Р
Е Ш Е Н И Е
№
27.01.2020
година, град Свиленград
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Свиленградският районен съд, гражданска колегия, ІV
състав,
на 14.01.2020
година
в публично
заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
Секретар: Ренета
Иванова
като разгледа докладваното от Съдията Стамболиева гражданско
дело № 670 по описа на Районен съд - Свиленград за
2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание по чл. 179, ал. 1, вр.чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 5, т. 2 от Закона за Министерството
на вътрешните работи (ЗМВР) за
заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд и по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за
забава.
Производството по делото е образувано по Искова молба на М.Т.Г. с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес:***, чрез адвокат М.Д., против Дирекция „Миграция” при МВР със
седалище и адрес на управление: град София, бул.„Княгиня М.
Луиза” № 48, представлявана от Директора Николай Дочев Н..
В Исковата молба се твърди,
че ищецът М.Т.Г. имал
статут на държавен служител, тъй като работел в системата на МВР като Старши
полицай в „Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) – Любимец”
при ответната Дирекция за времето от 10.05.2017 година до 27.06.2019 година,
включително. През
този период ищецът изпълнявал служебните си задължения на смени, всяка от които
с продължителност от по 24 часа, т.е. полагал 7
или 8 нощни смени месечно. Твърди, че през същия период бил положил общо 1 200 часа нощен труд (времето от 22.00
часа до 06.00 часа), който при преизчисляването му с коефициент 1.143 възлизал на 1 371 часа дневен
труд. Твърди, че не му били заплатени 171 часа положен извънреден
труд, като при изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с
50% съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, всеки
извънреден час следвало да бъде компенсиран с по 6.47 лв., така че
дължимото му се възнаграждение било в размер на 1 106 лв. Сочи се, че работодателят
– ответник (Дирекция „Миграция” при МВР) дължал и лихва за забава върху
дължимите суми от момента, в който са станали изискуеми. Размерът
на това обезщетение възлизал на сумата от 150 лв. Направен е и разбор на
нормативната уредба, действаща във времето, с който ищецът подкрепя тезата си
за основателност на исковете, като се сочи че при липса на специална уредба за
служителите в МВР основание за преизчисляване на часовете положен нощен труд била
субсидиарно приложимата Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ) и по – точно чл. 9, ал. 2. Сочи се,
че липсата на изрична норма не следвало да се тълкува като законово въведена
забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд
в дневен (, каквато забрана била и противоконституционна), а представлявала
празнота в уредбата за реда за организацията и разпределението на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурството, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР.
Поради това моли Съда да бъде постановено Решение,
с което ответникът Дирекция „Миграция” при МВР да бъде осъден да му заплати допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 171 часа за периода от 10.05.2017 година до
27.06.2019 година, включително, в общ размер на 1 106 лв.
(главница),
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2019 година (датата
на депозиране на Исковата молба в Регистратурата на Районен съд – Свиленград) до окончателното
изплащане на вземането и лихва за забава в общ размер на 150 лв.,
начислена върху главницата, считано от първото число на месеца, следващ месеца
на дължимото плащане до 27.06.2019 година,
включително.
Претендират се и
разноските по делото. Представен е Списък на разноските.
В едномесечния
срок по чл. 131 от ГПК е постъпил Отговор на исковата молба от ответника
чрез Старши юрисконсулт В.Ч.. Намира предявените
искове
за неоснователни и недоказани както по основание, така и по размери.
Ответникът
чрез процесуалния си представител твърди, че в случай на надвишаване на
нормата на работни часове на ищеца било заплащано на основание чл. 178,
ал. 1, т. 3 от ЗМВР
възнаграждение за извънреден труд. Поради това
намира, че е заплатил съгласно действащата законова и подзаконова нормативна
уредба на МВР,
всички отработени от ищеца часове дневен и нощен труд,
както и формирания извънреден такъв, в случай че е налице. Прави
се разбор на нормативната уредба във времево отношение и по отношение на
приложимия коефициент при преобразуване на часовете положен нощен труд. Намира
че не е налице празнота относно регламентацията на положения нощен труд от
страна на служителите на МВР. Счита, че посочената в Исковата молба НСОРЗ, на която се
позовавал ищеца, се прилагала единствено и само за
служители по трудово правоотношение, какъвто ищецът не бил през процесния период. Сочи се, че статутът на ищеца като служител на МВР се определял от ЗМВР, който бил специален по
отношение на Кодекса на труда (КТ), поради което следвало да се отчете
специалната уредба в ЗМВР – чл. 187, ал. 3, която разпоредба допускала полагане
на нощен труд като работните часове да не надвишавали средно 8 часа за всеки
24-часов период, т.е. допускало се нощният труд да е до 8 часа за разлика от
КТ, който допускал нощен труд 7 часа – т.е. цитираната от ищеца НСОРЗ била
неприложима спрямо ищеца. Поради изложеното, ответникът моли Съда да
отхвърли предявените искове. Алтернативно в случай, че се приеме
че е приложима по отношение на ищеца цитираната по - горе Наредба, то се
възразява по отношение на посочения в Исковата молба коефициент за преобразуване
(1.143), като се сочи, че правилният коефициент бил 1 предвид съотношението
между нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната
продължителност на нощния труд за служителите със статут по ЗМВР – 8 часа
дневна към 8 часа нощна продължителност, което било равно на коефициент 1. Въвеждането
на ограничението по ЗМВР положеният нощен труд да не надвишавал средно 8 часа
за всеки 24-часов период било следствие от транспонирането на Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 година относно
някои аспекти на организацията на работното време и по – конкретно на чл. 8 от
нея.
Претендират
се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение. Не
е представен
е Списък на разноските. Направено
е възражение за редуциране размера на заплатения от страна на ищеца адвокатски
хонорар до минималния такъв, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В
съдебно заседание, проведено на 14.01.2020 година, на
основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснато изменение на предявените искове,
като размерът на иска по чл. 179, ал. 1, вр.чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал.
5, т. 2 от ЗМВР е увеличен от 1 106 лв. на 1 177.26 лв., а размерът
на иска по чл. 86 от ЗЗД за мораторна лихва върху тази главница е намален от 150 лв. на 97.92 лв.
Процесуалните
представители на страните представят съответно Писмени бележки и Писмена защита,
в които излагат подробни съображения за доказване на основателността на поддържаната
от всеки от тях теза.
След
преценка, поотделно и в съвкупност на събрания
доказателствен материал, доводите и становищата на страните, Съдът
намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните по делото, че ищецът е полагал
труд по служебно правоотношение при ответника Дирекция „Миграция” при МВР като
е работил на длъжност „Старши полицай” в СДВНЧ – Любимец за процесния
период от 10.05.2017 година до 27.06.2019 година, включително и че ищецът е
работил на 24-часови работни смени съгласно месечни Графици,
като отработеното време се отчита сумирано.
За
изясняване на делото от фактическа страна бе назначена и изслушана Съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице О.Н.Б..
В
Заключението на Съдебно–счетоводната експертиза е отразено, че вещото лице Б.
е направило изчисленията си по поставените задачи въз основа на данни по Фишове,
Протоколи за отчитане на изработените часове и др. документи, които
е намерил, както и въз основа на нормативните документи. Вещото лице е
изготвило Заключението си в два варианта. При първия вариант сочи, че ако
приложимият коефициент е 1 при превръщане на нощен труд в дневен, то не следва
да се извършват никакви изчисления. При втория вариант вещото лице прави
изчисленията си като прилага коефициент 1.143 и в тази връзка е констатирало, че
през процесния период не се е извършвало преизчисляване на нощния труд в дневен
в нито един момент за нито един час, както и че на ищеца не е заплащано допълнително възнаграждение в резултат на преизчисляването на нощните часове в дневни. Въз основа на тези данни вещото лице Б.
сочи,
че за периода от 10.05.2017 година до 27.06.2019 година, включително, ищецът бил отработил 145.25 нощни смени. В
резултат на превръщането на нощните часове в дневни при коефициент 1.143 допълнителните часове положен труд са в размер на 166.17 часа. След извършени изчисления експертът е посочил, че допълнителното
възнаграждение възлиза на 1 177.26 лв., а размерът на обезщетението за забава от първо число на месеца,
следващ месеца на дължимото плащане до 27.06.2019
година, включително – на общо 97.92 лв. В съдебно заседание вещото лице поддържа
представеното Заключение. Същото бе прието без
възражения от страните.
При така установената фактическа обстановка, Съдът
достигна до следните правни изводи:
Не се спори по делото, че ищецът е полагал труд при
ответника за исковия период, както и че е работил работни смени
съгласно месечни Графици, като отработеното време на 24-часови се
отчита
сумирано.
В разглеждания случай отношенията между страните
се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на Закона за държавния служител по аргумент от
чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от
ЗМВР
регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период. Според чл. 187, ал. 5
от ЗМВР,
работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен
годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд
за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен
ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени.
С
оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал
труд през нощта (22.00 часа – 06.00 часа), а отработеното
работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също
липсва
спор между страните (както вече бе посочено по – горе в настоящото
изложение).
От
това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат
съобразно разпоредбите на чл. 187, ал. 5-6 от ЗМВР,
предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Предвид
всичко изложено, от значение за разрешаване на възникналия между страните
правен спор е обстоятелството дали намира приложение нормата на чл. 9, ал. 2
от НСОРЗ, предвиждаща преизчисление на положения нощен
труд. В тази връзка според чл. 187, ал. 9
от ЗМВР
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на Министъра на вътрешните работи.
За периода от 19.08.2014 година до 01.04.2015 година действа Наредба № 8121з-407/11.08.2014 година (ДВ, брой 69 от
19.08.2014 година, в сила от 19.08.2014 година, отм., ДВ, брой 40 от
02.06.2015 година, в сила от 01.04.2015 година). От 01.04.2015 година до 29.07.2016 година действа Наредба № 8121з-592/25.05.2015 година, която е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016
година на ВАС по адм.д.№ 5450/2016 година, обн. в ДВ, брой 59 от
29.07.2016 година. От
02.08.2016 година и понастоящем
действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 година (обн., ДВ,
брой 60 от 02.08.2016 година, в сила от
02.08.2016 година). Текстовете на чл. 3,
ал. 3 и в трите Наредби са идентични,
като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22.00 часа и 06.00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Съобразно чл. 31, ал. 2
от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 година при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 часа
и
06.00 часа за отчетния
период се умножава по 0.143. В следващите две Наредби с №
8121з-592/25.05.2015 година и № 8121з-776/29.07.2016 година, последната приложима към процесния период от 10.05.2017
година до 27.06.2019 година, включително, липсва
изрична регламентация за преизчисляване на нощния
труд в дневен. Фактът, че нормите на ЗМВР и издадените въз основа на него
Наредби се
явяват специални, не означава, че
те регламентират напълно и изцяло определена правна материя. Те са
специални само в рамките на обхвата
им, но за
всички оставащи извън този обхват
въпроси е допустимо да се приложат
правилата на друг закон, които
се отнасят до подобни случаи.
Поради това липсата на изрична норма
не следва да се тълкува
като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен,
а представлява празнота в уредбата на реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките
на държавните служители в МВР. В тази връзка нормата на чл. 46, ал.
2 от
Закона за нормативните актове предвижда, че когато нормативният акт е непълен, за неуредените
от него случаи
се прилагат разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи, ако това отговаря
на целта на акта. Именно
такъв е и разглежданият случай, поради което при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи
чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време. В противен случай би се
поставил държавният служител в МВР в
неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от КТ.
Според чл.
136, ал. 1 и ал. 3 от КТ нормалната продължителност на седмичното работно време при дневен
труд е 40 часа или 8 часа на
ден, а чл. 140, ал. 1 от КТ
предвижда, че нормалната продължителност на седмичното работно
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или
до 7 часа за една нощ.
Следователно приложимият коефициент по чл.
9, ал. 2 от НСОРЗ за
преизчисляване на нощния труд в дневен
е 1.143, получен
като частно при деление на
нормалните продължителности
на дневния и на нощния труд
(8:7). Тук е мястото да се изясни,
че Съдът не споделя изложените
от ответната Дирекция съображения,
че нормалната продължителност на работното време за държавните служители
през нощта била в размер на
8 часа, от което следвало, че съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време по
ЗМВР е 1, а не 1.143. В разглежданата
хипотеза следва да се отчете
обстоятелството, че поради спецификата на работата е предвидено
определянето на 24-ви
смени, които неизменно включват по 8 нощни часа
(от 22.00
часа до
6.00 часа). Всичко
това води до извода, че
работните
смени в Графиците следва да се
разпределят така, че да не
се превишава установената нормална продължителност на работното време за тримесечния период съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР или
казано по-друг начин при
съпоставяне на общия брой работни часове (дневни и нощни) с общия брой работни дни
за тримесечния период не трябва
да има работен
ден с повече от 8 часа нощен труд. С
оглед горното и за не да
бъдат поставени служителите в МВР в по-неблагоприятно
положение от работниците и служителите, които полагат труд
по трудово правоотношение, Съдът намира, че положените
часове нощен труд следва да
бъдат преизчислени с коефициент 1.143.
Следователно
за ищеца се поражда право да претендира допълнително възнаграждение за
извънреден труд при наличие на положен такъв, което се доказа по несъмнен начин
по делото съгласно Заключението по приетата Съдебно-счетоводна експертиза –
вариант втори, което Заключение Съдът възприема като изготвено обективно и
добросъвестно от компетентно вещо лице и съобразно поставените задачи. Съдът
възприема изводите на вещото лице, които не бяха опровергани от страна на
ответната Дирекция, която не установи и не
доказа по несъмнен начин заплащането на дължимите допълнителни възнаграждения за
положен от ищеца извънреден труд, чието доказване бе в нейна тежест съгласно
чл. 154, ал. 1 от ГПК, постановяващ всяка страна да доказва обстоятелствата, от
които извлича изгодни за себе си правни последици. Т.е.
исковата претенция за
заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. Поради всичко изложено и съгласно събраните еднопосочни
доказателства, Съдът в настоящия си състав намира че следва да приеме за
доказано,
че за периода от 10.05.2017 година до 27.06.2019 година, включително, ищецът е полагал нощен труд, който
преизчислен с коефициент 1.143 за превръщането му в
дневен труд, възлиза общо на 166.17 часа като дължимото възнаграждение е в размер на 1 177.26 лв. Предвид
изложеното предявеният главен иск следва да бъде уважен изцяло.
В
полза на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано
от депозирането на
Исковата молба
в Съда (28.06.2019
година) до окончателното изплащане на вземането, на която има право предвид
така установената забава за заплащането й и която му се дължи предвид искането
в тази насока и съгласно чл. 86 от ЗЗД.
Задължението
на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от
задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е
установен срок. На основание чл. 84, ал. 1 от ЗЗД ответникът
е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати
съответното възнаграждение. Ето защо, акцесорната претенция за законна лихва на
основание чл. 86 от ЗЗД е основателна за
периода от падежа на всяко изискуемо вземане (т.е.
считано от момента, когато сумите по тримесечия са станали дължими) до 27.06.2019
година, включително. Съгласно заключението на Съдебно-счетоводната
експертиза – вариант втори, за същия период обезщетението за забава възлиза
на 97.92 лв., предвид на което искът следва да бъде уважен
изцяло.
С оглед изложеното Съдът не счита за нужно да коментира
първия вариант от Заключението на вещото лице, тъй като както вече бе посочено
намира, че е налице извънреден труд, който е формиран от превишение на
отработените часове спрямо нормативно определените и който извънреден труд е
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в
дневен при коефициент
1.143.
Горните изводи на Съда не се променят предвид
представената от страна на процесуалните представители на ответника Правна
консултация, изготвена от проф.д-р на юрид.н.Васил Млъчков.
По разноските:
По
делото се констатираха действително направени разноски от страна на ищеца в
размер на 350 лв. за адвокатски
хонорар и от страна на ответника –
100 лв. за юрисконсулство възнаграждение, съобразно
представените от ищеца Списък на разноските и Договор за правна защита и
съдействие.
Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне
размера на заплатеното адвокатско възнаграждение се свежда
до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и
правна сложност на делото. В този ред на мисли е основателно искането на
ответника, направено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен от ищеца. Посочената
разпоредба от ГПК
препраща към чл. 36 от Закона за адвокатурата
(ЗА). Според чл. 36 от ЗА, размерът на
възнаграждението се определя в Договор между адвоката и клиента. Този размер
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения
в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Според така
направената препратка към Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималният (нормативният)
размер,
определен в чл. 7, ал. 1, т. 1, вр.ал.
2, т. 2 е 317.92 лв. (изчислен върху претендираната преди изменението сума в общ размер на
1 256 лв.). Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на адвоката по това дело се
състои в написване на Исковата молба, явяване в две
съдебни заседания и представяне на Молба за изменение на исковете, Писмени
бележки и Списък на разноските, т.е. налице е несъответствие
между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права и Съдът счита, че в
съответствие с т. 3 от
Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 година, постановено по тълкувателно
дело № 6 по описа за 2012 година на ОС на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, следва да намали подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК до размер от 317.92 лв.
С оглед
изхода на спора, обстоятелството, че размерът
на акцесорния иск бе намален и на основание чл. 78,
ал. 1 от
ГПК следва в полза на ищеца да
се присъдят част
от направените по
делото разноски в
размер на 313.14 лв., изчислени след съответното намаляне
на адвокатския хонорар по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. За
пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че изменението на иска под
формата на намаляването му представлява прекратяване на производството в тази му част (както е сторено в настоящия случай), поради което на
ищеца не се дължи присъждане
на разноски (държавна такса, адвокатски хонорар, възнаграждение за вещо лице) относно частта, в която е прекратено производството, тъй като явно е че
изменението на иска е било предизвикано
от грешка при изчисляване размера на този
иск, като за това погрешно
изчисляване на размера на иска
не следва да бъде натоварен
ответника с разноските относно тази погрешно
изчислена част от иска.
В
полза на ответника не се дължат разноски с оглед цялостното уважаване на исковете
след допуснатото изменение.
На основание чл. 78, ал. 6, вр.чл. 72, ал. 2 от ГПК и чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – Свиленград
дължимите държавни такси по уважените искове в общ
размер
на 100 лв., както и разноските за вещо лице в размер
на 120 лв. Ответникът дължи и 5 лв. държавна такса в случай на
служебно издаване на Изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Дирекция „Миграция” при МВР със седалище
и адрес на управление: град София, бул.„Княгиня М. Луиза” № 48, ДА ЗАПЛАТИ на М.Т.Г. с ЕГН ********** ***, сумата от 1 177.26 лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 10.05.2017
година до 27.06.2019 година, включително, получен в резултат
на преизчисляване на положен нощен
труд, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на иска на 28.06.2019 година до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Дирекция „Миграция” при МВР със седалище
и адрес на управление: град София, бул.„Княгиня М. Луиза” № 48, ДА ЗАПЛАТИ на М.Т.Г. с ЕГН ********** ***, сумата от 97.92 лв., представляваща мораторна лихва върху неизплатените допълнителни
възнаграждения от 1 177.26 лв. за
извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, считано от
момента, когато сумите по тримесечия са станали дължими до 27.06.2019 година,
включително.
ОСЪЖДА Дирекция „Миграция” при МВР със седалище
и адрес на управление: град София, бул.„Княгиня М. Луиза” № 48, ДА ЗАПЛАТИ на М.Т.Г. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 313.14 лв., като искането в останалата му част за разликата от 313.14 лв.
до 350 лв. ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Дирекция „Миграция” при МВР със седалище и адрес на управление:
град София, бул.„Княгиня М. Луиза” № 48, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Свиленград, сумата от 100 лв., представляваща дължимите държавни такси и сумата от
120 лв., представляваща възнаграждение за вещо лице, ведно с 5 лв. в случай
на служебно издаване на Изпълнителен лист.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Дирекция „Миграция” при МВР със седалище
и адрес на управление: град София, бул.„Княгиня М. Луиза” № 48, за присъждане на направените по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд -Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: