Решение по дело №6646/2017 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 януари 2024 г.
Съдия: Минчо Стоянов Минев
Дело: 20172230106646
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 260001       

             

04.08.2023 г.,  гр. Сливен

 

В  ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                             VІ-ти  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

в закрито заседание на двадесет и осми април, две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИНЧО МИНЕВ                                                       

 секретар: РОСИЦА ДЗОБЕЛОВА

 прокурор: 

 като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ

 гр. дело № 6646 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Делото е за делба на съсобствени недвижими и движими вещи, а производството е във втората фаза – по извършването й, а съделители са Т.М.М. и А.С.К.. Първата  приключи с влязло в сила решение, с което съда определи между кои лица и при какви квоти от правото на собственост за всеки от тях, както и за кои имущества, е допусната делбата.

 

Тъй като вещите- както движими, така и недвижими, ще се разпределят от съда в дялове, а те пък се прикрепят към съответен съделител, а няма да се тегли жребие между последните, то и по настоящото дело не се състави проект за разделителен протокол, който да се предявява на страните и след това да бъде обявяван от съда за окончателен, с решение.

 

Във втората фаза на делбата всяка от страните заяви т.н. претенция по сметките, а ответницата направи и искане за възлагане на един от допуснатите до делба имоти. С оглед предприетите в последствие както от ищеца, така и от ответницата, процесуални действия във връзка със същите, те добиха следния вид: Т.М. е с претенция по сметките за присъждане на законната лихва върху вече присъденото му обезщетение, в размер на 123.50лв., дължимо от ответницата К., като лихвата се търси с начален момент влизане на решението, с което приключи първата фаза на делбата в сила, на което ответницата противопостави възражение за неоснователност въобще, а също и за погасяване на вземането, с изтекла в нейна полза кратката, 3-годишна погасителна давност. Втората му претенция по сметки е за сумата 356.31лв., представляваща половината от заплатените само от него данък сгради и такса битови отпадъци, за двата недв.имота, допуснати за делба.

Претенцията на А.К. е на стойност 3 246.83лв., като това е стойността на направени от нея подобрения. Впоследствие,  след изменение на претенция и оттегляне на голяма част от първоначално заявеното вземане, предмет на делото остана претенция на посочената в началото на този абзац стойност, представляваща стойността на поставена от нея, в сградата, представляваща кафе-клуб, алуминиева дограма.

Тя заяви и искане за възлагане на жилищната сграда, намираща се в поземления имот с идентификатор 67338.503.22, както и самия поземлен имот. Становището на М. е, че не са налице законовите предпоставки за уважаването им. 

 

След като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид настъпилите в хода на делото обстоятелства от значение за делбата, съда приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорни по делото факти са и те бяха установени в първата фаза на делбата, че Т.М.М. и А.С.К. са бивши съпрузи, чийто граждански брак, сключен на 05.08.1989г. в гр.Сливен, е прекратен с развод, с влязло в сила решение на Сливенски районен съд от 15.02.2017г.

Първата фаза на делбата завърши с влязло в сила решение № 986/  17.09.2019г., като тя е допусната между съделителите Т.М.М. с ЕГН: ********** и А.С.К. с ЕГН: **********, при равни квоти от правото на собственост – по ½ ид.част за всеки от двамата, по отношение на:

- шест маси с пластмасов плот, сгъваема тръбна конструкция, кафяви на цвят, всяка с размер 120/70/70см.; осемнадесет броя здрави столове от кафява тръбна конструкция, с тапицирани седалки и облегалки; микровълнова печка „Шарп“, модел R211, бяла; фурна за вграждане с 4 котлона „Привилег“ 20350, черна на цвят; абсорбатор „Дипломат“, бял;  цветен LCD телевизор „Краун“, 32 инча, на стойност; барплот с предна част от метални ламели, с размери 103/314/53см.; мини бойлер/водонагревател „Теси“, бял; хладилник с фризерна част, марка „Горение“, бял, модел НК35.1HW на стойност; хладилник с фризерна част, марка „Конструкта“ енерджи, бял; пералня „Аристон“ хотпойнт, модел АRХХF109S,инокс; микровълнова печка „Пролукс“, модел MF1702W, бяла; цветен LCD телевизор „LG“, модел 42PG300 и цветен LCD телевизор „LG“, модел 42PТ353,

всички те намиращи се в имотите на административни адреси: гр.Сливен, ул.“А.“№77 и гр.Сливен, ул.“А.“№77А;

 

- лек автомобил „Мерцедес Е200”, светлосив металик, с ДК№ СН 04 82 КК, с рама № WDB2100351A104041 и двигател № 11194200012297;

- лек автомобил „Опел Фронтера” с ДК№ СН 8040 КА, тъмно син металик, с рама № SED5JMWL4SV717611 и двигател № 23DTR0110420;

 

както и, отново при равни квоти от правото на собственост – по ½ ид.част за всеки от двамата, следните недвижими имоти:

АПАРТАМЕНТ №8, находящ се в гр.Сливен, ул.“Арх.Й. Й.“ №15, ет.3, състоящ се от хол, спалня, кухня, коридор и сервизно помещение, застроен върху 62кв.м., който при действието на кадастралната карта и кадастралните регистри на града, одобрени със заповед № РД-18-31/ 19.04.2006г. на изп.дир. на АК се индивидуализира като самостоятелен обект с идентификатор 67338.546.105.1.8, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- 67338.546.105.1.7 и 67338.546.105.1.9; под обекта-  67338.546.105.1.5 и над обекта- 67338.546.105.1.11, ведно с избено помещение №10 с площ 7.48кв.м. и таванско помещение №3 с площ 15.85кв.м., както и 7.48% ид.части от общите части на сградата.

 

ДВОРНО МЯСТО, представляващо имот с пл.№ 2544,2545, образуващо парцел ІІ- 2544,2545 в кв.88 по плана на гр.Сливен от 2001г., с площ 363 кв.м., при граници: парцел ІІІ-2546, парц.І-2543, парц.ХVІІ-2540,2541 и улица, заедно с:

1. намиращата се в имота три сгради, които понастоящем, при действието на кадастралната карта и кадастралните регистри на града, одобрени със заповед № РД-18-31/ 19.04.2006г. на изп.дир. на АК се индивидуализират като: сграда с идентификатор 67338.503.22.1 с площ 7кв.м., сграда с идентификатор 67338.503.22.2 и площ 23кв.м. и сграда с идентификатор 67338.503.3 и площ 26кв.м. и

2.            построеното в източната част на имота „КАФЕ-КЛУБ“, съгласно одобрен архитектурен проект от 29.08.2000г. и разрешение за строеж № 214/ 10.10.2000г., разрешение за ползване № 56/2001г., със застроена площ 85.50кв.м. и обем 214 куб.м., състояща се от кафе-аператив, кухня,склад и две тоалетни, което понастоящем, при действието на кадастралната карта и кадастралните регистри на града, одобрени със заповед № РД-18-31/ 19.04.2006г. на изп.дир. на АК се индивидуализира като: сграда с идентификатор 67338.503.23.1 с площ 58кв.м. и сграда с идентификатор 67338.503.23.2 и площ 18кв.м.

Решението е връчено на страните- на 16.09.2019г. на А.К. и на 01.10.2019г.- на Т. М.и тъй като не е обжалвано в частта за присъденото обезщетение, в тази му част е влязло в сила на 17.12.2019г.

 

Във втората фаза бяха изготвени и изслушани в съдебно заседание няколко заключения на експерти.

Съгласно заключението на вещото лице М.Зл.Д., което съда кредитира като обективно и компетентно изготвено, не е възможно недвижимите имоти да се поделят на по-малки по площ, а пазарната им стойност е: 76 455лв. на апартамента и 65 544лв. на дворното място и сградите в него, вкл. кафе-клуб.

 

Съгласно заключението на вещото лице В. Й., което съда също кредитира като обективно и компетентно изготвено, пазарната стойност на движимите вещи е: 

1.шест маси с пластмасов плот, сгъваема тръбна конструкция, кафяви на цвят, всяка с размер 120/70/70см. и на стойност 29лв., общо 174лв.;

2.осемнадесет броя здрави столове от кафява тръбна конструкция, с тапицирани седалки и облегалки, всеки на стойност 20лв., общо 360лв.;

3.микровълнова печка „Шарп“, модел R211, бяла, на стойност 24лв.;

4.фурна за вграждане с 4 котлона „Привилег“ 20350, черна на цвят и на стойност 130лв.;

5.абсорбатор „Дипломат“, бял, без стойност, тъй като не работи;

6. цветен LCD телевизор „Краун“, 32 инча, на стойност 110лв.;

7.барплот с предна част от метални ламели, с размери 103/314/53см., на стойност 235лв.;

8.мини бойлер/водонагревател „Теси“, бял, без стойност, защото не работи;

9.хладилник с фризерна част, марка „Горение“, бял, модел НК35.1HW на стойност 90лв.;

            10.хладилник с фризерна част, марка „Конструкта“ енерджи, бял, на стойност 120лв.;

11.пералня „Аристон“ хотпойнт, модел АRХХF109S,инокс, на стойност 100лв.;

12.микровълнова печка „Пролукс“, модел MF1702W, бяла и на стойност 30лв.;

13.цветен LCD телевизор „LG“, модел 42PG300, на стойност 120лв. и

14.цветен LCD телевизор „LG“, модел 42PТ353, на стойност 150лв.,

всички те намиращи се в имотите на административни адреси: гр.Сливен, ул.“А.“№77 и гр.Сливен, ул.“А.“№77А.

Според експерта, подходящо е те да се групират както следва:

един дял, в който попадат масите, столовете и бар -плота, на стойност 769лв., за да бъде поставен на съделителя, който получи поземления имот/дворно място и сградите в него,  а другия дял, за поставяне на другия от двамата съделители, в който влизат останалите движими вещи, като този дял е на стойност 874лв.

 

От отговорите, получени при разпита на свидетеля ГРУНДАУЕР ФРАНЦ съда приема, че лекия автомобил Опел Фронтера е бил в крайно лошо техническо състояние; не в движение и невъзможен за ремонт, поради което е предаден за скраб. Свидетелят не успя да посочи сумата, която е получена срещу това, поради което съда възложи на вещо лице да оцени този автомобил, а също и другото моторно превозно средство, допуснато до делба. Съгласно заключението на експерта Хр.У., което съда кредитира като обективно и компетентно изготвено, пазарната стойност на опела е 1 961.56лв. ако се оценява като автомобил в движение и 721.90лв. ако се оценява като вещ, предадена за скраб; лекия автомобил марка „Мерцедес“ е на стойност 2 142лв. и съда възприема тази оценка, а не първоначалната /която е и по-висока/, защото е дадена след като вещото лице му направи оглед, т.е. добило е лични, непосредствени впечатления от състоянието му. Това заключение съда също кредитира.

 

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Делото е за делба на съсобствени между страните по делото недвижими и движими вещи. Производството е във втората фаза на делбата – по извършването й. Безспорно е, че целта на същото е да се ликвидира възникналата между страните по делото съсобственост, като са възможни няколко начина/способа за това: изнасяне на публична продан; теглене на жребие между съделителите или пък разпределянето на имотите/имуществото между тях от съда. За предпочитане е, и усилията на съда и страните по тази причина са насочени в тази насока, имуществото да остане в общността. Това означава, че първия от изброените варианти не е за предпочитане, а следва да се използва само така да се каже в краен случай.

Освен да раздели имотите между съделителите и на всеки от двамата да бъде поставен конкретен дял от тях, съда трябва да се произнесе по искане на единия съделител за възлагане, както и претенциите на двамата по сметките.

 

По искането на А.К. за възлагане: то няма да бъде уважено. На първо място, защото жената не доказа, а то бе в нейната доказателствена тежест, да са налице всички обстоятелства, визирани в чл.349 ал.1 ГПК /ал.2 в случая е неприложима, тъй като е ясно, че не наследствено правоприемство е правопораждащия съсобствеността факт/. Безспорно е, че Т.М.М. и А.С.К. са бивши съпрузи, чийто граждански брак е бил прекратен, с развод, с влязло в сила решение. Така също, имота е бил съпружеска имуществена общност- точно по тази причина е предмет на настоящата делба. Това обаче са само част от визираните в цитираната разпоредба предпоставки. Необходими са и още, на които жената не отговаря- с решението за прекратяване на брака с развод на нея да е предоставено упражняването на родителските права върху родените от брака им деца, както и да няма собствено жилище. Доказателства за това не се ангажираха. Последното дори се опровергава от самия предмет на делбата- наличието на другия недв.имот- апартамент.

