№ 3409
гр. София, 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110212165 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от „/ДРУЖЕСТВО/“ ЕООД, ЕИК №№№№,
представлявано от С. Е. /ДРУЖЕСТВО/ – управител срещу наказателно
постановление № С-29-ДНСК-43/23.07.2021 г., издадено от арх. Влади
Иванов Калинов – началник на Дирекция за национален строителен контрол
/ДНСК/, с което на основание чл. 237, ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ; обн. в ДВ бр. 1 от 02.01.2001 г., в сила 31.03.2001 г./ на
юридическото лице е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5 000,00
/пет хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 137, ал. 3 във вр. с
чл. 148, ал. 1 ЗУТ.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на търговското дружество, както и за некоректно
приложение на материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на
атакувания санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован,
представлява се от упълномощения си процесуален представител - адв. М.З.
1
от САК, който поддържа жалбата и изложените в нея съображения.
Претендират се разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк.
Веселин Стойчев, с пълномощно по делото. Последният пледира за
неоснователност на жалбата, в каквато насока изтъква конкретни аргументи.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната
редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен
и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение № С-
29/20.05.2021 г., съставен от инж. Т. ИВ. Г. – гл. инспектор в РДНСК-София и
в присъствието на свидетелите инж. П.Н.Т. и инж. М.И.Я. е констатирано, въз
основа на констативен акт № С21-288/23.02.2021 г., че през м. август 2020 г. в
УПИ XIII-588, кв. 41, находящ се в с. Кривина, район „Панчарево“-СО, в
североизточната част на имота, на разстояние 3 метра от съществуващ
павилион за охрана, жалбоподателят „/ДРУЖЕСТВО/“ ЕООД, в качеството си
на възложител, е изпълнил незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2
ЗУТ от първа категория, съгласно чл. 137, ал.1, т. 1, б. „г“ ЗУТ и чл. 2, ал. 4, т.
1, б. „в“ във вр. с т. 144 на Приложение № 1 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за
номенклатурата на видовете строежи /Наредба № 1/30.07.2003 г., обн. в ДВ
бр. 72 от 15.08.2003 г., издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството/, а именно модулна станция за дизелово гориво модел
3
MSSG 30-0, която се състои от резервоар 30 ми монтирана върху метална
рама колонка за зареждане на гориво, без необходимите строителни книжа –
2
одобрени проекти и издадено разрешение за строеж.
В акта е посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 137, ал. 3
във вр. с чл. 148, ал. 1 ЗУТ, като след съставянето му препис е връчен на
представляващия юридическото лице.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № С-29-ДНСК-43/23.07.2021 г. от арх. Влади
Иванов Калинов – началник на ДНСК, с което на основание чл. 237, ал. 1, т. 1
ЗУТ, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на
търговско дружество „/ДРУЖЕСТВО/“ ЕООД е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 5 000,00 /пет хиляди/ лева за неизпълнено правно
задължение по чл. 137, ал. 3 във вр. с чл. 148, ал. 1 ЗУТ.
Препис от НП е връчен на управителя на дружеството-въззивник на
12.08.2021 г., видно от инкорпорираната в санкционния акт разписка, като
жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция е
депозирана чрез наказващия орган в законоустановения 7-дневен срок на
18.08.2021 г., видно от поставения печат върху същата.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
Съдът служебно констатира, че поначало са спазени императивните
процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и
задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57
и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените
3
фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в
атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика
административните органи са очертали времето, мястото, механизма на
твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило
проявление в обективната действителност, поради което абстрактните
възражения на жалбоподателя в очертаната насока са неоснователни.
В конкретния случай административнонаказателното производство
е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен
срок от откриване на нарушителя, считано от датата на извършената
проверка, обективирана в констативен акт № С21-288/23.02.2021 г.,
респективно в 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение,
считано от м. август 2020 г., имайки предвид предоставената информация от
управителя на „/ДРУЖЕСТВО/“ ЕООД, отразена в констативния акт и
подписан от негова страна без възражения. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен
срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
имуществената на дружеството-жалбоподател от формална страна, като
твърденията за противното не намират фактическа и нормативна опора.
Независимо от изложеното обаче АУАН и НП са съставени от
длъжностни лица, които не разполагат с материална компетентност,
отчитайки погрешната категоризация на модулната станция за дизелово
гориво като строеж от първа категория, единствено поради функционалното й
предназначение /съхранение на пожароопасни вещества/, в каквато насока
доводите на адв. З. са напълно резонни.
Този съдебен състав не споделя позицията на адмнистративните
органи, че процесният обект следва да се третира като строеж с оглед
неговото предназначение. Само по себе си позоваването на разпоредбата на
чл. 137, ал. 1, т. 1, б. „г“ ЗУТ е некоректно, тъй като същата касае строежи,
отговарящи и на изискванията на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, както и поради факта,
че изградената станция не е част от и не представлява „вътрешен обект“,
обслужващ строеж първа, втора и трета категория. Извън полезрението на
актосъставителя и наказващия орган е останало обстоятелството, че в
нормативния регламент на чл. 8, ал. 2, т. 2, б. „б“ и подт. „аа“ от Закона за
4
административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт
и продукти от нефтен произход /ЗАРИДНПНП, обн. в ДВ бр. 62 от 27.07.2018
г., в сила от 28.01.2019 г./ е уредена възможността за извършване на такива
дейности от „вътрешен обект“, който следва да е трайно прикрепен към
недвижимия имот или да е преместваем. Нормата предвижда изключение,
когато „вътрешният обект“ е такъв, който обслужва строеж от първа, втора
или трета категория, т.е. „вътрешен обект“ не може да бъде изграден като
преместваем обект в случаите, когато е част от друг строеж, който е от
посочените най – високи категории строежи. В настоящия случай липсват
каквито и да било доказателства модулната станция за дизелово гориво да е
част от друг строеж, който да е от първа, втора или трета категория, като
например бензиностанция. Ето защо, следва да се приеме, че е допустимо по
силата на специалния закон обектът да бъде изграден като преместваем такъв.
В § 1, т. 7 ДР на ЗАРИДНПНП е дадена легална дефиниция на понятие за
„вътрешен обект“, а именно „съоръжение или обект, който е трайно
прикрепен към недвижим имот или е преместваем по смисъла на § 5, т. 80 от
допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията,
предназначен за зареждане на пътни превозни средства, извънпътна техника и
механизация, използвани за собствени нужди“. Т.е. в случая не се изисква и
не се разграничава наличието на преместваем обект съобразно неговото
предназначение, а само и единствено с оглед на конструктивните му
особености, съобразно критериите по § 5, т. 80 ДР на ЗУТ.
По делото не е спорно между страните, че модулната станция за
дизелово гориво не е била трайно прикрепена към земята, както и че същата е
била използвана за зареждане на пътни превозни средства за нуждите на
търговско дружество „/ДРУЖЕСТВО/“ ЕООД. При това положение, след като
ЗАРИДНПНП допуска обекти, от категорията на процесния да бъде изграден
като преместваем по смисъла на § 5, т. 80 ДР на ЗУТ и предвид установените
негови технически характеристики, същият отговаря на понятието за
преместваем обект и не следва да се приема за строеж /в този смисъл вж.
решение № 9826 от 26.06.2019г. по адм.д. № 12798/2018г. на ВАС, решение
№ 2690 от 22.03.2022 г. по адм. д. № 10193/2021 г. на ВАС и др./. Именно
констатираното неправилно приложение на материалния закон е довело до
съставянето на АУАН и НП от материално некомпетентни длъжностни лица,
доколкото спазването на нормативните изисквания за разполагане на
5
преместваеми обекти се контролира от общинските власти, а не от органите
на ДНСК /арг. от чл. 237, ал. 2, т. 7 ЗУТ и чл. 238, ал. 1, т. 1 ЗУТ/.
Липсата на компетентност, независимо от нейните разновидности –
материална, персонална, териториална или по време, представлява хипотеза,
граничеща с недопустим административен произвол. Органите на
изпълнителната власт могат да упражняват функциите си дотолкова,
доколкото това е предвидено в съответния нормативен акт. Напускайки тези
рамки, действията им се окачествяват като незаконосъобразни и
представляват неправомерно вмешателство в чужда правна сфера.
Визираният драстичен процесуален порок представлява
самостоятелно основаните за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, а това обстоятелство обезпредметява подробното обсъждане
на останалите релевирани от страните аргументи.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения от категорията на абсолютните, довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя, като отделно от това е
налице и некоректно приложение на материалния закон.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло като неправилно и
незаконосъобразно.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по
извършените от страните разноски. От представения по делото договор за
защита № 13/12.08.2021 г. е видно, че дружеството-въззивник се задължава да
заплати сума в размер на 600,00 лв. без ДДС с оглед осъщественото
процесуално представителство от адвокат М.З. от САК, който видно от т. 2.3
следва да издаде фактура на името на платеца. Писмени доказателства в
очертаната насока не са ангажирани пред настоящата инстанция, като
представените от адв. З. копия на фактура и авизо за банков превод касаят
съдебни производства пред АССГ и ВАС, въз основа на различен договор за
защита и представителство. При тези фактически данни претенцията за
6
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение се явява
неоснователна, тъй като не се установява по безспорен начин извършено
реално плащане /в този смисъл вж. т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОС на Гражданска и Търговска
колегии на Върховен касационен съд, докладчик-съдиите Елеонора
Чаначева и Албена Бонева, приложимо в настоящия случай на основание
чл.78, ал.5 ГПК във вр. с чл.143 и чл.144 АПК във вр. с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН/.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2 във вр. с ал. 2,
т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № С-29-ДНСК-
43/23.07.2021 г., издадено от арх. Влади Иванов Калинов – началник на
Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, с което на основание
чл. 237, ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ; обн. в ДВ бр.
1 от 02.01.2001 г., в сила 31.03.2001 г./ на търговско дружество
„/ДРУЖЕСТВО/“ ЕООД, ЕИК №№№№, представлявано от С. Е.
/ДРУЖЕСТВО/ – управител е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5
000,00 /пет хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 137, ал. 3
във вр. с чл. 148, ал. 1 ЗУТ, като неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7