Р
Е Ш Е Н И Е
град
София, 12.05.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД – Наказателно отделение, IІ-ри въззивен състав, в публично
съдебно заседание, проведено на дванадесети април през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУСИ
АЛЕКСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН КОЕВ
МЛ. СЪДИЯ: СИМОНА УГЛЯРОВА
При секретаря: Мариела Миланова, като разгледа
докладваното от съдия Иван Коев ВЧНД № 4491
по описа на Софийски градски съд за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI НПК.
Постъпила е въззивна
частна жалба от М.Д.Д., с ЕГН:
**********
срещу разпореждане № 25888 от 28.01.2020 г., постановено по НЧХД № 13501 по
описа на Софийски районен съд за 2019 г., Наказателно отделение, 121-ви състав,
за прекратяване на наказателното производство по делото. В жалбата се сочат
основания за неправилност и незаконосъобразност, поради допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, допуснато нарушение по приложението на
материалния закон, като съдът не е разгледал делото в открито съдебно
заседание, а прекратил същото в закрито съдебно заседание. По подробно развитите
от него съображения, моли да бъде отменено обжалваното разпореждане и да бъде
върнато делото на друг състав от районния съд за даване ход по внесената частна
тъжба. Подадено е и допълнение към въззивната жалба на 16.06.2020 г. с
идентично съдържание на първоначално подадената въззивна жалба.
В разпоредително
заседание на 30.03.2021 година, въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК,
прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането
на нови доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на въззивно
съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по
чл. 313 и чл. 314 НПК и правилното решаване на делото.
В съдебно заседание жалбоподателят
– редовно призован, не се явява.
Въззивната частна жалба
е подадена в срок, поради което е процесуално допустима.
Въззивният съд намира,
преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалвания
първоинстанционен съдебен акт, че разгледана по същество, частната въззивна
жалба е неоснователна.
Въззивният съд за да се
произнесе по правилността, обосноваността и законосъобразността на обжалваното разпореждане
взе предвид следното:
На 19.08.2019 г. в Софийски
районен съд е внесена частна тъжба от М.Д.Д. срещу А.И.Б.с твърдения за
извършено от последния престъпление от частен характер – квалифицирана клевета.
Образувано е НЧХД № 13501
по описа на Софийски районен съд за 2019 г., Наказателно отделение, 121-ви
състав. След запознаване с всички материали по делото, първоинстанционният съд
е постановил свое разпореждане № 222002 от 20.09.2020 г., като делото е
оставено без движение и са дадени указания към Д..
На 28.01.2020 г. е
постановено и проверяваното по настоящото дело разпореждане, като съдът е
приел, че инкриминираните и посочени изрази от Д. не са от естество да накърнят
достойнството на отделна личност, т.е. не е налице престъпление според съдебния
състав. В разпореждането са развити задълбочени мотиви, които се споделят
изцяло от настоящата съдебна инстанция и отговарят на всички възражения в
подадената въззивна жалба.
Липсват основания,
които да мотивират въззивният съд да промени съществено направените в
първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му
са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато
превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато
изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото
/Решение № 372 от 01.10.2012 година по
Н.Д. № 1158 по описа за 2012 година на Върховния касационен съд, Наказателна
колегия, ІІІ Наказателно отделение; Решение
№ 181 от 2012 г. на ВКС, І Н. О.;
Решение № 513 от 2013 г. на ВКС, І Н.О.; Решение № 371 от 2016 г. на ВКС, ІІІ н. о./.
Няма спор по делото, че
квалифицираното с тъжбата престъпление е от частен характер. Затова и правилно
на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК е прекратено
наказателното производство и поради това е неоснователно оплакването, че
прекратяването се е случило в закрито заседание.
По изложените
съображения въззивната инстанция не възприема доводите на жалб. М.Д., че
Софийски районен съд е допуснал нарушение по приложението на материалния и
процесуалния закон.
По изложените
съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно,
обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, като
жалбата срещу него бъде оставена без уважение.
Воден от горните
мотиви, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, II-РИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане
№ 25888 от 28.01.2020 г., постановено по НЧХД № 13501 по описа на Софийски
районен съд за 2019 г., Наказателно отделение, 121-ви състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.