгубило правно значение и
понастоящем, е посочено, че решението е недопустимо, когато съдът не е
разгледал иска на предявеното основание. Затова въззивната инстанция следва да
го обезсили и върне на първоинстанционния съд, за да разгледа спора по
предявения иск. Независимо от факта, че
с определение от 26.02.2019г. е докладвано, че е предявен иск с правно
основание чл. 280 от ЗЗД – договор за поръчка, то правилната правна квалификация
на иска на С.К. е по чл. 55,
ал. 1, предложение
първо от ЗЗД, тъй като се претендира връщане на
сумата от 16 784 лв. изразходвана, по твърдение на К., при липса на основание,
тъй като не били вложени в ремонтните дейности. При това положение в решение
№185 от 17.03.2020г. от 11.02.2020г., постановено по гр. д. №1917/2018г. по
описа на Районен съд – Дупница, съдът се е произнесъл по непредявен иск, тъй
като в мотивите си веднъж го е квалифицирал като договор за строителство и
ремонт, а по-нататък сочи, че искът е с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 286, ал. 1 от Търговския закон. В доклада по
делото, освен че е сгрешена правната квалификация на иска, то липсва и
разпределение на доказателствената тежест. Вярно е, че с определение от 26.09.2018г.
съдът е поискал уточняване на исковата молба на база какво правно основание се
претендира търсената сума и с молба, входирана в ДРС на 11.10.2018г. е уточнено, че се претендира
на база договор за поръчка, то съдът не е обвързан от предложената от страната
правна квалификация, а следва да я формулира на база изложените факти в
исковата и уточнителната молби. Отделен е въпросът,
че претенцията е за сума в размер на
16 784 лв. а уважената част за – 11 608 лв., без да има отхвърлителна част в диспозитива на решението. Мотиви в насока
на последното също липсват. Последица от неправилно дадената правна
квалификация, а също така и противоречива в мотивите на атакувания акт е, че съдебното
решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, а делото - върнато на друг
състав от Районен съд – Дупница за осъществяване на съдопроизводствените
действия. Налице е хипотезата на чл. 270, ал. 3, изр. трето от ГПК. При това
развитие на делото настоящата инстанция намира за безпредметно да излага фактическата
страна на спора.
По разноските:
В настоящото производство не се дължат
разноски на страните, а такива ще бъдат определени от съда, произнасяйки се по
същество на спора.
Обжалваемост:
Настоящият акт, с оглед
цената на иска и на основание чл. 283 от ГПК, подлежи на обжалване в
едномесечен срок от получаването му от страната, чрез Окръжен съд Кюстендил пред Върховния касационен съд.
Воден от горното, настоящият състав на
Окръжен съд Кюстендил
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение
№185 от 17.03.2020г. от 11.02.2020г., постановено по гр. д. №1917/2018г. по
описа на Районен съд – Дупница, I
състав,
и ВРЪЩА делото за разглеждане от
друг състав на Районен съд - Дупница.
Решението подлежи на обжалване чрез КОС пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: