№ 447
гр. П., 12.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на дванадесети октомври
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Ани Харизанова
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Въззивно
гражданско дело № 20235200500486 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
За жалбоподателят Държавна психиатрична болница, редовно призовани се
представлява от адв.П. М. Г., надлежно упълномощена.
Ответницата М. В. А. се явява лично и с адв.В. П., надлежно
упълномощен.
Адв.Г.: - Да се даде ход на делото.
Адв. П.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В
днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се
представляват в процеса, поради което и на основание чл.142 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение №752/30.06.2023г.постановено по гр.д. №21/2023г. на РС-П.
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от
КТ уволнението на М. В. А., ЕГН ********** от с. Б., общ. П., ул. „Осма“ №
10, извършено със Заповед № 13/01.12.2022 г., издадена от Държавна
психиатрична болница – П., ЕИК ********, седалище и адрес на управление:
гр. П., ул. „Болнична“ № 28, представлявана от директора д-р В.К..
ВЪЗСТАНОВЕНА е на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ М. В. А., ЕГН
1
********** от с. Б., общ. П., ул. „Осма“ № 10 на заеманата преди
уволнението длъжност „главен счетоводител“ в Държавна психиатрична
болница – П., ЕИК ********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул.
„Болнична“ № 28, представлявана от директора д-р В.К..
ОСЪДЕНА е на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1
от КТ Държавна психиатрична болница – П., ЕИК ********, седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. „Болнична“ № 28, представлявана от
директора д-р В.К., да заплати на М. В. А., ЕГН ********** от с. Б., общ. П.,
ул. „Осма“ № 10 обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение за периода от 01.12.2022 г. до 01.06.2023 г. в размер на 13 356 лв.,
ведно със законната лихва от 01.12.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪДЕНА е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Държавна психиатрична
болница – П., ЕИК ********, седалище и адрес на управление: гр. П.: П., ул.
„Болнична“ № 28, представлявана от директора д-р В.К., да заплати на М. В.
А., ЕГН ********** от с. Б., общ. П., ул. „Осма“ № 10 разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2 312 лв.
ОСЪДЕНА е на основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 1 и
ал. 3 от ГПК Държавна психиатрична болница – П., ЕИК ********, седалище
и адрес на управление: гр. П., ул. „Болнична“ № 28, представлявана от
директора д-р В.К., да заплати по сметка на Районен съд – П. държавна такса
в размер на 634.24 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 163.80 лв.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
Държавна психиатрична болница гр.П. чрез процесуален представител П. Г., в
което са наведени оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и
необосновано, постановено е в нарушение на материалния и процесуалния
закон.
Сочи се, че за да постанови обжалваният акт, съдебният състав в
мотивите си е обсъдил подробно исканията и доказателствата само на
ищцовата страна, без да съобрази възраженията, въведени от ответната
страна, което е обусловило и неправилния извод, че работодателят Държавна
психиатрична болница - П. ЕИК ******** представлявана от директора - др.
В.К., е нарушил разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от КТ и е налице злоупотреба с
право при прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата.
Преценката на работодателя за промяна в изискванията за заемане на
определена длъжност е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол,
доколкото по този начин не е нарушена императивна правна норма, не се
злоупотребява с право или не е установен дискриминационен подход. Ето
защо не може да се направи извод, че злоупотребата с право е равнозначна на
твърдяната от ицщата незаконосъобразност на уволнението, доколкото
общото голословно излагане на такова твърдение в исковата молба
„злоупотреба с право“ не е достатъчно и не обвързва съдебният състав да
уважи претенцията. Твърди се,че в съдебната практика еднопосочно е прието,
че злоупотребата с правото на уволнение от страна на работодателя се
2
изразявало в упражняването му в противоречие с неговото предназначение
/да прекрати трудовоправната връзка поради настъпване на предвидените в
закона основания/, с цел да се увреди работника като страна по трудовото
правоотношение, тоест единственото му желание е ползвайки се от законово
допустимо средство да постигне една- единствена цел- да прекрати договора
с конкретен служител. Отличителен белег е неговата субективна страна -
намерението на работодателя да вреди.
Сочи се, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, не
се установило оборване на презумпцията на чл. 8, ал. 2 от КТ, а точно
обратното. От свидетелските показания на Й.Г. се установило, че в колектива
няма пререкания, въпреки назначеният нов директор на Държавна
психиатрична болница - П. ЕИК ******** - др. В.К., същият се отнасял
изключително толерантно спрямо всички служители. Не била запозната да е
имало проблем в комуникацията между др. В.К. - директор на ДПБ- П., а
точно обратното той й се доверявал като ищцата му съдействала с
изготвянето на всички документи, касателно ДПБ- П.. Твърди се, че не са се
въвели твърдения, а и още по-малко доказали, че между ищцата М. А. и др.
В.К., в качеството му на законен на представител на работодателя Държавна
психиатрична болница - П. ЕИК ******** е имало конфликти или различно
отношение по изпълнение на възложените й задачи, което да обуслови
оборване на презумпцията по чл. 8, ал. 2 от КТ. Цитира се съдебна практика.
Твърди се, че в ИМ не са били посочени конкретни факти и
обстоятелства, от които може да се направи извод за злоупотреба с право,
както и че такива обстоятелства не са се установили в хода на делото от
ищцовата страна.
Поддържа се в жалбата, че в конкретния случай въведените изисквания
по новата длъжностна характеристика били изцяло съобразени с
професионалните опит, умения, стаж и квалификации, които следва да
притежава лицето, заемащо длъжността „главен счетоводител“, доколкото и
самата длъжност е ръководна. Безспорно едни и същи обстоятелства могат да
доведат до установяване на злоупотреба или не, като релевантно е дали е
оборена презумпцията за добросъвестност на работодателя по пътя на пълно
и главно доказване. Твърди се, че съдът дължи произнасяне не доколко
работодателят има обективен интерес от промяна в изискванията за заемане
на определена длъжност, а само по изложените факти и обстоятелства, които
обосновават твърдението на ищеца за злоупотреба с право, като същите в
исковата молба не са посочени точно, ясно и конкретно, а по-скоро са
„голословни твърдения“. Независимо, че в съдебната практика се възприемат
различни подходи за доказване на „злоупотреба с право“ от страна на
работодателя, то обективните факти на изменение на изискванията за заемане
на длъжността, независимо по какъв начин е извършено не са достатъчни
сами по себе си, за да се приеме наличие на злоупотреба с право, ако не е
3
установено субективното намерение на работодателя да увреди работника.
Твърди се, че видно от събраните доказателства по делото ищцовата страна
не установила връзката между обстоятелствата, при които е извършено
уволнението и поведението на работодателя, ето защо първоинстанционннят
съд, ако бе обсъдил в мотивите си и възраженията на ответната страна, не би
приел, че е налице злоупотреба с право от страна на Държавна психиатрична
болница - П..
Сочи се, че съдебният състав неправилно е приел, че е налице
злоупотреба с право, доколкото връчването на новата длъжностна
характеристика, ведно със заповедта за прекратяване на трудовото й
правоотношение и невръчването й на предизвестие, че противоречи на
правилата за добросъвестност и морала и разкрива намеренията му да
прекрати конкретното трудово правоотношение на всяка цена. Законодателят
е предвидил, че работодателят може да прекрати трудовия договор, като
отправи писмено предизвестие до работника или служителя, т. е. това е една
възможност, но не и задължение, което е поставено изцяло от дискреционната
преценка на работодателя и не може да се тълкува като злоупотреба с права.
Длъжностната характеристика, утвърдена на 30.11.2022г., е предоставена на
ищцата, но същата е отказала да я получи, респективно да се запознае със
същата, с оглед на което е оформен отказ за това обстоятелство и същото се
доказа чрез показанията на свидетеля Д.М..
Твърди се, че неправилен е изводът на съдебният състав, че ищцата
притежава редица дипломи и сертификати, респективно квалификация за
заемане на длъжността. Доколкото с утвърдената нова длъжността
характеристика от Директора на ДПБ се поставят нови изисквания за стаж и
професионална квалификация за част от които г-жа М. А. не представяла
документи/сертификати и дипломи, както и наличие на изискуемия от
работодателя стаж.
Сочи се, че това, че ищцата е заемала длъжността „главен
счетоводител“ не обуславя извода, че същата притежава необходимото
образование и квалификация. Ищцата постъпила на работа при ответника на
01.02.2016г., като заемала длъжността „статистик“ по заместване за определен
период от време. Твърди се, че с трудов договор от 01.02.2018г. ищцата е била
назначена на половин щат на длъжността „счетоводител“, тъй като през
същия период от време е била студентка редовно обучение в ПУ „Паисий
Хиляндарски“ за получаване на образователно-квалификационна степен
„магистър“, придобита от ищцата на 10.12.2018г., видно от приложената
диплома по специалност „счетоводство и анализ“. С допълнително
споразумение № 22 от 03.02.2020г. г-жа М. А. е заела длъжността „главен
счетоводител“. Твърди се, че г-жа Атнасова още към момента на заемане на
длъжността, същата не е отговаряла за изискванията по чл. 18, ал. 1 ЗС,
доколкото лицата, които съставят финансови отчети и управляващите и/или
4
представляващите счетоводни предприятия, които подписват финансови
отчети, когато финансовите отчети са съставени от счетоводни предприятия,
трябва да отговарят на следните изисквания: - да имат придобита
задължителна минимална степен на завършено образование и съответстващ
към него действителен стаж по специалността, както следва: аа) при
магистърска степен - 2 години; бб) при бакалаварска степен - 3 години; вв)
при професионален бакалавър - 4 години; гг) друго - виеше икономическо
образование и 5 години стаж в областта на счетоводството, външния и
вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като
преподавател по счетоводство и контрол. Въведеното изискване на
професионален опит от 7 години на ръководна длъжност не е самоцел и не
представлява злоупотреба с право. Твърди се, че длъжността заемана от
ищцата безспорно е ръководно длъжност в лечебното заведение, което се
установява от прието щатно разписание на длъжностите от работодателя на
01.12.2022г. Но от събраните в хода на съдебните заседания доказателства не
се установило, ищцата да представи доказателства, да е заемала на друго
място или работодател ръководна позиция и да е придобила необходимия
стаж, за да заема длъжността.
Според жалбоподателката не ставало ясно как районният съд е
извел изводът, че специалността „Счетоводство и контрол“ се припокрива със
специалността на ицщата „Счетоводство и анализ“, доколкото не се събрали
доказателства какво като умения, опит и знания включва едната и др.
специалност. По делото безспорно било установено, че ищцата, М. А., не
отговаря на въведеното изискване за конкретна специалност - „счетоводство и
контрол”,съгласно чл. 18,ал.1 от ЗС, а не за степен на образование и/или
професионална квалификация.
Прави се искане съдът да отмени изцяло Решение № 752 от 30.06.2023г. по
гр. д. 20235220100021/2023г. по описа на PC П. и да отхвърли предявените
искове, ведно с присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции.
В законният срок е постъпил писмен отговор от М. В. А., в който се
изразява становище, че Въззивната жалба е допустима, но е неоснователна.
Във въззивната жалба, се прави тотално отричане на всички събрани
доказателства, писмени и гласни, както и приетата по делото СИЕ. Съдът е
ценил тези писмени доказателства, които са представени по делото от
страните и е посочил как ги цени. Посочил е много точно как цени и гласните
такива. Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че
първоинстанционният съд в мотивите си е обсъдил подробно исканията и
доказателствата само на ищцовата страна, без да съобрази възраженията,
въведени от ответната страна, което видите ли е обусловило и неправилния
извод, че работодателят е нарушил разпоредбата на чл. 8, ал.2 от КТ.
Решението е изключително мотивирано и в него ясно са посочени
доказателства, върху които съдът е изградил разсъжденията си и направил
5
изводи.
Решението на първоинстанционният съд е точно, правилно,
обосновано и законосъобразно. По време на процеса няма допуснати
процесуални нарушение и правата на двете страни са били защитени.
Във въззивната жалба според ответника по жалбата няма нито един
правен аргумент обосноваващ каквото и да процесуално нарушение
допуснато от съда. Няма аргумент и за нарушение на материалния закон,
както и няма такъв за необосноваността.
Сочи се, че структурно въззивната жалба се състои от две части : от
лист 2 до лист до лист 6 от същата били вкарани извадки от съдебни решения,
посочвали се съдебни решения и тук там се вметвало нещо, което или
неотносимо или невярно, като се правел неуспешен според тях опит да се
посочи, как не било доказано наличието на „злоупотреба с право” , как
работодателят не е го е допуснал и че реално такова няма.
От средата на лист 6 до края на въззивната жалба със същия стил и
начин се излагат разхвърляно съображения и то без конкретика, отново чрез
извадки от съдебната практика и неправилни обобщения, които са в разрез
със съдебното решение или е невярно.
Твърди се, че нямало нито един ред конкретика по отношение на всеки
един от предявените искове.
Молят съдът да остави без внимание така посочената във ВЖ съдебна
практика на ВКС на лист 3 и лист 4 от ВЖ, тъй като при преглед на същата
лесно можете да установите, че същата е неотносима към конкретния казус.
Апропо, същият подход бил използван и в писмения отговор и в писмената
защита.
На две места във ВЖ на лист 5 и на лист 7 се въвеждало твърдението,
явно за по-голяма убедителност, че видите ли длъжността „главен
счетоводител” била ръководна. Това не кореспондирало със събраните
доказателства по делото и най-вече тези представени от работодателя.
Моля съдът да приеме, че това твърдение било оборено по един
категоричен начин от представените от ответната страна щатни разписания на
ДПБ-П.. Видно от тях едва от 01.12.2022г., тоест след прекратяване на
трудовото правоотношение с ищцата, тази длъжност е била поставена като
ръководна такава. Преди това тя не е била такава.
Сочи се, че в длъжностната характеристика утвърдена от д-р В.
Котетаров от 31.11.2022г. не посочва тази длъжността като ръководна, при
което твърдението му, изложено в писмения отговор по делото и сега във
ВЖ, че там тя е въведена като ръководна е невярно и недоказано.
Твърдят, че първоинстанционният съд на лист 6 от процесното решение
е посочил и обсъдил подробно тези факти относно дали тази длъжност е
ръководна или не е ръководна.
Моля съдът да приеме, че законоустановената презумпция по чл. 8, ал.1
от КТ е оборена, при което се доказа, че е налице злоупотреба с право и
уволнението като незаконосъобразно правилно е отменено от
първоинстанционния съд.
6
Сочи се, че на лист 8 от ВЖ въззивникът е направил „едно уточнение”
по отношение на съдебната практика по приложението на чл. 328, ал.1, т. 6 и
т.11 от КТ, касаещо правото и компетентността на работодателя да определи
какво ОБРАЗОВАНИЕ и квалификация и какви допълнителни изисквания за
изпълнение на трудовите задължения са необходими за съответната
длъжност, което било спорно по делото.
Граматическият, стилистичният и логическият анализ на процесната
заповед в тази част, изрично показва, че работодателят в лицето на директора
е посочил в нея само, че ищцата не притежава необходимото образование и
толкоз. Само по-себе си това твърдение е невярно и не отговаря на признатото
и ответника последователно надграждане в образованието си от страна на
ищцата. За факта, че ищцата има необходимото образование работодателят е
трябвало просто да се запознае с трудовото досие, където в тази насока има
достатъчно данни.
Никъде в закон или в поднормативен акт или пък в съдебната
практика не се третира въпроса със специалността по смисъла на чл. 328, ал.1,
т.6 от КТ.
В ИМ на лист 5 и 6 са посочени детайлно изискванията залегнали в чл.
18 от Закона за счетоводство към физическите лица по чл. 17, ал. 1, които
съставят финансовите отчети, а не за заемането на длъжността „главен
счетоводител”.
Законодателят нормативно не е фиксирал конкретна специалност, като е
казал - висше счетоводно-икономическо образование в областта на
счетоводството, външния и вътрешния одит и финансовата инспекция,
данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол,
съответно е посочил диференцирано само образователно квалификационните
степени: магистър; бакалавър и прочие. Този чл. 18 не бил променян от
приемането на ЗСч на 01.01.2016г.
Сочи се, че в ПМС № 125 на МС от 24.06.2002 г. за утвърждаване
Класификатор на областите на виеше образование и професионалните
направления, т. 3.8 било посочено само Икономика и нищо повече.
Въззивният съд да вземе в предвид един факт, който реално не се отрича
и сега във ВЖ, че видно от няколкото дипломи, които притежава ищцата в
областта на „счетоводството” - средно образование, виеше „бакалавър” и
виеше „магистър”, тя е положила изпити по съответните счетоводни
специалности, касаещи счетоводство, включително и в публичния сектор,
тоест относимо към ДПБ-П..
Работодателят не е посочил в обжалваната от тях заповед като
причина, че ищцата не притежава необходимата професионална
квалификация за длъжността „главен счетоводител”, поради което и
въззивния съд да приеме от представените по делото писмени доказателства,
както от ищцата, така и от ответната страна, а така също и от показанията на
св. Дора А., св. Й.Г. и св. Д.М., че ищцата е имала съответната професионална
квалификация и умения да изпълнява длъжността „главен счетоводител”, като
се е справяла с поставените изисквания и задачи, не е имало забележки за
работа й и най-вече, че същата е придобивала и допълнителна професионална
квалификация.
На лист 4 от писмения отговор на ответника било записано признание
7
на ответната страна, че ищцата е повишавала непрекъснато своята
професионална квалификация.
Ноторно е обстоятелството, че за придобиване на тази квалификация,
ако тя е особено важна за изпълнение на задълженията на „главен
счетоводител”, то нейният работодател трябва първо да мотивира защо е
необходимо на неговия счетоводител да притежава точно специалността
„счетоводство и контрол”, за да продължи да работи при него, при условие,
че този служител има необходимото образование - виеше счетоводно
икономическо образование с образователно-квалификационна степен
„магистър" и е отговаряла напълно на това изискване, което е посочено и в
длъжностната й характеристика, което мотивиране не било сторено от него с
процесната заповед.
Към датата на назначаването на ищцата за главен счетоводител:
03.02.2020г. ищцата е притежавала необходимото образование, а именно :
висше счетоводно икономическо образование с образователно-
квалификационна степен „магистър” и е отговаряла напълно на това
изискване, което е посочено и в длъжностната й характеристика, която и е
връчена при постъпването й на тази длъжност на 03.02.2020г. Отговаряла е и
на изискването, посочено в длъжностната й характеристика от 01.12.2021 г.,
която е била изготвена след проверка на вътрешния одит на ДПБ-П..
Твърди се, че не е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за
прекратяване на трудовия договор на ищцата по тази точка, тъй като тя е
притежавала необходимото образование, а именно : висше счетоводно
икономическо образование с образователно-квалификационна степен
„магистър" и е отговаряла напълно на това изискване, което е посочено и в
длъжностната й характеристика.
Не е налице основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата и по смисъла на чл. 328, ал.1, т.11 от КТ е
промяната на всички изисквания за заемане на длъжността, извън тези за
образование и професионална квалификация.
Работодателя бил посочил като причина промяна на професионалния
опит на 7 години и общ трудов стаж от 10 години. Откъде са тези изисквания
той не сочел, особено за някакви виртуални квалификационни изисквания,
които ги няма дори в нормативен акт. В процесната заповед нямало и ред как
са въведени тези изисквания, при условие, че при връчване на тази заповед се
доказа, че д-р В. Котетаров е пропуснал да й връчи изготвена от него
длъжностна характеристика.
Прави се искане съдът да отхвърли въззивната жалба изцяло, като
неоснователна и необоснована. Претендират се разноски за въззивната
инстанция.
Молят съдът да не присъжда разноски на въззивния жалбоподател.
Молят съдът да присъди разноските за тази инстанция сторени от
страна на М. В. А. за един адвокат.
Адв. Г.: - Нямам възражение по доклада. Поддържам въззивната жалба.
Нямам други доказателствени искания. Представям списък по чл.80 за
разноски пред въззивната инстанция.
Адв. П.: - Нямам възражение по доклада пълен, точен и ясен. Отразява
8
правилно това, което е изложено във въззивната жалба и това, което е в
писмения отговор. Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски по чл.80 от ГПК.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Г. : - Уважаеми окръжни Съдии, ще Ви моля да постановите
решение, с което отмените обжалваното пред вас решение на РС-П. така,
както сме поискали във въззивната жалба. На първо място за необоснованост
съм изложила подробни съображения за допуснати процесуални нарушения,
касаещи приложението на чл.235, ал.2 от ГПК, а именно, че РС в обжалвания
пред вас съдебен акт не е изложил никакви мотиви по повод доводите, с
които сме изложили възраженията в писмения отговор с оглед факта, че се
касае за въззивна инстанция по съществото на спора, аз ще ви моля с вашият
съдебен акт да санирате този порок като имате предвид възраженията ни
озложени, както в отговора на исковата молба, така и в писмената защита,
която сме представили в хода по същество. Подробни съображения за
незаконосъобразност на обжалваното решение съм изложила и във въззивната
жалба, които ги поддържам под формата на писмена защита като
действително липсва фактически състав, който да обуславя наличието на
злоупотреба с права така, както се предвижда в исковата молба, доколкото не
е връчено предизвестие при прекратяване на трудовия договор хипотезата на
чл.328 т.6 и т.11 не сочи на наличие на такава злоупотреба с права, доколкото
в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение обезщетението е
изчислено и платено за срока на неспазеното предизвестие. Други
обстоятелства, че е допуснал злоупотреба с права, освен не връчване на
предизвестие и твърдения, че е връчена новата длъжностна характеристика с
изменените изисквания едновременно със заповедта за прекратяване и няма, а
въведените изисквания с новата длъжностна характеристика са подходящи и
логични за длъжността, която е заемала ищцата към онзи момент. Моля да
вземете предвид и изложените подробни съображения в писмената защита
пред РС-П. и да уважите въззивната жалба като отмените оспорваното
решение и отхвърлите предявените искове ведно с присъждане на разноските
9
по делото за двете съдебни инстанции и за заплатената от Държавна
психиатрична болница държавна такса за въззивно обжалване.
Адв. П.: - Уважаеми Окръжни Съдии, писмения отговор е изключително
подробен. Изложил съм възражения и съображения по отношение на
твърденията изложени във въззивната жалба. Ще подчертая, че не отговора на
истината, че първоинстанционното решение е необосновано. Вие сами ще се
убедите, че съдебният акт е изключително мотивиран. Разгледани са всички
възражения на страните и не отговаря на истината това, че не са взети
предвид възраженията на ответната страна. Що се отнася до пространствено
развитият довод с посочване на голяма част неотносима съдебна практика
също съм изложил съответните възражения. Дори наличието на това
обстоятелство със злоупотреба правата от работодателя в хода на съдебното
заседание се доказаха по безспорен начин и то от свидетел на ответната
страна, че истинският мотив за уволнението на моята доверителка е това, че
новият директор й няма доверие и не желае да работи с тях. Това го заяви
свидетелката в съдебната зала. По силно доказателство от това аз не виждам,
за да зачете въззивния жалбоподател, че не са налице съответните
доказателства от наша страна за злоупотребата с право. По отношение на
другите твърдения за неправилност на съдебния акт съм изложил подробни
мотиви. По отношение на образователния ценз на моята доверителка не се
въвежда от закона като основно правило. Тя има висше образование магистър
за длъжността. Не е вярно твърдението за изисквания със специалния закон за
счетоводството относимо само за подаване на годишни финансови отчети и
други отчети, които са свързани със счетоводната отчетност. Моля ви да
отхвърлите така, както е поискано в писмения отговор въззивната жалба и да
потвърдите първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно
без да са допуснати в него каквито и да е пороци, водещи до неговата отмяна.
Моля ви да присъдите разноски,които са съобразени с минималния размер на
адвокатското възнаграждение. Моля за вашият справедлив съдебен акт.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт на 26.10.2023г., от който
10
ден тече едномесечният срок за обжалване с касационна жалба пред
Касационен съд.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:45
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11