№ 2877
гр. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:И.нина Ив. Пъстракова
Членове:Димитър К. Демирев
Донка Янк. Русинова
при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от И.нина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско
дело № 20241100504264 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 777 от 14.01.2024 г., постановено по гр. д. № 38500 по описа за
2022 г. на СРС, ГО, 145 състав, е признато за установено на основание чл.422 ГПК, че
И. М. П. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, сумата от 2061,91 лв.,
представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за периода от м.10.2018 г. до
м.04.2020 г. за топлоснабден имот в гр. София, ж.к. *********, аб. № 217211, сумата
от 37,17 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
м.10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.11.2021 г. до
окончателното изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 66007/2021г. на СРС, 77 състав, като
искът за установяване на вземането за цена на топлинна енергия за разликата над
сумата от 2061,91 лв. до пълния предявен размер от 2464,48 лв., както и исковете с
правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземане за обезщетение за
забава върху цената на топлинната енергия в размер на 404,52 лв. за периода от
15.09.2019 г. до 04.11.2021 г. и за установяване на вземане за обезщетение за забава
върху цената на услугата дялово разпределение в размер на 8,30 лв. за периода от
01.12.2018 г. до 04.11.2021 г. са отвхърлени.
Срещу решението в частта, с която исковете за мораторна лихва, предявени
срещу ответника, са отхвърлени, е постъпила въззивна жалба.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното
1
решение. Моли се за отмяна на решението, уважаване на предявените искове в цялост.
Претендира разноски.
В законоустановения срок не е депозиран отговор на въззивната жалба.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД не
изразява становище по въззивната жалба на ищеца.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема
следното:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата
стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят месечните дължими суми. Претендира
установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
66007/2021г. по описа на СРС, 77 състав, срещу дължимостта на които ответникът е
възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, както и разноските за производството.
Ответникът не е депозирал в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата
молба. В подаденото в заповедното производство възражение срещу заповедта за
изпълнение е възразил за изтекла погасителна давност за вземането.
Третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД взема становище за
основателност на предявените искове.
С решение № 777 от 14.01.2024 г., постановено по гр. д. № 38500 по описа за
2022 г. на СРС, ГО, 145 състав, е признато за установено на основание чл.422 ГПК, че
И. М. П. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, сумата от 2061,91 лв.,
представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за периода от м.10.2018 г. до
м.04.2020 г. за топлоснабден имот в гр. София, ж.к. *********, аб. № 217211, сумата от
37,17 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
2
м.10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.11.2021 г. до
окончателното изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 66007/2021г. на СРС, 77 състав, като
искът за установяване на вземането за цена на топлинна енергия за разликата над
сумата от 2061,91 лв. до пълния предявен размер от 2464,48 лв., както и исковете с
правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземане за обезщетение за
забава върху цената на топлинната енергия в размер на 404,52 лв. за периода от
15.09.2019 г. до 04.11.2021 г. и за установяване на вземане за обезщетение за забава
върху цената на услугата дялово разпределение в размер на 8,30 лв. за периода от
01.12.2018 г. до 04.11.2021 г. са отхвърлени.
Срещу решението в частта, с която исковете за мораторна лихва, предявени
срещу ответника, са отхвърлени, е постъпила въззивната жалба, предмет на
разглеждане в настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, а в
обжалваната част и допустимо. Същото обаче е частично неправилно, като
съображенията на въззивния съд да достигне до този извод са следните:
Спорно обстоятелство пред въззивната инстанция, във връзка с което са и
всички наведени доводи във въззивната жалба, е относно дължимостта на сумите за
лихви върху присъдените в полза на ищеца и настоящ жалбоподател главници.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
По отношение наведените от въззивника доводи за неправилност на
първоинстанционното решение по отношение отхвърлената претенция за мораторна
лихва върху главницата за доставена топлинна енергия, съдът намира следното:
доколкото установеното главно вземане е начислено за периода м.10.2018 г. до
м.04.2020 г. /в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила/, то приложение
следва да намерят новоприетите Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите
условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Лихва за забава обаче на основание чл. 33, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от Общите
условия от 2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
от Търговеца, доколкото падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е
изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода
страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая
такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след
3
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва. В случая дължимата лихва върху издадената на 31.07.2019 г. обща
фактура /л. 21 по делото/, неоспорена от насрещната страна, е в размер от 447.93 лева
за периода от 15.09.2019 г. до 04.11.2021 г., изчислена с помощта на ел. програма, което
е дори в повече от претендираното от ищеца, поради което в тази част решението на
първоинстанционния съд следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен искът
за сумата от 404.52 лв. – стойност на мораторна лихва върху главница за доставена
топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 04.11.2021 г., а исковата претенция-
уважена.
По отношение наведените от въззивника доводи за неправилност на
първоинстанционното решение по отношение отхвърлената претенция за мораторна
лихва върху такса за дялово разпределение съдът намира, че доколкото по отношение
цената на услугата за дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от
страна на потребител на топлинна енергия, то същият изпада в забава след покана- арг.
чл. 84, ал.2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена от кредитора
покана до ответника за заплащане на такова задължение и то от дата, предхождаща
исковата молба, поради което тази претенция се явява неоснователна. В тази
обжалвана част решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По разноските:
За въззивното производство в полза въззивника следва да бъдат присъдени
разноски в размер от 68.69 лв. за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 777 от 14.01.2024 г., постановено по гр. д. № 38500 по
описа за 2022 г. на СРС, ГО, 145 състав в частта, в която e отхвърлен предявеният от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу И. М. П., ЕГН ********** иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на
вземане в размер на 404.52 лв. – стойност на мораторна лихва върху главница за
доставена топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 04.11.2021 г., като вместо това
постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, против И. М. П., ЕГН **********, иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че И. М. П., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация
София” ЕАД ЕИК *********, сумата от 404.52 лв. – стойност на мораторна лихва
върху главница за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 04.11.2021 г.,
4
за която сума по ч. гр. д. № 66007/2021г. на СРС, 77 състав в е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение 777 от 14.01.2024 г., постановено по гр. д. № 38500
по описа за 2022 г. на СРС, ГО, 145 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният
от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу И. М. П., ЕГН **********,,
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на вземане в размер на 8.30 лв., мораторна лихва върху вземането за
такса дялово разпределение за периода 01.12.2018г . до 04.11.2021 г.
ОСЪЖДА И. М. П., ЕГН ********** да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК,
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, разноски за въззивното
производство в размер от 68.69 лв.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в
сила.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Техем
сървисис“ ЕООД на страната на въззивника „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5