Определение по дело №72/2023 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 96
Дата: 14 февруари 2023 г. (в сила от 14 февруари 2023 г.)
Съдия: Милен Петров Славов
Дело: 20233000500072
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 96
гр. Варна, 14.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20233000500072 по описа за 2023 година
намира следното:
Настоящото производството е образувано по въззивни жалби на всяка
от насрещните страни в първоинстанционното производство срещу различни
части на решение № 1013/25.07.2022г., постановено по гражданско дело № 79
по описа за 2022г. на Окръжен съд – Варна, а именно:
1.Въззивна жалба вх. № 22876/04.10.22г., уточнена с молба с вх. №
24844/25.10.22г. на В. А. от с. Осеново, обл. Варна чрез адв. Юл. Г. от АК-
Варна, против решението в частта му, с която е отхвърлен иска му против
Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“, №
2, за заплащане на разликата над присъдената сума от 8 000 лв. до сумата
от 12 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени психически болки и страдания, негативни душевни
преживявания, дискомфорт, стрес, притеснения и неспокойство в резултат от
повдигнатото срещу ищеца обвинение в извършването на престъпления по чл.
119 от НК, по които воденото срещу него наказателно производство по ДП №
1/2019г. по описа на ОСлО при ОП-Варна, НОХД № 191/2020г. по описа на
ВОС, е завършило с постановяване на оправдателна присъда (след
триинстанционно производство), както и от факта на задържането му в ареста
за 24 часа, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
01.07.2021г. до окончателното й изплащане, на основание чл.2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ. Посочено е, че порочността на обжалвания акт се състои в неговата
неправилност и неправилно определяне на размера на обезщетението, тъй
като не са били отчетени изцяло установените в процеса факти. Освен това в
диспозитива не е било посочено, че обезщетението е и за това, че ищецът е
бил обвиняем последователно по две обвинения за убийство, като не е
посочено това, което е било с правна квалификация по чл. 116, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 115, вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 от НК. Не е било присъдено обезщетение за
неправомерно задържане под стража в арест за 96 часа, а само за 24 часа. Тези
пропуски се счита, че са оказали влияние при определянето на занижено по
размер обезщетение, тъй като не е било отчетено обстоятелството, че
1
обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 3, вр. чл. 115, вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 от НК е за
„тежко престъпление“ по см. на чл. 93, т. 7 от НК. Изложено е, че
първоначалното обвинение в извършването на това тежко престъпление е
обосновало и искането за определяне на най-тежката мярка за процесуална
принуда. Поддържа се, че настъпилият с участието на ищеца инцидент е бил
класически пример за неизбежна отбрана, поради което и след като
прокурорът не го е отчел, са настъпили вредите на ищеца от воденето на един
мъчителен за ищеца съдебен процес, преминал през три инстанции. При
липсата на вина, приета в съдебните актове на въззивната и касационната
инстанция, ищецът е претърпял описаните негативни преживявания, а
отделно от това именно повдигнатото и поддържано обвинение от
прокуратурата е създало предпоставките за широкото отразяване на случая в
медиите. Претендира се решението да бъде отменено в обжалваната му част и
в полза на ищеца да се присъди обезщетение в размер на общо 12 000 лв. за
претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.07.21г.
до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото
разноски, а в полза на адв. Г. – и адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв., предвид предоставянето на безплатна адвокатска помощ на
въззивника.
В предвидения срок насрещната страна Прокуратурата на Република
България не е депозирала отговор на въззивната жалба.
2. Насрещна въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, подадена чрез
прокурор в ОП-Варна, против решението в частта му, с която този въззивник
е бил осъден да заплати на В. А. от с. Осеново, обл. Варна сумата от 8 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени психически болки и страдания, негативни
душевни преживявания, дискомфорт, стрес, притеснения и неспокойство в
резултат от повдигнатото срещу ищеца обвинение в извършването на
престъпления по чл. 119 от НК, по които воденото срещу него наказателно
производство по ДП № 1/2019г. по описа на ОСлО при ОП-Варна, НОХД №
191/2020г. по описа на ВОС, е завършило с постановяване на оправдателна
присъда (след триинстанционно производство), както и от факта на
задържането му в ареста за 24 часа, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.07.2021г. до окончателното й изплащане, на
основание чл.2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, както и сумата от 128.54 лв. на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ. Счита се, че в обжалваната му част
решението е неправилно и необосновано и се претендира неговата отмяна и
отхвърляне иска на ищеца. Счита се, че по делото не са събрани доказателства
за настъпили вреди като пряка и непосредствена последица от проведеното
срещу ищеца наказателно производство. В тази връзка се сочи заключението
на СПЕ, че по-големият стрес за ищеца е било от самото деяние и
осъзнаването на последиците от същото, а не от самия арест. Освен това към
08.07.22г. експертите са посочили, че при ищеца не е налице психична
травма, психическо разстройство, нито влошаване на психичното му
състояние, както и че без повдигнатото му обвинение, за него със сигурност
са щели да настъпят поне част от проявилите се негативни преживявания, за
които той претендира обезщетение. Реакцията на обществото и на близките
не е била свързана със самото повдигане на обвинението, а със същността на
извършеното деяние. Поддържа се, че определеният размер от 8 000 лв. като
обезщетение в случая се явява източник на обогатяване на пострадалия, тъй
като наказателното производство е протекло в разумен срок, а действията на
2
Прокуратурата са били изцяло съобразени със закона при наличните
доказателства с оглед причинената смърт и яснота относно авторството на
деянието. Съобразно изменението на доказателствения материал
своевременно са били изменяни и съответните обвинения като не са били
налице доказателства от същите да са произтекли вреди за ищеца.
Задържането на ищеца е било в рамките на 22 часа, а след това спрямо него е
била приложена най-леката мярка за неотклонение „под надзор на инспектор
ДПС“. Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на иска, евентуално
– намаляване на размера на присъденото обезщетение.
В предвидения срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба от
насрещната страна В. А. чрез адв. Юл. Г., с който същата е оспорена като
неоснователна. Поддържа се, че при събраните в рамките на досъдебното
производство доказателства, сочещи на липсата на вина у ищеца и
извършването на деянието в условията на неизбежна отбрана, то
наказателното производство е следвало да бъде прекратено от прокурора.
Вместо това са били повдигани и поддържани обвинения, както и е
осъществено задържане в ареста за три денонощия, които са провокирали
негативните преживявания у ищеца и вредите от това следва да бъдат
възмездени по справедливост. Претендира се насрещната въззивна жалба да
бъде отхвърлена, а на процесуалния представител на ищеца да се присъди
адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Настоящото производство има за предмет и подадената от адв. Юл. Г.
частна жалба, насочена против постановеното по делото определение №
4290/17.11.22г. в частта му, с която е била отхвърлена молбата му за
изменение на решението в частта за разноските чрез присъждането му на
адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Излага се, че в
исковата молба е било посочено от ищеца, че се претендира адвокатско
възнаграждение, а освен това в съдебно заседание самият той лично е
поддържал пред съда исковата си молба, което означавало, че му се оказва
безплатна правна помощ. Освен това в текста на чл. 38 от ЗАдв. не е въведено
изискване за оформянето на договор за оказването на безплатна адвокатска
помощ, а само, че при оказването на такава и насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. В с.з. на
02.07.22г. е бил представен и списък по чл. 80 от ГПК с изрично посочване на
правното основание по чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. ал. 2 и чл. 36, ал. 2 от ЗАдв.,
което означава, че именно това е било договореното между ищеца и адвоката.
Цитирана е и съдебна практика на ВКС и ВАпС, относима към поддържаното
от жалбоподателя становище. Претендира се определението в обжалваната му
част да бъде отменено и да бъде определено и присъдено адвокатско
възнаграждение за двете инстанции.
В указания срок е депозиран отговор на частната жалба от
Прокуратурата на Република България чрез прокурор от ОП-Варна, с който
същата е оспорена като неоснователна. Поддържа се, че по делото не са били
представени доказателства, че адвокатската помощ от адв. Г. е била оказана
на ищеца безплатно, тъй като това не е било посочено в представения
договор, сключен между страните. Претендира се определението в
обжалваната му част да бъде потвърдено.
Въззивната жалба, насрещната въззивна жалба и съответно частната
жалба са подадени в срок, от страни с правен интерес от обжалването на
обжалваеми съдебни актове и при надлежна представителна власт, поради
3
което същите се явяват допустими.
Решението не е обжалвано от ищеца А. в частта му, с която е отхвърлен
иска му за горницата над 12 000 лв. до първоначално предявения размер на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 46 000 лв., поради
което в тази му част е влязло в сила.
Не е налице хипотезата за наличие на задължение на въззивния съд да
дава указания на страните относно посочването и събирането на
доказателства, а отделно от това и самите страни не са формулирали
доказателствени искания в подадените от всяка от тях въззивна и насрещна
въззивна жалба, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в
открито с.з.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва производството по делото в открито с.з. на 15.03.23г. от 09:30 ч.,
за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4