Така също, съда е предвидил при разпределяне на недвижимите имоти точно този имот- който тя иска да й бъде възложен, да бъде поставен в нейн дял.

Нещо повече- въобще е невъзможно да се удовлетвори подобно искане- за възлагане, защото то- след изменението му в съдебно заседание, е да бъде възложена жилищната сграда и само дворното място, в което е построена. Това дворно място обаче не е допуснато до делба като самостоятелен имот, а до делба е допуснат недв.имот на административен адрес гр.Сливен, ул.“А.“№ 77 и 77А- дворно място, представляващо имот с пл.№ 2544,2545, образуващо парцел ІІ- 2544,2545 в кв.88 по плана на гр.Сливен от 2001г., с площ 363 кв.м., при граници: парцел ІІІ-2546, парц.І-2543, парц.ХVІІ-2540,2541 и улица /разбира се, и намиращите се в него сгради/.

 

За делбата: В производството по настоящото дело  съда възприе заключенията на вещите лица, при това не само касателно пазарната оценка на делбените имоти. Така също, съда отчита безспорните по делото факти, че ответницата отдавна живее, ползва втория от изброените по-горе недв.имоти и жилищна сграда в него. В същият освен последната се намира и кафе-клуб. Поради това тези имоти ще бъдат поставени в нейн дял, а за съделителя-ищец остава другия недв.имот-апартамента.

Съдът преценя, че е подходящо от движимите вещи в дял на жената да бъдат поставени бар-плота, както и масите и столовете, тъй като по същество представляват оборудването на това кафене. Те като принадлежности на недвижимия имот е логично да го следват.

При това положение на ищеца ще бъдат възложени останалите движими вещи-другия дял, предложен от вещото лице /Виолета Й./.

Тези именно са и причините съда да предпочете способа за извършване на делбата „разпределяне на имотите“ пред това да ги групира в дялове и след това за тях да се тегли жребие.

 

Установи се по делото, че дълги години л.а. Опел Фронтера е стоял на улицата, пред дома- къщата, обитавана от ответницата. Не стана ясно доколко и как тя се е ползвала от него, но поради този факт и тъй като така точно тя е имала достъп, непосредствен поглед и възможност да го ползва или поне да положи грижи за опазването му, съда ще го постави в нейн дял. Събраха се доказателства, че той е физически унищожен, защото е бил предаден за скраб, но съда счита, че трябва да бъде включен в стойността на дела на ответницата с пазарната му оценка като за автомобил в движение, защото именно тя е допуснала състоянието му да се влоши толкова, че да не може да се ползва по предназначение. Така също, тя го е предала на пункт за изкупуване на вторични суровини, без да уведоми ищеца и да съгласува действията си с него, както и без да се снабди със съответни документи за предаването на автомобила и за получената срещу това сума.

По този начин за мъжа остава л.а. Мерцедес. Логично е той да бъде поставен в негов дял и защото М. именно е държал през всичките години ключа за гаража, в който е съхраняван.

 

 Именно поради всички тези факти съда прецени, че подходящия в случая способ за извършване на делбата е разпределянето на имотите по дялове. То се извършва с настоящото  решение,  тъй като тегленето на жребие в случая се явява много неудобно по смисъла на чл.353 от ГПК- по вече изложените по-горе причини.  В резултат се формират  два дяла:

ДЯЛ І-ви, предвиден за съделителя Т.М.,*** /на стойност 76 455лв./; л.а. Мерцедес- 2 142лв. и дв.вещи на стойност 874лв. Така стойността на дела възлиза на 79 461лв.

ДЯЛ ІІ-ри, предвиден за съделителя А.К., включващ имота на адм.адрес *** и сградите в него, вкл. кафе-клуб, на стойност 65 544лв.; л.а.Опел Фронтера, вече несъществуващ, на стойност 1 961.56лв. и дв.вещи за 769лв. По този начин стойността на дела възлиза на 68 274.56лв.

Така получилата се разлика в стойностите на дяловете ще бъде преодоляна като ищеца бъде осъден да заплати парична сума на ответницата. Тъй като общата делбена маса възлиза на 147 735.56лв. /79 461лв.+ 68 274.56лв./, то стойността на дела на всеки от двамата съделители е 73 867.78лв. По тази причина мъжа трябва да бъде осъден да заплати на жената, за уравнение на дела й, сумата 5593.22лв.

 

По претенциите по сметки:

Всяка е с пр.осн.чл.346 от ГПК.

Една от тях е на мъжа и е да бъде осъдена бившата му съпруга да му заплати половината от платените само от него: 1. такса битови отпадъци и 2. данък недв.имоти, за двата недв.имота, предмет на делбата. Съдът ще я уважи, изцяло, тъй като от него са ангажирани доказателства- квитанциите, представляващи л.131 и л.132 от материалите по делото, че той именно ги е платил в периода 2011г. вкл.- 2017г. вкл.

На обща стойност 712.63лв. са. И тъй като дяловете на двамата са равни, то дължимата от жената сума е колкото търси мъжа от нея- 356.31лв.

 

Другата му претенция е да бъде осъдена А.К. да му заплати  законната лихва върху обезщетението, което тя вече е осъдена от съда по това дело- с решението, с което приключи първата фаза на делбата, да му заплаща за едноличното ползване от нея на делбен имот. Първоначално то бе формулирано като искане за заплащане на глобална, обща сума- 7 039.50лв., представляваща обезщетение за времето от 15.02.2018г. до 24.11.2020г. След оттегляне на част от претенцията в съдебно заседание, тя остана само за законната лихва, като тя се претендира с начален момент влизането на решението /с което приключи първата фаза на настоящата делба/ в сила. Така формулирана е основателна, защото при осъждането на жената да заплаща това обезщетение съда не го присъди, тъй като не бе поискано, ведно със законната лихва- като обезщетение за забава в плащането на сумата. Другата по делото страна обаче направи възражение във втората фаза на делбата за изтекла погасителна давност- кратката, тригодишна. По аргумент от чл.120 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ съда трябва да го разгледа. Преценя го като неоснователно, защото: решение № 986/17.09.2019г. е връчено на страните- на 16.09.2019г. на А.К. и на 01.10.2019г.- на Т. М.и тъй като не е обжалвано в частта за коментираното присъдено обезщетение, в тази му част е влязло в сила на 17.12.2019г. От този момент, макар и непосочен от него като конкретна дата, М. търси законната лихва върху вече присъденото му обезщетение. Тук следва да се има предвид, че съгласно чл.111, б.“в“, предл.второ от ЗЗД, задължението за лихви върху парично вземане се погасява с изтичането на три години, както и че съгл.чл.116 б.“б“, предл. първо от същия нормативен акт, давността се прекъсва с предявяването на иск, който бъде уважен. В случая тази претенция на Т.М. е направена с молба-изявление от 28.11.2022г. То именно прекъсва теклата до него момент погасителна давност. Това означава, че погасено по давност е вземане на М. за лихва за времето, предхождащо период от три години назад, считано от тази дата, т.е. възникнало преди 28.11.2019г. вкл. Така се оказва, че вземането на съделителя по сметките не е погасено по давност, дори и с краткия предвиден в закона срок- защото се търси с начална дата 17.12.2019г. Поради това върху обезщетението в размер 123.50лв. ще бъде присъдена законна лихва, считано от тази именно дата.

От друга стана, жената не възрази, нито пък представи доказателства за това, да е плащала обезщетението въпреки, че то е дължимо от нея- по силата на съдебното решение. Т.е., тя е в забава за всяка една месечна вноска.

 

По претенцията по сметки на А.К.- тя ще бъде отхвърлена, тъй като остана недоказана. Не се ангажираха от нея, а то бе в нейната доказателствена тежест, указана й от съда, доказателства какви строително-ремонтни и други дейности е извършила тя; какви вещи е закупила и на каква стойност и т.н., и кога. Така също, претенцията е за извършени от жената подобрения, но не бе доказано такова- подобрение, по смисъла на закона, да е налице.

 

Съгласно чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съделителите дължат държавна такса от 4% върху стойността на поставения им дял. В случая дяловете на двамата съделители са равни, а всеки е на стойност 73 867.78лв. Това означава, че дължимата както от ищеца, така и от ответницата, държавна такса на цитираното правно основание е 2 954.71 лв.

 

Водим от изложеното, Сливенски районен съд

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНО и НЕДОКАЗАНО искането на  А.С.К. с ЕГН: ********** по чл.349 ал.1 от ГПК, на нея да бъде възложен недв.имот-дворно място, на административен адрес гр.Сливен, ул.“А.“№ 77 и построената в него жилищна сграда.

 

РАЗПРЕДЕЛЯ на осн.чл.353 от ГПК между съделителите по делото допуснатите до делба с влязло в сила решение 986/ 17.09.2019г.  вещи по следния начин:

ДЯЛ І: ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Т.М.М. с ЕГН: ********** и той става единствен собственик на:

АПАРТАМЕНТ №8, находящ се в гр.Сливен, ул.“Арх.Й. Й.“ №15, ет.3, състоящ се от хол, спалня, кухня, коридор и сервизно помещение, застроен върху 62кв.м., който при действието на кадастралната карта и кадастралните регистри на града, одобрени със заповед № РД-18-31/ 19.04.2006г. на изп.дир. на АК се индивидуализира като самостоятелен обект с идентификатор 67338.546.105.1.8, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- 67338.546.105.1.7 и 67338.546.105.1.9; под обекта-  67338.546.105.1.5 и над обекта- 67338.546.105.1.11, ведно с избено помещение №10 с площ 7.48кв.м. и таванско помещение №3 с площ 15.85кв.м., както и 7.48% ид.части от общите части на сградата.

Пазарната стойност на имота е 76 455 лв.,

както и на следните движими вещи:

1. микровълнова печка „Шарп“, модел R211, бяла, на стойност 24лв.;

2.фурна за вграждане с 4 котлона „Привилег“ 20350, черна на цвят и на стойност 130лв.;

3.абсорбатор „Дипломат“, бял, без стойност, тъй като не работи;

4.цветен LCD телевизор „Краун“, 32 инча, на стойност 110лв.;

5.хладилник с фризерна част, марка „Горение“, бял, модел НК35.1HW на стойност 90лв.;

6.хладилник с фризерна част, марка „Конструкта“ енерджи, бял, на стойност 120лв.;

7.пералня „Аристон“ хотпойнт, модел АRХХF109S,инокс, на стойност 100лв.;

8.микровълнова печка „Пролукс“, модел MF1702W, бяла и на стойност 30лв.;

9.цветен LCD телевизор „LG“, модел 42PG300, на стойност 120лв. и

         10.цветен LCD телевизор „LG“, модел 42PТ353, на стойност 150лв.,

         чиято пазарна стойност е 874лв.,

както и лек автомобил „Мерцедес Е200”, светлосив металик, с ДК№ СН 04 82 КК, с рама № WDB2100351A104041 и двигател № 11194200012297.

          чиято пазарна стойност е 2 142лв.

Стойността на този дял е 79 461 лв./седемдесет и девет хиляди четиристотин шестдесет и един лева/.

 

ДЯЛ ІІ: ПОСТАВЯ В  ДЯЛ на А.С.К. с ЕГН: ********** и тя става единствен собственик на: недв.имот на административен адрес гр.Сливен, ул.“А.“№ 77 и 77А- ДВОРНО МЯСТО, представляващо имот с пл.№ 2544,2545, образуващо парцел ІІ- 2544,2545 в кв.88 по плана на гр.Сливен от 2001г., с площ 363 кв.м., при граници: парцел ІІІ-2546, парц.І-2543, парц.ХVІІ-2540,2541 и улица, заедно с:

- намиращите се в имота три сгради, които при действието на кадастралната карта и кадастралните регистри на града, одобрени със заповед № РД-18-31/ 19.04.2006г. на изп.дир. на АК се индивидуализират като: сграда с идентификатор 67338.503.22.1 с площ 7кв.м., сграда с идентификатор 67338.503.22.2 и площ 23кв.м. и сграда с идентификатор 67338.503.3 и площ 26кв.м. и

- построеното в източната част на имота „КАФЕ-КЛУБ“, съгласно одобрен архитектурен проект от 29.08.2000г. и разрешение за строеж № 214/ 10.10.2000г., разрешение за ползване № 56/2001г., със застроена площ 85.50кв.м. и обем 214 куб.м., състояща се от кафе-аператив, кухня, склад и две тоалетни, което понастоящем, при действието на кадастралната карта и кадастралните регистри на града, одобрени със заповед № РД-18-31/ 19.04.2006г. на изп.дир. на АК се индивидуализира като: сграда с идентификатор 67338.503.23.1 с площ 58кв.м. и сграда с идентификатор 67338.503.23.2 и площ 18кв.м.

Пазарната стойност на имота е 65 544 лв.,

както и на следните движими вещи:

1.шест маси с пластмасов плот, сгъваема тръбна конструкция, кафяви на цвят, всяка с размер 120/70/70см. и на стойност 29лв., общо 174лв.;

2.осемнадесет броя здрави столове от кафява тръбна конструкция, с тапицирани седалки и облегалки, всеки на стойност 20лв., общо 360лв.;

3.барплот с предна част от метални ламели, с размери 103/314/53см., на стойност 235лв.;

чиято пазарната стойност е 769лв.,

както и левовата равностойност- пазарна оценка, на унищожения-предаден за  скраб, лек автомобил „Опел Фронтера” с ДК№ СН 8040 КА, тъмно син металик, с рама № SED5JMWL4SV717611 и двигател № 23DTR0110420- 1 961.56лв.

Стойността на този дял е 68 274.56 лв./шестдесет и осем хиляди двеста седемдесет и четири лева и петдесет и шест стотинки/.

 

ОСЪЖДА Т.М.М. с ЕГН: ********** да заплати А.С.К. с ЕГН: ********** за уравнение на дела й сумата 5593.22лв. /пет хиляди петстотин деветдесет и три лева и двадесет и две стотинки/.

 

ОСЪЖДА Т.М.М. с ЕГН: ********** да заплати на държавата, по сметка на Сливенски районен съд, за държавна такса върху стойността на дела му сумата 2 954.71 лв. /две хиляди деветстотин петдесет и четири лева и седемдесет и една стотинки/, както и държавна такса от 5лв., ако за принудителното й събиране съда служебно издаде изпълнителен лист.

ОСЪЖДА А.С.К. с ЕГН: ********** да заплати на държавата, по сметка на Сливенски районен съд, за държавна такса върху стойността на дела му сумата  2 954.71 лв. /две хиляди деветстотин петдесет и четири лева и седемдесет и една стотинки/, както и държавна такса от 5лв., ако за принудителното й събиране съда служебно издаде изпълнителен лист.

 

ОСЪЖДА А.С.К. с ЕГН: ********** да заплати на Т.М.М. с ЕГН: **********, на осн. чл.346 от ГПК сумата 356.31лв. /триста петдесет и шест лева и тридесет и една стотинки/, представляваща половината от платените само от него: 1. такса битови отпадъци и 2. данък недв.имоти, за недвижимите имоти, предмет на настоящата делба- АПАРТАМЕНТ №8, находящ се в гр.Сливен, ул.“Арх.Й. Й.“ №15, ет.3  и недв.имот на адрес гр.Сливен, ул.“А.“№ 77А, в периода 2011г. вкл.- 2017г. вкл.

ОСЪЖДА А.С.К. с ЕГН: ********** да заплаща на Т.М.М. с ЕГН: **********, на осн. чл.346 от ГПК, законната лихва върху всяко негово месечно вземане за обезщетение в размер на 123.50лв., дължимо съгласно влязлото в сила и постановено по настоящото дело, решение № 986/17.09.2019г., като тази лихва се дължи върху всяко забавено плащане, дължимо след датата 17.12.2019г.

 

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА претенцията на  А.С.К. с ЕГН: ********** по чл.346 от ГПК, да бъде осъден Т.М.М. с ЕГН: ********** да й заплати подобрения, направени от нея в делбения имот КАФЕ-КЛУБ, намиращо се на административен адрес гр.Сливен, ул.“А.“№77А, на стойност 3246.83лв.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване- пред Сливенски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на съответната страна.

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: