Р Е
Ш Е Н
И Е
№.....
гр.В.Търново, 11.12.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на двадесет и втори октомври през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№3823 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.79 от ЗЗД,
вр. чл.8 от ЗАЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Правната квалификация на предявените в
условията на евентуалност искове е чл.79 от ЗЗД, вр. чл.228 от ЗЗД, вр. чл.232,
ал.2 от ЗЗД и чл.59 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат
твърдения, че ищецът С.П.Б. упълномощил лицата Б Р и Н Р да го представляват
при сключване на договори за арендуване на земеделски земи, посочени в чл.3,
ал.1 от пълномощното. Ищецът заявява, че след подписване на пълномощното от
26.01.2006 г., ответното дружество „Р***” ЕООД сключва на 30.01.2006 г.
нотариално заверен от нотариус Д. Р договор за наем на земеделски земи,
намиращи се в землището на с. М, собственост на ищеца, който договор е вписан
под ****в Агенция по
вписванията гр. П. Ищецът заявява, че със сключване на договора е подменена
волята му. Заявява, че договорът от 30.01.2006 г. е сключен в негова вреда,
като сочи, че не е давал съгласие за сключване на договор за наем на земеделска
земя за срок от 10 години, а само бил подписал пълномощно за 10 години, но за
арендуване на земеделска земя, а не за наемането й. Ищецът заявява, че
сключеният договор счита за аренден,
въпреки наименованието му „за наем”. Ищецът твърди, че на лицето Б Р не е
дадена представителна власт да сключи договор за наем и счита, че с процесния
договор са създадени предпоставки за неоснователно и незаконосъобразно
обогатяване на ответното дружество, със спестените разходи от заплащане на
рента, която заплаща на останалите собственици на земеделска земя и която е
следвало да заплати на ищеца при сключен договор за арендуване на земеделска
земя. Ищецът отправя искане за осъждане на ответника да му заплати пълния
размер на неизплатени суми за арендни вноски за стопанската 2015-2016 година за
ползваните от него земи в землището на с. М по договор №*****, които претендира в размер на 2162,32 лв. за 54,058 дка земя (по 40 лв. на
декар). Ищецът претендира и мораторна лихва върху тази главница, в размер на
657,11 лв., за периода от 01.12.2016 г. до датата на подаване на исковата
молба, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че
процесният договор е договор за наем, то ищецът заявява, че същият е сключен
без да е налице упълномощаване за сключване на такъв по вид договор и в този
случай претендира заплащане на наемната цена в размер на 540,58 лв. за 54,058
дка (по 10 лв. на декар), както и сумата 164,27 лв. за мораторна лихва върху
главницата, за периода 01.12.2016 г. до подаване на исковата молба, ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба. Наред с това ищецът
претендира и обезщетение по чл.59 от ЗЗД за неоснователно обогатяване на
ответника изразяващо се в неправомерно лишаване на ищеца от възможността да
получи за ползването през стопанската 2015-2016 година на земите по процесния
договор от 2006 г. приход, равняващ на пазарната рента за посочената стопанска
година в съответствие с вида и категорията на земите и получения среден добив,
като сочи, че претенцията му в общ размер 1621,74 лв. е формирана на база 30
лв. за декар ползвана площ като разлика от това, което ответникът признава, че
дължи по процесния договор и това, което ищецът счита, че му се дължи като
пазарна рента за посочената стопанска година, която разлика ищецът определя
като свое обедняване. Претендира и сумата 520,31 лв., представляваща мораторна
лихва върху посочената главница от 1621,74 лв. претендираната за периода от
01.10.2016 г. до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който главният иск е оспорен като
неоснователен над сумата 540,58 лв. за главница и 164,34 лв. за лихва за
забава. Останалите искове, предявени в условията на евентуалност ответникът
оспорва като недопустими по съображения изложени в отговора. Ответникът твърди,
че съгласно процесния договор за наем, вписан под******, ищецът е отдал под наем на ответното дружество
общо 55,170 дка земеделска земя, от които 1,112 дка необработваема земя, като
съгласно чл.4 от договора страните са договорили наемна цена в размер на 8 лв.
– 10 лв. на декар. Ответникът твърди, че няма подписан анекс към договора за
изменението му за промяна в наемната цена и според ответника, при липса на
договореност между страните, неоснователно ищецът претендира по-висока наемна
цена. Ответникът сочи, че наемната цена е определена за целия срок на договора,
а не само за първата стопанска година. Ответникът заявява, че ищецът е
потвърдил сключения без представителна власт договор за наем с нотариалните
покани до ответника, които са с нотариално заверен подпис. Ответникът отправя
искане за отхвърляне на главния иск, за разликата над 540,80 лв. за главница и
за разликата над 164,34 лв. за мораторна лихва. В случай, че съдът приеме, че
договорът е за наем и разгледа евентуално съединените искове, то ответникът
счита за основателни исковете за главница в размер на 540,80 лв. и лихва за
забава в размер на 164,27 лв. и за изцяло неоснователни исковете за обезщетение
по чл.59 от ЗЗД и за мораторна лихва върху главницата за обезщетение. Счита, че
не е налице хипотеза на неоснователно обогатяване, тъй като между страните има
сключен договор. Претендира разноски.
С протоколно определение
от 22.10.2020г. съдът е допуснал изменение на предявените искове, както следва:
исковата претенция за
дължимо плащане за ползване от ответника през стопанската 2015/2016г. на 10
посочени в исковата молба ниви в землището на с.******, с обща обработваема площ 54,058
дка, вместо първоначално заявения размер от 2162,32 лв., да се счита предявен
за сумата 2516,94 лв. Предявеният иск за мораторна лихва изчислена върху
главницата върху 2516,94 лв. за периода от 01.12.2016 г. до подаване на
исковата молба, първоначално предявен за
сумата 657,11 лв., да се счита предявен за сумата 764,60 лв.; по евентуално
съединените искове изменението се изразява в следното: исковата претенция за
обезщетение за неоснователно обогатяване за главница, вместо първоначално
заявената претенция от 1621,74 лв., да се счита предявен за 1976,36 лв.
Исковата претенцията за мораторна лихва върху главницата от 1976,36 лв се
увеличава, като искът, вместо за първоначално предявения размер от 520,31 лв.,
да се счита предявен за 633,98 лв.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт за
покупко-продажба №149 т.ІІ, дело №1785/1997г. ищецът С.П.Б. придобива
собствеността върху следните земеделски земи в землището на с.М, общ.П, а
именно: 1.Посевна площ от 10.00 дка, трета категория в местност*****; 2. Посевна площ от 9,216 дка,
четвърта категория, местност „****; 3.Посевна площ от 8,873 дка, втора категория в местност*****; 4. Нива от 0,862 дка, трета
категория в местност „*****; и ½ ид.част от следните имоти: Нива от 1,335 дка, трета категория
местност „*****;
Посевна площ от 3,962 дка, четвърта категория в местност „******; Посевна площ от 16 дка, втора
категория в местност „*****; Посевна площ от 6,722 дка, втора категория в местност „*****; Посевна площ от 4,638 дка,
четвърта категопия в местност „*****; Посевна площ от 10 дка, трета категория в местност „****; 1/8 ид.част от Нива от посевна
площ от 5,108 дка, трета категория в местност „*****.
С нотариален акт за собственост
на недвижими имоти-земеделски земи****. лицето Д С Б. е признат за собственик върху 1/6 идеална
част от земеделски земи, намиращи се в землището на с.***, а именно: Нива с площ 3,962 дка
в местност****; Нива с
площ от 16,001 дка в местност****; Нива с площ от 6,721 дка, втора категория в местност****; Нива с площ от 4,639 дка в
местност*****; Нива с площ от 10 дка в
местност****; Нива в площ от 1,335 дка в
местност „****; Нива с
площ 6,900 дка в местност****.
По делото е представено
пълномощно от 26.01.2006г., с нотарилна заверка на подписите, с което С.П.Б.
упълномощава Б Н Р и Н Б Р за сключване на договор за арендуване и
преарендуване на земеделска земя, като се договаря с*****”, за следните земеделски земи в
землището на с.М, с обща площ 55,170 дка, а именно: Нива, имот ****с площ от 4,872 дка, втора
категория; Нива, имот ****от 5,001 дка, трета категория; Нива, имот ****от 4,608 дка, четвърта категория;
Нива, имот ****от 5,108
дка, трета категория; Нива, имот ****от 1,112 дка, трета категория; Нива, имот ****от 13,333 дка, втора категория;
Нива, имот ***от 5,600
дка, втора кагегория; Нива, имот ***от 3,902 дка, четвърта категория; Нива, имот ****от 8,333 дка, трета категория;
Нива, ****от 3,301 дка, четвърта категория.
В пълномощното е посочен срок на сключване на договора-10 стопански години,
като първата започва от 15.09.2006г. Арендното плащане е посочено за определяне
като 10% от средния общ доход от един декар арендувана земя, но не по-малко от
7 до 10 лв./дка годишно в зависимост от категорията на земята.
По делото е представен договор за
наем на земеделска земя, с нотариална заверка на подписите от 30.01.2006г.,
слючен между С.П.Б., посочен в договора като наемодател, представляван от
пълномощник Б Н Р и от друга страна ЕТ ****”, посочен в договора като
наемодател относно отдаване за временно ползване на земеделска земя в землището
на с.М от общо 55,170 дка, включващи 10 броя ниви, описани по размер и
категория в договора. В чл.4 е договорено, че наемното плащане се извършва за
всяка стопанска година от наемателя до края на месец ноември, като наемното
плащане е в натура в размер на 10% от средния добив или стойността на полагащия
се наем по пазарни цени от 8-10 лв. на декар, в зависимост от категорията на
земята. Договорът е сключен за 10 стопански години, считано от 15.09.2006г. В
договора е посочено, че за неуредени въпроси се прилага Закона за арендата в
земеделието.
По делото са представени РКО за
заплатена рента, както следва: за 2007г. за 55 дка/8лв са заплатени 440лв.; за
2008г.-за 57,685 дка х10лв. са изплатени 576,85лв.; за 2009/2010г.-за 57,685
дка по 18лв. на декар са изплатени 1038,30лв. за 2010г./2011г-рента в размер
на 1375,77лв.
Представени са нотариална покана,
отправена от ищеца до ответното дружество от 25.11.2014г., съдържаща искане за
изплащане на арендно/наемно плащане за стопанските 2013г./2014г., както и
изявление за едностранно прекратяване на процесния договор и отговор на
нотариалната покана. Представени са и други нотариални покани между страните
относно правоотношенията им по процесния договор.
С решение №1871 от 21.07.2006г. на ВТОС по
фирмено дело №****е вписана
промяна по партидата на ЕТ****”, като предприятието на ЕТ е поето от Н Б Р- наследник на Б Р, регистиран
като ЕТ „****”.
Впоследствие е учредено дружество****, като горепосоченият ЕТ е заличен и търговското предприятие е прехвърлено
на дружеството„****ЕООД,
чийто управител е Н Р, което обстоятелство е вписано в ТР.
От заключението на допуснатата по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че средната годишна цена на
платения за стопанската 2015/2016г от ответното дружество вноски по сключени
договори за наем на земеделска земя е на стойност 46,56лв./дка. Вещото лице е
посочило, че размерът на средното годишно плащане за наети и арендовани ниви в
землището на с.М по регистирани в ОСЗ П договори, чийто срок на действие
започва от 2015г. е в размер на 45,99лв./дка. В заключението е отбелязано, че в
сключените договори за наем на земеделска земя от „Р***” ЕООД не съществува
диференциация на дължимото плащане в зависимост от категорията на земята.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.79 от ЗЗД, вр. чл.8 от ЗАЗ е допустим, а разгледан по същество е частично основателен
и доказан по следните съображения:
Между страните не е спорно и от
събраните по делото доказателства се установи, че е било възникнало
правоотношение във връзка със сключен договор от 30.01.2006г., по силата на
който ищецът, действащ чрез пълномощник Б Н Р отдава за възмездно ползване от
ЕТ „****” десет земеделски имота,
намиращи се в землището на с.М, общ.П, с обща площ 55,170 дка, описани в
договора. Договорът е сключен да срок от 10 стопански години, считано от
2006г., като изтича стопанската 2015г.-2016г.
Исковата претенция в настоящото
производство представлява цена на ползването за последната стопанска година от
действието на договора.
Спорният въпрос е какъв е
характера на сключения договор-за наем на земеделка земя или договор за аренда
на земеделска земя, както и в какъв размер е договорено плащането на ползването
на земята, предвид възмездния характер на договора.
Според Закона за арендата в
земеделието, с договора за аренда арендодателят се задължава да предостави на
арендатора за временно ползване обекта на договора, като от своя страна
арендаторът се задължава да извърши определено арендно плащане. С договорът за
наем, чиято правна уредба се съдържа в ЗЗД е уредено възмездното ползване на
вещи. Предмет на договора за аренда могат да бъдат само земеделски земи и
недвижими и движими вещи за земеделско ползване, докато ЗЗД урежда отдаването
под наем на всякакви движими и недвижими вещи, включително и земеделски земи.
Основните разлики между двата вида договори е, че при наема няма минимален срок
на договора, докато при арендата има минимален срок- 5 години. При наема има
максимален срок на сключване на договора-10 години, докато при арендата няма
максимален срок. Договорът за аренда се сключва в писмена форма с нотариална
заверка на подписите и се вписва в
службата по вписванията, както и се регистрира в съответната Общинска служба по
земеделие, като при прекратяването му процедурата е същата. Специфично е, че
при арендата се дължи арендно плащане, което може да бъде в пари или в натура,
докато при наема се дължи определена парична цена. Освен това, начинът на
определяне на размера на арендното плащане е уреден в ЗАЗ/чл.8 ал.2 от ЗАЗ-в
размер на пазарната поземлена рента/, а при договорът за наем наемната цена се
договаря свободно. Когато предмет на договор за наем е земеделска земя, този
договор следва да бъде съобразен и със спецалните разпоредби на ЗСПЗЗ.
Земеделските земи могат да бъдат предмет на
отдаване за възмездно ползване както по силата на договори за аренда, така и по
силата да договори за наем на земеделска земя. В този смисъл е т.2 от ТР 2/2015
от 20.07.2017г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която договор за наем с предмет
отдаване за възмездно ползване на земеделска земя, към който са приложими
разпоредбите на ЗЗД е действителен, независимо от наличието на специална
законова регламентация относно реда и начина на отдаване за възмездно ползване
на обекти, посочени в чл.1 ал.3 от специалния ЗАЗ.
В настоящият случай, от страна на
ищеца се твърди, че процесния договор е аренден, докато ответникът поддържа
становище, че договорът е за наем на земеделска земя. Действително процесният
договор е наименуван договор за наем на земеделска земя, но съдът приема, че с
оглед съществените му характеристики същият има характер на аренден договор.
При определяне вида на договора е важно не неговото наименование, а как са
уредени съществените елементи на договора.
В настоящия случай е безспорно,
че договорът е сключен от една страна от пълномощник на ищеца и от друга
страна-от ЕТ, чийто правоприемник е ответното дружество. Видно от представеното
по делото пълномощно от 26.01.2006г. ищецът упълномощил лицата Б Р и Н Р за сключване на договор за аренда на включени в
пълномощното земеделски земи, като са посочени и параметрите на договора. В
процесния договор постигнатите договорености между страните отразяват
зададените с пълномощното параметри на договорно правоотношение, т.е.
включените в представителната власт, като разликата е основно в това, че
сключеният договор е наименован договор за наем, а страните „наемодател” и
„наемател”. Това обаче не променя вида на договора, защото всички негови
характеристики отговарят на изискванията за сключване на договор за аренда на
земеделски земи, вкл. тези, които имат императивен характер- форма на договора,
задължителното му вписване в АВ и ОСЗ, нотариалната заверка на подписа на
упълномощителя по пълномощното, с което е учреден мандат за сключване на
договора. При определяне на вида на договора следва да се вземе не само
неговото наименование, а най-вече съдържанието на съглашението, уговорените
права и задължения на контрахентите по него, естеството и вида на неговия
предмет. Съобразявайки естеството на обектите на сключен договор за наем на
земеделска земя, както и включените клаузи в неговото съдържание, възникналите
правоотношения могат да се квалифицират като арендни, породени от договор за
аренда по ЗАЗ, въпреки че са наименовани „за наем на земеделска земя”.
Релевантни за определяне на вида на договора са и уговорките отнасящи се до
срока за ползване на обектите, неговия вид/стопанска или календарна година/,
периодичността на насрещната престация, предназначението и начина на ползване.
В настоящия случай е видно, че в договора е уговорен срок от 10 години, а по
правило договорите за аренда са за по-дълъг срок, като минималния срок е 5
години, т.е. волята на страните е била да бъдат обвързани от договорно
правооношение относно посочените земеделски земи за продължително време, докато
обикновено договорът за наем се сключва за по-кратък срок. Липсата на изискване
за минимален срок при договора за наем би го направило предпочитан договор за
страни, които не желят да се обвържат по неговата сила за по-продължително
време. Обстоятелството, че страните по процесния договор са избрали по-голям
срок на договорното правоотношение може да обоснове извод, че намерението им е
постигане на арендно правоотношение. На следващо място, в договора е визирано
плащане на стопанска година, което е специфично за договора за аренда, където
ползването се урежда на стопанска, а не календарна година. Плащането е
уговорено в натура или парична сума, каквато възможност предвижда специалния
закон-ЗАЗ в изрична негова разпоредба. Съдържанието на тези клаузи в договора
относно предмет, цена, срок са
съществени и начина, по който са уредени в по-голяма степен съответства на
специалните разпоредби на ЗАЗ. Ето защо съдът приема, че процесния договор по
съществото си представлява договор за аренда и волята на страните, които са го
сключили и са се обвързали от клаузите му е да възникне правоотношение между
тях по договор за аренда на процесните земи, а не наем, както е наименован
договора. Обстоятелството, че е бил подписан договор с наименование за наем, не
променя извода, че страните са целяли обвързването им в арендно правоотношение
помежду си и такова е материализирано в самия договор.
Следващият спорен момент, който е
релевантен за настоящия правен спор е относно цената, която се дължи срещу
предоставените за възмездно ползване земеделски земи, посочени в договора.
Съгласно чл.4 от процесния договор, наемното плащане се извършва за всяка
стопанска година от наемателя до края на ноември, като наемното плащане е в
натура в размер на 10% от средния добив или стойността на полагащия се наем по
пазарни цени от 8-10 лв./дка в
зависимост от категорията на земята и добива получен за годината. Твърденията
на ищеца са, че се дължи плащане в размер на пазарната поземлена рента за
съответната стопанска година, докато ответникът счита, че се дължи наемно
плащане в размер на максимално 10лв. на декар.
Съдът намира, че плащането по
договора за аренда, какъвто е процесния договор следва да бъде съобразено с
разпоредбата на чл.8 ал.2 от ЗАЗ, където е посочен начин на плащане- в размер
на пазарната поземлена рента. Съдът приема, че волята на страните сключили
договора е да се получи цена на възмездно предоставените за ползване земеделски
цени, която е пазарната наемна цена, т.е такава цена, която се приема, че
обичайно би удовлетворила и двете страни. В договорът не е посочено, че цената
на ползването е ограничена до 10лв. на декар, т.е. не повече от 10 лв.-липсва
такава изрична уговорка, за да се приеме твърдението на ответника, че цена от
10лв. е максимално уговорената цена. В
подкрепа на това са и събраните писмени доказателства, като от приожените РКО е
видно, че за предходни стопански години има плащане и над 10лв. на декар. Видно
от приложен РКО за стопанската 2009/2010г.-за 57,685 дка по 18лв. на декар са
изплатени 1038,30лв. Ако действително волята на страните е била да бъде
ограничено плащането на цена до 10лв./дка, то тогава се поставя въпроса защо и
на какно основание ответникът е платил повече от тази цена за някои от
стопанските години. На практика плащане от страна на ответника на рента в
размер над 10лв/дка е извънсъдебно признание на неизгоден за него факт, че
рентата не е договорена в максимален размер от 10лв./дка. Съдът приема, че дължимото арендно плащане не
е било фиксирано като конкретна стойност за целия 10 годишен срок на договора,
а и няма как да бъде при положение, че добивът, респ. пазарната наемна цена е
променлива величина и зависи от много фактори. Страните по договора са тези,
които определят параметрите на правоотношението между тях, но същите следва да
бъдат съобразени и с изискванията на закона. В случая, след като сключения между
тях договор е за аренда на земеделска земя и има специална разпоредба, която да
урежда цената на договора, то договореностите следва да бъдат съобразени с нея.
Ето защо съдът приема, че дължимото плащане по процесния договор за аренда е в
размер на пазарната поземлена рента.
Видно от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, размерът на средното годишно плащане за наети
и арендовани земи в землището на с.М, чийто срок на действие започва от 2015г.е
45,99лв./дка. Съдът приема, че тази стойност може да се приеме за стойност на
пазарната поземлена рента за процесната стопанска 2015г.-2016г. за земи, които
също като процесните се намират в землището на с. М. На тази база следва да се
изчисли цената по процесния договор за аренда, за отдадените под аренда обработваема
площ от 54,058 дка земеделски земи и възлиза на сумата 2486,13лв., до който размер исковата претенция по главния иск
след изменението му е основателна и доказана, а за разликата над 2486,13лв. до
пълния претендиран размер от 2516,94лв. иска подлежи на отхвърляне в тази част.
С оглед основателност на иска за
главница, основателна е и исковата претенция за лихва за забава. Лихвата за
забава върху главницата се дължи, считано от момента на изпадане в забава, деня
следващ падежа на задължението-01.12.2016г., която изчислена по реда на чл.162
от ГПК до датата на подаване на исковата
молба възлиза в размер на 754,83лв., до който размер исковата претенция за
лихва за забава е основателна и доказана,
а над този размер до пълния претендиран размер от 764,60лв., иска за
лихва за забава следва да бъде отхвърлен в тази част.
С оглед уважаване на главния и
акцесорния към него иск, съдът не следва да разглежда и не дължи произнасяне по
евентуално съединените искове, доколкото предпоставка за тяхното разглеждане е
отхвърлянето на главния иск.
Ищецът е претендирал присъждане
на направените по делото разноски и с оглед правилата на процеса и изхода на
спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да му се присъдят разноски за държавна
такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение в размер на общо 1087,06 лв., изчислени
съразмерно на уважената част на исковите претенции.
Ответникът също е претендирал
присъждане на разноски и с оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.3
от ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5,26лв., съразмерно на
отхвърлената част на исковите претенции.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА «Р-*-****» ЕООД, ЕИК *******, със седалище********, представляван от управителя Н Б
Р, ДА ЗАПЛАТИ на С.П.Б., с ЕГН **********,
с адрес *** сумата 2486,13лв./две хиляди четиристотин осемдесет и шест лева и тринадесет стотинки/,
представляваща дължимо плащане за ползване от ответника през стопанската
2015г.-2016г. на 10 ниви в землището на с.М******с обща обработваема площ 54,058
дка по договор от 30.01.2006г., вписан под №162, т.1 рег №456 в Служба по
вписванията, с който на ответника са предоставени от ищеца земеделски земи,
посочени в договора, за временно възмездно ползване, сумата 754,83 лв./седемстотин петдесет и четири лева и осемдесет и
три стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата, за период от
01.12.2016г. по подаване на исковата молба, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба /29.11.2019г/ до окончателното плащане, както и сумата 1087,06лв./хиляда осемдесет и
седем лева и шест стотинки/, представляваща разноски по делото за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част на исковите претенции, като ОТХВЪРЛЯ главния и акцесорен иск,
както следва: за главница- само в частта за разликата над 2486,13лв. до пълния
претендиран размер от 2516,94лв. и иска за лихва за забава, претендирана за
периода 01.12.2016г. до подаване на исковата молба, само в частта за разликата
над 754,83лв. до пълния претендиран размер от 764,60лв., като неоснователни и недоказани в тези части.
ОСЪЖДА С.П.Б., с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на «Р****» ЕООД, ЕИК****, със седалище*****, представляван от
управителя Н Б Р, сумата 5,26лв./пет лева и двадесет и шест стотинки/,
представляваща разноски по делото направени от ответника за адвокатско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на исковите претенции.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: