Р Е Ш Е Н И
Е № 260244
гр. Бургас, 23.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XVI-ти граждански състав в публично заседание на двадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА
при участието на секретаря Мирослава
Енчева, като разгледа докладваното от съдия Петрова гражданско дело № 5060 по
описа на БРС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на Д.И.Н., ЕГН **********, адрес: *** против В.Н.Н., ЕГН **********, адрес: ***, с която се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 3500 лева (три хиляди и петстотин лева), представляваща непогасена главница, дължима по договор за заем от 21.10.2015 г. с падеж 31.12.2017г., сумата от 423,89 лева (четиристотин двадесет и три лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.01.2018г. до 12.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.03.2019г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед № 1166 от 15.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2187/2019г. по описа на Бургаски районен съд. Ангажират се доказателства.
Излагат се твърдения, че между ищеца от една страна и ответника от друга страна, е бил сключен договор за заем на 21.10.2015г., по силата на който страните са обвързани от валидно заемно правоотношение, като ищеца е предоставил на ответника сумата от 3500 лева в заем. Сумата е била преведена на 21.10.2015г. по банковата сметка на ответника. Страните договорили сумата да бъде върната до края на 2016г., но впоследствие предоговорили падежа – 31.12.2017г., но до настоящия момент сумата не е върната.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва между страните да съществуват договорни отношения за заем, тъй като не е получавал такава сума в заем. Оспорва представените документи – запис на заповед от 21.07.2016г. и платежно от 21.10.2015г. Моли за отхвърляне на иска.
БРС е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. чл.240, ал.1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, който е допустим като предявен в едномесечния преклузивен срок по чл. 415, ал.1 от ГПК.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като съобрази становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от фактическа и правна страна:
По делото е изискано и приложено ч.гр.д. № 2187 по описа на БРС за 2019г., по което е издадена заповед № 1166 от 15.03.2019г. по чл.410 от ГПК за сумата от 3500 лева главница – заета сума по сключен договор за паричен заем от 21.10.2015г., сумата от 423,89 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.01.2018г. до 12.03.2019г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.03.2019г. до окончателното плащане. По повод постъпило възражение, на основание чл. 415, ал.1 от ГПК, съдът е указал на заявителя възможността в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си по заповедта, с оглед на което е възникнал и интересът на ищеца от образуване на настоящото производство.
Уважаването на иска по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, предпоставя наличие на валидно заемно правоотношение, изпълнение задължението на заемодателя да предаде вещта и невръщане на последната в уговорения срок от заемателя.
Заемът за потребление е реален договор, за валидността на който, законът не изисква писмена форма. Същият се счита сключен от момента на предаване на заместимите вещи или паричната сума. Следователно за валидността му е достатъчно доказване предаването на вещите на заемателя. Тежестта за доказване на това обстоятелство е за ищеца.
По делото е представено платежно от 21.10.2015г. с име на получател В.Н. за сумата от 3500 лева. В документ от 21.07.2016г. – запис на заповед, В.Н. се е задължил да плати на Д.Н. сумата от 3500 лева, явяваща се дължима сума като заем на 31.12.2016г. В споразумение от 07.03.2020г., ответникът изрично признава, че дължи сумата от 3500 лева, представляваща сума по договор за заем между страните от 21.10.2015г., с падеж 31.12.2017г., ведно с лихвите за забава и се съгласява да ги заплати в срок до 01.05.2020г. Неразделна част от извънсъдебното споразумение е разписка от 07.03.2020г., в която отново се съдържа извънсъдебно признание от ответника, че е получил за временно ползване от ищеца сумата от 3500 лева, които са му били преведени по банков път на 21.10.2015г. от Л.Р.Х.. Същото изцяло кореспондира на представеното платежно нареждане за преведената и получена сума. Сумата е била преведена на 21.10.2015г. по банковата сметка на ответника. В показанията си свид. Л.Р., съпруга на ищеца, посочва какви са договорките на страните във връзка с уговорения срок за връщане на сумата, като последно постигнатото съгласие за това е 2017г. От събраните по делото доказателства, съдът приема, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по сключен договор за заем за сумата от 3500 лева. Заетата сума е била предадена от заемодателя на ответника – заемател, като е бил уговорен срок за връщането й – края на 2016г., но впоследствие предоговорили падежа – 31.12.2017г. Доказването на изпълнението на задължението за връщане на заетата сума е в тежест на ответника. По делото от ответната страна не са ангажирани доказателства, че е изпълнила задължението си по чл. 240 от ЗЗД да върне заетата сума.
Предвид изложеното, съдът намира главния иск за основателен, а това налага уважаването му, ведно с обусловената акцесорна претенция за обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на заявлението – 14.03.2019 год. до окончателното изплащане.
По отношение на иска за мораторна лихва в размер на 423.89 лева за периода от 01.01.2018г. до 12.03.2019г., съдът намира, че същият е изцяло основателен. Размерът на законната лихва е нормативно определен с ПМС. По отношение размера на дължимата мораторна лихва съдът приложи разпоредбата на чл.162 от ГПК. След извършване на изчисление съобразно обявения лихвен процент на БНБ, действащ към процесния период, съдът определи размера на дължимото обезщетение за забава върху главницата от 3500 лева за периода 01.01.2018г. до 12.03.2019г., на 423.89 лева, поради което и претенцията следва да бъде уважена в претендирания размер. Изложеното обосновава извод за основателност на иска в претендирания размер от 423.89 лева.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК, предвид отправеното искане, на ищеца следва да бъдат присъдени направените
съдебно - деловодни разноски, които в настоящото производство са в размер на 721,95
лева, а в заповедното производство са в размер на 782,45 лева, изчислени от
платената държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Н.Н., ЕГН **********, адрес: ***, че в полза на Д.И.Н., ЕГН **********, адрес: ***, съществува вземане по ч.гр.д № 2187/2019г. на БсРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 3500 лева (три хиляди и петстотин лева) - главница, представляваща дадена в заем на 21.10.2015г. и невърната сума, сумата от 423,89 лева (четиристотин двадесет и три лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.01.2018г. до 12.03.2019г., ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.03.2019г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА В.Н.Н., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Д.И.Н., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 721,95 лева /седемстотин двадесет и един лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща разноски по гражданско дело № 5060 по описа на БсРС за 2019 година и сумата от 782,45 лева /седемстотин осемдесет и два лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща разноски по ч.гр.д. № 2187/2019г. по описа на БсРС.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: п/ не се чете/
Вярно
с оригинала!МД