№ 23159
гр. С, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110130184 по
описа за 2024 година
Предявен е иск от И. А. З., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул.„П Т“ № 1, чрез адв.Д.,
със съдебен адрес гр.С, бул.„В“ № ..., за осъждане на ответницата В. Л. Л. с ЕГН **********,
с адрес: гр. С, ж.к.„К С”, бл...., да заплати на ищцата сумата от 5 000.00 лв., предявена
частично от 20 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, причинени от разпространени от ответницата с два сигнала пред 6 РУ при СДВР /от
30.01.202 4 г. и о т 26.03.2024 г./ и сведение /от 26.03.2024г./ клеветнически твърдения по
отношение на ищцата, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 26.03.2024 г., до
окончателното плащане на дължимото.
Претендират се направените по делото разноски.
В исковата молба се излагат данни, че ищцата има дъщеря, която е в брак с брата на
ответницата. Сочи се, че от страна на ответницата са подадени два сигнала пред 6 РУ – от
30.01.2024 г. и от 26.03.2024 г., които съдържат неверни и клеветнически твърдения по
отношение на ищцата.
По същество се оспорват изложените в сигнала от 30.01.2024 г. факти за осъществен
от ищцата психически тормоз от страна на ответницата в периода от 06.01.2024 г. до датата
на подаване на сигнала, изразяващ се в посещения в дома на ответницата, телефонни
обаждания и съобщения.
По отношение отразеното в сигнала от 26.03.2024 г. и сведението от 26.03.2024 г. се
твърди, че са неверни оплакванията за среща между ищцата и нейния съпруг и ответницата
пред дома на последната и отправени заплахи.
Ищцата обръща внимание, че по заявлението на ответицата от 30.01.2024 г.е
образувана прокурорска преписка, която е прекратена, но видно от събраните в същата
1
доказателства, действителната фактическа обстановка е различна от описаната от
ответницата. Според ищцата, ответницата с подадени заявления й е приписала престъпления
по чл.144 и чл.144а от НК.
В исковата молба се излага подробна хронология на събитията от гл.т. на ищцата. В
тази насока се отбелязва, че действително, съществува свобода на словото, но то е
ограничено от това да не се използват обидни и клеветнически твърдения.
Според ищцата, изнесените от ответницата позорни и неистински факти и
обстоятелства са я наранили дълбоко. Тя е възприела насочеността на процесните изрази
като насочени срещу личността й, срещу личната й оценка на добър и успял човек, срещу
нравствените й качества и добродетели, с наличието на които се гордее. Сочи се, че това
носи на ищцата много терзания, безпокойство, затруднява контактите й с близките и с
околните. Твърди се, че казаното от ответницата е станало причина да преживее интензивни
и продължителни емоции на стрес, тревожност, обида, смут, възмущение и гняв,
съпроводени с влошаване на физическото ми здраве. Ищцата обяснява, че тези твърдения
нарушават душевното й равновесие, здравето й, отразяват се неблагоприятно както върху
ежедневието, върху контактите й с близки и приятели, така и върху почивката и
работоспособността й. Заявява се, че поведението на ответницата е причинило на ищцата
безсъние, постоянно силно главоболие, раздразнителност. Това пък от своя страна е довело
до отмяна на срещите на ищцата, избягвана на всякакво общуване, тъй като тя е имала
притеснения, че всички я възприемат като безнравстВ и неморална личност. В същото
време, според ищцата, това е причинило и тревоги за близките й, които страдат от
хвърлените върху нея клевети. Отбелязва се, че процесните неверни твърдения за позорни
обстоятелства създават смут сред познатите и приятелите на ищцата, отразяват се
отрицателно върху авторитета й и върху доверието, градено с години и спечелено с
изключителни усилия и лишения.
Ищцата обяснява, че изнесените унизителни факти, касаещи личността й, водят до
настъпването на тежки последици за нея, както в личен план, така и в професионално
отношение. Сочи, че това я обижда и наранява и я кара да се чувства оклеветена, унизена,
злепоставена пред обществото. Ищцата е категорична, че информацията е невярна, позорна
и унизителна, като с нея се цели да се изгради един изцяло отрицателен образ пред
обществото, с което да се опозорят името й и професионалните й качества. Отбелязва се, че
ищцата работи в НЗОК в офиса на СЗОК, находящ се в 20 ДКЦ в кв.К С в непосредствена
близост до блока на ответницата, като на колегите й са станали достояние обвиненията на
ответницата към нея.
С оглед на това претендира обезщетение за неимуществени вреди, които оценява на
20 000 лв., като в настоящето производство иска да й бъде присъдена само част от тази сума,
а именно 5 000 лв.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по основателността на предявения иск.
2
Ответницата не оспорва, че нейния брак е в брак с дъщерята на ищцата от 2016 г.
Обяснява се, че страните не са имали отношения до м.август 2023 г., когато съпругът на
ищцата се е свързал с ответницата и й е казал, че пред дома й и иска да се видят. Според
ответницата, ищцата е съпруга й на тази среща, както и впоследствие са обсъждали
разтрогване на брака на дъщерята на ищцата с брата на ответницата. Ответницата твърди, че
от м.януари 2024 г.е започнал засилен натиск от ищцата в тази насока, изразяващ се в
телефонни обаждания, вайбър съобщения, посещение на домашния й адрес без
предупреждение. В отговора на исковата молба са изложени подробни данни относно
хронологията на отношенията между страните. Ответницата подчертава, че това поведение
на ищцата към нея и членове на нейното семейство не се желание, не са правомерни,
ограничават личното й пространство, но са продължавали, въпреки изразената от тях воля.
Именно с оглед на това, ответницата твърди, че се е обърнала за съдействие от полицията.
В същото време, доколкото според ответницата, действията на ищцата са нелогични и
неадекватни, то за нея е възникнало съмнение относно психичното й здраве.
Ответницата оспорва да е приписвала каквото и да е престъпление на ищцата, а с
процесния сигнал е потърсила само защита, като е изложила фактите и обстоятелствата по
случая. Отбелязва, че е упражнила свое законно право пред органите на реда, като не е
изнасяла информацията пред трети лица и в тази насока няма отношение в случай,че тя е
станала достояние на колеги на ищцата. В отговора се аргументира становище, че
прекратяването на прокурорската преписка, образувана в СРП не означава, че ищцата не е
извършила граждански деликт.
С оглед на това се иска съдът да отхвърли предявения иск и да присъди на ответника
направените от него разноски по делото.
В съдебно заседание страните се явяват лично и се представляват от пълномощници,
които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и
възражения.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният по делото иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен този иск за непозволено увреждане, ищецът следва да установи
кумулативното наличие на следните предпоставки: противоправно поведение, настъпили
вреди, причинна връзка между тях и вина.
В случая в исковата молба се претендират претърпени неимуществени вреди от
предприети от ответницата действия по сезиране на полицейски органи с оплаквания срещу
ищцата.
По делото не се спори, че ищцата е майка на Й Л., която е омъжена за брата на
3
ответницата – С Л.
Също така между страните не е налице спор, а и от събраните писмени и гласни
доказателства се установява, че ответницата В Л. и нейната майка са подали жалби пред 6
РУ при СДВР от 30.01.2024 г., насочени срещу ответницата, по които е извършена проверка
и е постановен отказ за образуване на досъдебно производство.
От допуснатите до разпит свидетели на страните, а именно Н Н М, И И Ц и П Н Д-Н,
се установяват отношенията между страните.
Св.Н М е колега на ищцата, работят в един кабинет. В показанията си обяснява, че
след като ищцата се е завърнала от тежка операция е настъпил момент, в който се е
променила. Това се е случило в края на април, началото на май месец. М твърди, че
впоследствие е разбрал, че това се дължи на мълва, която се е разнасяла сред колегите му за
ищцата и тя се основава на подадено от външен човек заявление в 6 РУ за нея, че има
проблем с психичното си здраве. Заявява, че той лично два пъти е чувал такива подмятания.
Съобщава, че това е довело до промяна у ищцата, която е станала посърнала, започнала е да
страни от колектива, плачела е.
Св.Н Ц е семеен приятел на ищцата и съпруга й и обяснява, че и той е забелязал
промяна в поведението на З.. От съпруга й и разбрал, че има срещу нея заведено
производство, жалба или оплакване във връзка с това, че иска да направи връзка със
семейството на зет им. Свидетелят знае, че дъщерята на ищцата е омъжена от 7-8 години,
откогато живее при съпруга си и не осъществява контакт с родителите си. Св.Ц твърди, че е
чул, че З. е ходила миналата година в жилището на сестрата или майката на зет си, за да
направи връзка с дъщеря си, а оплакването срещу нея е от май месец тази година. Според
свидетеля жалбата срещу ищцата е подадена от сестрата на зет й.
Св.П Д е приятелка на ответницита и заявява, че са й известни проблемите, които има
с родителите на брат й. Според Д, съпругата на брата на В. Л. е във влошени отношения с
родителите си, като същите не са присъствали и на сватбата й. От ответницата знае, че от
миналото лято семейството на Й Л. е започнало да търси контакт с нея и с майка й А.
Обяснява за получени от ответницата телефонни обаждания от ищцата и от нейния съпруг,
както и за посещения в домовете им. В показанията си Д определя ответницата като
уплашена от това поведение на родителите на Й Л., които са искали да бъде прекратен брака
на дъщеря им с брата на ответницата. Свидетелката съобщава на съда за получени от
ответницата съобщения по телефона, в които е имало изнесели лични данни и отправени
многозначителни реплики, породили страх у ответницата.
Д разказва и за случаи на посещение на ищцата в дома на ответницата във време, в
което тя не е била вкъщи, а там е бил само сина й, който се е уплашил от поведението на З..
Според Д, ответницата е подала жалба в полицията срещу ищцата, тъй като нещата са
ескалирали и въпреки нежеланието на ответницата и майка й да общуват с родителите на
снаха си, те са продължили да търсят контакт с тях.
При така събраните по делото доказателства и за да прецени доколко поведението на
4
ответницата по сезиране на компетентните органи, е противоправно, съдът намира за нужно
да отбележи следното:
Съгласно разпоредбата на чл.45 от Конституцията на Р.България, гражданите имат
право на жалби, предложения и петиции до държавните органи. Наред с това по силата на
чл.56, изр.1 от Конституцията на Р.България, всеки гражданин има право на защита, когато
са нарушени негови права или законни интереси, като съгласно чл.117, ал.1 от
Конституцията на Р.България, тази защита може да бъде осъществена и по съдебен ред.
Защитата на правата или интересите на гражданите по съдебен ред може да бъде
осъществявана както по гражданскоправен или административноправен ред, така и по
наказателноправен такъв-чрез предвидените в НК и други закони престъпни състави
отнасящи се до засягането на правата или интересите им. В зависимост от степента и
общестВ опасност на деянията, характера на засегнатото от тях право или интерес и
съществуващите отношения между дееца и лицето, чиито права са засегнати, защита може
да бъде реализирана от от самата държава – при престъпления от общ характер или от самия
пострадал чрез сезиране на съда с подаване на тъжба.
Подаването на жалба или сигнал за извършено престъпление по смиъла на чл.209
от НПК, е признато от закона право и само по себе си то не може да бъде противоправно
действие, което да обуслови отговорност на лицето, което твърди, че негови
законовозащитими права са засегнати. Такава противоправност обаче може да възникне в
случаите, когато правото се упражнява недобросъвестно, т.е. когато е налице злоупотреба със
същото по чл.57, ал.2 от Конституцията на Р.България. Обстоятелството дали правото на
сезиране на компетентните органи е упражнено добросъвестно или недобросъвестно не е
поставено в зависимост от крайния резултат на наказателното производство, тъй като
законът не е свързал съществуването на правото с изискването твърдяното престъпление
действително да е било извършено и то от обвиняемия. Затова следва да се приеме, че това
право е упражнено добросъвестно, когато лицето, което твърди, че негови права са
засегнати, го упражнява с убеждението, че действително описаната от него фактическа
обстановка се е осъществила в обективната действителност. В този случай няма да е налице
недобросъвестност, ако впоследствие се окаже, че престъплението не е извършено или не е
извършено от обвиняемия. Незнанието на тези обстоятелства от пострадалия, независимо
дали се дължи на извинителни или неизвинителни причини, изключва недобросъвестността.
В същото време, съдебната практика приема, че обвиненото лице може да търси
обезщетение за причинени му вреди само ако правото на жалба е било упражнено при
наличието на злоупотреба с право. Последното ще е налице, когато правото е упражнено
извън неговите рамки и целите, за които е предвидено. Рамките, в които правото може да
бъде упражнено са определени в разпоредба на чл.57, ал.2 от Конституцията на Р.България,
съгласно която не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то
накърнява права или законни интереси на други, както и в разпоредбите на чл.39, ал.2 и
чл.41, ал.1 от Конституцията на Р.България, съгласно които предвидените с тях права не
могат да бъдат използвани за накърняване на правата и доброто име на други лица, за
5
призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване
на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността, както и да
бъдат насочени срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и
морала. Освен това упражняването на правата е ограничено и с разпоредбата на чл.8, ал.2 от
ЗЗД, съгласно която лицата са длъжни да се ползват от правата си, за да задоволяват своите
интереси, като не могат да ги упражняват в противоречие с интересите на обществото.
Използването на правото от носителя му не по предназначението му, извън така очертаните
рамки и в нарушение на установените в посочените разпоредби забрани, представлява
злоупотреба с правото и води до неправомерно упражняване на същото. Тази злоупотреба с
правото обуславя противоправността на действието на носителя на правото и възможността
от същия да бъде търсена отговорност за причинени при упражняването на правото вреди на
трети лица.
Злоупотребата с правото обаче не е равнозначна на вината, поради което и не се
предполага по силата на чл.45, ал.2 от ЗЗД, а тъй като има отношение към
противоправността на действието, трябва да бъде доказана, наред с причинната връзка и
вредите, от лицето което претендира обезщетение за претърпени вреди.
Предвид горното подаването и жалба от физическо лице пред надлежен орган по
разследване – полиция или прокуратура, само по себе си не е неправомерно поведение,
поради което в този случай лицето, което е сезирало такъв орган в защита на свои права, но
впоследствие не се установи да са извършени описаните в жалбата действия/бездействия,
респ. същите да представляват престъпление, не дължи обезщетение за причинени
неимуществени вреди, без едновременно с това да е била осъществена и злоупотреба с
право. Прекратяването на наказателното производство не е достатъчно основание за
възникването на отговорност на подалия жалбата за вреди на уличеното лице.
В случая от събраните по делото гласни доказателства /вкл. и от разпита на
водения от ищцата свидетел Н Ц/ се установи, че ищцата многократно е правила опити да се
свърже и да разговаря с ответницата, като й е изпращала съобщения и я е посещавала в
дома й. Същто така се установи и че ответницата по ясен и категоричен начин е отказвала
тази комуникация. Въпреки това ищцта а продължила да настоява и да ангажира както
самата ответница, така и членове от нейното семейство. Всичко това е дало основание на Л.
да сингализира органите на МВР. Действително, ответницата е изразила съмнения в
психичното здраве на ищцата, но това е насочваща полицейските служители информация,
която да използват за преустановяване на поведението на ищцата, което макар и да не е
противоправно, създава известни нуодобства за ответницата /съобарзно изложеното от св.П
Д/.
С оглед на това, настоящият състав намира, че ответницата добросъвестно е
изложила в жалбата си фактите и обстоятелствата около отношенията й с ищцата, но същите
не представляват престъпление, въпреки субективното усещане на Л.. В този смисъл не
може да се приеме, че тя е упражнила превратно правата си и е допуснала злоупотреба, при
която би могла да се ангажира деликтната й отговорност по реда на чл.45 от ЗЗД, още
6
повече, че в случая няма данни за привличане към отговорност на ищцата в наказателно
производство, а само за извършена проверка по подадения сигнал. Обстоятелството, че част
от изложените в жалбите на Л. факти са станали достояние на колеги на З. пък не може да се
вмени в отговорност на ответницата. Последната е депозирала жалбите си пред компетентен
орган, като липсата на конфиденциалонст от негова страна от не може да влече
неблогоприятни последици за жалбоподателя дори и при недобросъвестно упражняване на
правата на Л., предвид липсата на пряка причинно-следствена връзка с евентуално
възникнали вреди за З.. Последната би могла да търси деликтна отговорност за подобен род
вреди по реда на чл.49 или чл.45 от ЗЗД от институцията, до която са адресирани жалбите
срещу нея, респ. от служителите, които са разпространили съдържащата се в тях
информация.
Ето защо, по изложените по-горе съображения, съдът намира, че по делото не се
установиха елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане и в частност на
основната такава, а именно противоправно поведение на ответника, поради което
предявеният на това основание иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на делото, единствено ответницата има право на разноски, каквото
искане е направила и пълномощникът й е представил списък по чл.80 от ГПК, приложен на
л.152 от делото. Срещу вписания в същия адвокатски хонорар своевременно
пълномощникът на ищцата е направил възражение за прекомерност, което се споделя от
настоящия състав. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на спора, събрания
доказателствен материал, броя проведени съдебни заседания, процесуалното поведение на
насрещната страна, както и реално извършените от пълномощника на ответницата действия
по нейното представителство и защита, намира, че следва договореното и заплатено
възнаграждение от 2200.00 лв. да се намали на 1000.00 лв. Именно тази сума следва да се
постави в тежест на ищцата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на И. А. З., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул.„П Т“ № 1, за
осъждане на ответницата В. Л. Л. с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к.„К С”, бл...., да
заплати на ищцата сумата от 5 000.00 лв., предявена частично от 20 000.00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от
разпространени от ответницата с два сигнала пред 6 РУ при СДВР /от 30.01.202 4 г. и от
26.03.2024 г./ и със сведение от 26.03.2024 г. клеветнически твърдения по отношение на
ищцата, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 26.03.2024 г., до
окончателното плащане на дължимото.
ОСЪЖДА И. А. З., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул.„П Т“ № 1, да заплати на В. Л.
Л. с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к.„К С”, бл...., сумата от 1000.00 лв., представляваща
7
направени от последната разноски по делото, съобразно изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8