Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 09.05.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на дванадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при секретар АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 159/2018 год. по описа на съда и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод постъпила искова молба от Д.В.К. против „Банка ДСК” ЕАД за връщане на платена без основани сума и евентуална за заплащане на обезщетение за вреди от договорно неизпълнение.
Твърди се,
че между страните е постигнато съгласие за сключване на договор по силата, на
който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 28 000,00 евро, които
той се задължил да върне за срок от 360 месеца при условия, уговорени в
договора и приложенията към него. Сумата ответникът предоставил за ползване
срещу възнаграждение, формиращо се периодично от базовия лихвен процент за този
вид кредит /жилищен кредит/ и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка.
Към датата на сключване на договора се твърди, че базисният лихвен процент е
бил 4,19 %, а размера на надбавката 2,60%, намален с отстъпка от 0,5 % или
възнаграждението на ответинка по договора е било 6,29 %. С анекс от 06.08.2010
г. страните договорили изменение в договорната връзка. Уговорили частичен
индивидуален погасителен план и изцяло нови условия. Кредитът страните
уговорили да се изплаща на два периода – първият по договорения частичен
погасителен план с гратисен период от 18 месеца и втория /след изтичане на
гратисния период 15.02.2012 г./ след представяне на актуален погасителен план.
Към датата на сключване на анекса възнаграждението на ответника е било 7,29 %,
а след изтичане на гратисния период е следвало то да се формира съгласно общите
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, неразделна част от
договора. След изменението на договорната връзка променливата компонента,
определяща променливата лихва по кредита, се формира от 6-месечния EURIBOR индекс, а при отрицателни стойности със
стойност 0 %, два пъти в годината – на 15 януари и 15 юли. Лихвеният индекс се
обявява на интернет страницата на ответника и на база на него се определя месечните
вноски по главница и/или лихви, като се предоставя актуален погасителен план на
длъжника при явяването му в банката. За периода 2012 до 2015 г. стойността на EURIBOR индекс е била близка до нулата, а през 2016
г. е бил отрицателна величина. Въпреки това от 15.02.2012 г. ищецът твърди, че
е заплащал вноски, които са изчислени съгласно определения с анекса от
06.08.2010 г. лихвен процент от 7,29 %, т. е. заплатени са вноски в размер
по-висок от договорения, а за периода от 16.01.2013 г. до подаване на исковата
молба ответникът е получил без основание сума в размер на 12 375,52 лв.
При условията на евентуалност, поради неизпълнение на задължението на ответника
да изготви актуален погасителен план, ищецът е претърпял имуществена вреда в
същия размер.
Отправя се
искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 12 375,52 лв. – платена при начална липса на основание,
евентуално вреда в същия размер от договорно неизпълнение, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането и
сторените по делото разноски.
В съдебно
заседание представителят на ищеца не оспорва, че сумата по кредита, в размер на
28 000,00 евро е преведена, както и, че договорната връзка е изменена със
споразумения от 2009 г. и 2010 г.
В депозиран
по делото отговор ответникът не оспорва, че между него и ищецът е постигнато
съгласие за сключване на договор по силата, на който е предоставил на ищеца
сумата от 28 000,00 евро, които той се задължил да върне за срок от 360
месеца; че сумата предоставил за ползване срещу възнаграждение, формиращо се
периодично от базовия лихвен процент за този вид кредит /жилищен кредит/ и
надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка; че към датата на сключване на
договора базисният лихвен процент е бил 4,19 %, а размера на надбавката 2,60%,
намален с отстъпка от 0,5 % или възнаграждението му по договора е било 6,29 %.
Твърди, че кредита не е обслужван редовно от ищеца, поради което договорът е
изменен със споразумение от 16.11.2009 г. С него ответникът е предоставил
гратисен период за погасяване на главницата от 6 месеца в рамките, на който се
заплаща част от лихвата по погасителния план в размер на 79,21 евро, като
непогасената част от начислената лихва се капитализира към остатъка от
главницата за срока на гратисния период от 6месеца. С това споразумение
страните са договорили лихва по кредита в размер на 6,79 %. Договорната връзка
повторно е изменена със споразумение от 06.08.2010 г., поради просрочие, като е договорен гратисен период от 18 месеца, с
фиксирани месечни погасителни вноски – 6 месеца – 50 % - 98,90 евро, 6 месеца –
65 % - 129,00 евро и 6 месеца – 80 % - 158,24 евро, 6 месеца – капитализация на
лихвите. С това споразумение е договорен договорена лихва от 7,29 %. Твърди се,
че след предоговарянето на кредита ответникът е изготвил нов погасителен план,
с действие не само през 18-месечния гратисен период, а в рамките на срока на
договора. След 06.08.2010 г. твърди, че договорният лихвен процент не е
изменения. Ответникът оспорва към сключения между страните договор да се
прилагат общите условия по договори за текущо потребление. Твърди, че
неразделна част от договора от 12.05.2008 г. и споразуменията за последващото
му изменение, са общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити
на физически лица, които са приети от ищеца при подписването на договора.
Ответникът оспорва твърденията на ищеца, че не е изпълнил задължението си да
представи нов погасителен план и да определи нов размер на месечните вноски,
във връзка с което ищецът да е претърпял вреди в сочения от него размер.
В съдебно заседание представителя на ответника не оспорва, че всички вноски по погасителния план за периода от 2013 г. до завеждане на исковата молба са погасени от ищцовата страна и че последният погасителен план по договора за кредит на ищеца е бил този от 2010 г.
С протоколно определение от 12.04.2018 г. е допуснато изменение в размер на заявените претенции, като същите са намалени до сумата от 12 203,86 лв., а за горницата е заявено оттегляне.
В хода на делото ищецът се представлява от адв. Г., който по същество излага становище за основателност на заявените от него искове, за което излага съображения.
Ответникът се представлява по делото от юрисконсулт Тонкова, която по същество излага становище за неоснователност на исковете доводи, за което излага в писмени бележки.
При съвкупния анализ на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните,
че са постигнали съгласие за сключване
на договор по силата, на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от
28 000,00 евро, които той се задължил да върне за срок от 360 месеца. В
тази насока е и ангажирания по делото договор. Сумата ответникът предоставил за
ползване срещу възнаграждение, формиращо се периодично от базовия лихвен
процент за този вид кредит /жилищен кредит/ и надбавка, която може да бъде
намалена с отстъпка. Към датата на сключване на договора базисният лихвен
процент е бил 4,19 %, а размера на надбавката 2,60%, намален с отстъпка от 0,5
% или възнаграждението на ответника по договора е било 6,29 %. Договорната
връзка е изменена със споразумение от 2009 г. С анекс от 06.08.2010 г. страните
са договорили изменение на договорната връзка с гратисен периода от 18 месеца.
След 06.08.2010 г. договорният лихвен процент не е изменят и е 7,29 %. Тези
факти са отделени като безспорни в отношенията между страните с доклада на
делото, като същите се установяват и от ангажираните по делото писмени
доказателства – договора за жилищен кредит от 12.05.2008 г. /л. 6 от делото/,
допълнително споразумение към договор за кредит от 16.11.2009 г. /л. 31 от
делото/ и допълнително споразумение към договор за кредит от 06.08.2010 г.,
ведно с погасителен план към него /л. 6, 11-15 от делото/.
При сключването на договора за жилищен кредит страните са договорили, че
неразделна част от него са Общите условия за предоставяне ипотечни кредити на
физически лица, които са получени и прието от кредитополучателя. Според
уговорките в общите условия кредита се олихвява с фиксирана и/или плаващ
процент, състоящ се от базисен лихвен проценти и надбавка, посочена в договора,
като кредитора има право да променя базисния лихвен процент, за което уведомява
потребителя по подходящ начин. При промяна на базисния лихвен процент
кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и
представя на кредитополучателя актуален погасителен план.
Със споразумение от 06.08.2010 г. страните са договорили, че остатъка по
договора е 28 722.26 евро, разбит по пунктове – главница, редовна лихва и
наказателна лихва, като е внесена сума в размер на 242,26 евро. Договорено, е
че дългът ще се погаси в рамките на първоначално договорения срок от 360 месеца
с крайна дата на погасяване 15.05.2038 г. В рамките на гратисен период от 18
месеца е уговорен фиксирана погасителна вноска в размер на 50 % за 6 месеца –
98,90 евро, 65 % за следващите 6-месеца или 129,00 евро, 80 % за следващите 6
месеца – 158,00 евро. През следващите 6-месеца се извършва капитализация на
лихвата. След изтичане на 18 –месечни гратисен период кредиторът се е задължил
да предостави на кредитополучателя актуален погасителен план. Към датата на
сключване на споразумението лихвата по кредита е фиксирана при условията на
договора за кредит и е в размер на 7,29 %. Със сключването на споразумението се
запазват дадените обезпечения – ипотека върху недвижим имот. Неразделна част от
договора е уговорено, че са Общите условия за предоставяне на текущо
потребление, които кредитополучателят е приели получил с подписването на
споразумението, като при противоречие на клаузите им с тези на договора се
прилага общите условия. Според последните кредитите за текущо потребление се
олихвяват с променлив лихвен процент, който зависи от стойността на лихвените
индекси 6-месечния SOFIBOR при кредити в лева или 6-месечния
EURIBOR за кредите в
евро, а при отрицателни стойности те се приемат за 0 %. Променливият лихвен
процент, зависещ от 6- месечния EURIBOR се променя от кредитора два пъти годишно – 15-ти януари и на 16 юли, на
база котировките, които се обявяват два работни дни преди 15-ти януари и 15-ти
юни на интернет страницата на Европейската банкова федерация. Новият размер на
променливия процент се оповестява на кредитора и интернет страницата му. Във
връзка с изменения лихвен процент се определя нов размер на месечната вноска за
гливница и/или лихва, а актуалния погасителен план се предоставя не
кредитополучателя при явяването му в поделение на банката и му се изпраща веднъж
годишно на адреса за кореспонденция или на електронен адрес, според избрания
начин от кредитополучателя.
Не е спорно между страните, че сумата по кредита /28 000,00 евро/ е преведена по сметка на ищеца. Не е спорно също, че всички вноски по погасителния план за периода от 2013 г. до завеждане на исковата молба са погасени от ищцовата страна и че последният погасителен план по договора за кредит на ищеца е бил този, които е от 2010 г. Те също са обявени за безспорни в хода на производството. Това, че всички вноски за процесния период са заплатени, както и че за периода договорна лихва е изчисляване на база 7,29 % се подкрепя и от заключението на вещото лице по допусната съдебно счетоводна експертиза. От последната се установява, че размера на договорната лихва за процесния период изчислена на база EURIBOR /определен два пъти в годината на 6-месечие – на 15-ти януари и на 15-ти юли/ с фиксирана надбавка от 2,6 % е 3 799,98 евро, а разликата с платената от ищеца на база фиксирана лихва от 7,29 % е 6 239,64 евро, чиято левова равностойност е 12 203,68 лв.
При така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
При условията на първоначално обективно съединяване на искове съдът е сезиран с претенции за връщане на сума, платена при начална липса на основание, с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД и евентуална за заплащане на обезщетение за вреди от неизпълнение на договор с правна квалификация чл. 82 ЗЗД.
Между страните е сключен договор за кредит. С подписването му ищецът е приел общите условия за предоставяне на ипотечни кредити и е декларирал, че ги е получил при подписването на договора. По договора ответникът е предложил изпълнение за договорената сума от 28 000,00 лв. С последващи споразумения от 16.11.2009 г. и 06.08.2010 г. страните са договорили изменение в договорната връзка, като са уговорили гратисни периоди за погасяване на дълга в рамките на първоначално догорената му продължителност. Тези споразумения няма новационен характер /такива доводи са изложени от ищеца в хода по същество/. За да е налице договор за обективна новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД е необходимо кумулативно да са налице следните предпоставки: валидно старо задължение; възникване на валидно ново задължение; разлика между старото и новото, която засяга предмета или основанието, като старото задължение не се погасява по право, а само ако страните са постигнали съгласие то да се замести с новото. Не е налице обективна новация, когато се уговаря разсрочване на задължението /в случая на задълженията за договорна лихва и последващата им капитализация/, тъй като срока е само модалитет на задължението и не е идентичен с предмета му, а подновяването е насочено към погасяване на стария дълг, а не към възникване на нов. Тезата, че разсрочването или преструктурирането на един дълг не съставлява обективна новация е последователно застъпвано в практиката на ВКС /опр. № 167/19.03.2018 г. по т. д. № 1603/2017 г. на II ТО на ВКС; решение № 210/22.121.2014 г по т. д. № 4090/2013 г. на I ТО на ВКС/.
С подписването на последното споразумение за преструктуриране на дълга в същото страните не са препратили към общите условия за предоставяне на ипотечни кредити, а към общите условия за предоставяне на кредит за текущо потребление. Ищецът твърди, че след изтичане на гратисния период по договора размерът на договорната лихва следва да се определи при съблюдаване на механизма, разписан в договора при общия условия за потребителски кредити с надбавка от 2,6 пункта /такава е договорена в индивидуалния договор/. Съдът не споделя тезата на ищеца.
При сключването
на договора за жилищен кредит страните са договорили индивидуално механизъм, по
който в рамките на договора ще се определя размера на възнаградителната лихва –
базисния процент с надбавка от 2,60 пункта и намаление от 0,50 процентни
пункта. Към датата на сключване на договора лихвения процент е 6,29 %. Със
споразумението от 16.11.2009 г. страните са потвърдили, че запазват условията
по формиране на лихвата, която към този момент е 6,79 %. Със споразумението от
06.08.2010 г. страните отново не са договорили изменение в индивидуално
уговорения с договор механизъм за формиране на договорната лихва, който към
датата на споразумение от същата дата е 7,29 %. Дори да приемем, че с
последното изменение страните са приели, че отношенията им ще се уреждат не от
общите условия за предоставяне на ипотечни кредити, а от тези за предоставяне
на потребителски кредити, при наличие на индивидуално договорени условия, не
може да се приеме, че общите намират приложение. Аргументи за това могат да се
почерпят от разпоредбата на чл. 298, ал. 3 ТЗ, според която при несъответствие между уговореното от страните и общите условия има сила уговореното. Прави
впечатление, че излагайки тезата си в исковата молба ищецът прави смешение
между част от индивидуалните уговорки в договора и тези по общите условия за
потребителски кредит. Според последните възнаграждението на банката се определя
само на база стойностите на 6-месечния
EURIBOR, а същите ищецът
увеличава с 2,6 пункта, каквато е уговорката в договора. Последната се наслагва
над БЛП, а не над този 6-месечния EURIBOR. Недопустимо е кумулирането на индивидуални и общи уговорки по аргумент
от цитараното по горе правило на чл. 298, ал. 3 ТЗ. Следва да се отбележи, че
нормите, които уреждат общите условия, целят защита на обществени интерес,
поради което имат императивен характер. С оглед на това, правилото на чл. 2978,
ал. 3 ТЗ има задължителен характер и не може да се дерогира с индивидуални
уговорки /уговорката, че при противоречие между общите условия и индивидуалните
се прилагат общите, посочена в анекса от 06.08.2010 г., още повече, че подхода
не е обективен, а стойностен/. След като индивидуалните уговорките относно
начина на определяне размера на договорната лихва не са изменяни, то няма
основание за прилагане на тези, разписани в общи условия на договорите за
потребителски кредити.
Ищецът е извършил плащане съобразно
индивидуалната договорка в договора в частта досежно размера на договорната
лихва. Предложеното от него изпълнение не е без основание, поради което и
даденото от него не подлежи на връщане.
В анекса от 06.08.2010 г. страните са
договорили след изтичане на гратисния период по него на ищеца да се предостави
актуален план. В хода на производството не се установи размерът на договорната
лихва /стойностите на показателите, включени в него/ да са изменени. С подписването
на споразумението на ищеца е предоставен погасителен план за срока на договора.
След като стойностите в него не са променени, то с неизпълнение на задължението
да предоставяне на нов, явно със същите параметри, но за по-кратък срок,
/остатъка от този по договора/ ищецът не е претърпял вреда, която да подлежи на
обезщетяване. Както съдът посочи по горе в мотивите си, индивидуалните
договорки по договора относно механизма за формиране размера на
възнаградителната лихва не са изменян. Ако това бе сторено, при което лихвените
нива бяха изменени и то в посока надолу, то с непредставянето на актуален план,
ищецът, изпълнявайки при стария, би претърпял имуществена вреда. Тъй като
промяна не е налице, то и от формалното неизпълнение на задължението за
представяне на актуален план не би настъпила вреда за ищеца.
По изложените съображения съдът приема, че
евентуалната претенция за вреди от договорно неизпълнение също се явява
неоснователна.
Ищецът е заявил искане за разноски, което
при изхода на спора следва да се отхвърли.
Ответникът също е заявил искане за разноски. По делото той е представляван от юрисконсулт. За представителството му на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правна помощ, следва да се определи възнаграждение в размер на 150,00 лв. Съдът отчита, че по делото са предявени два иска, макар и при условията на евентуалност, по които представителят на ответника е следвало да гради защита, поради което опредял възнаграждение над минимума от 100,00 лв. Доказателства за други сторени разноски по делото не са ангажирани.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.В.К. с ЕГН ********** с адрес *** против „Банка ДСК“ АД с ЕИК ********* с адрес гр. София, 1036, район „Оборище“, ул. „Москва“ № 19 иск с прана квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД за заплащане на сумата от 12 203,36 лв. /дванадесет хиляди двеста и три лева и тридесет и шест стотинки/ - платена без основание договорна лихва за периода 16.01.2013 г. до 17.01.2018 г. по договор за жилищен кредит от 12.05.2008 г., ведно със законната лихва от 17.01.2018 г. до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.В.К. с ЕГН ********** с адрес *** против „Банка ДСК“ АД с ЕИК ********* с адрес гр. София, 1036, район „Оборище“, ул. „Москва“ № 19 иск с прана квалификация чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от 12 203,36 лв. /дванадесет хиляди двеста и три лева и тридесет и шест стотинки/ - имуществена вреда от неизпълнението на задължение за предоставяне на актуален погасителен план по договор за жилищен кредит от 12.05.2008 г., ведно със законната лихва от 17.01.2018 г. до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ искането на Д.В.К., с горните данни, за присъждане на сторените разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК Д.В.К. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „Банка ДСК“ АД с ЕИК ********* с адрес гр. София, 1036, район „Оборище“, ул. „Москва“ № 19 сумата от 150,00 лв. /сто и петдесет лева/ - сторени разноски в производството по делото за процесуално представителство.
Решението може да бъде обжалвано в 2–седмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Ловеч.
Препис от решението да се връчи на ищеца чрез адв. Т. Г. на адрес ***, а на ответника на адрес гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 44.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: