№ 1791
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира И.а
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20221100500488 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20138206/14.06.2021 г. по гр. д. № 51722/2020 г. по описа на СРС,
173 състав при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД са
отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Н. ИВ. К. искове с правно основание чл.
124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
признаване за установено спрямо ответника, че същият дължи на „Т.С.“ ЕАС във
връзка с топлоснабдяването на недвижим имот – апартамент в гр. София, бул. „****,
ап.1, аб. № 235315, както следва: 1589,33 лева за главница за доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м. 05.2017 г. до 04.2019 г., ведно със законната лихва от
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (18.06.2020 г.) до
окончателното й плащане и 173,24 лева за лихва за забава върху нея за периода от
15.09.2018 – 09.06.2020 г., 67,58 лева за главница за дялово разпределение за периода
от м. 05.2017 – 04.2019 г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (18.06.2020 г. до окончателното й изплащане и 13,31
лема за лихва за забава върху нея за периода от 01.07.2017 г. до 09.06.2020 г.
Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 25109657/29.06.2021 г.,
подадена от „Т.С.“ ЕАД, в която са изложени съображения за неправилност на
първоинстанционното решение. Въззивникът поддържа, че неправилно съдът е приел,
че видно от представения документ за собственост ставало ясно, че продавачите са си
1
запазили правото на ползване върху имота, поради което липсвала облигационна
връзка между топлопреносното предприятие и ответника. Поддържа, че съдът не бил
изпълнил задължението си да изясни фактическата обстановка около правния спор и да
укаже на страните задълженията им да конкретизират твърденията си и да отстранят
противоречията. След като бил установил противоречие и не е дал указания с проекто-
доклада за фактите, за които не се сочат доказателства, с което било допуснато
нарушение на съдопроизводствените правила. Моли обжалваното решение да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да
бъдат уважени. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. №
25138899/14.09.2021 г., подаден от Н. ИВ. К., с който заявява, че оспорват въззивната
жалба и моли тя да бъде оставена без уважение. Претендира направените по делото
разноски.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Производството по гр.д. № 51722/2020 г. по описа на СРС, 173 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД против Н. ИВ. К., с която са
предявени искове с правно основание с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
В исковата молба се твърди, че ответницата, като собственик на недвижим имот
в гр. София, бул. **** е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.
153, ал. 1 на Закона за енергетиката. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за
енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни общи условия за продажба на
топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които са
одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали
търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и
задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане
на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията. Твърди, че
ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от Закона за енергетиката,
поради което и общите условия са влезли в сила спрямо него. Твърди, че ответникът е
имал задължение да заплати дължимите от него суми в 45-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача като с приетите общи условия
било регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през
отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че клиента изпадне в забава, т.е.
след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за
2
съответния отоплителен сезон. Поддържа, че ответниците не са изпълнили
задълженията си да заплатят исковите суми за доставена топлинна енергия до адрес в
гр. София, бул. ****, абонатен № 235315. В исковата молба се сочи също, че за
периода от м. 05.2017-04.2019 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия
на насрещната страна, но ответникът не е заплатил дължимата за това цена в общ
размер на 1589,33 лева - главница за топлинна енергия, както и сумата от 67,58 лева –
сума за дялово разпределение за периода от м. 05.2017 – м. 04.2019 г., за което били
издадени и фактури. Поддържа, че за периода от 15.09.2018 – 09.06.2020 г. ответницата
е изпаднала в забава за плащане на сумите за топлинна енергия, поради което дължали
обезщетение в размер на 173,24 лева, а за периода от 01.07.2017-09.06.2020 г. – 13,31
лева, обезщетение за забава върху дължимата сума за дялово разпределение. Моли да
бъде признато за установено, че ответницата дължи исковите суми. Претендира
направените в заповедното и в исковото производство разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е представен отговор на исковата молба от Н. ИВ. К.,
в който са изложени съображения за неоснователност на исковата молба. Поддържат,
че няма качеството потребител на топлинна енергия, а вземането е погасено по
давност. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 25390/2020 г. по
описа на СРС, 173 състав. По заявление от 18.06.2020 г., подадено от “Т.С.” АД е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено на Н.
ИВ. К. да заплати на кредитора сумата от 1589,33 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016 – до 30.04.2019
г., ведно със законната лихва от 18.06.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 173,24 лева за периода от 15.09.2018 г. – 09.06.2020 г., сумата от
67,58 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.05.2016 – до 30.04.2019 г. и сумата от 13,31 лева – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение от 01.07.2017-09.06.2020 г. и направените
разноски.
В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, от
които се установява следното:
Като доказателство по делото са приети Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С.” ЕАД на клиенти в София – град, приети с Решение
по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД и са одобрени
с Решение ОУ – 1/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 1, т. 2 от Общите условия
„битов клиент“ е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за битови нужди. Предвиден е
редът, по който се открива партида относно топлоснабдения имот, като освен
3
собственик или ползвател на имота в чл. 64, ал. 1 е предвидено, че клиент може да
бъде и друго лице – ползвател при условие, че собственикът на имота е представил
писмено съгласие в нотариално заверена форма. Предвидено е също така, че при
смърт на клиент – физическо лице, наследниците или лицето, придобило
собствеността по силата на договор за гледане и издръжка или дарение следва да
уведоми писмено продавача чрез заявление за промяна на партидата (чл. 63, ал. 1)
Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото
доказателства, че Н. ИВ. К. е придобила правото на собственост върху апартамент № 1,
вх. А, на бул. **** в гр. София. Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 166, т. ХХ, д. № 3828/1991 г. на Нотариус при СНС е, че продавачите по
договора за продажба са запазили правото на ползване върху имота.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно като на основание чл. 272 от
ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното.
Основателността на предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от ЗЗД е предпоставена от това
по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните
за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответницата
топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на
спорната сума.
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Т.С.“ ЕАД е
енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими
разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му.
Установява се, че процесният имот се намира в сграда – етажна собственост,
присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
4
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. В §1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди. Следователно клиент на топлинна енергия
могат да бъдат само собствениците или титулярите на вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот.
Съгласно чл. 63, ал. 1 от Общите условия на дружеството при смърт на титуляра
на партидата неговите наследници или тези придобили правото на собственост по
силата на договор за дарение следва да подадат заявление за промяна на партидата в
определен срок. По делото, така както е констатирано и от първоинстанционния съд,
не са ангажирани доказателства, че Г.Д.Г. и Т.Н.Г. са починари. В този смисъл,
правилно е прието, че не е установено, че правото на ползване е погасено чрез смъртта
на ползвателя и съответно при прилагане на приложимите законови разпоредби, то
страна по облигационното правоотношение е ползвателят на имота.
Неоснователни са изложените във въззивната жалба съображения, че
първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения като не е указал на
страните за кои обстоятелства не сочат доказателства. С Определение от 17.03.2021 г.
първоинстанционният съд е съставил проект за доклад, обявен за окончателен в
съдебно заседание, проведено на 18.05.2021 г., с който е указал на страните кои са
релевантните за спора факти, както и чия е доказателствената тежест. Съдът правилно
е съобразил, че за установяване на съществуването на облигационно правоотношение
са представени писмени доказателства – нотариален акт и удостоверение от Столична
община. ГПК не предвижда задължение за съда да указва на страните, че
представените доказателства не установяват твърдените от тях факти. Анализът на
доказателствата и дали те установяват твърденията на страните относно обстоятелства
от значение за правния спор се извършва от решаващия състав с крайния съдебен акт.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с
тези на Софийски районен съд, 173 състав, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на всеки един от въззиваемата направените разноски в размер на 450
лева
Предвид на изложеното, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20138206/14.06.2021 г. по гр. д. №
51722/2020 г. по описа на СРС, 173 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, а 3 от ГПК „Т.С.” ЕАД, с ЕИК-****, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Красно село, ул. **** да заплати на
Н. ИВ. К., ЕГН- **********, гр. София, бул. „****, ап. 1 сумата от 450 лева,
представляващи направени разноски във въззивното производство за адвокатско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД-трето лице
помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6